Икономични бухти рошавелки 2

 

Събота е неделя почти е традиционно за закуска да е нещо тестяно- бухти, палачинки, мекичета и т.н. НГ-та баница свърши и за днешния съботен ден се замислих какво да е. Бухтите ми се сториха добра идея, но тези ги направих по различен начин и затова споделям.

Пък и понеже ги правих с минимум продукти са си направо наистина икономични:

Необходими са за 20-а броя: брашно, яйце, бакпулвер, идея сол и захар.

Изпълнението е буквално за 2- минути: В подходяща купа се слагат около 200 грама брашно (или 1 ч.ч. с връх т.е. 1 1/3 ч.ч.), разбърква се с по 1 ч.л. бакпулвер, сол и захар и се добавя яйцето, както и около 50 мл вода. Разбърква се с лъжица до получаване на гъсто лепнещо тесто, която трудничко се свлича от лъжицата.

Големият секрет на тези бухти е в пърженето.

Взема се малка и висока касерола, в която се налива почти литър олио и се изчаква добре да загрее.

Със супена лъжица се гребва от тестото и сипва в загрятото олио.

Бухтичките потъват към дъното и почти веднага си изплуват отгоре.

В интерес на истината и повечето почти сами си се обръщат когато са се поизпържили. Помагам си с една голяма дълга дворога вилица, която ползвам като лопатка - хем да ги обръщам в олиото, хем да ги вадя в чиния върху кухненска хартия.

Изразявам дълбокото си убеждение, че именно при този начин на пържене - в огромно количество добре загрято олио, се получава най-добър резултат. Хем се изпържват много добре, хем не е поемат мазнина.

Тука в чинията са два вида и затова леко се различават на снимката.

Но да се върна на олиото - изобщо не става зян. Изчаква се малко да поизстине и се прецежда през кухненска хартия и може пак да се ползва без какъвто и да е проблем.

След като изпържих половината от тесто, в останалата част сложих по малко ситно нарязан кашкавал и колбас и изпържих втората втората партида.

Вътре в тестото могат да се сложат сирене и всякаква друга плънка по желание.

Стават направо върховни за закуска.

Ако няма да се слага плънка, стават много по-вкусни и ароматни, ако в тестото се добави 1/2 ч.л. ванилова или канелена захар.

Бързо, лесно и като резултат - неустоимо вкусна закуска. А как ще се поднесе - дали със сладко, сирене или просто ей така посипани с пудра захар си е въпрос на предпочитание и сутрешно настроение.

Вратни пържоли на сач

 Е, те това не е рецепта и не я чакайте. Това е просто един много лесен начин да се направят уникално и Дзверски вкусни вратни пържоли.

 Количества няма да давам. Необходим ни е свински врат, който се нарязва напречно на пържоли с дебелина около 1,5-2 см. 

 Първият секрет е съвсем леко начукване на нарязаните пържоли - ама не с чукче или нещо друго механично. В тази роля влиза мъжкият юмрук (представяш си лицето на омразния враг и млатиш една две минути). Пържолката се размазва, еле ако ръчичката ти е като моята - ако те млатне - една седмица ще ходиш на ян ...

 Сетне си смилаш около 1-2 ч.л. черен пиперец; идеалният вариант и да си смелиш зърна кимион ...

 Засядаш пред ТВ и си изкарваш яда на политиците в нарязването на 1 глава лук и на 20-а см праз.

Пиперите и ситно нарязаните лукоподобни си втриват в месото. 

Подчертавам - никаква сол.

Ако мИсото изглежда старичко- на кило 1 ч.л. сода.

Месиш всичко яко - все едно, че искаш да му изкараш душата. 

Пъха се в плик и на терасата на 0С или в хладилника поне за 2 дни.

Сетне следва извършване на тайнствената процедура по приготявенето:

Във фурната се буха чугуненият сач - в моя случай оребрен чугунен тиган "Лава" и фурната се загрява на 250С.

