Показват се публикациите с етикет предястия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет предястия. Показване на всички публикации

вторник, 15 март 2022 г.

Палачинки с телешки мозък

 

         Субпродуктите у нас са много подценени, за да не кажа отричани неистово без всякакво основание и с някакви безумни аргументи.
    Нямам за цел да пиша колко полезни минерали, витамини и др.п. съдържат.
    Няма и да пиша, че субпродуктите са били наричани петата част на животното и че са били основно храна за бедните.
    Народонаселението в миналото е хапвало месо само по празници и по особени случаи, но нищо от животинчето не се е изхвърляло и е влизало в употреба. Тука мога да говоря много за пастите в Италия, за хаша в Кавказ, за бахура или кървавицата (биля и много популярна във Франция и Испания) и какво ли не още...
    Модерна Европа е изхвърлила от магазините си дроб, мозък, черва и т.н. т.н. 
    Ние като по вярващи в Папата изхвърлихме почти всички субпродукти. Сред тях и мозъка било той да е свински, агнеЩи или телешки. 
    Да намериш мозък в месарница е все едно да удариш 5-ца от Тотото. Този път ударих направо 5+, защото имаше повечко и купих няколко пакета.
    
Как панирам телешки мозък съм писал в блога. Този път по същия начин с тази разлика, че след изкисването и нарязването го заливах на два три пъти с вряла вода за кратко - по 10-а минути. И сместа за паниране я забърках с пълнозърнесто брашно и без куркума. Затова на снимката изглежда такова особено - почти като боза.
След изпържването на късчетата мозък установих, че ми е останала още от панировката и при това с късчета мозък в нея.
Няма да се изхвърля я ...Добавих в нея още едно яйце, 2-3 с.л. пълнозърнесто брашно и около 60-70 ситно нарязан мозък. 
Целях да постигна малко по-гъста консистенция от тази за палачинки.
Е, сетне е пределно ясно. Печене в силно загрят тиган, но като се ома предвид, че пълнозърнестото брашно не е идеалното за палачинки, просто ги правих по-малки - по около 15-18 см в диаметър.
След опичането от двете страни - намазване с масло.
Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия станаха. 
Естествено, не си вървят със сладко или мед, а само със соленко.
Навих си ги на рулца, обилно намазани с домашното ми крема сирене
Признавам си без бой, не са много много подходящи за закуска, а по-скоро са като мезе към едно хубаво питие - дали биричка или розе, кой каквото харесва.
Впрочем не са и за тези, които не харесват субпродукти - особено мозък. Но останалите могат да пробват и няма да съжалят.
И последно, за предпочитане е да се направят с обикновено брашно, а не пълнозърнесто.

четвъртък, 3 декември 2020 г.

Пикантно мезе а ля Миленка


    Тука иде реч за един пикантен мезелък, който си върви идеално както с чаша хубаво винце, така и по-твърдо питие.
    Няма рецепта, няма точни количества и може да се направи с всичко подръчно- единствено необходими са люти чушлета тип "рибка"; резенчета бекон (идеален е пушеният), но може и друг колбас; а за плънката - домашно крема сирене или обикновено крема сирене, което се подправя на вкус с пипери и смесва с настъргано някакво друго сирене, кашкавал и т.н., макар че най-вкусен резултат дава с добавка на малко синьо сирене.
"Рибките" се разполовяват, почистват от семенцата и бялата част и се пълнят със сместа от сирената.
Който обича по-пикантно, може да поостави и от семенцата.
Увиват се с резенчетата бекон и във фурната - на 200С - колкото огънят да грабне бекона.

Тъй като това е всичко, един бонус: същото може да се направи и в непикантен вариант - със сушени и накиснати в алкохол сини сливи, които се пълнят със синьо сирене или с топче позамразена смес от сирена, увиват в бекончето и пак се запичат.

Внимание! Пристрастяващ е този мезелък и си носи на доста питиета...

