неделя, 8 март 2015 г.

Ребра със зеле, мързеливата




Едно любимо ядене - свинско със зеле, изпълнено по възможно най-бързия и мързелив начин. Не че исках точно така да го направя, но ястието се получи само по себе си - точно по този начин. Получих заявка точно за това ястие, а времето ми беше толкова кът, че не е истина.

Продуктите: едно парче свински гърди с кост, около 700 грама; 5-6 скилидки чесън, 1 глава лук, 1 ч.л. сол, черен пипер и кимион (почти 1/2 ч.л.), 3-4 с.л. олио и разбира се една зелка - около 1-1,5 кг.

Приготвянето се от просто по-просто:
В чугунената тенджера се загрява олиото и парчето гърди, предварително осолено, се запържва от двете страни за по 3-4 минути, всъщност през времето, което е необходимо зелката да се нареже на ивички.
Месото се вади, в олиото се се пущат скилидките чесън и нарязания лук, слага се и зелето, солта, черния пипер и кимиона. Отгоре - парчето ребра. Затваря се с капака и тенджерата се слага във фурната на 160 С - поне за 3 часа. Сетне капака се маха, фурната се усилва на 200 С и запича за още 10-15 минути - колкото да се зачерви.
Писах повече, отколкото се готви.
Невероятно вкусно се получи кат за мързеливо ядене ....
(по желание може да се сложат и малко нарязани на ситно сушени домати) ....


сряда, 4 март 2015 г.

Да оползотворим свинска глава



Харесва ми всичко приготвено от свинска глава.
Впечатлението ми е, че в последно време много малко хора обръщат внимание на този изключителен деликатес.
Мислех си да направя една по-сериозна публикация и да се сборя за връщане кулинарната слава на този деликатес - иначе не мога да я нарека.

Обичайно от главата се прави прави пача или един друг деликатес (но за него друг път ей тука).

Само че вече и глави няма. Изчезнаха яко дим - дори и добрите месарници: и в тях трябва да си я поръчаш специално.

И изведнъж в една верига хипермаркети видях и малки свински главички и едни големи половинки - бях приятно изненадан.

Досега все съм купувал цяла глава - с мозъка, езика и т.н., но тази половинка и то на цена 2,79 лв/кг направо ми рече - купувай. Половинката ми излезе 3 кила ..., е без мозък и език ... Ама какво толкова при тази цена ....


Реших, че мога да я оползотворя по най-добрия начин:


Лесно се разфасова - с остър нож се отделят бузата:




Дясното парче е бузата и излезе точно 1,1 кг. Като го оформих да стане правилно парче - остана 1 кг.

 











Останалата част от главата с ножа се разделя на две и заедно с изрезките от бузата отива в чугунената тенджера с приблизително 3 л вода, 10-а зрънца черен пипер, няколко бахарчета, 2-3 дафинови листа; 1-2 карамфилчета, цяла глава чесън, 1-2 моркова, 1-2 глави лук. Бухнах вътре и едно цяло парче джинджифил около 3 см.

Включва се котлона на 4-та степен (от 9) и направо се "забравя".... Е не чак толкова - от време на време трябва да се отпенва.

Докато главата се вари, бузите се слагат в солена "вана" - в продълговата емайлирана съдина се насипва морска сол, отгоре парчето бузи и пак се засипва със сол. Този път не се мина без експеримент - втората доза сол биде смесена с 1 с.л.  червен лютив пипер, малко черен пипер, натрошен дафинов лист, 2 с.л. захар; Всичко това бе завито в домакинско фолио и замина за 48 часа на хладно - да обмисля бъдещето си.

След горе долу три часа месото в тенджерата е започнало да окапва от костите ... Бухва му се 1 с.л. сол. Месото се вади, бульона се прецежда. Изваденото месо се обезкостява и накъсва ей така - кат` за куче ...
Сипва му се около 1 ч.ч. от бульона, прехвърля се в купа и се забравя за една нощ в хладилника.


  На другия ден имаш една купа страхотна пача, която си е направо като саздърма.

 Реже се на филийки и се сервира.
 Дзверски вкусна.

Може да се съхрани и във фризера и да се ползува за направа на пача-чорба.







Е, не бива да се забравя и пача чорбата. Не е като пача чорбата от крачета, уши и др.п. Част от месото се отделя заедно с няколко купички от бульона. Понеже при варенето на главата се получи много "силен" бульон, се наложи леко разреждане с допълнително слагане на топла водичка. Задължителни са счукания чесън с оцет (и идея сол). Може и църно пиперче... А лютивия червен пипер (на люспи) е за любителите му - кат мене...



