Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации

неделя, 5 февруари 2023 г.

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.
    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.
    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.
    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.
Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 
След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 
В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.
Оставя се да си почине добре за 15-а минути.
В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.
Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.
След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.
В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.
Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.
Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.
По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.
Просто уникално ...
Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:
От така направеното тесто отделих около една купичка.
Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 
Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.
Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.
Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.
Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

сряда, 1 февруари 2023 г.

АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.
    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.
    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.
За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.
Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.
Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.
Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.
Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.
Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.
След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.
Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.
Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.
След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.
Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.
Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.
Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.
Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.

събота, 4 юли 2020 г.

Пълнозърнест хляб



        По принцип най си харесвам хляба от бяло брашно - пухкав и бухнал и неустоимо вкусен. 
Преди врем открих това брашно и много ми хареса на външен вид, та взех, че си купих цели 5 пакета. То добре ги купих, ма и трябва да се оползотворят. И започнах да правя пълнозърнест хляб изцяло по рецепта на Чедото. До сега все правех от такова брашно, но смесено с бяло в различни съотношения.                                                                Но по рецептата на Чедото заложих изцяло на пълнозърнестото брашно. Всичко е толкова просто, че просто не е истина: 300 грама пълнозърнесто брашно, 1 ч.л. суха мая, 1 ч.л. сол и 1 1/2  ч.л. захар. Смесват се сухите съставки и се размесват с около 175 до 200 мл марна (на стайна температура) вода и 2 с.л. зехтин. Полученото тесто се оставя да втасва на топло, покрито с мокра кърпа.                                 След като бухне, се оформя като хлебче или може да се сложи в кексова форма, покрита с хартия за печене и се оставя още веднъж да бухне за 30-а минути. Преди да се сложи във фурната, хлебчето се резва на три четири места леко напречно или под диагонал с остър нож и ръсва с малко брашънце.
Пече се на 190С с вентилатор за около 30 минути като във фурната е желателно  да се сложи и тавичка с топла вода на дъното на фурната.                        Така получава хлебчето твърда коричка и мека вътрешност - Става разкошно и може да се сервира с масълце и хубаво сиренце.   Дори и да се пекне на тостера пак става.                                                                                Правете смело. Става невероятно хлебче.

П.П.
Вдясно е хлябчето направено по същите пропорции, но само от бяло брашно. Разликата е очевАдна - бухна невероятно и стана пухкаво.

четвъртък, 30 април 2020 г.

Арабска питка балон за дюнер или сандвич


   Има много плоски питки, които стават за сандвичи, но има и едни арабски (или турски), които се надуват като балон и са много удобни за пълнене.
 Пробвал съм няколко варианта и ще дам този, при който имах последователно най-добри опити:
Необходимите продукти са минимални:
1 ч.ч. вода, 1 ч.л. захар и толкова сол, 1 ч.л. с връх суха мая, 2 с.л. олио и 2 ч.ч. брашно (малко зависи, но горе толкова или малко повече).
Изпълнението е много лесно.
В купа се смесват водата със захарта, солта, маята. Брашното се сипма на части и се бърка с лъжица и като започне да се сгъстява се доомесва на ръка като постепенно се добавя и олиото. Трябва да се получи средно твърдо тесто. 
Оставя се да си почине малко. накъсват се топки от него с големина на мандаринка (топче за тенис на маса). Върху набрашнена повърхност се разточват на кръг с дебелина 3-4 мм.
Малък трик, тъй като не съм най-сръчен и не ми се получава хубав кръг, върху листото слагам една чиния с диам. 15-18 см и изрязвам идеален кръг.
Загрява се тиган с дебело дъно и тефлоново покритие и се пекат върху него без мазнина. Обикновено при печенето от едната страна първоначално започва да се надува и сетне при обръщането се донадуват.
Специално за тях ползвам грил тиган и стават на хубави черти.
По време на печенето се издуват като балон и затова се наричат така.
След изваждане в чиния не се мажат с масло, просто се нареждат една върху друга. Бързо спадат, но това не е кусур.
Лесно се цепват от единия край и се отварят - стават като голям джоб (на снимката се вижда), в който може да се напълни всичко за един сандвич. Дори съм ги пълнил с руска салата, но може и със ситно нарязано месо, зеленчуци и някакъв сос.

До тук с този ми вариант:
Следва няколко допълнения като бонус:

  • Изпълнението вместо само с вода може да се направи със смес от вода и прясно мляко поравно.

  • Вместо да се пекат върху тиган, печенето може да става във фурна - предварително загрята на 230 С. Има и вариант при слагането в тавата да бъдат намазани с яйци и поръсени със сусам например. В тавата на фурната се хващат по 4 броя. При печенето се издуват добре. Сетне като спаднат след ваденето се завиват в кърпа.
  •  Има и още един вариант : след разточването, но на по-малък кръг, могат да се изпържат в касерола с много олио. Признавам си, този вариант не ми харесва.
А и за финал, искам да знаете, че често се случва "надуването на балона" да не се случи - средно една от пет броя се "заинатява" - понадува се тук таме, но не изцяло.

сряда, 19 юни 2019 г.

Питки с маслини и копър


  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.
 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 
една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко
1 яйце + един жълтък за намазване
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.
Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.
Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.
Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.
Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.
Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.
За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.
Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.
При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.
Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.
Няма да описвам вкус и аромат.








Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.


събота, 29 септември 2018 г.

Хляб с царевичен грис



 Рядко пиша за домашния хляб, независимо че често се прави в къщи, но този е коренно различен и си заслужава вниманието и да бъде направен.