сряда, 15 април 2020 г.

Сирене в саханче или гювече


Това е една моя вариация на едно много лесно и много вкусно предястие - сирене в гювече. Знам как се прави - и по рецептурник, и по заведенията, но моят вариант си го харесвам най-мното. Различава се мънинко от стандартния, но за сметка на това е наистина Дзверски вкусен. Ако ще се прави за доста за доста народ, е в гювече, но ако е за двама, си струва да се направи в саханче с капак.
 Няма да давам точни количества, а само ориентировъчни като за 2-4 порции.
 На дъното на саханчето се слага 1 с.л. (масло) и се разтапя върху котлона. Нареждат се резени обелен домат (един, мекс - два), отгоре се слагат резени колбас (по избор - у нас домашен деликатесен). Върху колбаса плочки сирене (саханчето да се запълни изцяло)- може би около 300 грама. Върху сиренето се ръсва лютив червен пипер (на едро или смлян), слагат се една или две червени чушки, нарязани на кръгчета. Вътре всяко кръгче се пълни със ситно нарязан или настърган кашкавал. Всичко това се поръсва с чубрица (риган, мащерка - по избор), залива се с с идея зехтин и се пъха във фурната на 180С за около 25-30 минути.
 След това саханчето се вади, чукват се отгоре 2-3-4 яйца (въпрос на желание), връща се във фурната и се оставя там за 20-а минути на изключена фурна.
Става невероятно мезе или предястие.
 Само да знаете как си му върви хубавото мераклийско питие.
 НАЗДРАВЕ!

неделя, 5 април 2020 г.

Дзверско мезе за разбирачи


 Вече в блога имам няколко публикации на тема касапско мезе, но това е много по-вкусно сякаш, а и начинът на приготвяне е малко по-различен и затова го споделям.
 Както и при другите има само набор продукти, които са необходими, за да се направи, а количествата просто зависят от това колко народ ще замезва ... и колко ще си хапва.
 За 4-ма човека ориентировъчно: 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно; 100 грама пушена сланина (или и бекон); 500 грама свинско месо от гърдите; 400 грама свински черен дроб; 100-а грама гъби в случая кладница); няколко сушени манатарки (които се накисват за кратко време в бърбън и нарязват на ситно); една сурова наденичката (около 200 гр.); 
В дълбок тиган се запържва нарязаната на кубчета сланина и като си пусне мазнинката се изважда. Следват нарязаните на кубчета гърди,лука и чесъна и се запържва до хубаво зачервяване на месото, след което се налива вода колкото да го покрие, намаля се силата на котлона и се оставя месото да си къкри около 30-а мин. - до пълно омекване и да остане на мазнина. Връщат се сланинките, пущат се нарязаните парчета сурова наденица и слез като промени цвета си, идва ред на гъбите. Те пущат малко водичка и като остане пак на мазнина се слага лъжичка червен пипер - желателно лютив. Идва ред на дроба, който предварително е бил почистен, нарязан на парченца и изкиснат (в кока кола, прясно мляко или просто вода с малко оцет).
Запържването на дроба продължава съвсем за кратко, буквално 2-3 минути - колкото да промени цвета си. 
Едва в този момент се слага и лъжица брашно, разбърква се, слагат се манатарките както са си с алкохола и се налива  малко водичка.
Течността трябва да е толкова колкото да покрие всичко.
Това е и момента, когато се осолява и опиперява на вкус. Освен сол и черен пипер, може да се добави и малко риган.
Вместо вода може да се ползва бира или бяло вино.
Обикновено слагам и малко доматен сок.
Оставя се да покъкри малко и да се сгъсти до желаното състояние.
Предпочитаме да е малко по-редичко, за да може да се отопява.
Поднася се обилно наръсено с магданоз и добавка на няколко люти чушлета.
Става невероятно мезе - трИпач.
Поднасям си с любимата салатка, наливам си питието и ... нека да спрем до тука.
Правете смело, мезето наистина е Дзверско и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 26 март 2020 г.

