Показват се публикациите с етикет чушки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чушки. Показване на всички публикации

неделя, 3 септември 2023 г.

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 


 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.
    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.
    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.
    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.
    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.
    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.
    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 
    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.
За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.
Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.
За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.
Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.
Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.
Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 
От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 
Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.
В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...
Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.
Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.
Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.
В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.
Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.
Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.
За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).
Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.
Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.
До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.
На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.
Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.
Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.
Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.
От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.
П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.
Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.
Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.

събота, 5 октомври 2019 г.

Пълнени чушки с патешко месо


  Набързичко ще разкажа как едно популярно ястие като пълнените чушки с ориз и кайма могат да се превърнат в значително по-вкусно ястие с много по-добър вкус с добавката на гъби и замяната на каймата с патешко месо.
 Най-хубавото е, че патешкото всъщност е патешки маншон конфи в буркан с достатъчно гъша мас и това допринасяне хем за по-бързото приготвяне на ястието, хем до значително подобряване на вкуса. 
 Започвам с това, че става дума за осем големи месести чушки, които са избушени и изчистени от семената. На практика, това се четири порции, но си признавам, че и една такава голяма чушка е достатъчна за не толкова ящен.
За останалите продукти давам съвсем ориентировъчни количества: 1 глава лук обелена и нарязана на ситно; 2-3 скилидки чесън- по същия начин; една голяма кафена чашка (или 1/2 ч.ч.) ориз - предвартелно добре измит и накиснат във вода; 1 среден морков - обелен и нарязан на ситно; 7-8 гъби печурки - обелени и нарязани на ситно (гъбите никога не се мият, а само се белят); за овкусяване - сол, черен пипер, джоджен и/или риган - все на вкус.
Разбира се и патешкото месо с гъшата мас - от буркана. Колкото повече, толкова повече - Мечо Пух.
В гъшата мас последователно се запържват (задушават) нарязаните лук, чесън, гъбки, моркови и ориз. Добавя се и месото и се налива топла вода горе долу 3:1 с ориза. Следват месото и подправките.
Когато оризът поуври почти до готовност, след лекото изстиване на плънката се пълнят чушките.
Нареждат се плътно в тенджера, налива им се вода с щипка сол и лъжичка от мазнината и се варят до готовност. Могат да се покрият се чиния, но когато са плътно наредени, не е необходимо.
Хич да не Ви пука, че от плънката ще артиса. Нека ... дори е по-добре да остане и то доста от нея.
В интерес на истината ги варя в мултикукъра и за 15 минути са напълно готови - дори леко разварени. Не го знам моето Делимано (единственото им читаво нещо) какво прави, но на програма "яхния", която е 25 минути, дори за 10 минути ги докарва до пълна готовност.
Няма какво да се лъжем - пълнените чушки са си пълнени чушки, но истинският им вкус идва от вкуса на соса, с който се поднасят и заливат.
Отделя се около 1/2 л от соса от варенето на пълнените чушки.
В подходяща съдина се загряват около 70 грама масло и в тях се запържват 2 с.л. с връх брашно, но колкото да се поеме от маслото и да не промени цвета си. Разрежда се с чушковия сос и се разбърква енергично. Ако се появят случайно бучки, най добре е да се прекара през цедка и да се върне в съдината. Докато си се вари 2 или 3 жълтъка се разбиват с 3-4 с.л. прясно мляко (може кисело и според мене по-удачно и най-често така го правя). Тази смес се изсипва в соса, вари се няколко минути и се овкусява със сол и черен пипер и за разкош се добовят ситно нарязан магданоз и копър.
В интерес на истината, ако се ползват яйца, а не жълтъци, е необходимо да се извърши т.нар. темпериране. И тъй като бухнат две яйца, с черпака прехвърлях по малко от соса при разбитите яйца и сетне обратно. Целта е да не се пресечат белтъците в яйцата.
Поднасяме чушките обилно заляти със соса, със ситно нарязан магданоз и още по-обилно поръсени с прясно смляна смес от четири пипера.
Гъбките в плънката в комбинация с патешкото месо и гъшата мас правят тривиалните пълнени чушки Дзверски вкусни.
Експериментирайте смело и бъдете сигурни в резултата.
Ядеш, ушите ти плющят и често често посягаш към чашката с хубаво питие.
НАЗДРАВЕ!