Направо минавам към необходимите продукти:
2 ч.ч. (по 250 мл) пресято хубаво брашно
1 ч.ч. фин царевичен грис
1 ч.л. с връх суха мая, по 1 ч.л. сол и захар
около 2-3 с.л. мазнина (олио или зехтин)
поне 1 с.л. с връх семена за поръсване - сусамово, ленено, слънчогледово 
Съжалявам, че не сложих и 1-2 с.л. от тях в тестото, но това другият път
почти 2 ч.ч. марна вода, но може да отиде и повече, защото зависи колко "ще грътне" грисът, който е доста хигроскопичен
В изпълнението няма нещо сложно:
Всички сухи съставки се слагат в подходяща купа и се разбъркват с лъжица.
В средата се прави нещо като кладенче и в него се сипват наведнъж поне 1 ч.ч. и 3/4 ч.ч. вода и се бърка с лъжицата.
Изчаква се 10-а минути, защото толкова трябва на гриса да поеме течността и да се види каква е консистенцията на тестото. Ако още е ронливо, се долива още малко вода. Бърка се само с лъжицата и не е необходимо да се меси.
Когато е готово, се оставя да втасва на топло под стреч фолио за около час и половина. Не е като другите теста и не бухва двойно...но все пак се надига видимо.
Пече се в кексова форма, която се намазнява обилно.
С намазнени от тестото се откъсват отделни топки и намазнени се нареждат във формата една до друга. Най-отгоре се слага една оформена като фитил по дължина на формата.
Обилно се наръсва със семената и оставя така за около час да си втасва.
Пече се в предварително загрята на 230С фурна за около 30-а минути, а сетне още около 40 мин. на 180С.
На дъното на фурната се слага съдина с вода - да прави пара. Така хлябът получава твърда коричка.
Продължителността на печенето зависи от фурната, но по някое време готовността може да се провери с шишче. Щом излиза сухо, значи хлябът е готов.
Като се извади от фурната се слага на решетка, напръсква се с водичка и покрива с кърпа.
Става страхотен хляб. Хем е вкусен, хем си държи формата и най-важното издържа 3-4 дни, без да загуби каквото и да е от качествата си.
Коричката е твърда и хрупкава, а вътрешността се вижда от снимката.
Както казах по-горе, ако му се сложат 1-2 с.л. семена в тестото, от това хлябът само ще спечели.
Истински хубав и вкусен домашен хляб.

Правете смело, без да се притеснявате. По този начин няма и месене и други врътки - само се обърква добре с лъжица за няколко минути и толкова.
Забърква се буквално за 5-6 минути и сетне единствено чакане за втасване и за печене.


П.П. И един бонус:
Тъй като ми се получи повече тесто отколкото поема кексовата форма, направих нещо експериментално, което ми хареса още повече:
От част от тестото се оформя нещо като питка и в нея се слага хубав слой овкусена кайма.
 Затваря се с останалата част от тестото и се оформя като малко хлебче.
Наръсва се също със семена и по същия начин се оставя да си втасва - до вкарване и на основния хляб във фурната.



Пече се в друга съдина до хляба, но се опича доста по-бързо - някъде за около 40 мин.
И се вади да изстива.







Ето го и бонус хлебчето.
Не мога да Ви опиша колко е ароматно и вкусно.

Направо си е цял сандвич.
Можеш само него да си хапваш с една салатка и с питието.

Пробвайте, това си заслужава да се направи.

събота, 21 април 2018 г.

Филийки на скара (грил тиган)


  Това просто е един различен начин да се оползотвори стар хляб. Няма да спра да повтарям приказката на Баба, че да се изхвърля хляб е грехота.
 Обикновено старият хляб отива за пържени филийки, за крутони, смлян - за галета и т.н.
 Е ама пържените филийки омръзват и това е един перфектен начин да ги заменим с филийки на скара или грил тиган.
 Хлябът (в случая много изсъхнала франзела) се нарязва на филийки. 
 В купа се разбиват яйца с прясно мляко, щипка сол, черен пипер и олио. (Носи и други подправки - въпрос на вкус).
 Филийките се напояват в тази смес и се пекат на грил тигана или на скарата.
 За 1/2 франзела отидоха: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 2 с.л. олио; сол, черен пипер, 1/2 ч.л. кимион.
 Стават страхотни. 
Може да се хапнат като за закуска и дори като мезе или канапе за някой кюфтак...

неделя, 25 февруари 2018 г.

Пълнозърнест хляб "Фитнес" - в две разновидности

 

 По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.
 Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.
 Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.
 Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...
 Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.
 В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.

Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.
Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.
Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.
Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.
Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.
Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.
През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.
Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.
От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.
В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.
Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.
В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).

Омесих добре и също оставих да втасва.

Ето как изглежда след омесването.
Впрочем получи се много ароматно тесто.

Това е тестото със семената след втасването.
Бухна малко повече от двойно.
На първо четене, доволен съм от това, което се получава.




Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.
Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".
Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)





Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.
След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха". 
След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.
Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.
Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.
Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.



Ето е начупено парче от хлебчето със семена.
Пухкаво е...
Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...




А това е хлебчето със сушените зеленчуци.

Уханно и много вкусно.

Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...
Вкуснотия.
Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.
Браво на майстора!

вторник, 7 ноември 2017 г.

Лесна питка с коприва без месене


Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.
Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.
Необходими са
около 500 грама брашно
по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер
около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода
3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.
Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.
Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 
Фурната се загрява на 180С.
Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.
В нея се сипва тестото.
Изчаква се фурната добре да загрее.


Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.
След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.








На другия ден е още по-вкусна.
Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.