четвъртък, 3 септември 2020 г.

СВИНСКИ ГЪРДИ като варено-пушени

 


    Може и да сте забелязали, може и да не Ви е направило впечатление, че в последно време не пущам често рецепти за домашни колбаси и домашни деликатеси. В интерес на истината принципите на направата са няколко, а основните различия са предимно в подправките. Като се пусне една рецепта за суджук, то всичко вече е ясно ... Който го интересува, ще хване принципа на направията, а вече различното съотношение на видовете меса или различната комбинация прави всеки суджук различен и уникален.
    Казаното воже и за домашните салами или шунки. .. Направил си шунка с пуешко вместо само от свинско, ами може и един път да пуснеш как се прави, но сетне за отделните разновидности ... вече е напълно излишно.
    Та и така за свинските гърди - в блога ми има десетки рецепти, за сушени, за варени, и за какви ли не.
    Само че тази рецепта е коренно различна и като начин на подготовка и начин на приготовление и затова си позволявам да я пусна ...
    А и в интерес резултатът се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която просто не мога да премълча...
Преди няколко дни писах, че купих невероятни свински ребра и направих най-крехките ребра на фурна с кока кола. Тъй като бяха страхотни, купих по-голямо количество. Онези за печеното инжектирах с кока кола и сол и идя черен пипер. За останалите реших да си направя експеримент. Остатъкът бе малко над 1,2 кг. В ч.чаша  - около 200 мл,в кока кола разтворих 10 грама нитритна сол и 15 грама обикновена овкусена сол от моята любима сол, както и 5 грама смлян черен пипер и 2 грама смлени изсушени хвойнови зърна и буквално 1 капка течен пушек - на върха ножа. Всичко това шприцовах в гърдите от двете им страни. За практичност, първо сложих ребрата в плик за печене и шприцоването правих направо в него. Защо ли? - Ами просто, защото част от течността изтича навън ...
Излишно е да обяснявам, че тази процедура се прави със студено месо - поне 5-6С. Последва връзване и настаняване на удобно в хладилника поне за 3 дни (трябваше за повече, но не устисках). От време на време през тези дни го масажирах да не му е тъжно и обръщах от кълка на кълка да не се схване. На третия ден извадих от хладилника и оставих на плота в кухнята за няколко часа. Термосондата показа 25С на месото.
Както си беше в плика заедно с течността, го сложих в тавичка, махнах връзката и забих термосондата в най-дебелото парче и хопа във фурната на 50С за час. Сетне през 30-а минутки увеличаване на температурата на фурната с по 10С - до 80С, когато се включва и вентилатора на фурната. След два часа и половина започва наблюдението на термосондата. В момента, когато покаже 70 или 71 С значи е готово. Вади се тавичката и се слага в мивката и залива със студена вода, която се подменя през 10-а минути ... Не е необходимо шоково охлаждане в лед и т.н. Може би след 30-а мин. се прехвърля торбичката в хладилника и майката му е търпението .... - до другия ден - поне 24 часа.
Следва нарязване до костта и на тънкофайски парчета ... Тука направо спирам да об Фантазиятаяснявам каквото и да е - снимката говори за цвета на месото и показва колко  сочно е ... Бедна Ви е фантазията да си представите аромата на хубаво и вкусно месо. Нещо наистина зверки вкусно и различно от всичко, което съм правил. Биде посрещнато на ура ... Ребърцата се отделят за фасулец заедно с течността, а чистата мръфка се поднася тънкофайски нарязана ...
И на мене ми е беден езика да обясня за какво иде реч. Просто последвайте идеята и пробвайте ... В никакъв случай няма да съжалите. И да не забравя - НАЗДРАВЕ!


