Пенсионерски кюфтета

 Веднага започвам с това, че става дума за пенсионерски кюфтета, т.е. не защото са правени от пенсионер, а защото наистина са икономични и са за хора с ограничени възможности.
 Впрочем за подобни кюфтета съм писал вече  в публикацията за студентски кюфтета, но там количеството хляб е доста по-малко.

Разполагах с 500 грама мляно месо и се готвех да направя кайма за скара и да пекна едни кюфтенца - за двама човека ще са предостатъчно. И тъкмо щях да започвам, когато се сетих, че съм поканил Баджанака на една табличка и кюфтетата трябва да са значително повече, а такива могат да станат само пържени.

Поогледох се стар сух хляб и се оказа, че разполагаме с около половин сух ръжен хляб със семена. Поорязах корите, половината от него накиснах в леко топла вода, а другата част настъргах в две разбити яйца. Смесих с каймата, добавих подправките и 1 пълна ч.л. сушен лук (поема част от течността) и тогава видях, че много ясно се виждат семената от хляба - затова добавих още по 1 с.л. тиквени семки и слънчоглед.

Оформих си кюфтетата и ги оставих в камерата на хладилника за около 30-а минути.

Последва пържене в силно загрята мазнина, като след слагането на първата партида 5-6 кюфтета, силата на котлона се намалява с 1/3. 

Този път се изхитрих и едновременно с кюфтетата пущах в мазнината едро нарязан лук, нарязани чушки, морков, скилидки чесън, че и дори люти чушлета.

Пържат се до готовност и се вадят върху кухненска хартия.

В последната партида пуснах и люти чушлета и наразян на хапки поизсъхнал хляб.

От това количество излезнаха цели 17 броя нормални кюфтета.

На края да взема да обобщя:

500 грама мляно месо, същото количество сух хляб че и малко повече (за предпочитане ръжен), 1 глава лук ситно нарязан (или 1 с.л. сух лук), 2 яйца, сол на вкус, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1 ч.л. пушен червен пипер, 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, щипка чубрица или риган.

Обелените тиквени и слънчогледови семки са екстра, но дават много особен и приятен вкус.

Ако някой ми беше казал, че кюфтета с толкова хляб ще станат, не бих повярвал, но тези се оказаха невероятно вкусни и пухкави.

Направете ги и няма да съжалявате. 

НАЗДРАВЕ!

Магистрала Тракия - неделя 8 септември

Много се чудих дали да разкажа тази история или не, но все пак ще го направя - може би заради пълното безхаберие, което видяхме.

Вчера трябваше да пътуваме за Созопол, но от ранни зори промивалниците на мозъци - разни ненационални ТВ-та и радиа започнаха да бълват - голямото прибиране, задръствания по Е79, магистрала Хемус, магистрала Струма. Едни репортьорки с вдъхновени гласове се цепят та се късат - направо примират от кеф заради задръстванията. 

Затова решихме да пътуваме следобяд.

Магистрала Тракия след Стара Загора около 14,30 часа, направо взе да ме изумява. Пред нас пустош - докъде взор стига една кола или двечки, в огледалото за обратно виждане същата работа. В насрещното - демек посока София някаква лудница - с всеки изминат километър все повече и повече - направо непрекъсната колона. Караш си бавничко, викаш си що за чудо и за забавление започнах да си броя колите в насрещното - от километричен знак до километричен знак. Първият път ги изкарах около 100-а, втория път - над 150. След като подминахме Ямбол около 15,30 часа и малко ми направи впечатление, че изведнъж се разредиха автомобилите в насрещното - взеха да стават като в нашето платно. Чудна работа. 

Точно където са двете бензиностанции на Лукойл в насрещното имаше лека кола ударена в мантинелите и преди входа на бензиностанцията имаш полицейска кола, която спираше движението.

Струпването на автомобили беше невероятно. Пред погледите ни лявата част на магистралата се запълваше с автомобили и на места се нареждаха направо на три реда - някои и в аварийната лента. Докато стигнем отбивката за Карнобат, задръстването ни беше изпреварило. 

След отбивката за Карнобат спрях колата в дясната аварийна лента, слязох и пресякох през мантинелите до насрещната лента и започнах да махам с ръце. Колите се движеха със скоростта на костенурка и вече почти спираха.

