Кюфтенца само за възрастни

  Ама този път не очаквайте да пиша как се правят кюфтенца или кюфтета. Оказва се, че в блога имам досега 62 публикации с етикет  "кюфтета". Па и всеки си има свой маниер на правене на пържени кюфтета така че да не се повтаряме. Само за стотен път ще кажа, че много харесвам малките кюфтенца - по-малки от орех, нещо с размери като на топчета за супа. Пържат се много в тигана, нямат нужда от обръщане, а само от разбъркване. И сетне, особено през лятото, в салатата от домати и краставици. Става една такава дзверска мъжка салата - направо си е цяло ястие...

От приготвената и овкусена кайма за пържени кюфтенца се откъсват мънинки парченца и с намазнени ръце се оформят топченца.

Бях си турнал едно бърбънче и стигнах до извода, че с намазнени ръце не може да правиш кюфтенца и да си викаш наздраве.

Какво по-лесно, овлажваш ръцете си с бърбън и оформяш кюфтенцата. Ама след третото установих, че само си развалям бърбъна в чашката, па и нещо неоправдано разточителство за едни кюфтета. Сипах в друга чаша една ароматна ракия и на бърза ръка топчетата бяха готови - почти 40 бройки.

Както си бяха оформени, заминаха във фризера за 15-20 минути - колкото да се постегнат малко.

За пържене много често ползвам или само гъша мас или я смесвам с 1-2 с.л. олио. За ползата от гъшата мас, не му е тука мястото, а как да си я направим в домашни условия вече съм писал.

В загрятата мазнина се пущат две три скилидки чесън и резенче джинджифил и се слагат всички кюфтенца - нали затова ползвам голям уок. Само се разбъркват от време на време. 

Когато леко покафенеят и са почти готови в тигана се сипва 1 чашка (поне 100 мл) ракия и пърженето продължава докато отново останат на мазнина. 

Впрочем вместо ракия може да се ползва и друг алкохол (уиски, бърбън, а с малко узо стават трепач).

Нашите кюфтенца за възрастни са готови изпържени и задушени.

Сега е ясно защо са само за възрастни, макар че алкохолът се изпарява, остава лек аромат (зависи си и от ракията), а кюфтенцата са невероятно, просто дзверски вкусни и пухкави.

Идеално си вървят като добавка на салатата или самостоятелно, или пък поднесени върху картофено пюре като цариградски.

Веднъж пробвани, сигурен съм, няма начин да Ви се харесат и да не Ви се иска пак да се направят. Особено на мъжката част. А ако в каймата се сложи и малко лютивко, просто стават трепач.

Правете ги смело и НАЗДРАВЕ!

Как да съхраним пресен босилек, магданоз и др. за зимата

   През лятото в боллука на зелентии доста често се замисляме как да си ги съхраним за студените зимни месеци. Не че и през зимата не можем да си купим пресни от някоя голяма верига - внос от Египет или Израел, но домашното от двора си е съвсем различно.

 Единият от вариантите е чрез сушене: на всеки му е ясно как става, но сушената подправка доста се различава от прясната.

 Други правят една комбинация - нарязване и със сол. Отричам го изцяло този вариант. Подправките стават много солени, а и прекомерната употреба на сол е вредна.

 Другият вариант е замразяването.

 Много хора мият подправките, подсушават, нарязват и слагат в пакетчета и така ги съхраняват във фризера. По принцип, това е хубав вариант, но има и по-добри:

 Първият от тях е като снимката. Подправките се измиват, подсушават идеално и нарязват на ситно. Във форма за лед, или опаковка от бонбони (има подходящи) се капва по малко вода, напъхват се зелентиите и във фризера. Когато стегне малко, се долива вода и оставя да замръзне. Готовите ледени кубчета се прехвърлят в найлонови торбички. Не залепват, едно или две кубчета са достатъчни за ястие.
 Този вариант има още две разновидности като вместо вода може да се ползва: 
      -зехтин - също замръзва
    - разтопено масло, след замръзване се съхранява по същия начин.
  Само че и двата варианта са доста скъпички ...
  Всеки може да си прецени.

 Вторият е много по-удачен:

 Измитите и подсушени подправки се нарязват на ситно. Разстилат се на тънък слой върху поднос, тавичка, пластмасови тарелки и се слагат във фризера. Оставят се така до пълно замръзване.

 След това полученият тънък пласт замръзнала подправка се начупва, слага в торбички и пак във фризера. При необходимост се вади нужното количество от тях. По този начин не слепват и съвсем лесно се отделят.

 В процеса на замръзването част от течността им се "изсмуква", а полезните вещества се концентрират. 

 Правени са изследвания, които са установили странни неща при замразените чушки. Сравнявани са цели замразени чушки и ситно нарязани, замразени на тънък пласт. Във вторите концентрацията на витамин С е била до 10 пъти по-висока. Същото се оказало и при моркови и много други.

 Дано да е полза за някого...

Сиромашко мезе и по дзверски

  Че става дума за едно невероятно мезе, при това дзверски вкусно, е ясно. Проблемът ми е, че по-лесно го направих, отколкото да му измисля име. А да не казвам колко светкавично бе ометено...

 Докато разказвам, ще обяснявам, защото най-хубавото тука е, че няма някакви конкретни количества, а всичко зависи колко човека ще са на трапезата и с разчет около 300 гр на порция и малко в резерв.

