Защо да мариноваме зеленчуците преди печене на скара?

  Лято е и най-разнообразни и вкусни зеленчуци бол на пазара. 

  Стават на салати и за готвене, но най-вкусни са печени на скарата леко да ги грабне пушекът на дървени въглища. Това в идеалния вариант, а иначе печени на електрическата скара, грил тигана или върху сач също стават неустоимо вкусни. Секретът просто е предварително да бъдат добре мариновани.

 За печене стават патладжани, тиквички, моркови, чушки, цвекло, целина, лук, домати, гъби и какво ли не още. 

 Няма и особени правила за рязането - на шайби, на филийки - на когото както му харесва. Единственото изискване е да не се режат на дебели парчета - по около 0,5 см. Иначе няма да се опекат добре.

Та да си дойдем на думата за маринатата:

1 голяма  с.л. мед; по 50 мл соев сос и оцет (желателно балсамов или ябълков); 100 мл зехтин или олио; по 1/2 ч.л. сух чесън и черен пипер; 1 ч.л. сушен риган или чубрица (с босилек също става добре).

Сол не слагам. 

 Ако има в наличност сос уорчестър, също се слагат около 30 мл, дава много добър резултат.

 Всички съставки добре се разбъркват и зеленчуците на части се потапят в марината. Прехвърлят се в купа и заливат с останалата марината.

Слага се купата в хладилник поне за час, но колкото повече толкова по-добре. Например, патладжанът и гъбите поемат като сюнгер от маринатата, а другите искат повече време.

При печенето на силно загрята скара от време на време се поливат с остатъка от марината.

Така опечените зеленчуци стават идеални на вкус.

Впрочем и най-простата марината от смес на олио и оцет 3:1 с идея сол също значително променя вкуса на зеленчуците за печене.

Перфектни за гарнитура или като самостоятелно ястие особено поднесени с чесново-млечен сос.

Салам от свински врат

 Скоро не съм показвал домашните си колбасни произведения, защото не съм правил нещо ново, а все правя стари и пробвани неща.
  Само че стана така, че си намерих електронен термометър със сонда и дълъг кабел, с базова станция и нещо като дистанционно. Задаваш му температурата и като я достигне започва да пиука и не се налага да висиш до печката и да си наглеждаш творението.
Страшно удобна джаджа и при това на невероятната цена от 16,00 лв.
Та реших да се възнаградя с нещо ново и веднага след покупката му, взех, че купих един идеален свински врат цяло 1,5 кила с идеята да го овкуся и пекна във фурната и да видя как термометърът действа.
Ама докато се прибера, идеята се трансформира - две три пържоли на скарата, а останалото на колбас - нали с идеята да се облегча работата за колбасите го купих?
Позамислих се, и реших да пробвам с подправката за шунков колбас, която си бях купил от Све флекс. За тях вече съм писал.

След като се прибрах, сложих вратлето във фризера - добре да се охлади: до 3-4С.
Няма да се уморя да казвам, че температурата на месото за правене на домашни колбаси не трябва да е повече от 12С.
Сложих и една формичка за лед да стяга.
Сетне го нарязох на пържолки и най-добрите отделих за овкусяване и печене на скарата. Само един съвет - вратните пържоли за печене не бива да се начукват. Това може да се прави само ако от месото ще се правят рулца, но за печене - в никакъв случай.
Само че това е друга история, която също може да бъде разказана отделно.

Пържолките се нарязват на тънки ивички, на кубчета и т.н. Признавам, допуснах една грешка, че сланинката също я нарязох на едри парчетата. Нея трябваше да я поотделя и нарежа на ситно, ама ... нали японците искали да купят втория ни акъл дет идвал сетне?!
Месото се тегли и от там нататък се започва магията на соленето и подправките.
Както винаги, давам всичко за кило: 
сол 20-22 грама. Този път заложих на 18 грама - 9 нитритна и толкова обикновена; захар - три грама; подправката на Све флекс - 1 ч.л. около 9 грама. Тъй като вероятно я нямате, се заменя с 5 грама смлян пипер (в идеален вариант - бял, но може и черен), 3 грама кимион и по 0,5 грама индийско орехче и кориандър.
Лед около 100 грама и 30-40 грама бърбън. Всичко се меси до разтапяне и поемане на леда от месото.