Пилешки дробчета почти по селски


  В последно време, може би от 2-3 години, в къщи пилешко месо не влиза - предпочитам пуешко или патешко. Изключение правят полешките дробчета заради високото съдържание на витамин В12 и някои други полезни неща в тях.
 Независимо от това, винаги предварително ги изкисвам в хладка вода, която сменям няколко пъти. След това ги подсушавам с кухненска хартия.
 За 3-4 порции са необходими около 500 грама дробчета, 2 глави лук (обелен и нарязан на ситно, но може и на едро)- носи и няколко стръка зелен лук; 3-4 скилидки чесън; 1 ч.л. захар; 1 дафинов лист; черен пипер и сол на вкус; 1 ч.л. червен пипер; 2/3 ч.ч. бяло вино (може да се замени и с бира, въпрос на предпочитание); За сервирането - домат, магданоз.
 Изпълнението е невероятно лесно и бързо: 
 В тиган се затряват добре 1 с.л. масло и 1-2 с.л. олио (зехтин за предпочиттане) и подсушените дробчета се запържват на части буквално за 2-3 минути - колкото да променят цвета си и се вадят в друга съдина.
 В същата мазнина се запържват чесъна и лука и като започнат да променят цвета си, се слага захарта и се оставят леко да се карамелизират. Слага се и цървеното пиперче и всичко се погасява с виното. Слага се и дафиновия лист и след като поври 2-3 минутки се връщат дробчетата. Сол и черен пипер на вкус и котлонът се изключва като тиганът се оставя върху него и се покрива с капак.
 Не изчаквам сосът да се поизпари или сгъсти, защото ни харесва да го има и да се топват залъчетата препечена филийка в него.
 Сервират се с нарязани домати и обилно поръсени с магданоз.
 Цялата врътна е 10-а минути за подготовка и максимум 15-а минути за приготвянето, а разелтатът е невероятен. 
 Става невероятно мезе, а ако има и в добавка варени картофи или картофено пюре, си е направо и готова вечеря.
 Да не пропусна за финал - НАЗДРАВЕ!

понеделник, 2 септември 2019 г.

Пържени домати с яйца


  Тази публикация е малка закачка, защото не е рецепта, а е начин да си направим едно наистина дзверски вкусно (отбележете, казвам дзверски само за мръФки) ястие - леко и приятно, много подходящо за все още продължаващите жеги.
 Няма количества, няма мерки и теглилки.
 Иначе казано, на една главичка лук са й необходими два обелени домата и две яйца. По подразбиране - 2-3 скилидки чесън, ама инак - една. Останалото е сол, черен пипер, магданоз и ... масло - не олио. Може поравно масло и олио.
 Мисля, че на всички е ясно: докато маслото загрява, лукът и чесънът се нарязват на ситно (абе кат за куче) и се хвъргат вътре. Докато те остъкленяват, доматине се обелват и нарязват на кубчета и заминават при тях. 
 Споко 3-4 минути, през които спокойно можем да счукаме яйцата и да махнем чАрупките и да ги разбием със солта и пиперите и разбъркаме с доматите.
 Веднага изключваме котлона, покриваме тигана с капака и забравяме за ястието 10-а минути.
 Сетне бухваме още една бучка масло, ръсим със ситно нарязания магданоз и нападаме.
 Топиш залчето лебец и замесваш към студената водчица. Кеф от всякъде.
 Хем вкусно, хем лесно, хем полезно и хем дзверско мезенце.
 Наздраве!

сряда, 7 август 2019 г.

