Панирани тиквички (патладжани)

 С панирани тиквички няма кого да изненадам, но просто отдавна не бях правил такива и наскоро се подсетих за тях от един стар тефтер. Все гледаме уж тиквичките да се хрупкави, да са на скарата или във фурната, а панирани стават страхотни на вкус.

 Количества няма да давам нарочно.

 Необходими са тиквички, които се срязват напречно на две или три части и сетне по дължина - на филийки, с дебелина 3-5 мм. Може и по дебелички, но това е оптималната дебелина.

 Осоляват се и обилно се овалват с брашно - за предпочитане царевично или пълнозърнесто. 

 Докато тиквичките поемат от брашното се прави панировката:

едно яйце (две и т.н.) се разбива със суп.л. кисело мляко, в което е загасена 1/2 ч.л. сода, брашно и прясно мляко и 1-2 с.л. олио колкото да се получи смес малко по-гъста от палачинкова смес. Овкусява се със сол и бял пипер като може да се добави малко сушен риган и чесън на прах.

Набрашнените филийки от тиквички се овалват добре в панировъчната смес.

В тигана се загрява олио (най-добре е в него да се пусне бучка масло или да се смеси поравно с гъша мас).

Пържат се до хубаво зачервяване от двете страни като след първоначалното загряване, силата на котлона се намалява с 1/4.

Изпържените тиквички се вадят върху домакинска хартия, която да поеме излишната мазнина.

Впрочем такава почти не поемат.

Ама приличат на малки шницелчета, нали ?

Могат да се сервират кой както си желае. В случая тук таме им хвърлих по няколко тънки резенчета гауда докато бяха още топли.

Чесново-млечният сос се сервира отделно.

Украсяването със зелентии не е необходимо.

По нищо не може да се познаят тиквичките.
На тази снимка в заден план са панираните тиквички, а най-отпред картофените бухти, но за тях отделно...

По същият начин се правят и патладжаните, но след като престоят малко осолени, е желателно да се измият, леко подсушат и тогава да се овалват в брашното.

Стават и двата случая страхотни като мезе, че дори и за една постна вечеря. Ето нещо като рецепта 2 в 1, но само казвам, че по този начин могат да се панират и други зеленчуци. Просто начинът е универсален...

Да Ви е вкусно и наздраве!

Пържена паста Пипе ригате с доматен сос

 Не обичам думата "паста", която се наложи в последните десетилетия и вече цяло поколение израстна с нея. Някъде в далечното минало имаше юфка, макарони, спагети, кус-кус и като че ли не се сещам за друго. Бабите ни правеха едни огромни чаршафи с домашно точена юфка, а т.н. пасти бяха едни такива изкушаващи сочни пастички (с голямо изобилие), с които бяха пълни сладкарниците и бозаджийниците. Впрочем и тези последните изчезнаха и са непознати за последните май две поколения.

 Та подхванах, да си кажа, че и т.нар. паста не я обичам - някакво варено тестено, което в какъвто вариант да ми го пробутват (със сос, кайма, морски дарове и т.н.), за мене не е ядене. Къде ще ми се сравнява с едни кюфтета, кебапчета, сочно печено джоланче и т.н. 

 Да, много добре знам как се приготвя - не е като да не съм правил. И точно този начин на направия не ми харесва: варене в подсолена вода до ал денте, миене под студена вода, за да се спре готвенето; пържене на съответния сос и досготвяне. Ами то при това миене, що полезно и вкусно има, то го отмиваш и заминава в канала. Ем ептен измита работа, а ти ходи и чакай за 2-3, па и 5 минути пастата да си поеме от соса.

 Както и да е. 

 Тези дни ми дадоха нота да сготвя и то в постен вариант една паста, която с всичкия си акъл бях купил и оставил на видно място.

 Оригинална, италианска от твърда пшеница - както трябва да си е.

 То хубаво, ама не ми се готвеше по традиционния начин и се сетих, че някъде някога съм чел (виждал) един доста по-различен начин за приготвянето й.

 Та реших да се пробвам и да видя какво ще стане.

 Необходими са за 4 порции: 2 ч.ч. паста "пипе ригате", 50 грама масло, една консерва домати на кубчета (400 гр.); около 100-а грама настърган кашкавал, 1 главичка лук, нарязан на ситно; 2 с.л. домашна вегета (или сух босилек, риган на кой каквото му харесва), както и сол и черен пипер на вкус.

Ако доматите са по-кисели и ч.л. захар.

Изпълнението:

В дълбок тиган се разтапя маслото и се пуща пастата, която се разбърква. Запържва се за няколко минути и при пастата се пуща ситно нарязаният лук.

Пърженето продължава докато пастата леко промени цвета си и започне да се зачервява. Достатъчно е част от нея да промени цвета си.

Всичко на всичко около 5-7 минути.

Ако се прави с кайма, сега е моментът да се пусне и каймата, да се запържи.

Веднага след това в тигана се налива вряла вода (загрята в бързогреещата кана). Този момент е опасен - веднага почва да се изпарява и опасността да се изгориш от парата е напълно реална.

Така че - внимателно.

Водата трябва съвсем леко да покрива пастата.

След наливането й силата на котлона се намалява с 1/3.

Тиганът може да се покрие с капак.

След 5-6 минути се сипват доматите, слагат се и подправките и готвенето продължава още 10-а минути без капак.

Когато ястието остане само на сос, значи е готово.

Сипва се настъргания кашкавал, разбърква се и е готово за сервиране.

От слагането на тигана до пълната готовност на ястието отиват максимално 20-25 минути, а резултатът е вкусен.

Бих казал, че си е един направо мързелив и лесен начин да се сготви паста. 

И то само в една съдина.Значи и по-малко съдини за миене.

Правете и не се плашете. Нищо че някой италиански готвач може да получи удар от подобно приготвяне на паста.

Наздраве!

Домашна майонеза с яйце и прясно мляко

 За майонезите имам цяла страничка с най-различни видове и съм изписал твърде много, но тази е различна и затова й отделям малко повече внимание. Особеното е, че се прави едновременно и с прясно яйце, и с прясно мляко.

 Необходими са:

1 яйце, 75 мл прясно мляко, 1 малка скилидка чесън (може и без него, а може да се замени с чесън на прах), по 1 щипка (буквално на върха на ч.л.) бял пипер и сол, 1 равна с.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок.

 Изпълнението е ясно:

Продуктите се слагат в купата на пасатора (или в буркан с винтова капачка), пасатора се потапя до дъното и за 30 сек. майонезата е готова.

Приготвя се до желана гъстота, която се регулира с добавяне на олио (за гъстота) или няколко капки вода (за разреждане).

 Става невероятно вкусна.