Тиквички "мусака"

Идеята бе за постна мусака - нали сега се пости, пък тиквички има по пазара ... Да ама само идеята, тъй като не постим и не мога да си представя ястие без месО. Обикновено, в каквото няма месо, го възприемам като гарнитура към печеното :)

Та в настоящия случай, който иска да я приготви просто прескача момента с каймата и за едно много кратко време в рамките на 30-а минути има лесно и изключително вкусно ястие.

Необходими са за 4-6 порции:

4-5 средни тиквички, които се измиват, почистват и нарязват на кубчета

1 глава лук - почистен и нарязан на ситно

3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно

1-2 моркова, обелени и нарязани на кубчета

около 200 грама ориз (нормално се приема, че 60-70 грама ориз са за един човек)

за подправяне - сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган

За заливката: 2 яйца, 1 с.л. брашно и 1 ч.ч. кисело мляко и 1/2 ч.л. сода (за постещите - без яйца)

За непостния вариант - 400-500 грама хубава кайма (смляно месо)

Изпълнението е бързо и лесно:

 

Тиквичките се измиват и нарязват на кубчета. Ако са хубави и пресни дори не е необходимо да се белят.

Слагат се направо в леко намаслената тава за печене.

Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на ситно.

Оризът също се измива добре.

В тиган с малко олио и 1-2 с.л. се задушават зеленчуците. Слага се каймата, колкото да се позапържи. За постния вариант се слага направо ориза, който да промени цвета си. Налива се бульон или топла вода. На 200 гр. ориз - около 2 и 1/2 ч.ч.

След като се намали силата на котлона, се оставя да покъкри 10-а минути и цялата смес се изсипва в тавата при тиквичките.

Яйцата се разбиват с брашното и киселото мляко, в което се "загася" содата и получената смес се излива в тавата.

Пече се на 200С в загрята фурна максимум 25 минути - докато заливката почервенее.

Готовото ястие се оставя малко да поизстине е се поднася направо с тавата, предварително с нарязани порции.

Може да се поднесе и така, може и с гъсто кисело мляко (или с цедено мляко, както е на първата снимка).

Много вкусно и приятно хапване.

При това лесно за изпълнение и не трудоемко.

Домашна кълцаница за печене

 Този път предлагам една уникална домашна кълцаница, която може да се превърне в домашен хит за печено на скарата или във фурната и която е невероятно дзверски вкусна.

 Този месец поради хиляди ангажименти и други проблеми нещо направо "зарязах" блога си и почти не съм публикувал каквото и да е, въпреки че се натрупа материал за десетки публикации, но точно тази не мога да я подмина и да не е споделя.

 Ще бъда кратък поради ограниченото си време. Оказа се, че блогът е нещо, което изисква много време и когато го нямаш, направо е чудо как да откъснеш малко време ... Възхищавам се на блогърите, които намират време да ги поддържат редовно.

 За направата на тази невероятна вкуснотия са необходими: 

  2 кг свинско (плешка или бут), а най-икономично излиза ако се купи от т.нар. свинско за готвене, което е от най-различни свински месища

  1 буркан печена обелена червена капия

  1 буркан кисели краставички

  1/2 буркан наразани печурки

  1/2 стрък праз (зелената част)

  сол, черен пипер и кимион на вкус (ориентировъчно около 20 гр сол, 5 гр. черен пипер и 3 гр. кимион - на кило)

  свински черва за пълнене

Изпълнението е направо елементарно:

Месото се нарязва на ивички.

Под найлон се начуква яко и сетне се нарязва не късчета.

Чушките, краставичките, гъбките и праза се нарязват на ситно и слагат при нарязаното месо заедно с подправките.

Омесват се добре и се слагат в голяма цедка - до се "пуснат" течността.

Оставя се добре да се отцеди - заради печените чушки и другите неща има доста течност.

Добре омесената смес през фунийка се пълни в предварително накиснатите свински черва в произволен размер - моите са около 40 см, връзват се от двата края.

 Оставят се да се "оветрят" за един ден ... и сетне са готови за готвене...

Един от вариантите е да се попарят с вряла за вода за малко, другият да се набучкат с игла, където  има въздух ...

Могат да се опекат като тези във фурната на 200С за 20-а мин., могат да се опекат на скарата или на грил тигана...

Което остане се съхранява във фризера поне 1 годи.

Стават Дзверски вкусни.

Нещо просто, лесно и невероятно вкусно.

Наздраве!

