Содени питки с кефир и тиквени семки

  Тези питки са просто невероятни и малко се различават от обикновените содени питки, но употребата на кефир при направата им променя страхотно вкуса им и то към по-добро.

 Така става, когато се окаже в петък вечерта, че сте забравили да купите хляб и в хладилника няма кисело има, а има един леко поизостанал кефир. А и трябва да се направи нещо съвсем набързо - няма да се нагъват кюфтета без лебец я !?

Необходими са 1 1/2 ч.ч. кефир (ако е леко по-кисел още по-добре); 1 ч.л. сода; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар; 1 с.л. зехтин или олио (но с масло стават още по-хубави); 2 ч.ч. брашно или малко повече, както и поне 50 грама тиквени семки (може и цели може и начупени).

В подходяща купа се сипва кефира, загася се содата в него и се слагат всички останали съставки. Бърка се с дървена лъжица - до получаване на меко тесто. Може да се наложи да се сложи още малко брашно - зависи от гъстотата на кефира, от вида на брашното. Но на снимката се вижда - меко, но държи форма.

За по-голям вкус и аромат може да се добави в тестото ронена чубрица, сминдух и т.н. или просто шарена ароматна сол (но тогава солта в тестото трябва да е по-малко).

Тестото се оставя да си почине за кратко докато фурната загрява на 200С.

Оформят се питки или малки франзелки и се слагат върху хартия за печене.

Не е необходимо да се мажат с каквото и да е, но който иска може да си ги намаже с мляко, с разбито яйце или да ги поръси със сусам, едра сол и т.н. - въпрос на мерак.

Пекат се за около 20-а минути, като след първите 10-а фурната може да се намали на 180С. Печенето е до зачервяване - тъй като са малки, времето на печене може и да е по-кратко. Важното е да не ги прегорим.

След изваждането е желателно да се напръскат с водичка и да се завият за кратко в кърпа.

Съхраняват се в хартиен плик и се запазват свежи няколко дни.

Реже се лесно, с хрупкава коричка и мек от вътре.

Абе, какво да обяснявам - вкуснотия голяма.

Правят се лесно и бързо- за има няма 30-а от започването до ваденето от фурната.

Правете, без да се притеснявате.

Млечен десерт с елда, ориз и фиде

 Не си падам по десертите, освен по млякото с ориз във всичките му варианти.

 Този път заложих на един странен на вид десерт - с елда, ориз и ситно фиде, който се прави на принципа на млякото с ориз. Е има си и някои особености, които ще споделя:

Необходими са: равни количества елда, ориз и фиде. Примерно, общо 1 ч.ч.

Елдата се измива много добре и оставя да се накисне за малко в хладка вода.

След това оризът и елдата се слагат в тенджера с около 2 или 2 1/2 ч.ч. и се изчаква водата да заври. Елдата пуща един такъв особен леко кафяв цвят  и с лек непривичен за нас аромат. Затова тази вода се изхвърля през цедка като пак се измиват и отново се връщат в тенджерата за варене с около 2 ч.ч. вода. Вари се на бавен огън и когато водата се поеме, се наливат около 2 или 2 1/2 ч.ч. прясно мляко. Слага се и фидето (то просто увира много бързо в сравнение с другите).

На това количество се слага 1/2 ч.ч. захар. Захарта е на вкус и може да се сложи доста повече. Изчаква се добре да се свари. Не бива да се забравя, че и трябва да се бърка. Нищо че се вари на средна сила на котлона.

Разсипва се по купичките и може да се наръси с канела.

Другият вариант е да се сложи малко повече мляко - около 3 ч.ч. В купичка да се разбият 1 ч.л. с връх царевично нишесте и едно яйце заедно с малко прясно мляко или вода и да се добавят към сместа. (както е на снимката).

Става един невероятен крем и може да се вари до сгъстяване или пък да се прехвърли в купички и да се дозапече на водна баня във фурната- до готовност.

И в двата варианта става страхотно на вкус.

Как ще се сервира и дали ще се добави ванилия или канела или плодове е въпрос на въображение и желание. Може да се посипе с кафява захар и с горелката да се направи карамелен слой.

Варианти много. Важното е, че е невероятно вкусно и за мене е по-вкусно от обикновеното мляко с ориз.

Правете смело и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.

Лесен десерт с чия, прясно мляко и плодове

Започвам с лафа на Баба, Бог да я прости, която казваше, че къща без чия, все едно нищо няма. 

Това в кръга на шегата.

Признавам си до преди месец изобщо не бях кусвал туй ти ми чудо, но едни приятели успяха да ме "излъжат" да пробвам един десерт. И аз който ям десерти веднъж дваж годишно, взех че пробвах. Съблазних се, че бе нещо шоколадово, но леко лигаво и с едни ситни зрънца дет нямаха сдъвкване. Както и да е, оказа се било чия с шоколад.

Малко след това попаднах в кварталния магазин на чия (може ли да липсва?) - 250 гр. за 2,30 лв и си купих едно пакетче - за проба.

Пробвах с 50 грама чия и една ч.ч. (200 мл) топло прясно мляко.

Сипах чията в млякото и оставих така за един ден. 

След това падна едно яко разбиване с пасатора и проба - може да се яде и зрънцата съвсем леко се усещат.

Подсладих с 2 с.л. мед и добавих 1 ч.л. с връх какао.

Получи се много вкусен и лесен за приготвяне десерт.

Дори не се чудих с какво да го украся - може би ягоди или нещо подобно, но не стигнах до там.

Правих и втори вариант и трети вариант.

В единия при пасирането добавих банан, а в другия - ябълка.

И в двата варианта стана много приятно.

Като краен извод - няма да стане моят любим десерт, но става наистина много приятен и най-важното много лесен за приготвяне десерт, който носи най-различни вариации.

На който чията му е на сърце, може смело да експериментира.