До тук с пълнените чушки с патешко и гъби.
А сега и два БОНУСА за най-търпеливите дето са чели всичко:

Първият:
По-горе казах, хич да Ви пука ако остане от плънката. Не знаете какво да я направите - някои хора я слагат при чушките - голяма грешка.
В тенджера задушаваме една глава ситно нарязан лук и един настърган морков, доливаме около 1 - 1,5 л топла вода и сипваме остатъка от плънката. За 15-на минути става разкошна супа, която се застройва с яйце и мляко, добавка на магданоз и т.н.
Невероятна е, повярвайте. 









Вторият:
Пълнени картофи.
Ха изненадАх ли Ви. Че и тука има два варианта - с вече сварени или с пък със сурови.
Напълнените ми чушки не стигнаха да ги наредя плътно в купата, и се наложи в движение да мисля нещо.
Имах сварени картофи. Издълбават се с онази джаджа дет се ползва за издълбаване на пъпеши и ябълки. Пълнят се с плънката и хоп при чушките. 
Когато са сварени предварително, стават едновременно с чушките. 
Да си призная честно, много ми беше трудно да определя кое стана по-вкусно.
Картоф с плънка от ориз и патешко звучи нестандартно, но комбинацията ориз и картоф е в много ястия (особено от Родопския край) и наистина стана голяма вкуснотия.
Експериментаторът си е експериментатор и затова пробвах и с един суров картоф, но издълбан повечко.
Е па получи се ...

И по нищо не отстъпваше на останалите.

Та който вариант си изберете, грешка няма ....
Правете смело и се наслаждавайте на хубавата домашна храна.

Сега вече наистина НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 19 септември 2019 г.

Пикантно пюре и мармалад (сладко лютив сос) от чушки


 За пореден път съм с нещо като 2 в 1. Сега става реч за пиперково пюре. По нашите магазини не съм виждал да се продава пюре от чушки и не знам дори дали има производител на такова. Пиперковото пюре е много популярно в Турция - продава се във всеки магазин в два варианта - обикновено (сладко) и лютиво (пул бибер). Прилича на доматеното пюре, а там го ползвам за слагане във всякакви ястия - основно яхнии с месо и т.н., а лютивото им е просто уникално. 
 При всяко пътуване до Одрин си купувам по 1-2 големи буркана и изкарвам няколко месеца. От скоро и на пазара ни се появи в продажба - пак от Турция - на цена около 6 лв за буркан.
 При боллука на чушки на пазара, реших да си го направя вместо да купувам готово и при това да знам какво съм сложил вътре в него. В края на краищата при натрупания опит в направията на подобни неща, ми се стори, че няма да имам затруднения да го направя.
 Червената капия на нашия пазар в момента е 1,20 лв за кило, а супер качеството е на 1,40 лв. Лютивите червени чушки са 2 лв за кило.
 Да ама не трябва да се харчим толкова - има и нестандартни чушки, криви или леко натъртени и то на цена до 0,80 лв за кило.
 Правил съм люто сладко от червени чушки (пепероне) и то доста отдавна за първи път и сетне всяка година по няколко бурканчета. С този експеримент реших да заместя традиционния вариант.
Та така да започваме:
Необходими са ни 3 кг червени чушки, 1 кг червени люти чушлета, 4-5 моркова, 2 лимона, 7-8 скилидки чесън и понеже правя две в едно ще опиша за всеки вариант какво друго е необходимо.
Едното е пюре от чушки, а другото е мармалад или лютиво сладко кисел сос от чушки.
Капията се избушва и почиства от семенниците и нарязва на произволни парчета, същото се прави и с лютите чушлета. Лимоните се измиват много добре и нарязват произволно.  Морковите се обелват, а чесънът - почства. Всичко се слага в купата на мултикукъра, добавят се 1 с.л. сол и 2-3 с.л. захар. Не се слага никаква вода. Варят се на програма "яхния" - 25 минути и са готови.
Ако не се ползва мултикукър, се варят в тенджера до пълното им омекване.
Сварените чушки леко се пасират с пасатора, както са си в купата и сетне се прекарват през цедка, в която остават всички семена и люспи, които се изхвърлят.
Просто от тях нищо не може да се направи.
Единствено може да сварят още един път с ч.ч. вода и да се прекарат през ситото, за да им се "вземе душата".
Получената маса се връща в тенджерата и се вари до хубаво сгъстяване.
Е те тука е тънкото място - ако се вари на силен котлон, пръска, трябва да висиш до него и да бъркаш непрекъснато.Ползвам хитър трик - включвам котлона на 2-ра степен от 9 и го оставям не да "къкри", а просто да "грее" и да се изпарява бавничко. На 30-а минути иска разбъркване. Иначе тази процедура отнема повече от 5-6 часа, ама не му висиш до него, а можеш да турнеш капака леко открехнат и дори да си напазаруваш, да пиеш кафе с приятели и като се прибереш ще е редуцирано поне наполовина.
Получената пиперкова каша се разделя на две равни части:
-първата ще се прави на пюре
-втората на мармалад
Започвам с пюрето:
Загрявам в тенджерата около 50 мл олио и сипвам пюрето и около 200-250 мл ябълков домашен оцет. Пак оставям на слаб котлон да се изпарява. Като не забравям, докато гледам филма и си пи питието, да го разбърквам. Като ми се види достатъчно сгъстено, добавям от моята гурме сол, в която има и чесън, и лук, и два три вида пипери и т.н.
Може да се вари до пълно сгъстяване - да стане на гъсто на пюре, но този път заложих на гъстотата на кетчуп. Признавам си, стана приятно кисело лютиво и консистенция на кетчуп и неправилно го нарекох пюре.
Стана уникално на вкус и може да се ползва като кетчуп или като пюре за ястия.
Вторият вариант - на мармалад:
Пиперковата смес бе около 1,5 л и в нея сложих 800 грама захар, 150 мл балсамов оцет и варих до сгъстяване. В интерес на истината- не до гъстотата на мармалад, а по-скоро на много гъст сос.
Всичко готово се пълни в шишета, бурканчета и след затварянето се обръщат върху капачката до пълно изстиване.
Не е необходима стерилизация ...




