неделя, 25 ноември 2018 г.

Вълшебните дядови бухти с извара и без яйца


 Да не си помисли някой, че Дядо ми е правил такива бухти. Бог да го прости Дядо, но можеше да издои на ръка 100 овце и да умре от глад, ако не му се сложеше нещо за ядене. Дядови са бухтите, защото ги правя аз и защото съм Дядо. Те затова.
 А че са най-лесните, си е истина:

Необходими са: по 1 ч.ч. кисело мляко, извара и брашно, както и по 1 ч.л. сода, сол и захар.
Изварата може да се замени с натрошено сирене или да се смеси поравно с настърган кашкавал.
Всичко е по едно и лесно се помни. Не се ползва яйце, но който иска може да сложи и едно яйце.
Содата се гаси в киселото мляко, то се разбърква с изварата и с брашното.
Получава се гъсто тесто, което трябва да може да се "плъзга" от лъжичката.
Готовото тесто трябва да престои 10-а минути.
В касерола се слага достатъчно олио поне 2-3 пръста и след като загрее с чаена лъжичка се гребва от тестото и пуща в олиото. Пържат се по няколко броя, защото бързо се зачервяват и трябва да се обръщат.
А са вълшебни, защото, ако олиото е повечко, сами си се обръщат.
Готовите се вадят върху кухненска хартия, за да поеме мазнината. Ред бухтички, хартия и пак. иначе остават леко мазнички, макар да стават хрупкави.

Невероятно вкусни са и се правят много лесно и бързо.
Чудесна закуска за малки и големи.
Правете смело!

сряда, 21 ноември 2018 г.

Желиран деликатес


 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.
 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.
 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 
 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).
 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.
 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 
 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 
 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.
 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.
 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

неделя, 18 ноември 2018 г.

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета


 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...
 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...
 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.
 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.
 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.
Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.
Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.
Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.
След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.
Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.
Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.
Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!