С оная магическа ръкавица се вади сача, слагат се пържолките в него. Започват да цвркат и във фурната.

Започват да му "баеш" - до две дръпвания от цигарата и вадиш - с щипките обръщаш и го връщаш във фурната - да му стане гадничко жежко.

Още две три дръпвания от цигарката, едно две отпивания от бърбънчето и вадиш сача.

С щипките, че иначе гори - бух в тенджурката и залагаш следващата партида.

В тенджурата се мъдрят едно две чесънчета, нарязани на ситно и няколко зърна пиперче.

Закончваме с печенето, личваме в тенджурката 50- 100 мл бърбън и я слагаме върху загрятия котлон.

Га си остане на мазнотийка, пържолките са готови- печени са не повече от 5 -6 минути общо, а са невероятно дзверски крехки;

С каква гарнитура ще се поднесат е въпрос на предпочитание - но за една гарантирам - не Ви трябват нож, вилица или остри зъби - всяка хапка се топи.

Пробвайте заради експериментО и се насладете на невероятния вкус.

НАЗДРАВЕ!

Конска (може и телешка) сушеница

 Този път това не е рецепта, а нещо малко по-различно. Както преди време бях писал и показвал правих конска пастърма. Преди това пък бях правил телешка.

 Всеки, който е правил пастърма знае от опит, че има един момент когато се отрязал парчето месо, се налага да бъде дооформено с ножа, за да приеме правилна и красива форма. Та като се прави по-голямо количество има и доста изрезки - къде по-големки парчета, къде по-малки, къде съвсем ситнеж ...

 Та този път ми се събраха около 700 грама такива изрезки от конското. За готвене не са подходящи. Кайма не ми се правеше (както често постъпвам) - досвидя ми се за хубавото месо да става на кайма. Поколебах му се малко в дълбок размисъл, но в такива случаи чашка-две бърбън карат мозъкО да проработи...

Та реших, без никаква допълнителна обработка - рязане, кълцане и т.н., само след овкусяване да ги набухам в едно колагеново черво и да видим какво ще стане.

Претеглих ги и сложих сол с разчет 22 грама на кило и вместо да си играя да изчислявам и да слагам черен пипер и т.н., напрово им сложих една голяма с.л. от моята универсална подправка за месо, от която имам винаги в наличност.

Подчертавам, този път в името на експеримента, реших да не ползвам нитритна сол, а само обикновена готварска.

Добавих и около 50 мл уиски, омесих много добре и с фунийка и на ръка напълних предварително накиснатото колагеново черво.

Естествено тук таме боцнах с иглата - да излезе излишният въздух.

Готовото изделие го пратих да си виси на терасата като след втория ден - през деня прекарваше вътре в пресата да се сплеска, а през нощта - на простора. 

Пресоването - 3-4 пъти и бе готово - захвана плоската си форма.

За 24 дни на терасата от първоначалните 800 грама, бе станало 500 грама и реших, че е готово.

Беше си добре изсъхнало и хванало доста благородна плесен.

Тя обикновено се появява като ползвам нитритна сол, но очевидно плесента се пренася на терасата от другите сушащи се неща или пък вече е решила да си живее на терасата. Не знам. Нямам обяснения за нея...

Биде нарязано на три части, за да го разделя справедливо.

Едно парче бе нападнато за проба, а останалите - вакуумирани, за да стигнат до потребителите си.

Мога само да кажа, че при рязането поради нееднаквостта на парчетата няма съвсем идеален вид.

За вкуса обаче нямам думи - невероятна вкуснотия. Може би от разнообразието от подправките.

Ако го сравнявам с пастърмата, ми хареса даже повече, а нея я оцених като Дзверска.

Всъщност, това е - така се получи невероятната ми конска сушеница, която може да бъде направена и с телешко и с друго месо.

Не е рецепта, а само идея как може да се оползотвори хубавото месо, което иначе от нямане на какво щеше да стане на кайма и да бъде зяносано.

Така че правете смело и НАЗДРАВЕ!