Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.

Желирана руска салата - различни идеи

 Руската салата за мен в спомените откак съм човек е свързана основно с Коледните и Новогодишните празници и не мога да си ги представя без нея. Не че не се прави и по друго време де....

 Нямам намерение да пиша рецепта - всяко семейство си има собствена нагодена по вкуса и рядко се експериментира. Съотношението на продуктите също е въпрос на лично предпочитание.

 Мога само да кажа, че традиционно я правя с 1 кг картофи, сварени цели и след обелването нарязани на ситно; един буркан кисели краставички, нарязани на ситно (предпочитам саламурени, ама по-рядко имам), 2/3 буркан грах, 3-4 сварени моркова и нарязани на ситно, поне 300 грама колбас (шунка или шпеков салам), 150-200 грама кашкавал,  2-3 сварени и нарязани на ситно яйца, черен пипер на вкус и домашна яйчена майонеза. 

 Вариантите със смесване на майонезата с цедено мляко, заквасена сметана и т.н. не ги възприемам. Домашната майонеза мога да си я направя достатъчно лека, така че не се налага да я разреждам с каквото и да е.

 За разнообразие може да се добавят нарязани маслини, кисела ябълка и др.п., но това зависи от настроението при правенето. 

 И задължително да престои на студено поне 24 часа преди поднасянето.

 Е сега ще ме попитате какво толкова интересно предлагам? Ами различният начин на понасяне и приготвяне.

 Вариантите са два:

На резени или под формата на пълнени яйца.

За целта е необходим желатин - едно или две пакетчета в зависимост от количеството на салатата. При моя вариант - задължително две пакетчета.

Всички продукти се нарязват и смесват в подходяща купа.

Желатинът се слага в купичка с хладна вода, разбърква се леко и заминава в микровълновата за 30-а сек.

Достатъчно време да се разтвори и да се смеси с вече направената майонеза. Следва добро разбъркване на продуктите с майонезата.

Кексова формичка се покрива с достатъчно голямо парче стреч фолио и се слага поне слой от поне 2 см от салатата.

Върху този слой се нареждат сварени цели яйца, които може да се оформят леко с ножа, както и да се добавят нарязани маслинки.

Отгоре се затрупва с руска салата до напълване на формата. Могат да се сложат маслинки, резенчета краставичка или колбас - въпрос на мерак.

Завива се добре със стреч фолиото и се оставя на студено да стегне.

При сервирането се реже на тънки филийки - примерно по 1 см и може да се сервира с допълнителна украса.

Изглежда достатъчно ефектно, вкусът нищо не е загубил, а даже е получил подобрение.

Не успях да направя по-добри снимки при поднасянето.

Вторият вариант е да се напълнят празни черупки от яйца. Просто като се чупят това се прави от едната страна и целите черупки след измиване се запазват.

Пълнят се с желираната руска салата и оставят да се стегне.

"Яйцата" от руска салата и желирано месо с добавки изглеждат достатъчно ефектно на трапезата, освен че са вкусни.

И тук са преди да бъдат украсени и поднесени на масата.

Но всеки сам може да си измисли варианти за това.

Важна е идеята.

Правете смело и се наслаждавайте на една наистина различна руска салата в традиционното й изпълнение.

И Наздраве!

Банички с домашна овча извара и масло

 Изобщо нямах намерение да пиша за тези банички, тъй като за банички или пурички от триъгълни кори съм писал доста пъти в блога.
 Само че тези станаха направо върховни и не мога да ги подмина пък и като пуснах във ФБ снимката им имаше интерес към тях.
 От как Млекарят от близко село ликвидира стадото си, трудно намирам читаво прясно мляко. Но от скоро на пазара всяка сряда и събота се продава невероятно овче мляко от собствена ферма, а наред с него и прясно овче сирене и катък. Та си купувам наистина страхотно и маслено овче мляко. 
 Тази събота не беше изключение: едната част отиде за направата на домашния ми кефир (за него друг път), а останалата я забравих с тенджерата върху печката. Естествено на другия ден беше почнало да "подивява" и да си се подквасва леко. В този вид не става за нищо друго освен да се направи домашна извара.

Няма нищо по-лесно от това: тенджерата се поставя отново на котлона и млякото се довежда до кипене. Пуща му се една-две лъжици лимонов сок и ако се иска да е леко солена, една чаена лъжичка сол. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. Сетне се прецежда през марля и домашната извара е налична. Суроватката може да се превари още веднъж и да се отцеди още един път, но предпочитам да не го правя. Тази суроватка е превъзходна за направа на палачинки, бухти или други подобни тестени ...
От около литър и малко се получи една кофичка от 450 грама превъзходна извара.
Самата тя е ароматна и с истински вкус и става за направата на банички в триъгълни кори, каквито редовно си имам.

Речено, сторено. 
Цялата извара се смесва с едно голямо яйце и белтъка на второто, а жълтъка се отделя за намазване.
50-60 грама разтопено масло се смесват с толкова олио, с която смес се мажат корите.
Само трябва да кажа, че ползват триъгълни кори, печени на сач, които са по-плътни и дават много добър резултат.

Та кората се намазва обилно с маслото, в широкия край се слагат 3 ч.л. от изварата и започва да се сгъва.
След първото завиване се слагат още две ч.л. извара.

Пак се завива и пак се слага извара и се довършва завиването на баничката.
От снимките се вижда много ясно как става.
Така се процедира до свършване на плънката.
Заради експеримента, бях отделил малко чиста извара и с нея направих две банички - ей така за проба.

Готовите банички се нареждат в подходяща съдина, която обилно е намазана с масло и върху всяка баничка след намазване с разбития жълтък с малко от сместа масло и олио, се нареждат по 2-3 ситни бучици масло.

Тъй като ползвам йенска съдина, фурната се загрява на 150С и сетне след поставяне на тавичката, температурата се увеличава на 180С.
Пече се около 45-50 минути - до хубаво зачервяване.
Сетне се завива с кърпа и след 10-15 минути може да се напада. Ако може да се устои на аромата  на маслото.
Невероятно вкусни. Дори тези само с изварата без яйцето, ми харесаха повече.
Лесно и дзверски вкусно.
Страхотно си вървят с чаша домашен кефир.