Сега мога да отнеса една яка критика от любителите на пача-чорбата, но този път направих нещо като фалшива шкембе чорба. Разбих 1-2 с.л. брашно с 1 ч.ч. прясно мляко и добавих в къкрещата чорба. 
Сервирах с малко зелентийка и крутони.
Та стана съвсем друго ястие ..., но както и да е.  





 Бузите - докато си отлежават, искат и те мъничка грижа - един два пъти им се излива отделената течност и нека да си почиват в солта. 
След 48 часа, парчето месо се измива от солта, подсушава се с домакинска хартия и овалва в подправки. Този път се изхитрих и го закачих на кука, а не на връФка и оставих за една нощ в далечния ъгъл на камината ... Сетне два три дни на терасата да го духа вятъра.




това е резултата























Реже се смело, на хубави филийки и хоп в.....





















......чинията

Изненадващото беше, че станаха буквално за няколко
(цели пет) дни, и не се наложи да ги чакаме до второ пришествие ...

Наздраве! Носи на страшно много вино ... за любителите му.
Пък установих, че си върви и с моя бърбън ...

вторник, 3 март 2015 г.

3-ти МАРТ - Ден за гордост

            
           На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано в близост до Истанбул е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война. 
           Част от Договора се отнася до България, която е създадена като автономно княжество,  управлявано от княз, избран от народа с одобрението на Великите сили и Високата порта. Предвиден е и Парламент, който е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). За срок от две години Княжеството е трябвало да се управлява от  временно руско управление което се осъществява от специален императорски комисар. Населението на Княжеството към този момент е 4,8 млн човека, а в границите му попадат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
             "Великите сили" Англия и Австро-Унгария се обявяват против Договора.и налагат подписването през юли 1878 год. на позорния за нас Берлински договор.България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. 
              Под печата на този срамен Договор преминават следващите години от историята ни.
              Впрочем отношението на т.нар. "Велики сили" и досега не се е променило спрямо страната ни.

              Трети март от 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. 
              Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 
              С решение на Парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. 




Да, действително е 3-ти МАРТ. Би трябвало да се гордеем, че сме Българи, а на мен ми е тъжно днес ...
За пръв път от много години съм си в къщи. Самичък и дори не гледам ТВ... 2013 год. не можах по обективни причини да празнувам. 2014-та също.
Може би от 2004 год. насам най-редовно Трети март го посрещахме в Одрин по възможно най-тържествения начин като един истински Празник ...И изведнъж тази година се оказа, че една страхотна Традиция е прекъсната... Имах възможност да го посрещна в Истанбул, но това вече е друго и различно.
Май истинската гордост, че си Българин  съм изпитвал именно на този Ден, на този Празник, и то в Турция  и то точно в Одрин...
Празненството го организирахме съвместно с Консула на България в Одрин... Изрично подчертавам с Консула, а не с консулството, защото то е безлично и се прави от личността ... Започнахме, ако не ме лъже паметта с Иван Димов, а сетне Ангел Ангелов доразви традицията и направи нещата още по-тържествени. 
(Ангел Ангелов в момента е Консул в Истанбул и също в духа на добрата си традиция организира честване на Трети март в сърцето на Турция, благодарение на което много наши сънародници могат да се почувствуват Българи точно на този ден...)
Та в продължение на доста години се организираше толкова тържествено честване в Одрин, че просто не мога да го опиша: 
От българска страна бяхме канени не само ние, но и депутати, кметове, областни управители на населени места, граничащи с Турция, бизнесмени, видни общественици. От турска страна идваха Валиите на всички области от Истанбул до България, Кметовете на големите градове, които пък задължително бяха придружавани от шефовете на полицията и пожарната, шефовете на търговските палати, безнесмени и др.
 По същото това време беше направено страшно много за двете български Църкви в Одрин - "Св.Георги" и "Св.Константин и Елена".
 За тях отделно ще напиша някой ден.
Днес ще се огранича само до пущането на няколко снимки от различни години (оказа се, че почти не съм снимал)



 Тържествата и коктейла се провеждаха всяка година на различни места. 
Това е новата сграда на стоковата борса в
Одрин. Вижда се как е украсен входа й...









 Вътре е препълнено















посреща ни турски хор, който изпълнява
и турски и български песни



 пак те











 


 самият коктейл












 а това насред Одрин, не може да не трогне едно българско сърце












Ще се отклоня малко и ще направя едно скромно сравнение, между написаното от мен малко по-горе
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано в близост до Истанбул е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война.

и написаното на официалната страница на Външно

На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война (1877-1878) и се поставя началото на Третата българска държава. Поставя се началото на един непрекъснат и труден път към изграждането на свободна, независима и благоденстваща и България като неотделима част от европейската цивилизация.

Коментарът ми е излишен .

Днес все пак е празник и не е време за спорове. 
Пък и блогът ми е кулинарен ...