ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 6-ти СЕПТЕМВРИ!

 Днес би трябвало да е ден за гордост за всеки Българин и за празнично настроение заради славната ни история, а дали е така?

 Този надпис стои и на Народното ни събрание, което взе, че стана Парламент, а смисъла му май го изгубихме и все повече се разединяваме и противопоставяме един другиму ... Вероятно докато ни обземе пълна апатия.

 Ентусиазъм, жертвоготовност, патриотизъм - само думички, които постепенно губят смисъла си за болшинството от нас. 

  Децата ни изучават някаква странна история, която се чудя все повече и все повече чия е? получават възпитание в евроатлантически ценности, които не знам какви са? изхвърляме от учебниците български автори и дори правилния български език и "маймуницата" и очевидната неграмотност все повече се налагат в обществото ... Мога да продължа до безкрайност, но не мога да не спомена и пълното безхаберие на измислените ни политици и пълната им дезинтересираност от националния ни интерес.

 Тъжно ми е, а не празнично.

 Днес видях каква е "тържествената" програма в града ни - пълна трагедия и някакво измислено "прабългарско шоу", както и тъп концерт вечерта на площада. Чак да ти се втръсне ...

 Наложи ми се да се разходя по работа из града: магазините си работят като в делничен ден, а пазарЯ - на пълни обороти, но цените са по-високи от вчера... Хората по улицата колкото и малко да са, с едни угрижени физиономии - все едно, че са им потънали гемиите. Като казах на един познат по улицата "Честит празник", отнесох такъв поглед и едно дълго замисляне ... "Аха, честито да ти е!".

 Бая походих и освен на нашата тераса, само на още две три места видях националния ни Флаг да си виси тъжно ...

 И тъй като на мен ми е тъжно, подготвих си продуктите  и ще си направя тържествена вечеря по любима рецепта и с хубавото питие ще си пийнем за България, която си заминава ... но за къде ли? 

Кашкавалени "бухти"

Скоро си преглеждах един от много старите тефтери - от преди повече от 20 години и намирам нещо със заглавие "фалшив паниран кашкавал". Всъщност - настърган кашкавал с едно яйце, оформен с ръце като плоска питка (шницелче) и запържен. Правил съм го във времето, когато панираният кашкавал не ми се получаваше, както трябва.

Та тръгнах от там и реших да променя малко идеята - в последно време избягвам пърженето (няма причини за това, ама ...):

Та продуктите 1 ч.ч.настърган кашкавал, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1 яйце и 3/4 стръка магданоз и пресен копър, нарязани на ситно, 2-3 с.л. брашно.

За изпълнението направо няма какво да се описва: 

Всички продукти се смесват в една купа и се получава нещо като тестена маса.

(на снимката  същите продукти са с 2 яйца и малко повече брашно, че стана доста течно).

Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона с 1/3 - та.

С лъжица се гребва от сместа и се сипва върху тигана като може да им се придаде форма по желание.

Пекат се от двете страни до зачервяване.

На крайната вдясно се вижда как се стяга и променя цвета си, което значи, че е готова за обръщане. 

 Стават страхотни за предясние.

 Ако се направят по-дебелички, са си направо като паниран кашкавал.

 На поднесени с мармалад и сладко, се оказаха невероятни за закуска...

За ефекта на магистралата

Това в действителност не е публикация на кулинарна тема, но въпреки това има някаква връзка.

От няколко години не бях пътувал по Е-80 (бившият главен път за Турция) в участъка му от Харманли до Свиленград и затова вместо по "автомагистрала" Марица (скучна - без отбивки, без отклонения и т.н.) предпочетох да мина по Стария път.И тези 40-а км ми се видяха страшно тъжни.

От многобройните крайпътни сергии за плодове и зеленчуци, произведени от градините край пътя, беше останало това.

Впрочем и нито един човек да предлага прословутите любимешки плодове, дини или пък кауни... 





На паркинга веднага след Любимец имаше едно крайпътно капанче, в което продаваха съвсем истинска овча и телешка създърма. Сега мястото е изоставено, виждат се някакви найлони и дори ми се отщя да направя снимка.

Паркинга на Малката Гергана или "Бисерската Гергана" -
някога оживено място, с множество павилиони, заведения с вкусно хапване и цял пазар.

Пустош

Всичко е изоставено.


Навремето беше "война" да заемеш местенце за търговия. 

Само саксиите с цветята подсказват, че доскоро е имало някакъв живот.

Пък и цветята са жилави и по-упорити от хората ... 

Е, поне все още всичко си е цяло. Няма изпочупени стъкла, разбити врати ...

Явно и на циганите им идва далечко ... 

Култовият на времето ресторант е обраснал  с буйна растителност.

Някакви работници изнасят нещо си и явно освобождават място на природата да настъпва ...

 Някога оживеният и претоварен от автомобили път пустее - с километри пред мен и от зад се не види автомобил.

 Само пек и настъпление на крайпътните храсталаци към асфалта.

 Наближаваме другото култово място - Голямата "Гергана" и огромния ТИР паркинг (някога място на много "войни" за територия и ...)

И тука е пустош ...

 един самотен ТИР се разположил в близост до две три изоставени ремаркета

Самият ресторант е станал тъжна гледка

Без да описвам какво е било, но сегашното е ...

 На всичко това му казвам "ефекта на магистралата".

Тя е бърза, удобна и убиец на красивите и хубави неща по Стария и вече изоставен път.

 Да не говоря за загубената възможност пътьом да се снабдиш с хубави зеленчуци и плодове, да похапнеш нещо вкусно в крайпътно капанче ...