ПЕЧЕНА МЕРЛУЗА

 


    Признавам си напълно честно, мерлузата беше една от малкото риби от Ония години, която можеше да намериш в нашите магазини. Скумрия, мерлуза, сафрид и сетне разните му сладководни рибоци ... Беше супер евтина и при липсата на много видове рибоци, до болка позната и любима ... Сетне в годините се появи хек по рибарските магазини, но все намирах някаква разлика: може би в големината, може би вкуса от младите години ... 
Съвсем наскоро открих в един хипермаркет точно мерлуза - и то на съвсем приемлива цена ...  Доста се позамислих по какъв начин да взема да я приготвя. Минаха ми няколко идеи и реших да заложа на съвсем традиционния вариант - печена фурна и при това по най-лесния начин. Отнема 10-а минути за подготовка ...
Размразената риба се одира от кожата с остър нож като се отстраняват перките с кости. За 4-5 рибки - има няма 5-6 минути.
Нареждат се в тавичка, осоляват се и опиперяват, ръсва им се малко ароматен зехтин и заминават във фурната на 200С с вентилатор. За 20-а минути придобиват хубав златист загар и са готови за сервиране. Предпочитам да не се слагат каквито и да са подправки, защото така се запазва и усеща най-добре вкусът на рибата.
Вървят си идеално с пържени картофи, или с кортафена салата с домашна майонеза или с доматена салата. Рибката много лесно се почиства от централния хрущял - слага се върху коремчето и с вилицата се притиска откъм гърба и се цепва на две части. От там нататък остава да й се насладим на вкуса с хубаво и добре изстудено питие.                                                                                                      Ами какво да кажа повече - бързо, лесно и много вкусно и да не пропусна НАЗДРАВЕ!

вторник, 1 септември 2020 г.

СУПЕР КРЕХКИ СВИНСКИ РЕБРА В ЙЕНСКА ТЕНДЖЕРА

 


    Вече доста рецепти (по-скоро начини на направия) има в блога ми и рядко съм се самопохвал, но точно с тези свински ребърца, печени в йенска тенджера на фурна, обрах всички овации, включително и се самопотупах по рамото и наградих с чашка две бърбън.
В интерес на истината то и рецепта си няма. На снимката е едно голямо парче свински ребра (гърди) с тегло точно кило. И да си призная още от сега, не стигна на четирима човека - така безмилостно се омете. В чашка се сипват около 200 мл кока кола и в нея се разтопяват 25 грама от моята овкусена сол. Цялото количество се шприцова вътре в месото. Това е най -добре  да се направи в йенската тавичка, в която ще се пече, тъй като част от течността излиза навън. Затваря се с капака и нека да си постои в хладилника поне 3-4 часа. Преди печенето се поръсва с малко червен пипер и съвсем леко се намазва с 1 с.л. мед разтворен в част от течността в тавичката. Могат и да се капнат 1-2 с.л. зехтин или олио върху месото.
Печенето продължава точно 2 и половина часа на 150С без вентилатор. Това време е напълно достатъчно за кило ребра. След това капакът се маха, поливат се с малко от соса в тавата, отново се намазват с лъжичка мед и дозапичат за максимум 10-а минути на 170С с вентилатор.  В тавичката има достатъчно отделен сос от печенето, който може да сгъсти с малко масло и при желание с ч.л. царевично нишесте.
Изчаква се 10-а минути ребрата да поистинат и се нарязват с остър нож. Поднасят се залети със соса и при желание със салата домати или кортофена салата с домашна майонеза. Нож определено не е необходим, месото само си се топи, невероятно крехко и сочно. За вкуса може да не се съмнявате - дзверска вкуснотия. В това лятно време си върви идеално с добре изстудено питие. Пробвайте и няма да съжалите. Ако няма шприц, не е страшно - ребрата просто са заливат с кока колата и се обръщат в нея няколко пъти докато са си в тавата.                                                                        Ако престои поне 24 часа, става още по уникално крехко. Осмелете се и пробвайте, не е трудно, отнема 10-а минути за подготовка и сетне малко търпение при печенето. И да не пропусна НАЗДРАВЕ!