Представете си, първите десетина автомобила въобще не ме отразиха. От едно БМВ една мацка ме изгледа с презрителен поглед и демонстративно обърна глава. Тъкмо реших, че ни струва да ръкомаха като ветрена мелница, един младеж спря и попита какво става. Обясних му за катастрофата и че на 100-а метра е изхода за Карнобат и е най-добре да излезнат от магистралата да продължат по стария път. Точно до тука тапата бе около 15-а км и всички коли бяха като в капан. Ни напред, ни назад.

Докато му обяснявах, спряха и още няколко автомобила и разбраха какво става. Но направихме мини опашка от десетина автомобила. През 5-6 коли започнаха бясно да натискат клаксоните. Един батька отвори прозореца и започна да ме псува яко, от задния автомобил друг започна да ми вика кретен, идиот.

Не знам какво им стана на тези хора - виждат пред себе си до къде им стига погледа плътна колона от спрели автомобили, но започнаха да изливат някаква странна агресия злоба по мой адрес.

Тези, с които говорих и им обясних за какво става дума започнаха да се изтеглят трудно през колоната по посока към изхода за Карнобат, а тези псуващите ме заеха мястото им колоната. Единият (от една джипка) дори размаха юмрук и закрещя, че съм бил къметлия, че не можел да слезе и да ми "покаже". е показа ми среден пръст ...

От там нататък продължихме бавно, а жена ми започна да търси телефоните на разни радиа, за да се обадим и да предупредят хората. Ударихме на камък, но все пак успяхме да се свържем Дарик радио. Обясних на една девойка за какво иде реч и тя каза, че провери информацията.

Бавно бавно стигнахме до отбивката за Созопол и  за Слънчев бряг. Това е единствената отбивка от Карнобат до тука. Веднага след отбивката, цялата история се повтори като в лош филм. Пресякох, започнах да ръкомахам, отново ме подминаваха с пълно безразличие - поне 20-а автомобила, а задръстването вече започваше да става плътно. Да не повтарям какво стана. Същата история - на няколкото човека, които спряха с викане успях да им обясня, че задръстването е до Ямбол и че само от тука им шанса да се измъкнат по стария път.

Е слава богу, като видях, че тръгват към отбивката за стария път към Айтос поне 10-а автомобила, си тръгнах към колата. Сами разбирате, че в този момент в задръстването стана пак суета, защото едни тръгната надясно, а задните напираха напред. 

И пак отнесох сума ти псувни ...

Като потеглихме, прехвърлях радиостанциите...

Дарик радио съобщи, че по информация на АПИ в района на 154-ти км на Автомагистрала "Тракия" в платното за Бургас е станала катастрофа - лек автомобил "Пежо" се е ударил в мантинелата пред бензиностанция, от колата била изпаднала жена и движението било спряно. Полицията пропущала колоната от автомобили през бензиностанцията. 

И толкова. Друго радио не чух, но тези от Дарик поне реагираха светкавично като им се обадих.

След това, късно вечерта видях на сайта им публикацията. Ето го линка

В интерес на истината нито километърът беше верен, нито посоката - беше вярна. Само че такава информация им са дали от АПИ.

Продължихме си по магистралата и самия й край, където е отбивката за Айтос по стария път имаше полицейски автомобил спрял, а колоната се оформяше вече до входа на Бургас. Тука на снимката се вижда - това е малко преди Джъмбо Бургас. Насрещното бързо се пълнеше с автомобили. На влизане вече бяха стигнали кръговото пред Метро.

Стана ми странно:

От мястото на катастрофата до Бургас видяхме един един единствен полицейски автомобил, който си стоеше безучастно край пътя. Ясно ми е, че за да действат полицаите, трябва да получат нареждане, но такова май не са получили.

Срещнахме и една линейка със сирена и буркан която се мъчеше някак си да мине през автомобилите, които бяха заели цялото пътно платно. Моментът, в който е срещнахме беше заседнала сред множеството коли.

Нито една радиостанция не съобщи за огромното задръстване. За сметка на това непрекъснато си бъбреха за Е79 колко било задръстено и за някаква катастрофа край Николаево със загинало дете.

Признавам си, такова задръстване не съм виждал досега.

Не знам дали се е случвало подобно, но почти 50 км беше колоната.

