Показват се публикациите с етикет полезни съвети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет полезни съвети. Показване на всички публикации

четвъртък, 23 ноември 2023 г.

ОЦЕТ с вкус на нар

Това не е рецепта, а е простичък начин да си направиш  в домашни условия оцет в вкус на нар, който става неустоим и е страхотен за овкусяване на салати.
Зърната на иден нар се наронват, намачват и пълнят в бутилка.
Заливат се с един литър ябълков оцет и се забравят за месец като от време на време на бутилката се разтърства.
След това се прецежда и отново пълни в бутилки. 
Невероятно вкусен оцет с лек оттенък на нар.
Правете, лесно е....

петък, 17 ноември 2023 г.

ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

 

    В къщи харесваме лютичкото макар и по малко. Просто да ни е приятно пикантно и да ни отваря апетита за още малко хапване. В блога съм писал как се прави домашен чили сос, писал съм и как се прави домашен табаско сос, но този път искам да напиша как се прави почти истински домашен табаско сос по почти оригинална рецепта. Е, оригиналната се пази в тайна от 19 век насам, но нещо близко ще да е ...
    Легендата говори, че преди Гражданската война семейство Макилхени имали голяма плантация, която била унищожена и били им останали няколко чушки сорт "табаско". Хапнали 1-2, а със семената от останалите засяли полето. Сетне измислил соса от тези чушки с добавка на сол от остров Ейвъри. Когато били узрели идеално и почервенели, се смилали, смесвали с таз ми ти сол и оставяли за три години в специални дъбови качета и след прецеждане се смесвали с ябълков оцет, пълнели в шищенца от одеколон по около 150 мл. И така до ден днешен. Само  фасона на шишенцата бил сменен през 20-ти век.
Та при тази информация се подхванах.
Купих на пазара в началото на октоври 1,5 кило червени люти чушлета (по 2 лв за кило), резнах им дръжките и останалото смлях в блендера на кашичка. Млях упорито да засерсемяване и умора на уредчето. 
Претеглих кашичката и добавих 40 гр сол на кило.
Разбърках и "забравих" в една тенджера за повече от един месец. Е, от време на време като се сетех за него, разбърквах. Ако не се разбърква, прави една такава странна "пелена" отгоре като на развалено. Разбира се, че не е ..., но се появява една белезникава пяна.
След тези 45 дни идва прецеждане през цедка - тъпо и упорито. По няколко пъти. Твърдата маса, пулпа, се смесва с около 70 мл ябълков оцет и отново се прекарва през блендера и пак през цедката. И сетне още един два пъти, но в нея не се добавя каквото и да е, освен малко от лютия сос ...

Прецеденият сос се пълни в подходящи шишенца.
От това количество се получиха около 1 л остър табаско сос.
Боз бой си признавам, че е адски лют - няколко капки направо подлютяват всичко.
Напълних две три шишички и реших, че на останалите ще им бухна малко натриев бензоат ...
Май е излишно, но след време ще сравнявам ... Белите шишички в дъното са с него, а останалите на преден план са "чисти" ...





Отделената пулпа се нарежда в тавичка върху хартия за печене и във фурната - на 60С на вентилатор до пълно изсъхване. Съхранява се в бурканче и служи за подлютяване на яхнии, ястия или за овкусяване на месо ...





И с това изсушено чили трябва да се внимава, че и то е доста лютивичко.

П.П. Количествата съм ги дал ориентировъчно, но са ясни. 
След смилането може да се пробва на лютивост и ако е адски люто (зависи от чушките), в сместа може да се добавят няколко смлени червени капии.

Тази публикация е за смелите любители на особено лютичкото ...




ПРАВЕТЕ И НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ!

