Полпете - италиански кюфтета със сос

 Както преди време писах, с италианските кюфтета - полпете, се сблъсках съвсем наскоро и направих една публикация за варианта, който тогава пробвах.

 Тогава бях под впечатлението от италианския ресторант в Германия, а и в Гугъл не успях да открия нещо особено. За сметка на това, сега имам вече доста материал от лични впечатления и "натрупан опит".

 В действителност полпете са кюфтета, полпетине - кюфтенца, много са разпространени като във всеки регион се правят по различен начин. Характерното е единствено, че се правят във формата на топка - по-скоро като за тенис на маса, отколкото за голф, че са добре подправени със зелени подправките и много често са с настърганата кора на лимон. Разновидностите просто не мога да ги опиша - телешки, свински, агнешки, пилешки, пуешки. Има и от картофи, и от тиквички и т.н. Хапнах на едно място пуешки със спанак и моцарела.

 Малките (полпетине) най-често се сервират с някаква паста и сос, другите са с доматен сос в различни разновидности. Признавам във варианта като нашите пържени кюфтета с гарнитура от пържени картофи не видях.

 На доста места може да се намерят ей такива щипки за оформянето им.

 От италианската кухня са преминали в Хърватия и Словения, където също им казват полпете вместо тяхното кроглич.

 Впрочем с тази публикация започвам една серия с рецепти, научени или пробвани по време на "кулинарния" ми туризъм. Е, за него ще понапиша подробно някой друг път, но важното е, че имам мерак.

Този път рецептата ще е за полпете в сос от лапад и моцарела.

Каймата ми е смес - мляно телешко и свински джолан 40:60 %, сол и черен пипер на вкус, наситнен лук, скилидка чесън, 1/2 наситнена печена червена чушка, по малко сушен риган и босилек, настъргана кора на 1/2 лимон.

Когато каймата ми е много добре омесена, макар че ще пържат кюфтета, не слагам яйце. Обикновено я омесвам с подправките много добре и оставям в хладилника поне 24 часа и чак след това правя кюфтетата.

 С щипката се оформят полпетите и стават с идеално кръгла форма. Става много лесно. Само трябва да се намазнява предварително.

 Иначе, за да ми стават еднакви, ползвам една кутийка от доматено пюре - 75 гр., която е изрязана като ринг и винаги дава еднакво количество кайма.

С намазнени, а за предпочитане е с навлажнени с оцет или лимонов сок ръце, се оформят кръгли топки.

Не знам дали си внушавам, но когато се оформят кюфтета с навлажнени с оцет ръце, имат много по-приятен вкус.

В дълбок тиган се загрява смес от зехтин и олио (или гъша мас при мен) и полпетите се запържват до леко зачервяване като след първоначалното загряване силата на котлона се намаля с 1/3.

Би следвало да се извадят от тигана и в него да се продължи с лука и чесъна, но прецених, че няма да навреди да добавя лука и чесъна и да запържвам с внимателно разбъркване. Когато лукът промени цвета си, се слага една връзка ситно нарязан лапад. За омекването му са необходими буквално 2-3 минути.

Тук вече е разковничето - каква течност да се сложи - дали чашка бяло вино или топла вода. Предпочитам виното - хубаво и ароматно.

Следва пущане на резенчетата моцарела при тях - около 150-200 грама по моя преценка.

Оставя се да покъкри около 10-а минути - колкото моцарелата да се разтопи и превърне в сос.

Може да се овкуси единствено с черен пипер и 2-3 капки лим. сок.

Дзверска вкуснотия.

Не очаквах комбинацията за соса - лапад и моцарела, така добре да си паснат... Съжалявам само, че не разполагах с пресен босилек за поръсване и затова ръснах само малко ситно нарязан магданоз.

Е това е.

Полпете по италиански, а по нашенски - просто кюфтета със сос, които се приготвят има няма за 25-30 минути с оформянето, подготовката и готвенето.

И да не забравя най-важното: наслаждавайте се домашно приготвените вкуснотии, които стават бързо и да не пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

Лесен калвадос или ябълкова водка

 Що за напитка е калвадосът няма да обяснявам и няма да споря. 

 В общи линии калвадосът (на френски: Calvados) е ябълково бренди, получено чрез дестилация на сайдер, което се прави традиционно във френския регион Долна Нормандия. Калвадосът има алкохолно съдържание около 40 градуса.

 По принцип е бил питие на бедните, но в началото на минали век покрай парижската бохема (художници, писатели и т.н.) става популярен и много търсен.

 Направията му в домашни условия по оригиналната технология е доста трудоемка работа, а ако се направи с рязане на ябълките, захар, ферментация и варене на казан, просто ще си стане обикновена ябълкова (плодова) ракия.

 Затова ще обясня един много лесен начин с гарантиран резултат.

 Необходими са 1 кг ябълки и круши - 150-200 грама, както и 1 литър водка - колкото по-качествена толкова по-добре. 