Вечерта по новините нищо не казаха. Тази сутрин не чух и в сутрешните блокове нещо за задръстването.

Очевидно след като нямо много кръв, не е интересно.

Както и не е интересно, че АПИ и полицията просто не са свършили работата както трябва.

Трещяха като луди, че ще изкарат цялата налична сила, над 140 камери и какво ли не, а от Стара Загора до Бургас - освен полицейските коли на мястото на катастрофата и дремещите в края на магистралата, друга полицейска кола не видях.

Не знам колко хиляди хора са чакали в това задръстване и как са пътували до София - вероятно е бил някакъв кошмар за завършек на лятната им почивка.

Направо имам чувството, че живея в нереален свят и плувам в някакво пълно безхаберие.

Опитах се да помогна колкото мога, а отнесох толкова ругатни и закани, че не може да повярвате - втория път си мислех, че съм изял детето на някого от тези, които като луди ми крещяха.

И в края на краищата съм доволен, че може и 10 коли да съм отклонил и да съм им спестил безумното чакане на няколко човека и че поне не загубих себе си в тази ситуация.

Маринована бамя

 Бамята е уникален зеленчук. Малко е недолюбвана, но напълно незаслужено. Зеленчуков гювеч без бамя е все едно таратор без кисело мляко. А какви яхнии с телешко стават с него, направо не е истина.

 Началото на септември е времето, когато трябва да се заредим с бамя. Само че сега ме изненада с цената си - на нашия пазар е цели 6,00 лв килото ситната и то на една две сергии... Приятел, пак приятел от близко село ми купи цели 5 кила по 2,00 лв и чак съжалих, че не му поръчех повече.

 Тъй като нямам намарение да пиша много, ще споделя начините, по които я съхранявам:

Замразена във фризера: измива се много добре, режат се излишните части от дръжчицата, бланшира се за кратко в леко подсолена вода и сетне в пакетчета, най-добре вакумирани, и във фризера.

Стерилизирана - процедурата е същата, измиване и т.н. Пълнене в буркани и варене за около 25-30 минути от момента на завирането.

Тука има поне 100 варианта - с добавка на доматен сос, с добавка на нарязани зеленчуци и т.н. може и моркови, и чесън и лук и т.н., т.н.... Няма да мога да ги изброя всите...

Маринована - всъщност това ми е любимата бамя.

Вадиш от буркана, ръсваш с малко мазнинка и пиперчета и си сипваш питието.

Най я обичам в сладко кисело лютива марината.

И веднага споделям без много приказки моят начин.

Бланширам измитата бамя във вряла вода, в която съм добавил 1 разделен на половинки лимон и 2-3 с.л. от моята гурме сол. ( сол смесена с черен пипер, сух чесън, сушен лук и някои други неща). Някъде за около пет минути и след това я оставям да изстине добре.

След изстиването без много престараване с една вилица е понадупчвам тук таме.

Почиствам чесън и нарязвам скилидките на четвъртинки - горе долу 3-4 скилидки на буркан.

Нарязвам на ситно магданоз и керевиз.

Подготвям си черен пипер, дафинов лист - на буркан 10-а зърна и 1 листче.

За пикантен вкус предвиждам и по едно люто чушле на буркан.

На дъното на буркана се слагат чесъна, нарязаният магданоз и кервиз. Може и копър. Сетне бурканът се слага почти легнал и започват да се нареждат в него бамичките - до запълване на буркана. Обикновено заема половината. Сетне се изправя и се нареждат и останалите бами. Пълни се всеки буркан с вряла вода, която сетне се излива в тенджерка.

В буркана се слагат дафиновото листче, зрънцата черен пипер (може и синап малко) и се сипват 4-5 с.л. оцет. Да не забравим и лютото нарязано на ситно чушле.

В отделената вода се слагат по 2 с.л. захар, 1 с.л. сол с връх - пак позвам моята гурме сол с добавки, и се възвира до кипване.

Както е вряща, я разсипваме по бурканите, веднага затваряме с капачките и обръщамме върху тях до пълно изстиване.

Досега не съм имал провал с този начин, но този път за "застраховка" сложих във всеки буркан и по един аспирин.

Това е ... Остава да изчакаме да завее навън и да се насладим страхотното мезе за питието... Бамята става леко хрупкава и леко пикантна.

Не мога да не кажа и НАЗДРАВЕ!