П.П. 28.11.2017 год.
Да направя едно допълнително уточнение и то напълно необходимо:

Преди да прибера готовите наденици във фризера, ги оставих за един ден да повисят на саръка на терасата.
Две парчета нарочно оставих да се сушат като изобщо не знаех какво ще се получи.
Тук е парче след точно 10 дни на терасата...

Тука най-отдолу е нарязана наденицата в компанията и на други мезета.
Само една бележка, ако ще се суши, трябва да се напълни по плътно и да се извади въздуха с игла. Невероятно вкусна сушеница се получи...

Само да знаете как си върви с питието.

Наздраве!

  

Домашна наденица "Мерло"

Избягвам да публикувам неща, които си приличат, но тази наденица е доста различна и затова ще й обърна внимание. Различава се и по състава на месото, така и до начина на изпълнение.

Прави се горе долу както другите наденици, но все пак ...

За направата й са необходими

свински бут и телешко в съотношение 2:1, т.е. примерно две кила бут и едно кило телешко, както подправки, черва за пълнене и червено вино - мерло.

Мерлото е плътно, гъсто, ароматно и силно вино. Поради наличието му в наденицата затова стана и наденица "Мерло".

За слагането на червено вино в колбасите съм чел доста неща и то все отрицателни, тъй като придавало някакъв лош привкус и т.н. Лично не мога да възприема тези твърдения, тъй като съм пробвал и резултатът е бил винаги добър. Пък и в доста италиански рецепти основна съставка е именно червеното вино.

Както винаги, давам количествата на кг:

650 грама свински бут

350 грама телешко от бута или плешката

22 грама сол (поравно нитритна и обикновена готварска) - може и само готварска

2 грама захар

5 грама черен пипер

3 грама пушен червен пипер

2 грама кимион

2 грама градинска суха чубрица

70 -100 мл червено вино "Мерло"

по желание - зелената част на праз - около 20-а см

Начин на приготвяне:

Телешкото месо се смила на ситната решетка. Напоследък се изхитрих и вместо да цапам в къщи, ми го мелят направо в месарницата.

Бутът добре охладен (реже се по-лесно), се разделя на две части.

Едната част се нарязва на тънки парчета по дължина и начуква с дървеното чукче и сетне нарязва на късчета.

Другата част се нарязва на късчета с големина около 1,5х1,5 см или 1,5х2 см.

Така нарязаното месо се смесва с телешката кайма в голяма купа, слагат се и подправките (без солта, захарта и виното).

В подходяща купичка се слагат виното, солта и захарта и се разбъркват до разтварянето им.

Сипват се в купата с месото и следва хубаво, ама наистина хубаво омесване.

След това- на хладно за 24 часа.

Следва отново разбъркване и подготовка за пълненето. Около 1 м. черво поема между 800 и 1000 грама.

Отрязва се цяло парче черво, което добре се изкисва в хладка вода - поне 30-а мин.

Цялото черво се нанизва на фунийката на машинката, връзва се добре, дупчи се с игла и започва бавно и старателно пълнене.

Важното е добре да се напълни и да няма въздух.

Като се напълни, се връзва и от другия край. При необходимост се надупчва с игла и заминава на саръка на терасата за съхнене.

Парчето наденица излезе 3,5 м дълго и нарочно го оставих цяло.

Ще съхне в компанията на една експериментална луканка.

За около 20-а дни ще изсъхне, ако се задържи хладно. Ако не, ще съхне в хладилника.

От останалата кайма - около 600 грама с добавката на още 2 грама пушен червен пипер и 2 грама чили (лютив червен пипер), напълних една луканка, на която и предстои пресоване.

В очакване на изсъхнат ми остава да кажа само едно голямо НАЗДРАВЕ! С червено вино разбира се...

18 ноември 2017 год.
Само за 10 дни наденицата е готова.Времето се оказа много подходящо.

Ето я цялата: добре плесенясала с благородна плесен. Как се е получила толкова наситена нямам обяснение.
Ароматът е невероятен.

Разрезът е перфектен.
Месото ухае невероятно.
Тук таме има ситни дупчици - където парчетата праз са били по-едри и са се стопили...

Обелена, резната и пробвана.
Не мога да пресъздам вкуса с обикновени думи.
Затова само казвам "Дзверска вкуснотия!"

Има един единствен кусур - трудно се бели и трябва леко да се навлажни...

Мекичка, с хубав цвят, ароматна.


Наздраве!