вторник, 18 септември 2018 г.

Домашна наденица (суджук) за печене


 С изненада установих странния факт, че в блога съм изписал десетки рецепти за наденици, суджуци и други подобни, а само съм маркирал, че в някои варианти може да се замразява и да се ползва за печене.
 А за т.нар. сурова наденица, която всички обичаме и толкова често ползваме - нито ред и сега ще позапълня тази празнина.
 Няма да отегчавам когото и да е с много писане и снимки и затова карам направо:

 Както винаги давам количествата за един килограм като разбира се, че не се прави по кило, ами най-удачно и икономично е да се направят поне 5 кг и с един масраф, проблема е решен за дълго време.

 Свинско по-тлъсто месо - 1 кг. 
За предпочитане е поравно количество от плешката и гърдите или от бута и гърдите. Вместо от гърдите може да се ползва т.нар. осмянка - месото от корема.
Най-икономичният вариант е да се купи от т.нар. месо за готвене. Във всяка месарница продават такова и е значително по-евтино. Там е смес от различни изрезки от различни части на прасето и затова е най-подходящо.
Признавам си без бой, най-често като правя сурова наденица, купувам точно такова месо. Продават още едно - с кости, което пък е още по-евтино - ама се губи време с обезкостяването.

 Сол - стандартно 20 грама.
Все пак е въпрос на вкус, но трябва да се има предвид, че при печенето се усеща вкусът на солта повече.
Лично за мене си съм решил проблема с моята универсална гурме сол, от която слагам на кг - точно 28 грама. Тя решава изцяло проблема, защото не се налага да се слага допълнително каквото и да е друго.

 Черен пипер - 5 гр.
 Кимион - 3 гр.
 Сушен лук на гранули - 3 грама

 Лед или ледено студена вода - 150 мл, макс. 200 мл.
 Може да се сложи бяло или червено вино, но трябва да се има предвид, че след престой във фризера, вкусът се променя.

 Най-голям ефект дава като се добавят поне 25 см от зелената част на праза, нарязана на ситно. Ама не винаги го има.

 Добавянето на други подправки като чубрица, риган, сух чесън и т.н. са въпрос на предпочитание.

 Изпълнението не е трудно:
Поне 1/3 от месото се нарязва и смила на най-едрата решетка на машинката за мелене на месо. Останалата част се нарязва и накълцва на парчета около 1х1,5 см. Съотношението може и да се променя съобразно предпочитанието.
Получената кайма се смесва с подправките, слага се леда (водата) и се меси до пълното абсорбиране. Не е необходимо да престоява нощ, ден и т.н. Достатъчно е да престои час два.
С машинката за мелене се пълнят свинските черва. Ако се оставят цели парчета - налице е наденица, ако се оформят като на снимката, стават суджучета за печене. 
Особеното е, че не се налага да пълнят плътно, да се вади въздух и т.н. Просто се пълнят без всякакво престараване.
Предпочитам ги в този вид, че не се разпадат и по-лесни са за съхраняване.
Всяко може да се увие самостоятелно в стреч фолио, сетне в торбичка и във фризера.
При наличие на машинка за вакумиране, съхраняването във фризера е още по-лесно.
Могат да се пекат на грил тиган или на скарата след полуразмразяването им като леко се цепнат с остър нож.

И бонус за търпеливите да пречетат до тук:
На грил тигана след опичането на наденичката остава малко мазнинка от нея. Чуква се едно (че и не само едно) яйце, леко се посолява и опиперява и като леко стегне с лопатката се обръща (захлупва) през средата и се пече буквално 2-3 минути.
Яйцето става страхотно вкусно и е невероятна добавка към опеченото суджуче.
Остава ми само да кажа едно да Ви е вкусно и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 17 септември 2018 г.