понеделник, 16 октомври 2023 г.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ В БУРКАН

 

    Когато живееш в апартамент и то с малко мазе, нямаш възможност да залагаш бидон за кисело зеле. Преди години пробвах на терасата с малко бидонче (25 л), но след първия опит се отказах. Хем малко количество, хем миризми, хем замръзва в големите студове и прецених, че този зор не си струва.
    Затова преминах на варианта със зеле в буркани. Ползвам трилитрови или обикновени компотени буркани с капачка.
   Както за киселите краставички, които приготвям, и тука ще дам няколко варианта, за да не се повтарям с темата за зелето:

ПЪРВО за кисело зеле в бидон, както съм го правил във време оно:
Избират се зелки от сорта "кьосе", почистват се от парцалестите листа, кочанът се издълбава и се слага в него по 1 с.л. морска едра сол. Зелките се нареждат в бидона плътно с кочана нагоре, между тях се слагат листа от дюля, както и няколко дюли на половинки, 1-2 хряна; няколко ябълки; глава или 2-3 червено цвекло; В бидона се налива леко затоплена вода, в която са разтворени около 40 грама едра сол на литър вода. Желателно е бидонът да е с канелка и на 2-3-я ден започва претакването. За около месец зелето е готово.
Само се подсещам корените хрян се слагат не веднага, а поне 10-а дни по-късно.
Готиното на този вариант е, че в бидона може да се сложат зелени домати (леко боцнати с лицата тук таме), един два моркова, че и повече и т.н. Получава се хем кисело зеле, хем нещо като туршия...
Пробвал съм в бидона да слагам и цели глави чесън - направо върховно.
Слагал съм и смокинови листа ...
Резултатът все е бил страхотен.

ВТОРО за най-простия начин, когато се получава т.нар. "дива ферментация":
Зелките се нарязват на ивички с острия нож и слагат в голява тенджера. На кг зеле се предвиждат 35-40 грама едра морска сол, с която се засипват и се забравят за поне 24 часа. 
След това зелето леко се намачква и пълни в бурканите - дали са 3 л или компотените е без значение.
Има си достатъчно сос след осоляването - не е необходимо да натъпчват яко. Просто се пълнят с част от сока и оставят с леко с отвинтена капачка за няколко дни.
Ферментацията си върви и на 5-6 ден добре се затварят и оставят. За около 20 -а дни зелето е е готово.

ВТОРИ подвариант:
За кило зеле се настъргват около 250 грама моркови и всичко е като е като в предния вариант.

ТРЕТИ подвариант:
Нарязано зеле, настъргани моркови и нарязани на ивички червени пиперки (а и зелени такива). Солта е ясна - около 40 кг на зеленчук.
Нищо не изключва и добавката на настърган хрян, на зърна черен пипер и бахар, че и дори дафинов лист. 
Всичко е въпрос на вкус.
ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ: 
тук по-скоро става дума за мариновано зеле:
1 кг зеле, нарязано на ивички
200 грама настъргани моркови
200 грама настърган или много ситно нарязан лук
2-3 скилидки чесън на много ситно
по 1-3 червени и зелени пиперки, нарязани на ситно или на ивици - въпрос на желание
по 30 грама сол и захар
по 3-5 с.л. зехтин и толкова ябълков оцет
Всичко се омесва в голяма тенджера и оставя да 24 часа. След това се пълни в компотени буркани или такива по 3 л. Остава се с леко открехнат капак за 3-5 дни и след се затягат. След 20-а дни е налице неверятно зеле.
Бележка: тук го направих малко по-различно: морковите са на кръгчета; добавих и нарязани зелени домати; както и няколко корнишончета на кръгчета, а има и малко ситни парченца карфиол, както и в единия компотен буркан - 1 люто чушле.
Идеята е, че вариантите могат да бъдат направо множество.

ПЕТИ ВАРИАНТ:
БЪРЗА САЛАТА от зеле:
около 1   кг зеле, което се ностъргва на ситно.
2 средни лука, настъргани на ситно
1 морков - също на ситно
1 скилидка чесън, ситно настъргана
1 с.л.захар
4-5 с.л. ябълков оцет
2-3 с.л. зехтин
1 ч.л. горчица
1 морков настърган на ситно
сол и черен пипер на вкус
Всичко се омесва добре и слага в хладилника за 2-3 часа.
Преди сервиране може да се добавят 1-2 с.л. майонеза.
Голяма вкуснотия и разядка за питието.

Правете смеело и наздраве!

неделя, 15 октомври 2023 г.

