неделя, 3 юли 2016 г.

Лесно тесто и разни неща от него




























 Тестените изделия в къщи са на почит. По-рано,обаче, все се правеха в почивните дни. Живеех си с предубеждението, че тестото трябва да се замеси, да втаса и да се пече. Може би от 20-а години вече не е така, т.е. откак открих т.нар. универсално и наречено от мене "мързеливо" тесто. 
 За тестата съм писал тука на няколко места - универсално тесто, лесно тесто без месене и т.н. - няма да ги изброявам.
 Само че това тесто е малко по-различно от другите, тъй като няма яйца и издържа поне пет дни в хладилника. Отнема не повече от 10 минути да се приготви, може да се ползва няколко часа по-късно и не изисква никакви грижи. Просто се вади от хладилника, откъсва се необходимото количество, останалото пак си отива на хладно, а това му трябва буквално 15-а минути на топло, за да се работи с него. Сетне не му е необходимо и да се чака дълго време за втасване.
 Много приказки изприказвах - досега да го бях замесил!?

 Необходими са 1 кг брашно, 3 ч.л. суха мая, 1 равна с.л.сол, както и 450 -500 мл вода (за предпочитане е суроватка - почти винаги имам такава замразена във фризера), както и 100 мл олио.
 Понякога заменям част от олиото с малко хубава мас, но тогава тестото се променя леко и на някого може да не му допадне вкуса, но пък е някак си по-пръхкаво.

 Изпълнението е като за начинаещи:

В голяма купа се слагат брашното, солта и маята, разбъркват се леко и с лъжица (в случая направо с черпака, но може и друга бъркалка) се прави нещо като кладенче, в което се сипва течността и олиото.

 Разбърква се няколко пъти, колкото да се смесят всички продукти и да се получи тестото.






 Накрая с ръка съвсем за кратко се доомесва - просто няколко движения.

 Трябва да се получи меко тесто.
 Затова при необходимост при бъркането може да се наложи добавяне на още малко течност или брашно - все пак зависи от сухотата на самото брашно.





  Така омесеното тесто се поставя задължително в голям найлонов плик и заминава в хладилника. 
  
  Там си втасва, бухва и може да си стои сума ти време. У нас поне пет дни се е задържало без да губи качества. 

 След 4-5 часа може да се ползва, а иначе се къса необходимото количество и готово.


Това тесто е подходящо за кифлички, за пици, за мекици и изобщо за какви ли не печива. Самото то стои леко мазно, не лепне при работа с него, не му е необходимо много време за втасване.

Ето и малко приложения от това тесто:



 Кифлички за закуска:

откъсва се топче от тестото, на ръка се оформя като питка, отгоре се слага резен колбас и малко натрошено сирене.












 Навива се на руло и заминава в тавата, която е застлана с хартия за печене.
  
 Отгоре се цепват леко с остър нож на няколко места.









 Пица:
 Откъсва се друго голямо парче от тестото, оформя се като плоска голяма питка и се притиска с ръце.
 Блатът за пицата е готов, а върху него се нареждат колбас, пресни домати, сирена и т.н.
Поръсва се с малко зехтин и подправки.






Мекици:
Могат да се изпържат мекици. Късат се топчета от тестото, разтягат се с ръце и се пържат в много мазнина - за да плуват свободно.















Мекиците са невероятно пухкави и вкусни.... 













За пицата да не говорим.
Хрупкав блат, невероятно вкусен ...














А за кифличките с колбас да не говорим.

Дори на другия ден са по-вкусни.... 










5.VІІ.2016 год. 
П.П.  



Извадих плика с тестото от хладилника. Откъснах една топка от него - колкото шепа и без каквото и да е старание и след 5 минути направо във фурната, която едновременно с поставянето на съдинката включих на 220 С.









 След 20 минутки бе готово, намазано с масло и поръсено с щарена сол.

Невероятно вкусно хлебче (питка) за двама.

 Като извод: може да се ползва веднага след ваденето от хладилника с чудесен резултат.





П.П. 16.VІІ.2016 год. - да актуализирам тази публикация с едни мекици за закуска - нещо като фотосесия.



с добре намазнени ръце се откъсва топче от тестото, разтяга се и се пържи в силно загрято олио в тясна касерола и много олио - поне 3 пръста



изпържените мекици - до хубаво зачервяване, се слагат върху домакинска хартия - да се оцедят






готови са
 


 сервират се обилно поръсени с пудра захар или както в случая с прясно приготвено сладко от кайсии

събота, 2 юли 2016 г.

Шницели от прясно зеле и ориз

























 Не бях ги правил от години и не знам как се сетих за тях - просто си режех зелката с идеята за прясно зеле със свинско като ми хрумна, че могат да бъдат страхотно хапване към питието докато си гледаме поредния мач. При това съм ги правил със зеле и кайма, а този път реших да са различни, т.е. безмесни ... :)

 За 12-14 броя шницели са необходими около 1/3 зелка от кг, 1-2 сварени моркова, 1 к.ч. ориз, 1 глава лук, 1-2 скилидки чесън, сол и черен пипер, щипка кимион, 2 яйца, 1-2 с.л. брашно по необходимост, олио за пържене.
 Изпълнението е просто елементарно:
 Лукът е чесън се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина, като променят цвета си, се добавя ориза и като стане "стъклен" се доливат две-три чашки вода и се вари почти до готовност на ориза.
 



В същото време зелката се нарязва на ситно (ако настърже е още по-добре, но тогава пък шницелите няма да станат "рошави"), осолява се с 1 ч.л. сол и добре са намачква - да омекне добре зелето. Сетне се изцежда добре - да се отдели течността от него.











При изцеденото зеле се добавят счупените яйца и настърганите моркови. 














Слага се и сварения изстинал ориз, подправките и хубаво се омесва.













Трябва да се получи достатъчно плътна смес, която да държи форма.

Ако е леко течна, се добавя брашно да я сгъсти- лъжичка, две.

(Готовите шницели могат допълнително да се овалят в брашно и яйце, но го намирам, че не е необходимо).




В тигана се загрява олиото за пържене, намаля се силата на котлона с 1/3 и с омазнени ръце се оформят сравнително големи шницели, които се пържат до златисто от двете страни.
 Обръщат се внимателно с широка лопатка.










 Тука съм хванал добре сварените и леко запечени телешки опашки, за които всъщност тези шницели бяха предназначени да служат като гарнитура.
 Така е - това си е за мене, а останалите могат да минат и само на шницели.








Шницелите са готови, могат да се вадят и върху домакинска хартия, но странното е, че не поеха мазнина при пърженето.

 Невероятно вкусни - е поне за немесоядните.
 Могат да се сервират със зелена или доматена салата.
 Признавам и те си издържат на питието.

полезен съвет - за да не пръскат чушките при пържене




























 Всички обичаме пържени чушки и може би няма човек, който да не мрази процеса на пърженето - разхвърчаната мазнина из печката и бокса, изгарянето от пръскаща мазнина и т.н.
 Не всеки ги пържи във фритюрник (нямам такъв) или в мултикукъра (защото пак си е неудобно) и затова става реч за пържене във вечния тиган.
 Чушките се измиват и нареждат между листчета домакинска хартия, която поема всичката влага от тях.
 Подсушените чушки се пущат в мазнината за пържене, но в нея се слага и малко сол.
 Пръскането е почти изчезнало.


Ефектът е поразяващ ...