 Пюрето или сосът, който наподобява кетчуп е уникален. От него се получиха 2 бутилчета по 500 мл и едно бурканче от 350 мл.
 От мармалада или сладко кисело лютивия сос излезнаха 4 бурканчета по 310 мл. Мармаладът е уникален като добавка към различни видове сирена - особено синьо сирене, или към различни видове видове печени меса.
 Не мога да Ви опиша каква вкуснотия стана. Всичко се напълни по съдинките, все едно че съм ги мерил, и само около 50 мл останаха за проба.
 Сладкото не е за слагане върху палачинки в огромни количества - най-много една чаена лъжичка на палачинка, но както казах - основно като добавка за сирена и печени меса. 
 Бедна ми е фантазията да обясня каква вкуснотия става.
 Правете смело и го нагласяйте по собствен вкус. Моите лютиви чушлета се оказаха не толкова люти и затова дори добавих още 2-3 с.л. лют пушен пипер при варенето.
 Насладете се на тези пикантни подправки за подобряване вкуса на всяко ястие и НАЗДРАВЕ!

вторник, 25 октомври 2016 г.

Лесни пълнени чушки с наденица


























Това е един много лесен начин да се направят пълнени чушки. Заявката бе за постни пълнени чушки, та направих два вида - и постни и пълнени с дебела сурова наденица.

Продукти:
Чушки за пълнене (предпочитам червена капия, но може и други) - с разчет 2 до 3 чушки на човек; 
Ориз - с разчет 2 с.л. за чушка; 2-3 скилидки чесън; 1-2 главички лук; 1-2 моркова; поне 1 чушка в повече (или по 1/2 зелена и червена); сол и черен пипер - на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова джоджен.
2-3 с.л. мазнина и поне 2 с.л. брашно
Това за постните чушки, а за тези с наденица - поне 2-3 парчета дебела наденица (тука количеството е въпрос на желание).

