понеделник, 8 януари 2018 г.

Мераклийски питки и не само питки



 Тези мераклийски питки се отличават с невероятното си тесто, което след изпичането става направо ефирно пухкаво и запазва еластичността на питките поне за два дни, без да изсъхват.
 За да се направят са необходими:
125 мл топла вода (около 60 С)
125 мл прясно мляко (направо от хладилника)
50 мл олио
1 ч.л. захар
1 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
400 грама брашно тип 500 (в зависимост от вида на брашното може и малко повече) и съвсем малко брашно за поръсване при разточването

 Изпълнението не е трудно, но съвсем малко по-различно отколкото при замесването на другите теста:

В подходяща купа се смесват топлата вода и прясното мляко. Слагат се захарта и маята и се разбърква добре. Оставя се за малко - да се активира маята, да се получат пуканчета.
Тогава се сипва олиото и започва да са слага по малко от брашното и да се разбърква добре. Горе долу половината от предвиденото брашно. Оставя се на топло за 20-30 минути, докато тестото започне да се надува и прави "балончета".

Тогава се слага солта и останалото брашно - също на части, като на ръка се омесва добре - да се получи еластична нелепнеща топка.






Покрива се с домакинско фолио, влажна кърпа и т.н. и се оставя на топло да втасва - да удвои поне обема си.
Триковете за това са много и няма да ги споменавам. Всеки си има собствен.
Ако в бокса е хладно, загрявам фурната на 50 С и държа супата там. 
На снимката се вижда колко е увеличило обема си.

След втасването, плота се поръсва с брашно, от тестото се късат топки и разточват на кора с дебелина около 1 см.
От нея с подходящ ринг (или стъклена купа) с d=10 см се изрязват кръгове и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.
Изрезките се събират, омесват отново и пак се изрязват питки. Може пък от тях да се направят питки и с друга форма - като се сплетат, напр.

Както са си наредени върху хартията, се оставят отново да втасват.









Вижда се как са си увеличили обема. Лично на едните с пръста направих нещо като дупки, другите са навити и сплетени, една като багета - леко разната. Поръсих тук там с едра сол (нямах сусам), по една две ситни бучици масло в дупките...
На други с чаша изрязах центъра и се получи геврек, малка питка, сплетена багета.
Като втасат не се мажат с каквото и да е - нито яйце, нито олио ...


Пекат се на предварително загрята на 180С около 20 минути - до хубаво зачервяване.
Като се извадят с четка просто се намазват добре с прясно мляко, покриват с кърпа и оставят да изстинат.


Гевречетата и малките питки се "позачервиха" повечко, защото са по тънки и затова би следвало да се пекат отделно, а не като мен на две тави едновременно.




И просто малко снимки още:


 Стават невероятно пухкави, ароматни и вкусни.

Запазват се поне два-три дни.


Невероятни като за закуска, за хапване ей така просто без нищо; вместо хляб ...

Просто питки и др.п. за "мераклии" и хора, които "не се плашат" от много обяснения.

В действителност ставата много лесно. Единствено малко търпение за втасванията - това е.

сряда, 3 януари 2018 г.

Пуска като закуска


 За пуската като невероятен Дзверски вкусен деликатес съм писал вече и то само с възторг.
 Само ще се повторя, че по нашия край пикочният мехур на прасето или говедото се нарича точно така "пуска". От там идва и името на деликатеса, който с доста неща се различава твърде много от бабека и др.п. 
 На мен не ми е известно някъде другаде да се прави, макар че наскоро ми казаха, че имало и района на Пазарджик и Мало конаре нещо подобно. 
 На нашия пазар от октомври до март могат да се купят изсушени пуски с най-различни размери, които могат да се ползват за направата не само на типичната пуска, но и за други месни деликатеси - например за моя "Не е странджански дядо", който правих миналата година и стана направо върховен.

При едно пътуване преди малко повече от месец в един магазин за месо близо до Пловдив ми направи впечатление, че продават "Фуска" - по 1 лв за брой. Доста поспорихме с продавачката дали не е пуска, но убедително ми показа спецификация, с която са ги заредили и там си пишеше "фуска". След това с продавачката на пуски на нашия пазар също спорихме и тя беше категорична, че пуската си е свинския мехур, а фуската е изсушената гуша на мисирка (пуйка), която била по-малка и се ползвала по същия начин за пълнене с месо. Както и да е, вече си бях купил няколко и трябваше да измисля нещо за тях, още повече че наистина бяха малки.