Крем тарама хайвер от скариди


 Обичам тарама хайвера - правил съм го в най-различни варианти и от най-различни хайвери.
 Този път искам да споделя изненадата си от този хайвер от скариди.
 За няколко дни - за пръв път от една година успяхме да "откъснем колчето" и да отскочим до любимия Созопол за четири дни. За Созополските перипетии - поредна серия, съм предвидил друга публикация при наличие на време.
 Обикновено при такова отскачане се зареждаме с разни рибоци и др.п. за дълго време. За съжаление, паламуд от таз годишния имаше - нещо като мънички скумрийки на фантастична цена. Па и рибният магазин вече не е същият - цените са за 100 грама, очевидно за да не избягаме още при влизането.
 Единственото по джоба ми се оказаха някакви замразени скандинавски скариди и си купих цяло кило. При това варени.

Пътьом се бяха поразмразили и реших да ги приготвя веднага.
При чистенето им се оказа, че болшинството са пълни с хайвер, но много късно се усетих да започна да го отделям и затова събрах само около 1 с.л.
Доста му се позачудих и реших да направя тарама хайвер. Речено, сторено.
Бух в купата на пасатора с една мънинка главичка лук нарязана на ситно, малко сол и черен пипер и няколко капки олио. 
Добре като идея, но количеството се оказа малко и пасатора взе да работи на празни обороти. Долях още малко олио да "захапе", ама не ... още малко олио и взе гадината, че се пресече.
Ами от тук нататък ... много лесно - 50 мл прясно мляко и отново с пасатора и с бавно добавяне на олио-общо около 250 мл и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок.
А и да не забравя - вътре се слагат и две три почистени скаридки.
Споделям, защото и някой друг може да попадне на скариди с хайвер и вместо да го изхвърля при почистването, да си направи нещо невероятно вкусно.
Лелей каква дзверска вкуснотия се получи - направо не е истина.

петък, 14 септември 2018 г.

Мусака по Дзверски


 Да се нарече тази Дзверска вкуснотия просто мусака, е меко казано несправедливо и неточно, ама като не успях да измисля каквото и да е друго. Пък и основният й принцип на направия е като на мусака - обикновена и по гръцки и т.н.
Количествата продукти са условни, защото са съобразени с двете съдинки, които са за по две порции:
Един голям патладжан, един голям картоф, една тиквичка, един морков, една голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън, около 300 грама свинско месо, 500 грама овкусена кайма и четири яйца (само че имах две и ползвах толкова). Подправки - сол, черен пипер и риган.

Изпълнението е лесно, но минава няколко етапа:

Тиквичките се нарязват на кръгчета, а патладжаните- на филийки и се запържват в малко олио почти до готовност. В същата мазнина се изпържва също почти до готовност нарязаното на ситни късчета свинско, а след него нарязаните на кубчета картоф и морков и на ситно - лук и чесън.
Правих ги в две съдинки, но става в една тавичка.
На дъното се нарежда ред от пържения патлаждан, тук таме и резен тиквичка, нарежда се изпърженото месо и се разпределят отгоре запържените картофчета и морковчета.
Всичко това се затваря с останалите резенчета патладжан и тиквичка като се сипват върху тях по 2-3 с.л. бульон или топла вода.






Най отгоре се разстила овкусената кайма, в която с лъжица се правят по две вдлъбнатини.
Пече се на 180С около 25 минути, колкото каймата да се сготви (т.е. да се запече и промени цвета си), тъй като всичко останало е предварително почти сготвено.
Вади се съдината от фурната, чукват се яйцата отгоре и се връщат във фурната - колкото яйцата да се стегнат. Това може и да стане във вече изключената фурна.
Става страхотна мусака. 
Особено вкусна е "заливката" от кайма. И една тънкост за нея - в овкусената кайма се слага поне 1 к.ч. вода или бульон. Носи и да бъде смесена с настърган кашкавал, но поради липса на такъв не беше й сложен.

Все пак, това е само идея и носи всякакви промени в продуктите като количества.

Изстинала дори е по-вкусна, а и си носи на питиетата;
Пробвайте и наздраве!