събота, 12 август 2017 г.

На 60 години като на 18 с 42 годишен опит


Неусетно и без да разбера сякаш, на 8 август "чукнах" 60-те.
Не ми се е вярвало, че е възможно, но е факт като за човек с три инфаркта, 11 стенда, върл пушач, добър пияч и любител на вкусното хапване ... Направо някак си напук и извън правилата, които хич не ги обичам. И може би, защото не плащам данък на чуждите мнения.
За този юбилей бях изненадан с няколко невероятни подаръка:
Книга с 60 и + рецепти от Блога:







Получи се невероятно добро издание.
Освен това ме "премениха" и с шефска униформа:



Малко е символична, защото цял живот и досега все сам съм си бил Шеф.
Освен това получих и един разкошен шарж и писмо в бутилка, но те са твърде лични за да бъдат споделени.

Наздраве!

Созополски неволи

 

За Созопол само с любов! Да ама не ...
Както много пъти съм писал, Старият град е любимото ни място за почивка. Правил съм и други публикации за това разкошно място, където наистина можеш да си починеш. Мислех да направя една хубава серия от публикации - открих нова винотека, за която си заслужава да се напише; за няколко нови и интересни заведения и т.н.
Но този път съм бесен. Дори съкратихме престоя си.
Още от пролетта се говореше за поставянето на бариера в Стария град и въвеждане на платен престой. Местните бяха започнали да резервират места и да си ги плащат. Все и да правят едни надувки в цените на нощувките ...
Случайно говорих с един от общинските съветници и той подкрепи идеята на Кмета доста аргументирано.
Само че действителността се оказа този път направо кошмарна.
Пристигнахме в петък на 3-ти надвечер. Бариерата е поставена в самото начало на стръмната улица към Стария град. Толкова неудобно е сложена, че направо е невъзможно да се вземеш билетчето от автомата. Точно в този момент бариерата не работеше - наложи се един Чичо да я отваря със служебната карта, но не успя да ми даде билетче. Обясни, че първите два часа са безплатни, а сетне започва да се плаща. Едвам се добрахме до хотела - автомобил връз автомобил. На бърза ръка стоварихме багажа и тръгнахме да търсим място за колата. Паркинга до Художествената галерия бе затворен с въженце и едно загоряло момче обясни, че таксата е 6 лв, но няма места. Та наобратно към пристанището, където са паркингите...
Първа разправия на бариерата - Къде Ви е билетчето? Ще има глоба. Е, човекът се оказа паметлив и си спомни, че преди 30-а минути ни е пуснал.
Първият паркинг, общински, се оказа, че таксата е 1лв на час, но за денонощие 6 лв, ама няма места.
Следващият е на самото пристанище - Един навъсеняк обясни, че места има, таксата е 2 лв на час, а за 24 часа - 24 лв, тъй като правили "отстъпки".

Другият е точно до "Рибарска среща". Места има. Тарифата е 2 лв на час, но при абонамент за 5 дни е 12 лв/дневно. Поисках такъв абонамент, за да мога да влизам и излизам когато си искам. Нямало проблем. Платих 24 лв и реших, че всичко е ОК. То и тарапаната с автомобили беше голяма.
След три дни като реших да излизам, се оказа, че всъщност са ми направили абонамент за 1 ден (14 лв) и съм дал депозит от 10 лв, с които съм си платил 5 часа престой от следващия ден. Последва кратка разправия, при която ми обясниха, че колегата се бил объркал, но аз нещо не губя, тъй като колата не била вадена  съм щял да платя само по 14 лв на ден, но съм губил депозита. 
Ако съм искал, да плащам по 12 лв, трябвало да направя нов абонамент за нови 5 или 10 дни.
Реших автомобилът да стои там още два дни. Сега съм бесен на себе си, че не си направих труда да отида до него и да го видя.
 След два дни "душата" изглеждаше ей така. Снимката е направена като го преместих на паркинга до Художествената галерия.
Изглед отзад.
Още при тръгването и пущането на чистачките, системата захапа прахоляка и започна да се "души."



Та да свърша с одисеята. Този път Бариерата работеше стриктно- издаде ми билетче. Любезно ми обясниха, че първите 2 часа са безплатни, сетне е по 1 лв на час като за времето от 24,00 до 7,00 е безплатно. Е, май нещо се обърка на излизане - показа, че трябва да платя 20 лв. 
И ударих на голям камък. Плащането става в един автомат за пари, който е метри от бариерата. 
Спираш, слизаш и отиваш да платиш. И тук, да ама не... Машинката не работи с банкноти от 20 лв, а само с такива от 5 и 10 лева. И те трябва да нови, неомачкани поне, за да може да ги глътне. И като имаш по 20 лв, се започва една дето не ти е работа. Опашка от нервеняци, натискане на клаксони, псувни, а ти си търсиш добра душа от тях, която да ти развали 20 лв.
Можех да спра до тук, но има и още:
След прибирането и замиването на колата, цъфна и ей тази красота, която я нямаше преди пътуването.
И разбира се, смяна на филтрите на климатроника. Тях не ги снимах, че ме хвана срам.
Това е накратко...

понеделник, 7 август 2017 г.

Лесно консервиране на домати



 Определено не става дума за "рецепта", а за един сравнително лесен начин за консервиране на домати за зимата.
 В момента домати в двора бол. Не всичко може да се изяде или пък да се нареже и прибере във фризера. Остава си старият изпитан метод с пълнене в буркани. Какви е въпрос на предпочитание- може от детско пюре, лютеница или компот.
 Изпълнението е изключително лесно: Доматите се измиват и цепват на четири откъм върха. Заливат се  с вряла вода за около 20-30 сек. и след това бързо се охлаждат.
 Обелват се от ципата и нарязват на кубчета като се пълнят направо в голяма тенджера.
 
 Тенджерата се слага на котлона и доматите се "варят" колкото да заврат.
 Тук има различни вариации - при тях могат да се добавят ситно нарязани обелени моркови, чесън, чорбаджийски чушки, магданоз или босилек. Въпрос на предпочитание и желание...
 Понякога ги осолявам с идея сол максимум 1 ч.л. сол на 1 кг продукт.
 Опитва се и ако е много кисело може да се добави и идея захар.

 Веднага след това се прецежда през едро сито и само гъстата маса веднага пълни в бурканите. Тъй като пари, е желателно бурканът да се държи  с онези ръкавици за печене... Веднага се затваря с капачката и бурканът оставя върху нея до изстиването му.
 Така направени доматите издържат без допълнително консервиране. 
 За по-голяма сигурност във всеки буркан може да се сложи по един аспирин.
 Не съм забелязвал голяма разлика в трайността на двата варианта.
 Прецеденият сок се връща в тенджерата и вари до желана гъстота. Пълни се в бутилки или бурканчета по същия начин. Вече и доматеният сок е  готов.
 Направо две в едно.
 Сравнително лесно и просто. Докато го пиша, щях да направя поне 3 кг домати.