Мешано мезе в саханче


   Не знам как е при Вас, но в къщи, когато вече сме планували почивката си, рязко намаляваме покупките и гледаме да оставим хладилника минимум неща. И в този случай се появяват разни ястия, на които казвам "почисти хладилника". Впрочем тази "операция" я правя поне веднъж месечно, защото ... то е ясно - винаги остава по малко от това и от онова.
  Та и този път така: при ревизията бидоха открити в камерата - парче свински дроб около 300 грама, четири кюфтета готови за печене, две шишчета - също овкусени и готови за печене, а в хладилника - две парчета сурова наденица. 
 На пръв поглед всичко е несъвместимо, но е идеално за пекване и дори за посрещане на баджанака за довиждане.
Замразеният дроб се прехвърля в купа с вода и оставя там. Хем се размразява, хем се и почиства от кръвта. В това време останалите замразени неща се отпущат.
В тиган се задушава една глава лук с 2-3 скилидки и при тях месото от шишчетата леко се запържва (само то има нужда от предварителна лека термична обработка). Прехвърля се месото заедно с лука и мазнината в саханче (глинена съдина), добавят се кюфтетата, нарязания дроб и нарязаната на парчета наденица; капва се чашка червено вино (може и бира), нареждат се отгоре кръгчета домат, едно две лютивички чушлета, завива се с фолио и за 30-а минути на 200С. Може да се ръсне и с малко подправки (в моя случай с униварсалната ми подправка).
Маха се фолиото и се дозапича до готовност.
Впрочем, носи и добавката на други нещица.
Много е лесно за изпълнение, никакви усилия - само нареждане на подръчни нещица в саханчето.
Слагането на кашкавал, моцарела, бекон и др.п. са само екстри...
Единственият зор е чакането и устояването на ароматите, които се носят от него.
Става страхотно мешано мезе, с което мога само да кажа НАЗДРАВЕ!

понеделник, 8 юли 2019 г.

Бохчички от лаваш с колбаси и сирена


  За пореден път показвам нещо, което просто не е рецепта, а е начин да си приготвим нещо дзверски вкусно за кратко време и то пак на принципа "обери хладилника". Когато в къщи сте двама, доста неща остават ей така по малко дет се чудиш в какво да ги вкараш...
  Необходими са ни толкова броя лаваши, колкото порции ще се правят. 
  Останалите продукти също са на око - шунка, колбас, кашкавал, някакво друго сирене, които се нарязват на ситни кубчета.
 Няколко стръка зелен лук се нарязват на ситно.
В тиган с малко мазнина се запържват лука и колбасите, леко се овкусява с червен и черен пипер, добавят се две три с.л. брашно с една бучка масло и се налива малко бульон или прясно мляко (може и топла вода - колкото да се получи гъста каша) - нещо като смес от бешамел с колбасите.

Всеки лаваш се топла в тигана с бешамела съвсем за кратко - колкото да се овлажни. Разстила се върху дъска и му се сипва в средата от плънката. Добавят се нарязаните на ситно сирена и леко се разбърква.
Сега е моментът да се сложи и малко магданоз или риган. Впрочем много е подходящо да се добави и настъргано варено яйце.
Лавашът се сгъва като плик и се получените бохчички се нареждат в намазнена тавичка една до друга.
Отгоре се наръсват се настърган кашкавал, но аз заложих на ситно нарязани кубчета кашкавал и малко зелентийка.
В тавата наредих четири такива, но тъй като остана малко място, бухнах за разкош и едно огромно кюфте.
Пече се за 20-на до 25 минути в загрята фурна на 180С. Тъй като всичко е готово е достатъчно лавашът да се запече и кашкавалът да се разтопи и зачерви.
Не искам да обяснявам каква дзверска вкуснотия стана.
Цялата играчка отнема изключително кратко време, а резултатът е просто невероятен...
Па и от хладилника се прибраха всички мънички парчета колбас, разни парченца сирена и т.н.
Правете смело.
Дори и да нямате лаваш, може да се замени с кори за баница, сгънати на четири.
А иначе това ястие си прилича на онуй - пълнените палачинки на майстора.
А и да не забравя - питието си върви чудесно с това напълно бюджетно ястие и НАЗДРАВЕ! 

