понеделник, 4 февруари 2019 г.

Бейби октопод на грил



 Октопод харесвам. Признавам си, за пръв ядох такъв преди 25 и малко повече години в Гърция - на скара и макар че ми беше странен, много ми хареса. От доста години, имам ли възможност, си угаждам на душата с октопод. Много бях доволен, когато открих едни малки бейби октоподчета, защото се приготвят много лесно и са невероятно вкусни- за разлика от онез ти ми големи октоподи дет най-често ги има по дюкяните.
Преди дни попаднах на друг вид - бейби октопод: Парчето е около 400-500 грама и за разлика от онези бейби октоподчета, си е просто един миниатюрен вариант на октопод.
Кой знае Кво ми стана, но се стреснах за приготвянето му - нещо напълно непознато, та потърсих помощ от ФБ за съвети.
Отзоваха се доста люде божии и се кротнах - дали е бейби или не, няма разлика в приготвянето.

Независимо че не е нещо ново, ще споделя, защото може да се окаже полезно за доста хора ...
Значи много е важно как ще се почисти добичето:
Като се измие много добре, се слага на дъската и остър нож се рязва в края на "тубата" - близо до пипалцата и внимателно се изваждат вътрешностите - виждат най-отгоре. Като едно пакетче са, но не е желателно да се разкъсва, че сетне трябва да пада яко миене.
Другото, което трябва да се махне, е "човката" - намира се точно в средата на пипалата и добре се напипва.
Оперираме смело с острия нож и изрязваме всичко, което ни стои твърдо.
е, до тук добре - пак миене и сме готов да го заварим.


Слага се в тенджерка със студена вода, две три листчета дафинов лист, зърна черен пипер. Зърната бахар, карамфил са въпрос на предпочитание.
Слагането на сода или коркови тапи, по моя преценка не променя нещата.
Като заври, се намаля силата на котлона и оставя да "къкри" за около 40 минути.
Готовността се проверява като бе боцва с нож или вилица. Соли се в края на варенето.
Как ще бъде нарязан след варенето е въпрос на предпочитание - може и на по-едро и на по-ситно.
Пече се на силно загрят грил тиган в малко масло с добавка на малко олио. Печене - колкото да смени леко цвета - буквално за 3-4-5 минути.
В това време се приготвя марината - зехтин и лимонов - 1:3, но предпочитам поравно, малко сол и черен пипер, смачкана скилидка (или две чесън). Носи и ситно нарязан копър (поради липса на такъв - нямаше). От тигана - бух и тенджурката с маринатата, два три пъти разтърсване сърдито и след 10-а минути е готово за сервиране.
Предпочитах да е с картофена салата с праз, па на който не му харесва да не чете.
По желание може да се отреже тубата, да се нареже на парчета и да се запече в грил тигана, а останалата част с пипалата да се запече от двете страни в него като се притисне с нещо, за да запази формата.
Сетне по същия начин - в съдина с марината и сервиране задължително с лимонче.
Впрочем, за разлика от октопода, прясното беби октоподче го купих на 15 лв/килото или това за 6,00 лв. Че в последно време все ми казвам, че показвам скъпи работи ...
Невероятна вкуснотия, дзверска дори и НАЗДРАВЕ!

неделя, 3 февруари 2019 г.

Варено прясно мляко в слоукукъра или начин да се направи домашен катък


 Това е нещо от графата полезно предложение или съвет, с което може значително да се облегчим.
 Варенето на прясно мляко често се оказва неприятно и досадно занимание - поне за мене. Наливаш млякото, включваш котлона и идва един момент, в който трябва да си стоиш до печката и да го дебнеш. Уж нищо му няма и тъкмо се разсееш, и то е тръгнало да се разхожда извън тенджерата. 
 Сетне става едно леле мале - търкане, чистене, неприятни миризми - особено като ти изкипи на керамичния плот.
 Пробвал съм какви ли не варианти - с млековарка (с водна риза) - само дето дадох шукадар парички за непотребния уред; с едни тенджери на водна баня и как ли не ... И все удар в гредата.
 Наскоро прочетох в една реклама на мултикукър (моят тръгва към смяна вече), че имал функция за варене на прясно мляко.
 Реших се да пробвам вариант с варене в слоукукъра. Речено сторено.
 Млякото (2 л) се налива в слоукукъра, добичето се включва на първа степен за 2 часа и се оставя на произвола на съдбата, след като му се турне капака. 
 Никакви грижи, никакви мисли. 30 секунди зор и го забравяш. Можеш да излезеш да пиеш кафе или да отидеш на работа дори. 
 В името на експеримента в дупката на капака му бухнах термометъра и от време на време го поглеждах. Някъде около 60-тата минута стана 93,5 С и повече не мръдна.
 На практика, това означава, че млякото е готово сварено.
Само че реших да продължа експеримента, тъй като прясното мляко е овче и исках да видя какво ще стане след поне часа и удължих срока на варенето с още час и половина.
На снимката се вижда - изпарила се е водата от него на около 25% и млякото се беше сгъстило достатъчно. И беше направило половин пръст каймак.
Да не казвам какво кисело мляко се подкваси от това сгъстено мляко - с брадва да го сечеш. И то със закваска от някакво измислено купещо кисело мляко (просто такова имах).
 В този момент включих, че на времето така правехме катъка: в края на август, началото на септември, когато овчето мляко е най - гъсто, в два големи казана един в друг -единият с вода, а в по-малкия млякото, на огъня. Падаше едно яко варене, бъркане - поне няколко часа, докато млякото видимо се сгъсти. Сетне охлаждане, държане в студена вода в заньцата, пак бъркане с дървена лъжица ... За няколко дни започваше да се сгъстява от само себе си. Баба не слагаше друго, освен малко сол и сетне се пълнеше в едни глинени гърнета и.... Голям панаир с невероятно вкусен резултат.

