Показват се публикациите с етикет сирена. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сирена. Показване на всички публикации

петък, 3 февруари 2023 г.

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 
Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.
Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).
Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.
Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.
Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 
След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.
С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.
След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.
След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.
След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред.
 
Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.
Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.
Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.
Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.
Това продължава около 24 часа.
След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.
 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.
Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 
При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 
Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.
 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 
Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект.
 
Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.
 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 
Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 
П.П. Полезен съвет:
Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.
Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 
П.П. Полезен съвет:
За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.
Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.
В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.
Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.
Много дълго обяснявах.
Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

 


Докарах ред да напиша нещичко за домашното крема сирене, но в моя му вариант.  Ако чукнеш в търсачката и напишеш "домашно крема сирене" излизат стотици варианти, които в общи линии се свеждат до цедено кисело мляко или прясно подквасено с мая мляко и сетне пак цедено. Има и варианти с цедена заквасена сметана.

За моя вкус най-удачен е вариантът с цедена заквасена сметана с масленост 20% - една кофичка е 400 грама и около 2,20 лв. След изцеждането се добавят около 50 грама много омекнало масло и много добре се разбърква до хомогенна консистенция.

Е, не е съвсем Филаделфия, но не й отстъпва. А ценово има огромно предимство.

А ето го и моя "специален" начин за приготвяне:

Две кофички заквасена сметана (може и повече - зависи какво количество искаме да се получи) се слагат във фризера за около 24 часа или поне до идеалното им замръзване.


Взема се дълбока купа, цедката се покрива с наколко слоя марля или пък с цедило за сирене (продават и моето е именно такова).
Слагат се добре замразените бучки вътре и буквално се "забравят" - може и в хладилника, може и на хладно място.
Сметаната започва бавно да се топи като суроватката се стича в купата, а върху цедилото остава купчинка отцедена сметана.

Може да се пресова след оцеждането, за да се сгъсти, може да се остави така за по-дълго време - изобщо въпрос на желаната гъстота.
Става идеална и може да се ползва точно по този начин. 
Може да се осоли леко, мож да се добавят и някакви зелентии - изобщо вариациите са много.
Но, за да стане като истинска и вкусна крема, задължителна е добавката на маслото и доброто хомогенизиране.
Не трябва да се забравя, че в хладилника маслото ще я стегне допълнително.
При сметаната по този начин раздеманът е почти 50 %, че и малко повече - зависи от качеството на сметаната.
На следващата снимка се вижда добавянето на маслото ...
Пробвал съм и варианта с кисело мляко. Замразяват се кофичките и всичко е същото. 
Най-добър резултат се постига с онова 10% мляко или с 4,5 %.
Смес -по една кофичка биволско или козе с краве също дава много добър резултат.
Само че тук има една особеност - киселото мляко трябва да си е от мляко, а не от сухо мляко или с добавка на сухо мляко, защото в крайния продукт започва да се усеща.
Изобщо при киселото мляко важи малко принципа на проба-грешка, докато се уличи "правилното" кисело мляко.
Впрочем при направата на домашното крема сирене може и да се направи комбинация - по една замразена кофичка заквасена сметана и кисело мляко.
Пробвайте и съм сигурен, че няма да съжалите, защото резултатът наистина е много добър. И със сигурност ще забравите за купешката крема, в която понякога изобщо не знаем какво има.

петък, 17 юли 2020 г.