Кисели краставички без варене

 

В блога си имам няколко рецепти за кисели краставички, но установих, че нямам писано за целите кисели краставички в буркан. Па и то сега им е времето да се направят.
Количествата на корнишоните не ги давам, но препоръчвам, когато се купуват, да се избират по-ситнички (запазват се по-хрупкави и са по-вкусни).
Преди да започна с направията, корнишоните ги измивам и слагам в голяма тенджера със студена вода за поне 24 часа като водата я сменям няколко пъти. Така се изкисват и "почистват" от евентуални нитрати. Някои съветват във водата поне еднократно да се сложи пакетче лимонтузу. Пробвал съм, но не виждам някаква съществена разлика.
Другото, за което не давам количество, е лукът - въпрос на лично предпочитание. Просто се нарязва на полумесеци.
Във всеки буркан се нареждат плътно корнишоните и резенчетата лук. 
ПЪРВИ ВАРИАНТ:
След като са напълнени във всеки буркан наливам вода - до горния ръб на буркана  и веднага след това я изливам в голяма тенджера. По този начин се определя точното количество за марината за заливане.
И така на всеки компотене буркан с корнишони предвиждам:
  • 1 с.л. сол (може и едра морска)- дори носи и малко повече - с лек връх
  • зърна черен пипер - поне 10-а 
  • бахар - 1-2 зрънца, но на който не му харесва, може да го прескочи.
  • 1 ч.л. синапено семе за предпочитане жълто
  • копър - от китката по малко, но може и малко семена - по 1/2 ч.л.
  • 3-4 с.л. ябълков оцет (имам домашен и го ползвам с удоволствие).
  • последната съставка е салицилова киселина - продават я по аптеките и я ползвам вместо аспирин, защото не всеки става и не си струва риска, но за него след малко.
Във всеки напълнен буркан слагам всички съставки без солта и салициловата киселина.
В тенджерата,в коята сме отделили водата, знаем точно какво количество е, се слагат солта и салициловата киселина.
Количеството на водата е много важно, а и знаем грамажа на корнишоните, защото според тях се определя количеството на салициловата киселина - 1 грам на литър течност или кг корнишони. Разминават се често и затова вземам средно аритметично между теглото на корнишоните и водата.  Примерно 3 кг корнишон и 2 л вода, направо си слагам 3 грама салицилова киселина.
Загрявам всичко добре и разбърквам до разтваряне на солта. Много топлата течност наливам в бурканите, затягам капачките и обръщам върху тях до изстиването им.
В много рецепти слагат и по лъжичка захар, което намирам за неудачно.
В други слагат всички съставки1 вкл. солта и по един аспирин, наливат водата и сетне трябва да разклащат бурканите, за да им се разтвори солта. Също излишна играчка.

Сега малко за салициловата киселина - в буркана има оцет и тя взаимодейства с него и се получава ацетилсалициловата киселина, което си е направо аспирин, но е по-ефективна от слагането на един аспирин в буркан.

Много хора отричат този метод, защото не възприемат слагането на аспирин или подобни. Възприемат аспирина като лекарство, а на здрав човек защо да му се дава лекарство.
Е, не е така - един аспирин дневно действа съдоразширяващо и за разреждане на кръвта, така че вреда няма. А на един буркан е в незначително количество, защото никой от нас не изяжда един буркан на едно хапване...

П.П. Който се "страхува" от този начин на направия за консервант може да ползва слагането на 10-12 грама лимонтузу на 1 л течност за заливане на краставичките. Пробвал съм - работи.
Срещал съм вариант - със сока на 1/2 лимон за буркан, но не съм пробвал и ми се вижда неразумно скъпо.


П.П. на П.П. Когато искаме да направим малко по-пикантни кисели краставички, в буркана просто слагаме едно или две лютиви чушлета (като на снимката в началото).
Сокът от такъв буркан (не говоря, че краставичките са пикантни), е идеален за овкусяване на месо и му придава крехкост и пикантност.