сряда, 19 юни 2019 г.

Деликатес от яйца, колбаси и още нещо


  То това нещо си няма дори и име, както и си няма рецепта, а и количествата са напълно произволни.
 По-скоро мога да кажа какво направих и какво сложих.
Нарязват се ситни кубчета един два варени и обелени моркова, около 150 грама колбас (в случая поравно мортадела и шунка);  100-а грама кашкавал и малко по-малко пушена гауда, няколко каперсчета, идея магданоз и при тях се сипват три разбити яйца. Идея сол, щипка църно пиперче. носи и други подправки - въпрос на избор.
Всичко това се разпределя в силиконови формички или стъклени огнеупорни купички.
Слагат се в тиган с капак, налива се вода на 5-6 мм от ръба на формите, покриват се капака и се оставят така да си се варят на водна баня докато най-отгоре се стегнат. Абе все едно, че се прави крем карамел, но на котлона, но не най-силната степен, а на средна сила - да къкри водата.
След като са готови, се слагат в хладилника да стегнат добре.

Сетне е ясно - вадене, резване тънкофайско. 
Стават като страхотно мезе и дори малко трудно може да се познае, че на практика това е своеобразен варен омлет, защото другите съставки са преобладаващи, а яйцата са само за спойка.

Никакви усилия, а резултатът е изумителен. Струва си да се опитат.

Само да знаете как си вървят с водка!

сряда, 2 януари 2019 г.

Желирана руска салата - различни идеи


 Руската салата за мен в спомените откак съм човек е свързана основно с Коледните и Новогодишните празници и не мога да си ги представя без нея. Не че не се прави и по друго време де....
 Нямам намерение да пиша рецепта - всяко семейство си има собствена нагодена по вкуса и рядко се експериментира. Съотношението на продуктите също е въпрос на лично предпочитание.
 Мога само да кажа, че традиционно я правя с 1 кг картофи, сварени цели и след обелването нарязани на ситно; един буркан кисели краставички, нарязани на ситно (предпочитам саламурени, ама по-рядко имам), 2/3 буркан грах, 3-4 сварени моркова и нарязани на ситно, поне 300 грама колбас (шунка или шпеков салам), 150-200 грама кашкавал,  2-3 сварени и нарязани на ситно яйца, черен пипер на вкус и домашна яйчена майонеза. 
 Вариантите със смесване на майонезата с цедено мляко, заквасена сметана и т.н. не ги възприемам. Домашната майонеза мога да си я направя достатъчно лека, така че не се налага да я разреждам с каквото и да е.
 За разнообразие може да се добавят нарязани маслини, кисела ябълка и др.п., но това зависи от настроението при правенето. 
 И задължително да престои на студено поне 24 часа преди поднасянето.
 Е сега ще ме попитате какво толкова интересно предлагам? Ами различният начин на понасяне и приготвяне.
 Вариантите са два:
На резени или под формата на пълнени яйца.
За целта е необходим желатин - едно или две пакетчета в зависимост от количеството на салатата. При моя вариант - задължително две пакетчета.
Всички продукти се нарязват и смесват в подходяща купа.
Желатинът се слага в купичка с хладна вода, разбърква се леко и заминава в микровълновата за 30-а сек.
Достатъчно време да се разтвори и да се смеси с вече направената майонеза. Следва добро разбъркване на продуктите с майонезата.
Кексова формичка се покрива с достатъчно голямо парче стреч фолио и се слага поне слой от поне 2 см от салатата.







Върху този слой се нареждат сварени цели яйца, които може да се оформят леко с ножа, както и да се добавят нарязани маслинки.