Лабане (лабне) или сиренени топчета



    От домашното сирене няма по-вкусно, но сега няма да говоря за любимото сирене, без което не сядам на масата. 
    Няма и да говоря за лабането (лабнето) - т.нар. ливанско меко сирене на топчета, направено от цедено кисело мляко. 
    Просто съм откраднал идеята, за да направя един дзверски вкусен деликатес от сирена с подправки под формата на топчета, отлежали в зехтин.
    Най-хубавото в случая е, че няма рецепта и се ръководим от това, което има в хладилника. И без бой си признавам, че правя наведнъж по-голямо количество - 2-3 буркана, за да не си играя често. Сиренените топчета в зехтина и в хладилника издържат достатъчно дълго и колкото повече престояват толкова по-вкусни стават.
    Основното, което задължително купувам е един 10% гръцки йогурт и 1 кофичка заквасена сметана 200 или 250 грама - 20 %.
Йогурта и заквасената сметана се слагат в цедка за сирене (има едни такива от панама) или в три-четири ката марля, връзва се и се оставя да си виси и да се отцежда над купа. Отделеният цвик не се изхвърля, а е идеален за палачинки, за тесто и т.н. За да сме си полезни, се събират изостанали сирена от хладилника - поне у нас доста често изостават такива по малки количества: обикновено сирене, кашкавал, парче гауда или чедър, ементал, че и понякога синьо сирене. (не се лъжете от снимката - там са само краве и овче сирене). Сирената се настъргват на най-ситното ренде и се смесват с отцедените мляко и сметана. И това е моментът, когато в действие влиза вкусовото въображение - при необходимост се досолява; сетне следва овкусяването - църно пиперче, суха мащерка или риган, а може и джоджен; малко чили на люспи (за любителите на пикантно)( в последно време се изхитрих- слагам чили сос); да не забравяме и босилека - сиренето с босилек вървят ръка за ръка;
За това количество от цедено мляко и сметана си трябват поне 400 грама настъргани сирена, че дори и повечко.  
    Тука само ще издам един малък секрет, ако не ми харесва като консистенция, когато ги размесвам, добавям и няколко с.л. разтопено масло.
    С намазнени ръце се оформят топчета с големина на малък орех и се нареждат върху два три слоя домакинска хартия, покриват се пак с хартия и се оставят да престоят така поне 24 часа.
    Следва пълнене в буркани с винтови капачки, слагане на едно дафиново листче, 10-а зрънца с черен пипер и 2-3 бахар (за пикантност 1-2 карамфилчета и 1 звездовиден анасон), зелени сушени подправки- по желание, и се заливат с леко затоплен зехтин. (пак за пикантност може да се добавят 1-2 леко резнати чушлета). Затварят се с капачките и в хладилника поне за три дни.
    След това могат да се "нападат". Да знаете - дзверско мезе.
    А зехтинът? Невероятен е сетне за овкусяване на салати и др.п.
    Просто от нищо нещо - дзверски вкусно.
    Правете си смело (бурканче подобно овкусено сирене се продава на цена 6-7 лв, а тука излиза направо без пари - само малко усилия ...), наслаждавайте на дзверското мезе и НАЗДРАВЕ!

неделя, 5 януари 2020 г.

Сиренада в бон филе по Дзверски


 Това е едно невероятна Дзверска вкуснотия, която правя когато решим да се поглезим с нещо наистина много различно и което си заслужава да се седне около масата с кеф. Това е една феерия за небцето и предизвикателство за хубаво питие.
 Започвам с това, че всъщност не става дума за някаква точна рецепта, а за определен начин на направия. И въпреки ползваните продукти не е толкова скъпо за изпълнение.
 Като за начало обяснявам какво е необходимо:
  - свинско бонфиле, че по-лесно се приготвя и изисква съвсем кратка термична обработка. В интерес на истината, най-вкусно става с телешко бон филе, но то е доста по-скъпо и някои хора се притесняват да го приготвят. За около 4 порции - едно, максимум две парчета свинско бонфиле.
   - няколко парчета (резена) пушен кашкавал или някакво пушено сирене
    - съвсем малко количество сирене бри - примерно една питка от 250 грама
    -черен пипер
   -брашно, яйце и галета за овалване, както и смес от гъша мас и олио за изпържване. 
 Изпълнението е направо елементарно и не вярвам да има някой, който да не може да се справи.
 И за разлика от друг път, сега ще се опитам да направя нещо като фото рецепта със съвсем нагледни обяснения:
Бон филето се нарязва напречно на шайби с дебелина около 1,5 см.
Всяко парче се начуква под найлон до пълно изтъняване.
Получават се едни такива красиви тънки шайбички.