Изпълнението наистина е лесничко:

 Чесънът, лука, морковите и едната чушка се нарязват на ситно.
 Мазнината се загрява и последователно в нея се запържват за малко лука, чесъна, морковите и нарязаната чушка. Добавя се ориза и като промени цвета си, му се налива вода (или бульон) в съотношение 1:2,5 части. Оставя се набавен огън да се посвари ориза - за 10-а минути и му се добавят подправките.
 
 



Докато плънката се вари, се избушват чушките и почистват от семките.
Подготвят се две тавички (една за постните, другата за месните) и хубаво се намазняват.
Когато плънката изстине с нея се пълнят чушките (това за постните) и се нареждат в едната тавичка.


 
За месните чушки, наденицата се почиства от червото. Не е необходимо да се овкусява, но това не пречи да й се сложи още малко черен пипер. Откъсва се парче и се натъпква до върха на чушката.Слага се от оризовата плънка, пак парче от наденицата, пак ориз и накрая чушката се "затваря" с наденица.
Нареждат се в тавичката.


  За всяка тавичка се разбиват по 2 с.л. брашно във вода (или бульон) и се сипва при чушките. Тук таме може да се хвърлят по 1-2 чесънчета, ситно нарязан морков
 Имаше място и добавих по едно овкусено пилешко бутче.
 Пече се около 50 мин. до час на 180-200 С като се има предвид, че тавичките бяха стъклени и се слагат в студена фурна и температурата се увеличава постепенно. 
 Готови са за сервиране направо със сосчето си, което е станало суперско.
Ако не се е сгъстило достатъчно, може допълнително да се досгъсти, но това се вижда в процеса на печенето и винаги може да се добави в тавичката малко размито царевично нишесте.
(Не се чудете на сиренето в чинията, така предпочитам пълнените чушки- с парче сирене).





Е и киселото мляко е задължително.




Бързо и лесно (всичко се прави максимум за 15-а минути) и си е направо мързеливо ястие, което става страхотно вкусно.

петък, 21 октомври 2016 г.

Кьопоолу по Дядовия начин


























Достатъчно е да напишеш "кьопоолу" и ще излезнат стотици рецепти и начини на направия. Отделно от това всяко семейство си има и някаква собствена рецепта. Независимо от това, реших да споделя начина, по който го правя. Разбира се, без претенции за оригиналност...
За мен кьопоолуто е с аромат на есен, на зима и на домашен уют. И при това едно чудесно предястие или разядка, както и вкусно мезе към хубавото питие...
Имам едни такива спомени от детството дет` сега направо ме разтапят... Изглежда, че с възрастта човек започва да си спомня някои неща от много отдавна, а сякаш не си спомня какво е правил вчера.
Та малко за спомените: навънка духа, в собата печката на дърва и въглища бумти, на чугунената плоча Баба пече чушки и патладжани. На мен ми е възложено беленето на чесъна, на опечените зеленчуци... Сетне още топли в една дървена хаванка с дървеното чукало ги начукваше и т.н. А Дядо все се сърдеше, защото признаваше единствено накълцаното кьопоолу. И аз така го харесвам ...Не признавам блендери, пасатори, миксери и др.п. - единствено накълцано.
Та да си дойдем на думата:

Необходими продукти:
Поне 2 патладжана и 3-4 печени червени капии (може една да е зелена) - за предпочитане опечени на огън - във фризера са точно такива, обелени и добре отцедени от течността им; 1 -2 средни домата, обелени и почистени от семките; 3-4 скилидки чесън (предпочитам дори повече), 1 малка лютива чушка (почистена от семената); от 1/2  до цяла връзка магданоз.
За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, поне 1/2 ч.л. кимион, 1/2 с.л. оцет и поне 1-2 с.л. олио.

За изпълнението е необходима голяма дъска и сатър или поне голям тежък нож.




Започва се с кълцането на патладжана, като едновременно с него с некълцват и скилидките чесън.











Продължава се с кълцането на доматите...












чушките, включая и лютичката и магданоза

Това не пречи на майстора да си сложи едно питие - така работата върви по-спорно










Всички продукти са добре накълцани.
Разстилат се върху дъската, овкусяват се с подправките. Да не се забравят и оцета и олиото...
Опитва се, ако има нужда от нещо в повече, добавя се....