ВТОРИ ВАРИАНТ:
До тук по-скоро говорихме за мариновани краставички без варене и стерилизиране, а сега ще споделя и другият ми вариант, при който се получават онези краставички с вкус като от бидон дет ни ги продаваха в годините на Соца по зеленчуковите магазини ...
Най-удачно е да се правят в поне 3 л буркан или малко бидонче. Аз поне ползвам 3 л буркани от години.
Процедурата с корнишоните е същата, но след изкисването ги надупчвам тук таме с вилица.
Слагам в буркана и след това замелвам водата по указания начин по-горе ...
Измервам течността в литраж и на всеки литър слагам около 45 грама сол и 1-2 с.л. оцет. Заварявам до разтапяне на солта и наливам в бурканите като капачката само я поставям, без да се затяга ... 
Естествено и тук може да им се сложи "нещичко", но е излишно.
Започват си сами т.нар. "дива ферментация" и след 10-на дни са направо готови за хапване...Тези са ми любимите.
С това мисля, че изчерпах темата за краставичките.
Пробвайте, който вариант Ви хареса и няма да съжалите.

събота, 14 октомври 2023 г.

КЮФТЕНЦА със зелен фасул и още нещо

 


Този път не чакайте някаква рецепта - това просто е поредната ми идейка как да утилизираме някои поизостанали нещица за хапване и да създанем ново и вкусно ястие на следващия ден. Пълна грехота е в тези времена да се изхвърля каквато и да е храна.
    Правих любимите в къщи кюфтенца Андро (доста често ги правя-една от най-сполучливите ми рецепти за кюфтенца), но този път в каймата сложих и много ситно скълцан бекон и предвид експеримента толкова се увлякох, че напържих кюфтенца като за една казарма, а не като за двама еле еле апващи. Та взеха, че артисаха доста. 
    На другия ден направих кюфтенца в бял сос, ама все още останаха малко. До няколко дни в хладилника нищо не им става. Могат и да се замразят във фризера.
Страхотни са на вкус, а тези изглеждат и малко "рошавелки", защото вместо да ги пържа, ги пекох във фурната.
Е, трябваше да им измисля нещо ново и вкусно. 
Какво по-лесно от това? - В тигана се загряват 2-3 с.л. патешка мас, и докато се загрява се нарязва на ситно една глава лук и буха вътре (тайната още 2-3 с.л. водичка, 1/2 ч.л. сода и 1 ч.л. захар); докато се задушава се обелват 2-3 картофа, нарязват на ситно и хвъргат в тиганя; 
Пърженозадушаването е около 10-а минути, сипва се един буркан зелен фасул, кюфтенцата, малко църно пиперче, солчицата е една идея и се оставя да си къкри около 30-а минутки - до сгъстяване. 
Подправки - мънинько цървено пиперче и щипка мащерка.
Ами това е ... Утилизирахме кюфтенцата и пак направихме ядене за два дни... Но ако става дума за 4-чл. семейство, просто едно бързо хапване.
Храната просто трябва да се уважава и да се цени. 
Правил съм едни такива странни сметки - повече от половината ми доходи отиват за храна, останалото за битови сметки и лекарства ... а моят принцип 10 % от доходите да се спестява за черни дни отдавна загина ... 
Нищо не казвам, а просто проявявайте малко въображение щом става дума за ястие, без което не можем ...

неделя, 24 септември 2023 г.

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.
    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.
    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.
        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.
    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко
    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 
  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.

Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.
В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:
Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.
Следва старателно пасиране.
След това и прецеждане през сито.
Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.
Изстуден в хладилника е чудесна напитка.
Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.
От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.
И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.
Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.
Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.
При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.
Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.
Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.
Така че правете смело - все още има пъпеши.

сряда, 13 септември 2023 г.