Взема се едно парче от начуканото месо и съвсем леко се ръсва с църно пиперче.
Отгоре се слагат парченца от тънко нарязания пушен кашкавал и съвсем малко от сиренето бри - пак на ситни парченца.



Следва още един ред от тънките парченца пушен кашкавал.
И месото се подгъва, за да се "затвори".








Върху това се слага още едно парченце от месото и се получава нещо като месен плик, в който са скрити сирената.
В интерес на истината, може ръбовете на месото с белтък и сетне като се сложи другото парче, направо залепва.
По този начин се правят всички парчета месо - обикновено пресмятам по две на човек.
В една чиния се слага брашно, в друга се разбива едно или две яйца.
Просто зависи от бройките, които правим.
В брашното смесвам малко прясно смян бял пипер.
Тука няма какво да обяснявам.
Всеки плик се овалва в брашното, сетне в яйцето.
В друга съдина се слага галетата. При нея понякога слагам и ситно смлян розмарин - ама само щипка, че иначе идва много натрапчив.
Месото хубаво се овалва в галетата и с ръце се притиска добре да прилепне.
Малък трик: оставя се 4-5 минути галетата да поеме и сетне се овалва още веднъж. 
В силно загрят тиган се слага малко гъша мас - около 1 ч.л. и толкова олио и "пакетчето" се запържва от двете страни до хубаво зачервяване.
Може би около 3-4 минути на страна.
Не повече.
Вариант с последващо дозапичане във фурната на всички парчета не съм пробвал, защото свинското бонфиле наистина вече е сготвено за това време.
Сервирам ги обилно поръсено с прясно нарязан магданоз, но може и с пера зелен лук наситно или някаква друга любима зелентийка.

Най-добре е да се сложат на масата още топли топли.
Нещо невероятно е, когато ги резнеш и сирената се разтекат в чинията. Вървят си с доматена салата като гарнитура, с картофено пюре и т.н. Тука не давам идеи - кой каквото обича.
Като поизстинат малко пък стават още по-вкусни - държат една такава леко колбасна форма.

Стига съм обяснявал, че вече се окапах и май ще трябва да започвам отново готвя, че взе да ми прималява.

Правете смело, лесно е и при това е Дзверски вкусно.
А колко е ефектно няма да обяснявам.
На тези, които стигнаха до тук НАЗДРАВЕ!

П.П. Промених заглавието по предложение на Лазарина Тотева от ФБ, което най-много ми хареса и затова ще изпълня обещанието за скромно подаръче.

неделя, 7 юли 2019 г.

Бяла пица със сирена


   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.
  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 
Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.
Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.
Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.
Поръсих с подправки за пица.
Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 
Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.
Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.
И да не забравим за студеното питие.
Наздраве!

понеделник, 23 юли 2018 г.

Босилекови сармички


 Това лято след толкова дъждове босилекът в двора така се нарои и израстна, че стана направо грамадански.
 Пасирам на песто една част, друга за сушене, трета в салати и т.н. И все няма кратеж.
 Оня ден в една ФБ някой беше подметнал, че само сармички с босилекови листа не били правили и се сетих, че преди години бях завивал в босилекови листа парченца сирене и така ги сервирах.
 Ами горе долу това е:

Босилековите листчета се измиват и подсушават. Резва се крайчето с дръжката.
(Пробвах да ги закрепвам като боцна дръжката в листото, но не става - доста са твърди).
В купа се смесват настъргани сирена - моцарела, гауда, обикновено сирене, кашкавал, крема сирене, маскарпоне и т.н. 
В случая - моцарела, крема сирене, обикновено и малко кашкавал.
Просто с каквото разполагаш в момента. Овкусяват се с черен пипер, може и друга подправка, но черният пипер е достатъчен, а може и без него.
В широкия край се слагат малко сирене, по средата му едно мъничко чери и се навива на рулце. 
Рулцата се набождат на клечки за зъби като се редуват с черита.
Съвсем леко се ръсват със зехтин.
Става страхотно мезенце, особено ако престоят малко в хладилника.
Е, искат и малко търпение, но си заслужава.
Да Ви е вкусно и Наздраве!

понеделник, 3 юли 2017 г.