Кьопоолуто е готово.
Нека да си престои на хладно час-два. Така ще си поеме всички вкусове и ще стане неустоимо.

Наистина вкусът на кълцаното кьопоолу няма каквото и да е общо с правеното в блиндера.

Просто уникално.

Наздраве!

сряда, 20 юли 2016 г.

Пуешко в чушка и в саханче

Това изобщо не е рецепта, а е просто начин да се оползотвори останалото от вчера месце - да му се вдъхне нов живот и да се приготви нещо вкусно отново.
Затова няма и да давам количества, то от описанието ще стане ясно какво е необходимо. А и изобщо не е необходимо да бъде пуешко месото, а може и с каквото и да е друго.
Този път ми беше останало малко пуешка печена пържола (един брой) - па втори път не ни се ядеше в този й вид. За хвърляне и дума да не става - просто трябваше да приготвя нещо от нея. Мярнах червените чушки и се подсетих, че преди време правих кюфтета в чушки
Е защо да не направя пуешко в чушка?




 За двама две чушки са достатъчни. 
  С остър нож се разцепват по средата по дължина на две половинки, почистват се и се поставят в намазнено саханче.










Печената пуешка пържола се нарязва на ситни парченца.
Нарязват се на ситни кубчета 100-а грама кашкавал.
Настъргва се един домат и всичко се омесва.
Плънката е готова.
Не е необходимо допълнително овкусяване.







С лъжичка внимателно се пълнят чушките.
Докато се пълнят, фурната се загрява на 180 С.
 Отстрани се слагат по 1-2 лютиви чушлета.

И заминават да се пекат - необходими са им максимум 15-а минутки. 








След тези 15-а минути се вадят, отгоре им се нареждат по 2-3 резенчета моцарела (ако няма, тънко нарязано кашкавалче) и се връщат във фурната за кратко - докато се разтопи моцарелата.






  Докато ястието се запича, на бърза ръка се спрва едно бешамелово-чесното сосче - което ще рече, че първо се запърват 2-3 ситно нарязани скилидки чесън и сетне се процедира както обичайно се прави бешамела.
 Сервират се със саханчетата или в чиния със салата и обилно поляти със соса.


П.П. Така хем се ополотворява изостаналото месо, хем може да се приготви с каквито продукти има, но резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, която си върви с питието.



 

неделя, 13 декември 2015 г.

МЪРЗЕЛИВИ ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ в мултитенджерата




Май няма човек, който да не е правил пълнени чушки или пълнени тиквички и знае колко време се губи за това и каква врътка става понякога...
Та вчера хем ми се приядоха, хем нямаше време (целия ден бях в някакви телодвижения) - началото на мача Германия-Франция чукаше по телевизора ... Ама душичка, иска й се и не се отказва.  ;D
Та имах шест чушки и докато кажа "А" бяха почистени; Докато кажа "Б" в една купа разбърках около 200 грама кайма, един настърган домат и бухнах на око ориз и любимите подправки - черен пипер, джоджен, риган и малко кимионче. За 1 минутка напълних чушките с тази смес и в купата на мултито.
Ха сега де ... Остана място и ми се люшкаха като пияни ...
На бърза ръка разрязах една тиквичка на две, издълбах ги, напълних и ... Парчетата от ииздълбаното на тиквичката сложих отгоре.
Налях студена вода до 3/4 от чушките. 


                                                     
Затворих и включих на режим "супа" -  автоматически е нагласен на 30 мин.
И хоп пред ТВ-то. .. Като изпищя, че е приключило, без дори да я отварям - пак отначало...
Полувремето свърши и докато вървяха разни тъпотии, прекъснах програмата (значи всичко се е варило около 50 мин) и извадих с решетеста лъжица чушките.
Бяха сварени идеално ....
Както се беше останала течността и в нея парченцата тиквичка, само ги намачках, добавих още малко черен пипер и ч.л. риган, размито във вода царевично нишесте (около 1 с.л.) и пак на режим "супа".

Само че не го чаках целия цикъл, а на 15-тата мин. изключих ...
Станаха фантастични мързеливи и бързи пълнени чушки и тиквички - с апетитен сос.