Лесен "компот" и сироп за разреждане

 


Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто една хитринка и полезен трик, който спестява много време и средства, а можеш да си консервираш плодове за зимата. Правя го от доста година, но сега се сещам, че мога и да го споделя. Това ще е особено полезно за живеещи като в мен в апартаменти и с малки мазета за съхраняване на буркани и др.п.
По принцип това се прави с еднородни плодове - малини, ягоди, боровинки, обезкостени череши или вишни, нарязани на половинки сливи. Абе изобщо що за плод искаш да си съхраниш за зимата. В името на експеримента реших да го направя асорти - смокини, сливи, праскови ...
Излишно е да обяснявам, че предварително плодовете се измиват добре и се подбират здрави и читави за пълнене в бурканите.
Другото, което е необходимо, е захар и хубави буркани с винтови капачки.
На дъното на буркана се слагат 2-3 с.л. захар и около 2 см плодове, сетне пак захар, плодове и така докато се запълни буркана.
Следващата хитринка е бурканът да се остави да престои така поне една нощ. Така плодовете си пущат соковете и се "слягат" в буркана.
След това "слягане" в буркана се отваря още място и просто се допълва с още плод и захар.
Не е необходимо да обяснявам, че при обикновените компоти се слагат малко плодове - 150-200 гр. и горе долу 100-а грама захар и останалото е вода. Тука бурканът поема малко повече от 500-600 грама плод и около 250 гр. захар.
Всеки може да сметне, че един такъв буркан замества направо пълненето на 5-6 компота.
Значи спестяваме откъм буркани и съответно откъм място за съхраняване.
Отделен е въпросът, че захарта в такова количество е идеален консервант.
Затворените яко буркани се слагат с капачките надолу в тиган, тенджера или подходящ съд и се налива вода, колкото да покрие капачките с поне 2 пръста течност. След завирането на водата се варят около 20-а минути.
Веднага след това се вадят и бурканите се поставят но дъното си.
Внимание! При обръщането на бурканите през капачките сякаш излиза въздух, издават един такъв звук като на "издихание"... Няма страшно. Оставяме ги да изстинат и след това с малко разклащане разтопяваме неразтворената захар.
Можете сами да прецените - не варим по 8 буркана в тенджера с много вода и огромен разход на еленергия, а "варим" 2-3 буркана за кратко време в малко вода.
Тази процедура можем да правим ей така между другото, без кой знае какви усилия и разходи.
След като изстинат ги обръщам обратно и проверявам дали няма да изпуснат течност.
По този начин могат да се съхраняват даже и повече време отколкото обикновени компоти.
Плодовете вътре в буркана се съхраняват много по-добре отколкото в компот и могат да се хапват ей така, или в сладкиш ... или кой както иска... Не стават варени, а просто си се запазват.
Само уточнявам, че плодовете не са сварени, а са леко "сурови", т.е. запазени като почти пресни, но много сладки.
Сиропът в буркана е натурален плодов сироп и подлежи на разреждане с газирана вода и добавка на лед. Страхотна плодова лимонада за кат~р сезон. 
Много по-добро от всякакъв компот...
Впрочем, пробвал съм и варианта вместо захар да слагат в буркана мед. Както се казва "Идеал Петров", но излиза доста по-скъпо и не всеки може да си го позволи.
Не случайно на снимката съм сложил и бурканче с доматена разядка, но това е друга тема и ако прекарам ред ще напиша и за тях ...
Няма да говаря каква икономия е на буркани, на труд, на еленергия е този ми мой метод ...
Получава се и компот, ако се разреди с водичка, или съхранен плод и отделно сироп за разреждане... Абе 5 в 1.
Правете смело и няма да съжалите.

П.П. Предупреждение : Проверявайте внимателно дали бурканите са се вакуумирали добре, защото често се случва да не са хванали добре капачките и тогава следва "белята".

Само аз съжалявам, че в този случай не мога да кажа НАЗДРАВЕ, защото няма да е подходящо.

четвъртък, 24 август 2023 г.

