четвъртък, 4 юни 2020 г.

Печен на скара и маринован сом


  В тази публикация, която има по-скоро характер на полезно предложение ще стане дума за един печен на скара сом. Няма да Ви разказвам как го правя, това ще стане в друга пост. Само ще кажа, че едно сомче от около 2 - 2,5 кг за двамца ни идва в твърде много и често артисва за другия ден.
    За да не остава, често се канят гости или пък ако остане, се хапва на другия ден, но, честно казано, не е толкова вкусен.
Та ето малко от нещастното печено сомче. То е ясно как се прави - чистене, осоляване, омазняване и на буквално пушеща скара...
Да, ама не сме гьормелици и обикновено остава доста ...
Тези дни в едно предаване на Ути видях как маринова печена скумрия и ме подсети за един стар и направо забравен начин да си го направиш направо Дзверски вкусен за след няколко дни...
И този начин е в пъти по-вкусен отколкото да го замразиш и сетне поднесеш отново. Няма нещо по-ужасно от замразяването на вече опечена или изпържена риба.
Парчетата печена риба се обезкостяват и нареждат в плоска съдина и заливат със смес 1:3 от ябълков оцет и светъл соев сос и се оставят така поне за 30-а минути да поемат течността.
Обилно се поръсват с прясно едро смлян черен пипер.
Докато те си се напояват, се нарязват една малка глава лук на ситно, 1-2 скилидки чесън и се омесват с настърганат кора на половин лимон.
Всичко се прехвърля в голяма купа и добре се омесва като се оставя малко от лука и лимоновата кора.
Пълни се в буркан, завършва се с отделения лук и лимонова кора, добавят се по няколко зрънча черен пипер, бахар и карамфил и всичко се залива с леко затоплен зехтин.
Бурканът се затваря и след изстиването му се прибира в хладилника. Нека да си почива там няколко дни. Поне след три налице и уникално вкусно мезе за добре изстудената бира или бяло винце.
Впрочем, става и с друга риба - скумрия, шаран и т.н.
Пробвайте и няма да съжалите.
За хубавите и дзверски вкусни мезета НАЗДРАВЕ!

сряда, 3 юни 2020 г.

Пикантен маринован телешки дроб на грил



    Дробът е много полезен, освен че е невероятно вкусен, когато е приготвен добре. Много хора се притесняват да го готвят, защото често се получава сух и жилав. Приготвял съм го по толкова много начини, че направо не мога да ги изброя, но точно този е коренно различен от това, което съм правил досега.
    Така че по-добре да опиша начина на приготвяне:
    Една от тайните на приготвяне на телешки черен дроб е в начина на почистването му: За разлика от свинския, телешкият има една доста дебела ципа, която го обвива и трябва да се премахне внимателно. С остър нож се отделя и сетне може да се "дере" на ръка или внимателно да се премахне с ножа. При нарязването трябва да се отстранят и кръвоносните съдове в него, които при термична обработка се втвърдяват и му придават неприятен вкус.
    Втората тайна е в начина на нарязване: Дробът трябва да се нареже, казано модерно, на тънки слайсове - с дебелина около 3-4 мм. Това става най-добре с остър нож и полузамразен дроб.
И така дробът е почистен от ципата, разни други неща и нарязан на тънките слайсове. За разлика от другите начини на подготовка, в случая се прехвърля в подходяща съдина и на около 500 грама му се слага от моята универсална подправка за месо (тази без сол) около 2 ч.л., 1 ч.л. сода и се залива с 2-3 с.л. олио (зехтин). Оставя се така да се маринова, а в това време се нарязват една средна глава лук на полумесеци и 1 скилидка чесън на ситно. Осоляват се леко с 1 ч.л. сол и се премачкват на ръка да си пуснат соковете. 
В това време се загрява грил тигана, като върху него се слага парче хартия за печене с буквално лъжичка мазнина и се нареждат парчетата дроб. Пекат се до леко зачервяване и да получат типечните черти от грила и се обръщат да се пекат и от другата страна.
Печенето е буквално за 3-4 минути от всяка страна. Готовите парчета се прехвърлят в тенджерка с капак, при тях се сипват намачканите лук и чесън. Капват се няколко капки зехтин и се изцежда сокът на 1/2 лимон, че дори и цял. Опиперяват се с прясно смлян черен пипер и след разбъркване се оставят така за 20-а минути с цел дробът хубаво да се маринова. Така си поема от марината, овкусява се допълнително и става още по-мек и някак си по-крехък. Сервирането става с любима гарнитура - в този случай с варени картофи и салата, като за да стане пикантен, обилно се полива с чили сос - това за любителите на пикантното. Приготвен по този начин телешкият черен дроб става много различен, но невероятно мек и дзверски вкусен.
Струва си да се пробва като не забравяте, че е и невероятно мезе към хубавото питие и затова НАЗДРАВЕ!

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта



  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.
 
Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.
Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.
От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.
Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.
Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.
При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.
Правете смело, резултатът си заслужава.
И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!