Домашно "сметаново" сирене


Често правя домашно сирене. Обикновено спазвам упътванията на опаковката мая. Производителят си знае маята и затова му се доверявам. Виж става друга работа, когато тръгна да експериментирам...
Този случай е точно от тези опити и при това много сполучлив.

Започвам с указанията на опаковката за мая. Към маята задължително върви и шишенче калциев двухлорид. - и двете са по 50 мл.
Към 1 л прясно мляко (подразбира се, че домашно) се добавя 1 с.л. подкваска (кисело мляко) и 5 капки калциев двухлорид, които се разбъркват с млякото. То се подгрява до 35С (ако няма термометър - проверява се с пръста - с температурата на тялото, да е приятно на усещане).  Добавят се и 5 капки от маята. Предпочитам да я разтворя в 1 с.л. хладка вода. Разбърква се и тенджерата се отделя от котлона. 
Захлупва се с капака, може да се покрие с някаква кърпа или нещо подобно.
Изчакват се около 90 мин. 
Когато млякото е станало с консистенция на желе и се е отделила суроватката, значи е готово.
Пробвам с пръст, сиреневата маса трябва да пружинира...
След това следва рязане, сипване в цедка, висване и висване над подходяща съдина да се отцеди суроватката, пресоване и т.н.

Това е обичайният начин, по който правя домашното сирене. Често не слагам калциевия двухлорид (служи за сгъстяване и втвърдяване), защото нямам и пак се стига до същия резултат. Поне за прясното не съм забелязал някаква съществена разлика...

Толкова за направата на домашното сирене, а сега за това, което направих:
3,5 л прясно домашно краве мляко; 500 мл 20 % неподсладена сметана; 5 пълни с.л. кисело мляко (почти 1/2 кофичка); 1 равна с.л. сол; по 20 капки калциев двухлорид и мая.

Приготвянето е по описаната по-горе технология: в тенджерата се разбъркват сметаната и прясното мляко, слага се лъжичката сол, киселото мляко и калциевия двухлорид. При разбъркване се загрява до 35-37С, слага се маята размита в малко водичка. Похлупва се и след като стегне, се нарязва и изсипва в купа върху двоен тензух. 
Провисва се да се оцеди добре: 3-4 часа са достатъчни. 
След това както си е в тензуха се слага в някаква съдина (гевгир, голяма цедка, дори пластмасова саксия с дупки), а отгоре някаква тежест (слагам 2 л буркан с вода).
Развива се тензуха, ръсва му се малко солчица и в хладилника. На другия ден може да се консумира като прясно сирене. Може и да се осоли доста по-добре и да се остави да зрее или да се сложи в саламура (200 гр сол на 1 л вода).
До този етап домашното сирене в къщи никога не стига. Харесва се прясно и сравнително мекичко.
От това количество ми се получиха 700 грама отцедено сирене.


Сиренето има леко мека консистенция и леко изразен сметанов вкус като стои по-мазничко от обикновеното домашно сирене.

Определено ни хареса.

Идеята ми бе да сложа поне по 300 мл сметана на 1 л прясно мляко, но имах толкова.
Предполагам, че с овче мляко ще стане още по-вкусно.

сряда, 4 януари 2017 г.

