Баница с кайма, праз и ориз

 То заглавието всичко си казва, ама тази баница си ме върна много много назад в годините. Пък и не бях я правил от доста години и сега като се замъчи да вали и снежец, нямаше начин да не я направя.

 Баба я правеше на времето през зимата, когато навън снегът натрупваше и то на печката с дърва и сякаш между другото. На бърза ръка разточваше корите, докато Дядо накълца на ситно шарено свинско. Пък аз подхвърлях дръвца в печката и чаках да се опече и да захапя най-голямото парче...

Необходими са: един пакет готови кори - за предпочитане от 500 грама; 500 грама смляно свинско - от гърдите за предпочитане; 1 голям или два средни стръка праз, нарязан не съвсем на ситно; поне 1/2 ч.ч. ориз; 1 яйце; поне кафяна чашка олио.

В изпълнението няма нищо сложно: мляното месо се запържва в половината олио като му се сипва по малко водичка, за да стане на трохи; добавя се нарязаният праз и като се позадуши, се слага и ориза. Добавят се сол, черен пипер и щипка кимион и се долива поне 1 ч.ч. топла вода. Плънката се оставя да се задушава на бавен огън почти до пълна готовност.

Не харесвам слагането на други подправки - така си остават вкусът на месото и на праза да се усещат.

Готовата плънка се оставя добре да изстине.

От там нататък е от лесно по-лесно. Вземат по две кори, които леко се намазняват. От тясната страна се слагат 4 с.л. от плънката и кората се навива на руло без да се стяга.

На дъното на тавата - 30 см, се слага хартия за печене и леко се намазнява. Рулата се нареждат в тавата като голям охлюв. Как се реди вита баница, предполагам, всеки знае и няма какво да обяснявам.

Фурната се включва на 180 или 200С да загрява.

Яйцето се разбива с малко 1-2 с.л. олио и толкова прясно мляко и с четка баницата се намазва обилно от горната страна.

Пече се до пълна готовност около 45-50 минути. Зависи от фурната и дали се пече на 180С или на 200С.

Готовата баница се вади от фурната и покрива с кърпа.

Най-добре е да се сервира леко поизстинала.

В интерес на истината най-вкусна е тази баница, когато е изстинала или на другия ден.

Цяло основно ястие си е и може да замести едно хубаво мезе.

Май с червено винце ще си върви по-добре отколкото с айрян.

Правете смело и се наслаждавайте на една невероятно вкусна и различна баница.

Вълшебните дядови бухти с извара и без яйца

 Да не си помисли някой, че Дядо ми е правил такива бухти. Бог да го прости Дядо, но можеше да издои на ръка 100 овце и да умре от глад, ако не му се сложеше нещо за ядене. Дядови са бухтите, защото ги правя аз и защото съм Дядо. Те затова.

 А че са най-лесните, си е истина:

Необходими са: по 1 ч.ч. кисело мляко, извара и брашно, както и по 1 ч.л. сода, сол и захар.
Изварата може да се замени с натрошено сирене или да се смеси поравно с настърган кашкавал.

Всичко е по едно и лесно се помни. Не се ползва яйце, но който иска може да сложи и едно яйце.

Содата се гаси в киселото мляко, то се разбърква с изварата и с брашното.

Получава се гъсто тесто, което трябва да може да се "плъзга" от лъжичката.

Готовото тесто трябва да престои 10-а минути.

В касерола се слага достатъчно олио поне 2-3 пръста и след като загрее с чаена лъжичка се гребва от тестото и пуща в олиото. Пържат се по няколко броя, защото бързо се зачервяват и трябва да се обръщат.

А са вълшебни, защото, ако олиото е повечко, сами си се обръщат.

Готовите се вадят върху кухненска хартия, за да поеме мазнината. Ред бухтички, хартия и пак. иначе остават леко мазнички, макар да стават хрупкави.

Невероятно вкусни са и се правят много лесно и бързо.

Чудесна закуска за малки и големи.

Правете смело!

Желиран деликатес

 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.

 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.

 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 

 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).

 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.

 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 

 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 

 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.

 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.

 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!