Отгоре се затрупва с руска салата до напълване на формата. Могат да се сложат маслинки, резенчета краставичка или колбас - въпрос на мерак.
Завива се добре със стреч фолиото и се оставя на студено да стегне.
При сервирането се реже на тънки филийки - примерно по 1 см и може да се сервира с допълнителна украса.
Изглежда достатъчно ефектно, вкусът нищо не е загубил, а даже е получил подобрение.
Не успях да направя по-добри снимки при поднасянето.
Вторият вариант е да се напълнят празни черупки от яйца. Просто като се чупят това се прави от едната страна и целите черупки след измиване се запазват.
Пълнят се с желираната руска салата и оставят да се стегне.
"Яйцата" от руска салата и желирано месо с добавки изглеждат достатъчно ефектно на трапезата, освен че са вкусни.
И тук са преди да бъдат украсени и поднесени на масата.
Но всеки сам може да си измисли варианти за това.
Важна е идеята.
Правете смело и се наслаждавайте на една наистина различна руска салата в традиционното й изпълнение.
И Наздраве!

понеделник, 13 август 2018 г.

Бутер бохчички с наденица



  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне
Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.







 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.


 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.












Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 юли 2018 г.

Босилекови сармички


 Това лято след толкова дъждове босилекът в двора така се нарои и израстна, че стана направо грамадански.
 Пасирам на песто една част, друга за сушене, трета в салати и т.н. И все няма кратеж.
 Оня ден в една ФБ някой беше подметнал, че само сармички с босилекови листа не били правили и се сетих, че преди години бях завивал в босилекови листа парченца сирене и така ги сервирах.
 Ами горе долу това е:

Босилековите листчета се измиват и подсушават. Резва се крайчето с дръжката.
(Пробвах да ги закрепвам като боцна дръжката в листото, но не става - доста са твърди).
В купа се смесват настъргани сирена - моцарела, гауда, обикновено сирене, кашкавал, крема сирене, маскарпоне и т.н. 
В случая - моцарела, крема сирене, обикновено и малко кашкавал.
Просто с каквото разполагаш в момента. Овкусяват се с черен пипер, може и друга подправка, но черният пипер е достатъчен, а може и без него.
В широкия край се слагат малко сирене, по средата му едно мъничко чери и се навива на рулце. 
Рулцата се набождат на клечки за зъби като се редуват с черита.
Съвсем леко се ръсват със зехтин.
Става страхотно мезенце, особено ако престоят малко в хладилника.
Е, искат и малко търпение, но си заслужава.
Да Ви е вкусно и Наздраве!

събота, 14 юли 2018 г.

Телешки бели бъбреци в масло


 Този деликатес ще си го нарека с деликатното телешки бели бъбреци, но всеки се сеща за какво става въпрос.
 Преди време за едни патешки такива та ме изядоха, че дори във ФБ ми изтриха публикацията и ме блокираха за известно време, защото съм нарушавал добрия тон. 
 Както е ... важното е, че това е невероятен деликатес - дзверски вкусен и страхотно мезе.
 По този начин, който ще опиша съм ги правил и търсех някакъв по-различен вариант, та направих питване в една от групите, но така и не получих някаква различна идея - освен на фурна и наръсени с кашкавал. Та си останах на класиката.

