Млечна майонеза с гъша мас

 

        Не гледайте снимката - тя е илюстративна и при това направена, когато майонезата вече беше на кратеж.

    За различните видове майонези и моите есперименти съм изписал цяла страница с множество различни варианти. Но точно тази млечна майонеза си е направо плод на случайност. За направата на млечна майонеза обикновено ползвам 1 ск. чесън, 1 ч.л. дижонска горчица, 100 мл прясно мляко, 300 мл олио и поне 1-2 с.л. прясно изцеден лимонов сок.

Захвванах се да правя млечна майонеза. И естествено направо в буркана за по-лесно съхраняване. Всичко си бе обичайно и като посегнах към бутилката олио се оказа, че около 200-220 мл. И за проклетия нямаше резервна бутилка (преди пенЦия се случва и в най-добрите семейства). Да ама не - олио може да няма, но с гъша мас винаги съм зареден. Когато е на топло, гъшата мас е леко течна (само в хладилник стяга яко) - вижда се снимката. Та взех, че бухнах 4 с.л. гъша мас и си пасирах майонезата. Стандартно -за  30-а сек. е готова. Стана си майонеза като обикновената млечна, но се оказа в пъти по-вкусна. По нищо не се различаваше от стандартната освен по вкуса. Хапнахме и буркана биде прибран в хладилника.

И ... на другия ден, вече не беше с консистенция на майонеза, а гъста като масло. Дори с леко усилие се мажеше върху препечената филийка ... Оказва се, че речникът ми е беден да опиша какъв вкус и аромат имаше "майонезата" с гъша мас. Мога само да кажа, заслужава си да се прежалите и да пробвате. Сигурен съм, че това ще да е майонезата, която най Ни е харесала.

Пробвайте и няма да съжалите.

Пълнени гъби с кюфтенца

 

    С пълнени гъби няма кого да изненадам - това просто е класика сред лесните за изпълнение рецепти, осъществени и от най неизкушените в готвенето. Гъбите се почистват от пънчетата, овкусяват и пълнят с плънка по желание. Сетне било във фурната или на скарата. Вариациите са толкова много, че ...

    И въпреки това възнамерявам да направя тази публикация по една особена причина, която ще споделя малко по-нататък.

Попаднах на пазара на едни огромни печурки. Гъбите се обелват и почистват от пънчетата. Знам, че гъби не се мият и никога не ги мия. Само се обелват с остро ножче. Гъбите леко се осоляват и старателно се увиват с много тънкофайски нарязани свински гърди. Това става като гърдите се почти замразят във фризера и след това се нарязват на тънки лентички с остър нож. Нареждат се в товичка застлана с хартия за печене.

Следва "сглобяване" на нещата - във всяка гъбка се слага по едно резенче топено сирене, а върху него по две кюфтенца с големината на орех. Добавя се се отстрани на кюфтенцатата по 1 ч.л. гъша мас. Като тук таме се подпъхват и изостаналите изрезки от лентичките гърди. В тавичката се налива 1 кафена чашка бяло вино. Докато си се занимаваме с това, фурната се включва да загрява на 180С.

За около 30-40 минути всичко е запечено, но си и зависи от фурната. Зависи дали искате е по-препечено.  В тавата се е събрал доста сос, който внимателно се отлива в касеролка. Загрява се на котлона, добавя му се 1 ч.л. царевично нишесте размито в хладка вода, 1 с.л. масълце и се овкусява с църно пиперче. 

Гъбките се сервират наредени в подходяща чиния, като във всяка гъбка се слага по една с.л. от сосчето, което пък се поднася в отделна купичка.   За гарнитура- кой каквото има желание ....              Сипваш си и едно хубаво питие с това невероятно вкусно ястие и се наслаждаваш на удоволствието.

Който е имал търпението да стегни до тука, вече си задава въпроса Дзверът защо си е играл да пише баналности? Ами простичко - заради следващите редове, които ще посветя на кюфтенцата за плънка: 

Няма да пиша за каймата за кюфтенцатата (всеки да си я прави по собствен вкус). 

Само че тези кюфтенца си имат собствена плънка, която се приготвя по следния начин: 

Няколко гъбки се нарязват на ситно, запържват се в малко масло, добавя им се мълка църно пиперче, една чаена лъжичка брашънце и малко водичка, слага се и някакво топено сиренце. Това гъбено сосче се вари до съгстяване и се пресипва в купичка и заминава във фризера - не да замръзне, а да стегне добре и да може с леко влажни ръце да се оформят от него малки топченца - като скамболовчета или с големината на скилидка чесън. 

Откъсва се малко топче от каймата, в средата се слага почти замразената гъбено-сиренена плънка и се оформа като кръгло кюфтенце с големината на по-големичък орех.  Както стана ясно за гъба отиват по две такива, а ако е много голяма - трички. 

Останалите кюфтенца се нареждат в пластмасова тарелка едно до друго и се замразяват във фризера. След като замръзнат се прехвърлят в торбичка и са готови за употреба. Примерно от 600 грама кайма излизат поне 20-а броя, но като ги правя - направо едно кило кайма и излизат много, ама наистина много бройки. Често казано, не съм си играл да ги броя ...

По този начин, губиш известно време, но сетне имаш кюфтенца с плънка във всеки един момент, които могат да бъдат изпържени, опечени или вложени в нещо интересно.

Идеята за направа на тези кюфтенца с плънка заимстват от италианските полпете, за които съм писал в блога си.

И на най-търпеливите вече спокойно мога да кажа - дано идеята да Ви е харесала и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 

    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.

Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!