 Та така, необходими са свинска и телешка плешка в съотношение 70:30 %, т.е. за кг - 700 грама свинско и 300 грама телешко.

 Подправките, както обикновено ги давам за кг месо:
 -22 грама сол (1 с.л.)
 - 6 грама (1 ч.л.) прясно смлян черен пипер
 - 5 грама (1 ч.л.) захар
 - по 2-3 грама (1/2 ч.л.) кимион и толкова сух чесън
 - 1 ч.л. чили
 - 1 с.л. с връх пушен червен пипер (чилито и пипера не се сетих да ги тегля, защото ги слагах на другия ден в каймата, но примерно 5 гр чили и 20 грама от пипера)
 - 50 мл бърбън (или водка)

 Изпълнението не е много по-различно от това на останалите домашни колбаси:


Месото се нарязва на произволни късчета, които могат да минават през месомелачката.
Смесва се с половината от солта, захарта, черния пипер, кимиона и сухия чесън. И се оставя на хладно за една нощ или 24 часа.
Преди да се мели, се слага във фризера в торбички поне за час-два, колкото да стегне (не да замръзне). Така се мели по-лесно, а не се намачква от месомелачката.
Мели се на най-едрата решетка. Омесва се добре с останалата част от подправките, пиперите и бърбъна и заминава на хладно пак за 24 часа.
 
Пуската се накисва за 40-а мин. в хладка вода с няколко капки лимонов сок.
Сетне през фуния се пълни плътно, овързва се и където се виждат мехурчета се надупчва с игла.
Тука е готова, изтеглена и готова да висне.

Нека си повисят на остъклената тераса поне 24 часа и сетне се пресоват между две дъски поне за 24 часа. След два-три дни пресоването се повтаря.
Номерът с тегленето е ясен. Като пуската загуби 30-а % от теглото си, значи е готова за консумация.
Това за пуска с тези размери отнема малко повече от 3 седмици.


Тука е точно в края на 4-та седмица и е загубила 35 % от теглото си.
Значи е идеална за консумация.






С треперещи ръце се пристъпва към тънкофайско рязане.
Чуден цвят, невероятен аромат с лек привкус на опушено, приятно мека но и твърда консистенция.
Много ми заприлича на салам "закуска".


Веднага биде нападната и в интерес на истината за отрицателно време една цяла пуска биде ометена.
Нека да не пропусна, че и питието яко си върви с нея.

Само който я пробвал може да разбере за какво говоря.
Мислех си това да е първата публикация за Новата година, но както и да е. Това не е толкова важно.

П.П. Определено направеното не е пуска, но си позволих да ползвам името на обвивката, защото не успях да измисля някакво подходящо име, а ползваното го даде Чедото като временен вариант.

Наздраве!

Майонеза с дроб от треска


 Не мислех да започвам тази година точно с тази майонеза, но понеже това не е публикация, а си е просто едно интересно полезно предложение, просто го споделям.
 Това е един начин да се оползотвори нещо, което по принцип изхвърляме или пренебрегваме изцяло.

Няма да обяснявам, но дробът от треска е една от най-полезните храни с високото си съдържание на витамини, омеги и др.п. само казвам, че е Дзверска вкуснотия.
Хапваме си го, когато го открия по магазините (че не винаги го има). Качественият дроб е единствено с олио в консервата. И точно това олио обикновено става жертва - топнем веднъж два пъти залъчето и остатъка заминава бадева ...
 Е защо вместо да се изхвърля, да не вземе да се оползотвори - например в една майонеза.
 От тука нататък нищо сложно: едно яйце, 1/2 или 1 ч.л. горчица, 1/2 скилидка чесън, олиото от консервата заедно със ситните парченца дроб и зрънцата черен пипер, долива се още олио до 250 мл и 1 с.л. лимонов сок.
 Приготвя се по познатия начин, а резултатът е невероятен: страхотен вкус, леко пикантен с оттенък на рибка. Много подходяща за риба, за морски деликатеси. 
 Предполагам, че ще стане и с олиото от други консерви риба - в момента си представям какъв ще е вкусът, ако се направи с олиото на пушени шпроти, например. Като пробвам, ще споделя.
 Лесно, полезно и вкусно!