На път и за кратко в етнографски комплекс "Генгер" Айтос

    Гостуването при щерката приключи. Петък е и след сутрешното кафе се товарим на автомобила и си потегляме егале за в къщи. 
    Решаваме, че няма да пътуваме по "магистралата" - пече, еднообразно и скучно, "препускащи" джигити и щеш не щеш трябва да караш в тази жега поне със 140, за да си "в час". Затова тръгваме към Каблешково - от там през селата и като излезем на стария път - Айтос, Карнобат, Петолъчката, Сливен, Нова и Стара Загора и към нас...
    Идеята е, че по пътя има сенки, заведения, където можеш да хапнеш нещо и т.н. Па и не е необходимо да препущаш като луд по пътя и да се "съревноваваш" с някакви "безсмъртни"- на доста от които колите са по-маломощни от нашата, но ...
    Темата за пътуването и впечатленията ще я оставя за друга публикация, а ще остана по съществото ...
Та навлизаме в Айтос и приближаваме светофара в центъра. Пъплим в колона от поне 50-60 автомобила и то поне на 300 м от светофара. На около 2-на метра от него в поредното чакане от поне една минута, ни прави впечатление една скромна табела - Етнографски комплекс "Генгер" - 500 м., а над нея - друга доста по пищна -хотелски комплекс "Славеите".
Така и така не бързаме за никъде, от всякъде се сипе жега и докато светне зеленото сме решили да отскочим за кратко до този музей на открито - па и нали е на 500 м - какво толкова?! Кривваме вдясно и по централната улица гледаме къде ще е да е този комплекс. На 500-я метър стигаме до Т-маркет, Автогара, площад ... GPS нещо се побърка - никакъв "Генгер" ... 
Продължихме напред поне още 300 м, GPS мълчи тъпо, връщаме се обратно ...до Т-маркет и кривваме из разни улички ...
В тая жега  36С, джан джун няма, освен една полицейска кола на сянка, но я подминахме докато се усетим... И направо чудо- виждаме една жена да говори по телефона си под една сянка, спираме и докато й привлечем внимането, направо ми дойде времето за пенсиониране... Като й обясних какво търсим, взе да ме гледа нещо изумено и ми обяснява да се върнм до Т-маркета, да хванем наляво и сетне след бензиностнацията вдясно и там ще се ориентираме ... Подминахме бензиностнацията, свихме вдясно и се зачукахме из разни улички ... В този момент GPS ми показа, че сме близо и взе да ме "направлява" - и след още 500 м ми показа, че съм далеко далеко ...Завъртях се наобратно и с хиляда зора се поведох по табелките - "Славеите" и попаднах на огромен паркинг препълнен с автомобили ... и вдясно хотелския комплекс ...
Сетне засякох разстоянието до главния път - 1,5 км, а не 500 м. Така и не разбрах защо Общината не си е направила труда да постави няколко указателни табелки, за да не се лутат като ненормалници желаещите да се отбият, макар и за малко.
Та да обясня - след като се отбиеш от главния път, караш само по централната улица, покрай Т-маркет и все напред и веднага след бензиностанцията се завива вдясно и кара по тази уличка до края й, където завива надясно, но вместо надясно се завива наляво и си на паркинга пред комплекса.
Още като прекрачихме входната порта все едно, че попаднахме в умаления комплекс "Етъра". Вляво и вдясно къщички във Възрожденски стил, калдаръм, много зеленина и направо някакво блажено спокойствие. Вдясно на масичките на кафенето под дебелата сянка има седнали двама-трима човека и ние, които се оглеждаме като попаднали в друг свят. Бяхме много приятно изненадани.
Второто, което ни изненада, че май почти всички къщички са затворени ...
Тръгнахме към първата къща, която беше с отворена врата и попаднахме вляво на разкошен гълъбарник с гълъбчета, които се разхождаха и навън и въобще не се уплашиха от нас.