Та имам чувството, че намерих за себе си най-мързеливия начин за варене на прясно прясно мляко - направо без грижи и без рискове да изкипи и оплескоти всичко. 
И още по-важното: как да се направи истински домашен катък в апартаментски условия с минимум усилия. Купата на слоукукъра хваща 4 л мляко преспокойно, но времето за варенето и сгъстяването му няма да е като при двата литра - 3 часа, а поне 4 - 4,5 часа. Какво ме бърка това - няма да му бая я?! слагаш го и си лягаш да нанкаш. На сутринта може да се подхване процедурата по охлаждането и т.н. Може да се прехвърли в друга тенджера, да се сложи в студена вода и да се чака да стане.
4 л мляко струват 8,00 лв, а преспокойно се получават 3 компотени буркана разкошен домашен деликатес.
В много "рецепти" пишат, че трябва да му сложи закваска от кисело мляко, а някои направо прекаляват - слагала се и мая за сирене, няколко капки... По-голяма дивотия от това не съм срещал. В истинския домашен катък не се слага каквото и да е - става сам по себе си. Но понеже от малък съм свикнал да е леко солен - затова на тези 4 л мляко, максимум 1 с.л. сол.
Артък много писах, ама това е, защото си се радвам. Овче мляко и то хубаво има на нашия пазар редовно и ще мога да си правя катък без какъвто и да е напън.
Да живеят модерните технологии и Наздраве за тях!

понеделник, 28 януари 2019 г.

Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна


Телешката опашка е един от любимите ни деликатеси в къщи. Когато попадна на телешки опашки, че рядко се намират, винаги купувам поне по няколко - да има. 
Този път си бяха пресни, пресни - дето викат хората - "още  топли". 
Малко им се почудих как да ги приготвя, че ми се щеше нещо да излезна извън начините, по които съм ги правил, но се спрях именно на този вариант - едно типично зимно ястие.
За четири порции - две по-малки или една голяма опашка - около 1,2 кг; 10-а скилидки чесън, 3-4 глави лук, 2-3 картофа, 3-4 моркова, един пащърнак, 1/2 глава целина; Сол, червен и черен пипер на вкус; поне 1 ч.ч., че и малко повече хубаво червено вино.
Опашката се нарязва през прешленчетата и парчетата се запържват в малко мазнина до леко зачервяване. След това се задушават за около 30-а минути в съвсем малко вода.
Задушеното месо се прехвърля в тавичката за печене.
Добавям и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци за довкусяване. Иначе могат да се добавят риган или мащерка.
В това време всички зеленчуци се почистват, нарязват и запържват набързо с добавка на червения пипер и се задушават за десетина минути.
Ако се цели по-гъст сос, може да се добави и с.л. брашно.
Сетне полузадушените зеленчуци заминават при месото, налива се виното и тавата се завива с фолио.
Пека в йенска тава, но под капака й слагам един лист хартия за печене. Така хем капакът не се цапа при печенето, хем се постига по плътно затваряне на съдината.
Излишно е да обяснявам, че когато се ползва йенска тенджера, температурата на фурната трябва да се увеличава постепенно.
Пече се на 180С около 45-50 мин.
В края на печенето са маха капака и се дозапича до хващане на лек загар отгоре.

А това какви аромати се носят из къщата не  подлежи на описание.

Сервира се, без да се забравя чашата хубаво вино.

Специално за мене си ги обезкостявам и сервирам с тънкофайски нарязано чесънче.

НАЗДРАВЕ!