Ето един такъв красавец.
Нарочно няма да давам количества, но ще кажа, че от една бройка излизат 5-6 парченца като на снимката, а те са буквално за едно човече.
Та започвам с това, че първо това парче вдясно (което е по-скоро като някакво черво) трябва да се отреже. Сетне се измива много добре и се слагат в купа с хладка вода с 3-4 с.л. оцет и нека си отдъхнат от "насилието" след рязането за час- два. Водата се изхвърля, набождат се с дебела игла на доста места, натриват с един разрязан лимон и пак в купа с вода със сока на същия този лимон - за още час-два. Лимонът придава цитрусов вкус и убива евентуалната неприятна миризма.
Следващият етап е варенето.
В съдинката се налива вода, слагат се по 5-6 зърна черен пипер и бахар, 1-2 карамфилчета, щипка сол и 2-3 дафинови листа.
Когато заври водата, махам подправките с решетъчната лъжица, не искам да се убие съвсем вкуса на "бъбречетата".
Варят се максимум 7-10 минути и съдината се отстранява и оставя да изстинат в нея.
Малко като поизстине, ципите се отстраняват с остър нож и остава едно такова цилиндърче, което се нарязва на шайби.
В тигана се загрява масло, ръсва се малко пресован чесън - една скилидка, малко червен пипер (за предпочитане пушен лютив) и шайбите се пущат буквално за по минутка-две от всяка страна.
И са готови за сервиране.
П.П. Пробвах и варианта със запичане във фурната, шайбите в масло, отгоре малко настърган кашкавал. Определено не ми хареса и остана без снимка.
Дзверско мезе! Ако не кажеш какво е, се хапва с кеф. След обяснението, че е ... па било телешко, чинийката се побутва настрани и си остава за мене.
А май всички сме забравили, че преди доста години, това беше уникален кръчмарски деликатес, заради който ходехме в някои кръчми и се кефехме на живота и студеното питие.
Не се гнусете. Дзверски вкусно е.
На когото не му харесва, не чете и подминава - това е само за ценители на истинските деликатеси. 
Наздраве за тях!

сряда, 11 юли 2018 г.

Шкембе с боб, но не по португалски


 Вчера заради първия полуфинален мач направих една "инспекция" на кварталните месарници, за да си избера нещо по-специално - заради повода. 
 Да ама не. Погледът ми се спря на едно телешко шкембе с едни такива дебели дамари, че нямаше как да не купя. 
 Месарката ме попита този път как ще го правя - често си разменяме полезни съвети. И тука казвам защо употребявам тази дума (а не продавачката). Бизнесът е наследила от баща си, който макар и доста възрастен често идва в месарницата и дава съвети. Неговият баща също е бил касапин-месар.
 На майтап й отговорих, че ще правя със зрял фасул и реакцията й беше врътване на пръста около слепоочието, който жест недвусмислено означава - "нещо не ти е наред с главата" ...
 Прибирайки се, щях да се изпотрепя - толкова се бях улисал в това шкембе с боб и все ми се въртеше нещо ужасно буламачесто пред погледа.
 Е па хубаво - имам време, докато се приготвя шкембето, все нещо ще импровизирам, че да стане и за ядене. Пък и нали боб с наденица става, що па да не стане и с шкембе?!
Та да кажа нещо полезно и за приготвянето на шкембето, защото винаги се сещам за една стара история от преди 40 години. 
В студентските ми години по Графа (ул. "Граф Игнатиев") имаше много много малки шкембеджийници, някои от които бяха още от преди 9-ти и ни бяха любими. Хем евтино (плащаш шкембето, а хлябът е на корем), хем Дзверски вкусно.  Като легенда се носеше приказката, че царският готвач е ходил при тях да се съветва как да приготвя шкембето, че Царят харесвал тяхното повече от неговото. Та корифеят от уличната шкембеджийница накарал царският готвач да му обясни той как го прави, за да го посъветва. И през цялото време се съгласявал с него, че и той така го прави. Като стигнали до миенето, се изненадал - ама Вие го миете? Е затова не Ви става вкусно.
Те това е легендата за вкусното шкембе, но истината е, че шкембето трябва да е почистено много добре.
В магазините продават едно беличко сякаш е избелено с белина - обикновено то е от внос и е доста безвкусно.
Нашенското не е толкова добре почистено и си има вкус. Ама понякога се появява в магазините и съвсем по паласпурски и тогава се налага да бъде почистено.
За мен най-добрият вариант не е изкисване в оцетена вода (мляко) и т.н., а поръсване със сода и хубаво натриване със срязан на две половинки лимон. Търкаш с лимона и оставяш за 10-а мин. Сетне миеш добре. Действително се почиства добре и става доста по-бяло. А и лимонът придава един такъв по цитрусов и приятен аромат и типичната не толкова приятна за доста хора миризма изчезва.
Та докато го триех и миех и сложих да се вари, вече имах направо избистрена идея как ще се приготви моето шкембе с боб.
Пак още едно отклонение - варя шкембето в мултитенджерата (на F1) - цикълът е 10 мин. и след свършването му, го вадя изливам водата му и го измивам и обратно в купата на мултито. Тогава се слагат солта, зрънца черен пипер и бахар, 1-2 карамфилчета, дафинов лист и кой каквото харесва. Ако ми се стори, че шкембето е от по-старо животно, слагам и една ч.л. сода бикарбонат. Обикновено за два цикъла - общо 20 мин., шкембето е сварено.
Докато то се вари, се подготвят зеленчуците - нарязват се на ситно 3-4 (че е повече) скилидки чесън, 1 голяма глава лук, стрък-два пресен лук, поне два моркова, 3-4 гъби печурки, по една зелена и червена чушка, едно люто чушле (без семките, ако е много люто);
Докато шкембето се вари, в голям тиган се загрява олио (ползвах патешка и свинска мас поравно - по 1 с.л. с връх), в която се запържват последователно лука, чесъна, морковите, чушките, гъбите, а след тях поне 1 с.л. червен пипер ( по 1 ч.л. с връх пушен червен и лютив такъв), както и поне 1 с.л. с връх брашно.
Сега е моментът да се сложи едно бурканче нарязани домати (консерва), но поради липса, сложих две шепи чери домати. Хвърлих и една петала полуизсушен суджук и веднага след това няколко черпака от бульона, в който е варено шкембето.