Лесно домашно "сирене" без мая


 Домашно сирене правя доста често и няма за какво да го показвам в блога си - обикновено се прави по рецептата на самата опаковка мая.
 Само че тази сутрин гледах в едно предаване шеф Петров да показва как се прави "тракийско сирене" или сирене по хилядолетна рецепта на старите българи - прясно мляко, сметана и яйца. Показа Човекът как го прави, показа и вече направено. 
 Отначало бях заинтригуван от анонса за домашно сирене по "стара тракийска рецепта" и виснах до го гледам.
 И докато го гледах включих, че преди много години, когато маята за сирене за сирене се намираше с връзки, бях попаднал на подобни рецепти от разни руски сайтове. Беше преди доста години - "творожный сыр" и т.н. Бях пробвал да го правя - прясно мляко, толкова извара, яйца и сметана или кефир. Не ми се получи вкусно - може би заради изварата. А другият им вариант - само със сметана и яйца, така и не го пробвах - очевидно заради другото сирене.
 Та се разрових из старите си записки и намерих подобна рецепта от руски сайт отпреди 10-а години- само прясно мляко, сметана и яйца.
 Ей, тези руснаци, правели домашно сирене по "тракийска рецепта" от години, пък ние да не знаем?!
 Та да си дойдем на думата за сиренето ....
 Необходими са
1 литър прясно мляко (може и пастьоризирано), 
300 грама сметана (незаквасена, а млечна, сладкарска - поне 30 % масленост)
2 яйца 
и 
1 с.л. сол (по рецепта е 1 ч.л.), но така става по-вкусно.
Това е и нищо повече.
В зависимост от количеството мляко са и останалите съставки- въпрос на смятане.
 Изпълнението е елементарно:
 В моя случай млякото е прясно - домашно, 1,5 л и съответно другите количества са увеличени с 1/2.

Млякото се слага в подходяща съдина и му се слага солта.

Вари се почти до кипване ...
  







.
 В това време в друга купа се разбиват яйцата и сметаната.
 Сметаната се слагала за повишаване на маслеността.
 При хубаво домашно мляко сигурно може и без нея - ще пробвам ...







Сипват се в тенджерата при млякото, което е завряло и се разбъркват постоянно.











Бърка се и за около 10-а минути се получава ей това.

Млякото се съсирва и се получават една красива ей такава маса ...







Веднага се прехвърля в цедка, застлана с цедило или сгъната на две или три марля.

След това се увисва да се отцеди за около 30-а минути.

Може леко да се притисне с тежест да се оформи.






След 30-а минути е готово и може да се осоли малко.


Стана страхотно.

Чак съм изненадан от резултата.

Дзверско домашно сирене - просто страхотно и без всякакви врътки.... 




Салатка с това сиренце.

Дзверски вкусно е ...


П.П. Както писах, ползвах 1,5 л домашно прясно мляко. Получиха се точно 500 грама краен продукт. 







П.П. Все пак трябва да се има предвид, че това не е истинско сирене в този смисъл, в който сме свикнали да възприемаме сирената. Какъвто и да е вид сиренето, общото е в начина на коагулация, която се предизвиква от кисело-млечните бактерии или т.т. закваски, ферменти и т.н.
В случая ги няма - за коагулация е използвано яйце. И температурния режим е значително по различен. Поради това в този продукт не протича допълнителна ферментация (зреене). Трайността му е малка заради яйцата и приготвен трябва да се консумира бързо - в рамките на 3-4 дни като се съхранява в хладилник.
 

събота, 3 септември 2016 г.

Кашкавалени "бухти"




























Скоро си преглеждах един от много старите тефтери - от преди повече от 20 години и намирам нещо със заглавие "фалшив паниран кашкавал". Всъщност - настърган кашкавал с едно яйце, оформен с ръце като плоска питка (шницелче) и запържен. Правил съм го във времето, когато панираният кашкавал не ми се получаваше, както трябва.
Та тръгнах от там и реших да променя малко идеята - в последно време избягвам пърженето (няма причини за това, ама ...):
Та продуктите 1 ч.ч.настърган кашкавал, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1 яйце и 3/4 стръка магданоз и пресен копър, нарязани на ситно, 2-3 с.л. брашно.
За изпълнението направо няма какво да се описва: 




Всички продукти се смесват в една купа и се получава нещо като тестена маса.

(на снимката  същите продукти са с 2 яйца и малко повече брашно, че стана доста течно).










Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона с 1/3 - та.

С лъжица се гребва от сместа и се сипва върху тигана като може да им се придаде форма по желание.









Пекат се от двете страни до зачервяване.
На крайната вдясно се вижда как се стяга и променя цвета си, което значи, че е готова за обръщане. 









 Стават страхотни за предясние.
 Ако се направят по-дебелички, са си направо като паниран кашкавал.

 На поднесени с мармалад и сладко, се оказаха невероятни за закуска...