Много е важен този момент с омесването на месото. Трябва да стане леко лепкаво и да не се затопли на повече от 12 С.
Задължително следва поставяне в торба найлонова като се стремим да извадим всичкия въздух, завързване и в хладилника поне за 2-3 дни. Колкото повече, толкова по-добре. Когато се сетите за него, може да се обърне и леко поомачка, както си е в торбата.
Личният ми опит показва, че ако има търпение най-добри резултати има след 3-4 ден.
Зо пълненето ползвам колагенови черва с диаметър 45-55 мм, които леко се накисват за 30-а минути в хладка вода, за да омекнат.

Е, сега следва една полезна информация. Винаги за пълненето ползвам ръчната месомелачка или една професионална пълначка, купувана в Румъния за доста пари. Да не казвам колко трудно се почистват ... Другият ми вариант е на ръка през фунийка. Все зор.
Преди време мернах някъде из Нета, че вместо шприц за колбаси (който също струва доста), някои хора ползват шприц за силикон.
Купих си такъв и се оказа направо фантастика - моят хваща 700 грама месо и струва 12 лв, а има такива за кило- 15 лв. 
Оказва се много удобен - пресова месото и в червото влиза добре пресовано и го уплътнява направо идеално.
Такъв шприц може да се купи от всеки магазин за строителни материали... 
Препоръчвам го с две ръце.

Ето го шприца ... Само трябва да се намери накрайник за него за колбаси... Продават ги по 1 леФче, но трябва да си поиграеш да се поизреже малко, за да пасне по размер, че диаметърът е малко по-малък от този на малките месомелачки. 
Нужен е остър нож и малко търпение, за да оформи фунийката ... и парче шкурка, за да се изпили финно.
Впрочем и това шприцче е удобно, защото просто като го знаеш колко е голямо, режеш с 10-а см от колагеновото черво и знаеш, че е по размер ...

Напълненото черво добре се овързва, надупчва се с игличка където има въздух - то си личи къде...
Пристяга се и се оставя да си повиси на топло - стайна температура поне 5-6 часа.
Сетне във фурната. В него се забива сондата на термометъра... На дъното се слага тавичка, в която се налива вряла вода. И започваме от 50С, като през 30-а минути температурата се увеличава с по 10С. То уредчето си показва как се вдига температурата в колбаса. Само трябва в тавичката да се долива вряла вода, за да поддържа парата във фурната.
Моментът, в който изпищи на 72С, значи всичко е готово. Веднага колбасчето се вади и слага под течаща студена вода и желателно малко лед.
След това за поне една нощ в хладилника.

Режем - запазваме конеца за втора употреба.
И се наслаждаваме на невероятен домашен колбас, в който няма каквото и да е вредно.
Моят съвет - направете си домашен колбас вместо да купувате отрови ...

Сравнете...
Ако имаме малко разсъдък, никога няма да купим това с 1000 отрови, а ще се направим истински домашен колбас, на който можем да се насладим по автентичен начин ...
НАЗДРАВЕ!

"Паниран" пържен черен дроб

 

  За ползата от консумация на черен дроб нямам намерение да пиша - ние си го знаем това. Чудя се как в някои страни изобщо не се консумира и отива за храна на кучетата... 

 Гледам поне веднъж седмично или най-много на десетина дни да се консумира. Приготвям го по най-различни начини - пържен, на скара, като яхния, пържен и с карамелизиран лук и т.н., и т.н.

 Този път го направих по различен начин и затова споделям.

 Захванах се да правя моите пържени патладжани като фалшиви гъби, а следващото щеше да е пържен свински дроб. 

Около 700 грама свински дроб се нарязва на късчета като за пържене и се слага в купа с вода и 1-2 с.л. оцет, колкото да се почисти кръвта.  Водата се сменя поне един път и след това дробът се прехвърля в цедка добре да се изцеди от водата. Дори се подсушава за кратко върху кухненска хартия.

Пак се прехвърля в цедката и обилно поръсва с царевично нишесте и оставя така за 10-а минути.

В друга купа се разбива едно яйце заедно с 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо. 

В дълбок тиган се загрява олио и докато олиото загрява дробът се разбърква с яйцето.

Пържи се в силно загрята мазнина, буквално за 3-4 минути като се разбърква добре.

Сервирах със салата от овкусени с дресинг домашни домати и пържените патладжани, "мариновани" в яйце.

Невероятна вкуснотия.

За пръв път приготвям по този начин черен дроб и си признавам, че беше дзверски вкусен.

То се вижда от снимката - невероятно крехък и вкусен. Дори не го и солих слъд изпържването, тъй като при самото пържене в олиото, за да не пръска, сложих малко сол.

Ами остава ми само да кажа едно да Ви е сладко, ако се решите да пробвате и НАЗДРАВЕ!