След като покъкри около 10-а минути, суджучето се вади и нарязва, а в съдината се сипва един буркан готов сварен боб.
Сега е и моментът, в който се добавят 1 ч.л. кимион, толкова черен пипер и джоджен.
В интерес на истината сложих цели 2 с.л. от моите сушени зеленчуци.





В това време се нарязва и леко поистиналото шкембе. То може да се реже и врящо- набожда се на голяма вилица, затиска се с нея върху дъската и с отрия нож няма проблеми.
Реже на късчета и се слага при боба.
Буквално не е необходимо повече да се вари.






Готово е за прехвърляне в тавичката, която предварително леко се намазнява.













Пече се във фурната на 180С за 10-15 -а минути и е време за последния штрих - поръсване с настърган кашкавал или някакво твърдо сирене (в случая маасдам - само такова имах и сложих не много - около 50 грама).





Тавата се връща във фурната - колкото сиренето да се поразтопи или позачерви добре, както го предпочитам.

Ястието е готово да му се насладим.









Впрочем няма да давам количествата на продуктите - всичко е описано, само ще допълня, че шкембето бе едно кило, от което отделих мъничко за мезе с масло.
 От това количество се вижда - една тава достатъчна за четирима.
 Отчитам си две грешки - трябваше суджука да бъде нарязан на тънко, а не на четири парчета и ако имах малко свински гърди (поне 200-300 гр.), щеше да е съвсем друго.
  И моята порция.

 Получи се Дзверска вкуснотия. 
 Няма да описвам как си върви с хубавото питие и колко бързо чиниите се изпразниха.
 Надмина всичките ми очаквания.











Едно допълнение: Днес писах на Чичко гугъл - шкембе боб, а той ми отговори с Шкембе по португалски, което се приготвяло малко по-различно и при това с чоризо. Не знаех, че има такова ястие ...

П.П.
От шкембето направих и малка порция мезе.
В тигана запържих бучка масло и лъжичка гъша мас, сложих 1/2 главичка лук, нарязан на полумесеци и 2 скилидки чесън, след тях - шкембето и обилно поръсих с лютив червен пипер и 1 с.л. лимонов сок.
За пръв път го правя така и много ми хареса. 

Правете и не се стряскайте от комбинацията шкембе с боб. Дзверски вкусно е.

Е, още веднъж да Ви е сладко и Наздраве!