Оказа се грънчарница "Орлето". След ослепителната светлина навън, вътре ни се стори доста сумрачно докато очите ни привикнат... 
И лелей, какво изобилие на керамика - направо каквото и да ти дойде на ум... както и много други неща. 
Докато се разглеждаме, се заприказвахме с жената в грънчарницата и дори се запознахме. Оказа се, че се казва Невена Орлова и при това много сладкодумна. Започна да ни разказва за рода им - Орлови, които били потомствени грънчари, двамата й синове били майстори по керамика, грънчари, а тя самата - калфа. Синовете й правели основно червената керамика в магазина. Споменавам само, че с вноса на евтини китайски неща, вероятно за тях е много трудно. Съгласява се и казва, че това е причината традиционните майстори и не само на керамика да намаляват и да се отказват от занаятите. 
Без излишна показност, но с чувство, ни показва майсторските свидетелства на рода, които телефонът ми нещо не успя да заснеме поне малко по-добре ... И внимателно слушаме разказа й ... На времето почти във всяка къща имало майстори занаятчии - грънчари, медникари, кошничари и още много, но грънчарите и медникарите били най-много. Тръгвали с каруците да разнасят из страната произведенията си като се обединявали, за да могат да предлагат повече неща на хората. А те  като видели започвали да викат "аетосите" идват. "Аетос" на гръцки било орел, та от там идвало името на града, а и на рода им - Орлови.
Отделно от това, като погледнеш селището от високо, приличало на орел в разперени крила, та и това също.
В началото на 50-те "новата" власт започнала да притиска занаятчиите да не работят самостоятелно, а да работят в предприятие. Просто нямали друг избор. Така с годините индивидуалността и предприемчивостта им се позагубила, но все пак били останали истински майстори-занаятчии макар и малко. И сега те били все потомствени от поколения. Лошото било, че оставали все по-малко, а и новото попълнение също било рехаво. Колкото и да били добри майстори, трудно в настоящите условия можели да оцеляват и да издържат семействата си.
Това е съвсем малка част от изложеното в магазина.









Дъските и ножовете, както и някои други неща били на тяхни приятели занаятчии - хем за асортимент, хем да имат възможност да покажат какво правят с ръцете си и майсторлъка си и ако се реализира някаква продажба било добре дошло.
През 80-те години от Общината решили да направят общински етнографски комплекс и го открили през 1986 год. Освен грънчарницата имало кошничарница, медникарница, хлебарница, ресторант, кафенета и дори малък хотел. 
А името "Генгер" идвало от рядко храстовидно растение, което единствено растяло край айтос.
В момента кошничарят и медникарят отсъствали, но имала ключ и ни предложи да ги разгледаме.

Кошничарницата е веднага след грънчарницата. Личи си, че се работи в нея, но нямаше готови изделия ... Разбираме, че кошничарят се готвел за участие в някакво изложение.









Медникарницата е точно срещу грънчарницата. 
Вътре е истинска работилница - вижда се оксижен, парчета мед, наковалня, тезгяхи и какви ли не инструменти... както и готови изделия.



Майсторските свидетелства показват несъмнено, че медникарът Евгени Русев е потомствен медникар -  очевидно майстор Гено Дочев е дядо му и чието име вероятно носи.

Много ме впечатлява една голяма медна картина с портрети и красиво оцветена и на тезгяха друга в процес на изготвяне.
Много ми харесаха, но не си позволих да ги снимам - и двете издаваха голям майсторлък.
За сметка понаснимах някои нещица и ще ги пусна.

На тази снимка е стара медна съдина за греяна ракия, но за съжаление не й запомних името.

Чашите са разкошни. Имаше и невероятен сервиз за кафе - вижда се на първата снимка.

Много харесвам медни съдове - имам си цяла колекция включително котлонче с джезве за турско кафе, кафени сервизи, както и доста съдини за готвене.

Направо със зар се излезнах от медникарницата.
Вероятно при следващо пътуване ще си поръчам нещо.
Спираме за кратко пред красивата и поизоставена чешма с година 1986 год.; вземаме си по едно кафе за из път ...











Тръгваме си от това красиво и много нашенско място с едно закачливо магнитче, ръчна изработка и с току що положен надпис "Айтос" на него от Невена Орлова, на която благодарим за гостоприемното въвеждане в чаровния свят на местните занаяти.
Ако имате път, не пропущайте да разгледате това живописно място край Славеевата река и невероятната екопътека. Ако не - паркът, който започва от етнографския комплекс, също е живописен и някак си успокояващ. А ако отделите още малко време, можете да посетите и зоологическата градина в парка, която си е направо изненада за малък град.

събота, 5 август 2023 г.

Сладко от кори на пъпеш

 


    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.
    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.
    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 
    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 
Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.
Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.
Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.
Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.
Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.
Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.
След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.
Пристъпваме към варенето. 
Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.
Простичко и лесно като при всички сладка. 
При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.
Който иска може да слага захар по собствен вкус.
ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.