 Ама за крушите защо? Просто е - в оригиналната рецепта задължително присъстват круши около 15 % от общото количество.

 Количеството е ориентировъчно, но това е за 1 литър.

 Изпълнението е повече от елементарно:

Крушите и ябълките се измиват, почистват от семената и се нарязват на малки парчета.

Пълнят се в голям стъклен съд (буркан, бутилка и т.н.) и се заливат с водката.

Съдината се затваря добре и се слага на тъмно място и буквално се забравя за поне две седмици. Може и повече - на принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

Следва прецеждане на водката през цедка и домакинска хартия.

От тук нататък следва допълнително да се прецени дали вкусът и ароматът на ябълка са много наситени, или пък цветът е прекалено карамелен. В този случай може просто да се разреди с още малко водка - до желания вкус или цвят.

В името на експеримента правих в няколко бутилки - с водка в едната в водка, а в другата - с ракия. В третата, след 15-я ден отлях водката и напълних нова до горе и след 10 дни я смесих с първата. 

В интерес на истината, първата стана много наситена и като аромат и цвят, вариантът с ракия изобщо не ми хареса и затова не го препоръчвам. В третия вариант се получи наистина умерен вкус и аромат на ябълка и не толкова наситен цвят.

Пак в интерес на експеримента, тъй като този с ракията не ми хареса, разтопих 2 с.л. мед в около 150 мл преварена вода и смесих.

Това е средната бутилка - получи се леко мътна от меда, но пък значително вкусово се подобри, а и градусът на питието падна до 40, тъй като ракията бе доста силничка.

На снимката от ляво на дясно се виждат и трите варианта.

Ефектът на помътняването може да се избегне, ако се ползва захар за подслаждане.

Така че ако искате да разнообразите домашните питиета с един лесен домашен калвадос, правете смело. Всеки може да нагоди питието по собствения си вкус (дори и като градуси) и да му се наслади, без да се налага да плаща една доста висока цена за това.

Е, Наздраве!

А за тези, които стигнаха до тук и имаха търпението да четат, ще им предложа и един бонус:

Някой ако си помисли, че съм изхвърлил напоените с алкохол плодчета, направо се лъжИ.

Така хубаво се бяха консервирали от алкохола, че стават и за мезе като плодова салата.

Само, че при наличието на хубавата напитка, реших да направя сладко от тях.

В съдината сложих чаша вода и чаена чаша и половина захар и направих сироп.

Това количество е за количеството плод - общо около 1,2 кг.

Сипват се при сиропа впияндурчените плодчета и се варят до готовност за сладко.

Както се прави обикновено сладко.

Внимание - отначало всичко смърди на селски ракиджийски казан, но сетне миризмата изчезва.

Особено като им се пусне малко канела и джинджифил на прах. 

Естествено и лъжичка лимонтузу и врящо се затваря в бурканчета.

Няма да обяснявам колко вкусно сладко стана.

Цялата тази играчка с направията на лесния калвадос си заслужаваше само заради това сладко.

Просто невероятно.

Купичката си я изядохме, без да се усетим.

П.П. впрочем с тази публикация не мисля че откривам топлата вода, а просто споделям нещо като идея, а който има желание, може да я реализира...

Хрупкави сиренки от стар хляб

  Съботно все си поставям въпроса за закуската и все гледам да са различни неща. 

 За днешната закуска започнах от снощи. Установих, че пак се е понасъбрал сух хляб. Мислех за пържени филийки, че стават най-лесно, но реших, че трябва да е нещо по-различно...

 Тъй като закуската днес е за двама човека, ще дам количествата които ползвах като уточнявам, че се получиха 25 броя, които могат да стигнат и за четирима.

4 броя филии бял хляб се начупват, без да се махат корите и заливат с около 300 мл прясно топло мляко и се оставят за през нощта в купа - хубаво да се напоят.

Сутринта се разбиват с миксер набързо или с вилица - повечко време.

Натрошават се не по-малко от 100 грама сирене (в случая 150), добавя се едно или две яйца (едно, защото бе огромно), 1 ч.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, която се загася с няколко капки лимонов сок.

Всичко се разбърква с лъжица и се преценя дали сместа е достатъчно гъста. Тъй като млякото не бе отцедено от хляба, ми се видя леко течно и добавих 2 с.л. брашно.

С лъжицата се гребва от тестото и се пуща в силно загрято олио. Олиото трябва да е повечко.

Пържат се до зачервяване от двете страни.

Става много бързо - буквално за по минутка две от всяка страна.

Вадят се върху кухненска хартия, за да поеме мазнината.

Истината е, че поемат малко повечко мазнина.

За сметка на това стават невероятно хрупкави и разнообразни по форма.

И са невероятно вкусни.

Поръсват се с пудра захар при сервирането.

Могат да се хапват и със сирене, и с различни сладка или мед. За мен интересното бе, че някак си сиренето не се усещаше толкова и не бяха солени.

Оползотворихме стария хляб в една приятно хрупкава и вкусна закуска. И най-важното - много бърза.