Питки с ементал и зелен лук

 Още едни невероятни, бързи и много лесни, при това дзверски вкусни питки.

  Правят се буквално за няколко минути и общо с печенето за 30-а минути на масата има ухаещи хлебчета.

За направата са необходими 1 ч.ч. гъст кефир (или кисело мляко), 1 ч.л. сода, приблизително 2 ч.ч. брашно; около 100 грама натрошен или настърган на едро ементал.

Също така перата на два три стръка зелен лук, които се нарязват на ситно.

Необходимо е и малко масло за намазване на питките след опичането.

В кефира се гаси содата, слага се сиренето и на части брашното, като се разбърква с вилица или лъжица докато се получи гъсто тесто, което да държи формата.

От част от тестото се оформят с намазнени ръце питки и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

В останалото тесто се слага ситно нарязаният зелен лук.

Нищо не пречи да се сложи в цялото количество, но така с един ход има поне два вида питки.

Отново се оформят питки.

Докато се занимаваме с тези процедури фурната се включва на 180- 200С да загрява.

Пекат се 20-а минути - до хубаво зачервяване.

След ваденето се намазват с масло и покриват с кърпа.

Стават хрупкави отвън и мекички отвътре.

За аромата да не говорим.

Ако се сложат в хартиен плик, омекват и стават много приятни.

Запазват вкусовите си качества поне два дни, без да изсъхнат.

Макар че толкова дълго няма кой да ги остави...

Стават и за закуска и за мезе ... и за сандвичи.

Картофено пюре по Дзверски

 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.

 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.

Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).

 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 

 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...

 Стана направо дзверското картофено пюре.

 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.

 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.

 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.

 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.

 Наздраве!

Джинджифилови "бонбонки"

 Преди време си бях купил нещо като джинджифилови бонбонки - късчета захаросан джинджифил. Бяха невероятно вкусни - за ползата няма да говоря. Но цената от 1,80 лв за 100 грама ми се видя твърде висока за това удоволствие...

 Та реших да се направя на експериментатор и да си направя собствени - домашни. Е, ама идеята само за джинджифил не ми стигна, та затова освен два големи корена пресен джинджифил, си взех и едно червено цвекло и един голям морков. 

 Кат ще е гарга, да е рошава, както казват хората.

Джинджифилът се обелва с тъпата страна на ножа.

Червеното цвекло се набожда на голяма вилица и резва на две. Сетне всяка половинка се набожда на вилицата и се обелва с остър нож. Така ръцете изобщо не се цапат.

От години така си беля цвеклото и ми е много лесно.

Нарязаните джинджифили и цвекло се слагат в тенджера и заливат с вода. На това количество малко повече от 0,5 л. Варят се на средна сила на котлона около 30-а минути и се добавят и кубчетата морков.

Слага се и захар малко по малко и се разбърква. Общо ми "глътна" 500 грама захар. Варенето продължава до пълно омекване на джинджифила.

Следва прецеждане на сиропа и слагане на късчетата върху хартия за печене.

Оставят се така до пълно изстиване.

Топлият сироп се налива в бурканчета. След затварянето се обръщат върху капачката до пълното изстиване.

Този сироп е перфектен за разреждане сетне с газирана вода и/или нещо друго. Невероятно ароматен и вкусен. Колко е полезен не знам, но вероятно доста.

Изсъхналите вече късчета се овалват в захар и както са си върху  хартията за печене се слагат във фурната - на вентилатор  за около 30 - 40 минути, за изсушаване.

След това се съхраняват в хартиена кесийка.

Само мога да кажа, че ароматите и вкусовете са се смесили яко - и направо е невъзможно да се усети вкус на цвекло или морков. Имат един хубав такъв джинджифилов вкус, а джинджърчето си е доста пикантно.

Жалко за снимките, че не показват добре каква красота се получи, но за вкуса може и да не се съмнявате. И напълно излишно е да обяснявам, че ценово направи си излиза пълна евтиния.

Правете смело и се наслаждавайте тези невероятно вкусни и пикантни "бонбонки".