 В интерес на истината очаквах още две персони (ящнички) и бая се позамислих какво по-различно да направя. Като се мъкнех в жегата към месарницата първата ми идея беше да направя едно касапско мезе, за което вече съм писал. 

 Още при влизането в месарницата оЧото ми бе грабнато от невероятно телешко шкембе и до него телешки дроб - и двете по 4,50 лв за кило. И бех до там ... Грабнах по едно кило, минах и през Спиртния магазин и ...

Как се подготвя телешкия дроб няма да описвам подробно - правил съм го много пъти, но само ще дам насоки:

Нужен ни е остър нож и малко умение, защото с нож и ръка трябва да се "одере" ципата на дроба. Прави се без престараване, но е желателно, защото дробът става много по-крехък. Нарязва се на хапки - горе долу 2,5х2,5 см - пак без престараване. Слагат се парчетата в купа с вода, която на няколко пъти се сменя.

Толкова за дроба, но за шкембето - повечко. Преди много години съм ползвал гасена вар за миенето му (вар може да се купи в малки количества от всеки строителен магазин). Шкембето се натрива с варта, оставя се да престои известно време 5-6 минути, телешкото - поне 10-а и повече и сетне се измива много добре.

Сега се продават почти идеално изчистени и това не се налага да се прави.

Само че при телешкото шкембе, дори и да ме мързи винаги правя една специална процедура - пак с много остър и с ръце се захващам с ципата откъм външната му страна. Целта е да бъде отстранена почти изцяло. От снимките се вижда.

Играчка е, но е необходимо да се направи, защото ако не се махне тази ципа, при варенето се свива и стяга и сетне има да се чудим защо хем е разварено, хем е леко жилаво.

Понякога шкембето има и лек нетипичен мирис. Премахва се с изкисване на нарязаното шкембе във вода с малко оцет, в идеалния случай с лимонов сок.

Другият вариант е с яко втриване на 2-3 с.л. сода откъм вътрешната му страна, яко търкане и след няколко минути много добро измиване под течаща вода.

И двата варианта съм пробвал и гарантирам, че дават много добър резултат - хем изчезва леко неприятната миризма, хем шкембето се поизбелва значително.

Най-добър резултат съм имал със сока на един лимон и на един портокал и поне 10-20 минутен престой. Самото шкембе придобива един такъв цитрусов дъх - трудно ми е да го обясня...

Та след като го почистихме и нарязохме на едри парчета, стигнахме до вареното. С две ръце препоръчвам първото му варене да е за 10-15 минути, след което водата се изхвърля, шкембето измива и отново се слага за варене в студена вода.

Та след като започнах с лекцията, да продължа нататък. Най-добрият вариант е варене в тенджера на бавен огън - за дълго време; по-бързият - в тенджера под налягане.

Ползвам мултикукър, който е херметик и на два пъти по 25 минути му взема душата. При самото варене препоръчвам да не се слагат някакви добавки - освен няколко скилидки чесън. Солене - в края на варенето.

Това не пречи да се слагат разни неща - карамфилче, звездовидно анасонче, зрънца черен пипер и бахар, листче дафинов лист. 

Само че това няма да е варено шкембе, а нещо подправено с някакъв нешкембян вкус.

Свареното шкембе се вади и малко като поизстине се нарязва на късчета 2х2 см.

Та докато шкембето се вари, поне две глави лук се нарязват ама не на много ситно - малко като за куче, два три домата се обелват и накълцват, същото - с 4-5 скилидки чесън и малко зелентия - в случая стръкове целина и идея магданоз.

В тиган, който може да се ползва и за фурната, се загряват добре 2 с.л. масло с 1 с.л. олио и лукът се задушава до омекване.

Веднага след това се пущат късчетата дроб, които се запържват буквално за 2-3 минути - да променят цвета си и котлонът се изключва. 

Смело се слагат нарязаните домати, нарязаното шкембе, чесъна, подправки - моята универсална подправка за месо - 1 с.л., 2-3 с.л. от сока от варенето и 1/2 ч.ч. червено вино и бух във фурната на 200С.

Поне за 25-30 минути.

Вадим тигана от фурната, поръсваме с поне 150 грама настърган кашкавал и дозапичаме до разтапяне на кашкавала.
Това дотук е т.нар. "сиромашко мезе" - много евтино и много пиещо.
За да го направим "по дзверски", бухваме вътре около 150-200 грама нарязан пушен бекон, разбъркваме и обилно ръсим с поне 200 грама моцарела, биволска за предпочитане. И отново във фурната за още 20-а минути.
Ако сме се сетили да купим и сърце, след лекото му сваряване влиза при дроба и шкембето и сетне всичко по същия начин. Е те тогава си става мезе "телешка фантазия".

В идеалния вариант е да се пече докато остане на мазнина и кашкавалът съвсем се разтопи.
В моя - вариант само до разтопяване на кашкавала.
Нека да има сосче, че да се отопява с филийката хлебец. То по-вкусно от това няма ...
Само да вметна за последно, след като дробът си промени цвета, не трябва да се пържи повече, защото ще стане твърд и тричав, а в този вариант се запазва крехък и мекичък ...
Е, не се сърдете за напоителната публикация, но понеже това не е рецепта, да си имате едно на ум - аха забравих - само да кажа дробът в ястието бе около 600 грама и толкова шкИмбето.  
Ама всеки може да си ги комбинира както му е кеф ...
Правете смело, без да броите грамчетата, печете докато Ви хареса, слагайте питието и МНОГО ПЪТИ НАЗДРАВЕ!