четвъртък, 4 август 2016 г.

Кюфтета от пуешко с картофи


























Кюфтетата са нещо универсално за хапване - в общи линии стават бързо и спасяват положението доста често - за бързо хапване или за посрещане на непретенциозни изненадващи гости.
Този път искам да споделя едни много, ама много здравословни пуешки кюфтета с картофи... Правят се лесно и резултатът е перфектен.

Необходими са за две порции - 7-8 кюфтета, около 350 грама пуешко, два средни картофа, сол и черен пипер на вкус, 1/2 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. риган, перата на 3-4 стръка пресен лук или 1/2 главичка лук, нарязан на ситно.Опция - 1 с.л. кисело мляко, в което се загасява 1 ч.л. сода. По желание носят и магданоз...

Изпълнението, както в повечето неща, които показвам е повече от лесно и елементарно.
Първо за пуешкото - винаги ползвам изрезки от пуешките бутчета, които обезкостявам. Тези изрезки просто се накълцват на ситно с ножа и не е необходимо да се връткаме, да правим пуешка кайма и т.н. За несръчните с ножа, може пуешкото да се смели в блендера и пак да стане.
Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде.Леко се оцеждат. Смесват се в подходяща купа с месото и подправките.





От получената "кайма" се оформят кюфтета с желаната големина.

Слагат се за 30-а минути в хладилника - нека си поемат ароматите. 









Пържат се в тясна касерола с повечко олио - поне да стига до средата на кюфтета.
Това им е трика на пърженето.

Вторият трик е да се пържат на по-ниска температура. След като олиото е загряло силата на котлона се намаля горе долу наполовина.








Изпържените до хубаво зачервяване кюфтета се слагат върху домакинска хартия - да поеме излишната им мазнина. 










Готовите кюфтета се поднасят с подходяща салата.
Е, към моите - имаше и една пуешка пържола.

Дзверски вкусни, здравословни, евтини ...

И издържащи на доста хубаво питие.

Наздраве!

сряда, 3 август 2016 г.

Супер мързеливо тесто и питка с посипка
























 Нямах намерение да правя тази публикация, тъй като доста съм писал за лесните и мързеливи теста, но понеже този път надминах себе си, просто ще го споделя ....
 Така и така щях да правя питка за вечеря, а останалото ми брашно (400 грама) беше в голям найлонов плик и тъй като не ми се искаше да цапам съдини и прибори, направих най-необичайното нещо: 





 както брашното си беше в плика, му бухнах 1 ч.л. суха мая, и по 1 ч.л. сол и захар.
 разтръсках добре.

 налях му 1 ч.ч. марна вода и добавих 3 с.л. олио. 













И пак, както си беше в плика с ръце го омачках добре и оставих плика на топло - да си втасва тестото. 














След около 2 часа си беше добре бухнало и го пресипах в намазнена тавичка и пак оставих да си "почине" малко -докато фурничката загрее до 200С.










Отгоре го посипах със смес от слънчогледово и ленено семе, мак и сусам.

И във фурната за около 35 минути. 












получи се разкошна питка, която бързо се омете. 


Спокойно мога да твърдя, че това е най-мързеливото тесто и при това без месене, без бъркане каквото съм правил...

понеделник, 1 август 2016 г.

Пържени тиквички "Изненада"




























 Да се нарече тази дзверска вкуснотия просто ей така пържени тиквички, па то и "изненада" си е просто престъпление.
 Тази година дворът щедро ни дарява с тиквички, които бяха готвени поне по 100 различни начина и за поредното им приготвяне се сетих за панираните си пълнени тиквички, но не ми се щеше да са с кайма, а нещо по ей така.
 Нямам търпение и затова в снимки ще покажа какво бе направено, а след това ще се допълвам:
три средни тиквички се измиват, краищата и м се отрязват.
Въоръжаваме се с остър нож и уредчето за почистване на ябълки и това за мачкане на картофи.
Приготвяме си е дна подходяща купа, както и три-четири скилидки чесън.
тиквичките се нарязват на кръгчетата - горе долу с дебелина 0,5 см. 
Всички тиквички се изрязват в средата с уредчето и се получават едни ей такива пръстенчета.
Изрязаните кръгчета се събират в купата.
 
 така се процедира с всички тиквички.

 
 В купата се слага и сиренето и с уреда за пасиране на картофите всичко се намачква много добре - да стане на еднородна маса. 







При размачканото сирене се настъргва и малко кашкавал и се чуква едно яйце и пак се разбърква.
Целта е да се получи възможно най-гъста маса. 
Сега следва "веселата" и забавна част:



 Взема се и едно парче колбас, нарязва се на шайби с дебелината на тиквичките и от всяка шайба се изрязва със същото ножче по едно кръгче, което се поставя в тиквичката.
 Ако случайно са останали шайби от тиквичката, се слагат вътре в колбаса.
 Това не се прави с всички тиквички и колбаси.
 Нека да останат и такива с дупката си по средата - за тях следва друго.





Взема се и плочка по-твърдо краве сирене, отрязана със същата дебелина и пак с чудо-ножчето се изрязват кръгчета, които се поставят в шайбите тиквичка и колбас.

Сега следва малко по-трудната част:
Взема се всяко напълно кръгче и от двете страни се облепва с подготвената смес - сирене, кашкавал и яйце.
При облепването се получава нещо като топче.
 
Всяко получено топче се овалва обилно в брашно и подрежда на набрашнена повърхност. 
 Вече са подготвени. 
Има и най-различни - дори и само оваляни кръгчета тиквичка за пържене.
 Има и такива, които са напълнени с плънката и облепени с нея отвън.

 Понеже се правиха по най-различен начин, артиса голямо количество плънка, но тя отиде за едни картофени кюфтета, за които ще пиша отделно.




Следва пърженето - в тясна касерола с много олио - поне три пръста - да плуват спокойно и да обръщат с едно побутване.

Първоначално олиото се загрява максимално, а сетне силата на котлона се намаля съвсем леко - от 9-та - на 7-ма степен.

По зачервяването се познават.





Изпържените вкуснотии се нареждат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина. Не че са поели толкова, ама все пак ...









Прехвърляме в друга чиния и сервираме.

Вървят си като самостоятелно ястие, като мезе към питието, носят и някакво млечно-чесново сосче.
Въпрос на предпочитание.







Ето ги и в разрез....

Дзверска вкуснотия!


Наздраве!













Отрупваме масата с вкуснотиите ...

Наливаме си питието и започваме да се наслаждаваме на трапезата...









 Струва си направията...



  Наздраве!


 П.П. Сетих се, че не съм писал необходимите продукти, ама то всичко си е ясно.