вторник, 3 март 2015 г.

3-ти МАРТ - Ден за гордост

            
           На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано в близост до Истанбул е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война. 
           Част от Договора се отнася до България, която е създадена като автономно княжество,  управлявано от княз, избран от народа с одобрението на Великите сили и Високата порта. Предвиден е и Парламент, който е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). За срок от две години Княжеството е трябвало да се управлява от  временно руско управление което се осъществява от специален императорски комисар. Населението на Княжеството към този момент е 4,8 млн човека, а в границите му попадат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
             "Великите сили" Англия и Австро-Унгария се обявяват против Договора.и налагат подписването през юли 1878 год. на позорния за нас Берлински договор.България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. 
              Под печата на този срамен Договор преминават следващите години от историята ни.
              Впрочем отношението на т.нар. "Велики сили" и досега не се е променило спрямо страната ни.

              Трети март от 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. 
              Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 
              С решение на Парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. 




Да, действително е 3-ти МАРТ. Би трябвало да се гордеем, че сме Българи, а на мен ми е тъжно днес ...
За пръв път от много години съм си в къщи. Самичък и дори не гледам ТВ... 2013 год. не можах по обективни причини да празнувам. 2014-та също.
Може би от 2004 год. насам най-редовно Трети март го посрещахме в Одрин по възможно най-тържествения начин като един истински Празник ...И изведнъж тази година се оказа, че една страхотна Традиция е прекъсната... Имах възможност да го посрещна в Истанбул, но това вече е друго и различно.
Май истинската гордост, че си Българин  съм изпитвал именно на този Ден, на този Празник, и то в Турция  и то точно в Одрин...
Празненството го организирахме съвместно с Консула на България в Одрин... Изрично подчертавам с Консула, а не с консулството, защото то е безлично и се прави от личността ... Започнахме, ако не ме лъже паметта с Иван Димов, а сетне Ангел Ангелов доразви традицията и направи нещата още по-тържествени. 
(Ангел Ангелов в момента е Консул в Истанбул и също в духа на добрата си традиция организира честване на Трети март в сърцето на Турция, благодарение на което много наши сънародници могат да се почувствуват Българи точно на този ден...)
Та в продължение на доста години се организираше толкова тържествено честване в Одрин, че просто не мога да го опиша: 
От българска страна бяхме канени не само ние, но и депутати, кметове, областни управители на населени места, граничащи с Турция, бизнесмени, видни общественици. От турска страна идваха Валиите на всички области от Истанбул до България, Кметовете на големите градове, които пък задължително бяха придружавани от шефовете на полицията и пожарната, шефовете на търговските палати, безнесмени и др.
 По същото това време беше направено страшно много за двете български Църкви в Одрин - "Св.Георги" и "Св.Константин и Елена".
 За тях отделно ще напиша някой ден.
Днес ще се огранича само до пущането на няколко снимки от различни години (оказа се, че почти не съм снимал)



 Тържествата и коктейла се провеждаха всяка година на различни места. 
Това е новата сграда на стоковата борса в
Одрин. Вижда се как е украсен входа й...









 Вътре е препълнено















посреща ни турски хор, който изпълнява
и турски и български песни



 пак те











 


 самият коктейл












 а това насред Одрин, не може да не трогне едно българско сърце












Ще се отклоня малко и ще направя едно скромно сравнение, между написаното от мен малко по-горе
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано в близост до Истанбул е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война.

и написаното на официалната страница на Външно

На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война (1877-1878) и се поставя началото на Третата българска държава. Поставя се началото на един непрекъснат и труден път към изграждането на свободна, независима и благоденстваща и България като неотделима част от европейската цивилизация.

Коментарът ми е излишен .

Днес все пак е празник и не е време за спорове. 
Пък и блогът ми е кулинарен ...





понеделник, 2 март 2015 г.

Салата нахут, авокадо



Салатата се оказа рядко сполучлива, изключително вкусна и носеща на пиене .... И при това изключително засищаща и здравословна (за тези, които държат да им е здравословно).
Това е поредната салата с авокадо. 
В последно време почти няма ден, в който да не правя някаква салата с него (с пиле, майонеза, домати, и т.н.), но тази стана - не може да се опише, трябва да се опита.

Продуктите ми са напълно ориентировъчни:
1 консерва варен нахут ( 200 грама); 80 грама сварен зелен грах; 1 морков - сварен и нарязан на кубчета; 1 авокадо нарязано на кубчета; 1 домат (само твърдата част) нарязан на кубчета; 1 лимон (малко от кората се настъргва) и се изцежда сока му; малко сол (на вкус); черен пипер (сложих смес от четири вида пипер); 2-3 с.л. зехтин 
За любителите на лютичкото - и малко чили (на люспи).

Всичко това се смесва, разбърква и слага в хладилника за час-два.
По желание може да се насипе отгоре и ситно нарязана зелентия - напр. магданоз, но реших, че ще ми дойде в много ....
Слага се на масата, задължително с изстудено питие и Наздраве ...

"Рошави" кюфтета






Такива кюфтета съм правил преди много много години (в едно такова да го нарека "по-нямащо" време) и често са ме "спасявали" в трудни ситуации и не се бях сещал за тях, ама наистина ... до онзи ден, когато Чедото заяви, че й се ядат картофени кюфтета, "ама не съвсем." 

Продуктите са по 0,5 кг кайма (по желание смес, свинска и т.н.) и картофи; 1 връзка магданоз, 2 яйца, сол и черен пипер на вкус, 1/4 ч.л. индийско орехче

Изпълнението е простичко: картофите се обелват, настъргват на едро ренде, леко изстискват и смесват с каймата. Добавят се яйцата, ситно нарязания магданоз и подправките и всичко се омесва добре.
Оформят се кюфтета и се пържат на по-слаб огън (примерно на 6-та степен от 9 на котлона) - до готовност.
Не е необходимо да се овалват в брашно, а при пърженето от по-едро настърганият картоф стават някак си "рошави" ...



Този път реших малко да ги "подобря":

С белачката от една тиквичка изрязох лентички, увих кюфтета и закрепих с клечка за зъби ...















ето ги - при пърженето. Сетне като се извадят от тигана, се маха клечката ...











Та така се приготвят рошави кюфтета, хем и картофени, ама не съвсем ...

(При тази пропорция на кайма и картофи вкусът е балансиран, но ако се увеличи количеството на картофите стават вече картофени. )

Страхотно вкусни ....