Показват се публикациите с етикет пещ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пещ. Показване на всички публикации

петък, 6 май 2016 г.

Св.Георги и пълнено агне на пещ




Св. Георги е от малкото светци, обичан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. 
Гергьовден се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия. 
На иконите Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страховит змей, победен от него.
За нас това е един от най-големите и тържествени празници, който поставя началото на лятото. Прави се курбан в негова чест, пече се агне и обреден хляб, както и семейството се събира на празничната трапеза.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес! както и на тези, които празнуват без повод...

Както винаги Гергьовден по традиция посрещаме с печено агне, макар че Великден и Гергьовден ден тази година и май печеното ще ни дойде в повече. Макар че народът е казал "Ядене връз ядене върви, ама бой - не".
 Вече съм показвал печени агнета на пещ - пълненото агне на Венцо и агне на пещ, и затова много много няма да се повтарям, а ще направя нещо като разказ в картинки. Все пак всеки път по нещо се прави различно - иначе няма да съм си аз, а ще е някой друг...

Най-добре е прясно закланото животинче да бъде провесено на ченгел и да се остави поне 24 часа да се оцежда.
Виси на ченгела над тава и се оцежда. Този път се изхитрих и му сложих една торба - да не цапа.
След това както си е провисено, е и най-удобно за втриване на солта, червения и черния пипер.
За целта са необходими поне 10-15 грама сол на кг, 1 ч.л. червен пипер и 1/2 ч.л. черен пипер, както и толкова смлян сух розмарин.
Подправките се смесват и с ръка хубаво се втриват отвън и отвътре.
В идеалния вариант животинчето се намазва с размекнато масло - поне едно пакетче, но в случая поравно олио и масло.
Оставя се така с подправките поне 6-8 часа.


Прави се и плънката - дреболиите се сваряват и докато изстиват, в тенджерата се задушава поне 1-2 връзки ситно нарязан пресен зелен лук, 1 кг ориз; добавят се поне три литра течност (част от бульона от дреболиите и вода); сол и черен пипер на вкус; добавят се нарязаните на ситно дреболии и връзка пресен гьозум (джоджен). Изчаква се ориза да поеме течността.


Тавата се подготвя като в нея се нареждат като скара увити в алуминиево фолио летви.
Излишно е да споменавам, че този път пещта беше запалена към 21,30 часа с идеята към полунощ или малко по-късно агнето да се намърда в нея и на сутринта да е готово, за да може моабета да започне от обяд, а не в късния следобяд.







Следва най-важната част - пълненото: необходими са поне двама човека, че и трима - един го държи по гръб, втори го разтваря, третият пълни.
И в това време наздравицата върви с пълна сила.
Не е възможно да се прави тази процедура и за майсторите да няма глътка хубаво питие.












Тъй като добичето бе доста голямо и едвам го напъхахме в голямата тава, се наложи да му резнем главата с част от врата и вместо да бъде зашивано, главата замина вътре в агнето - да затвори отвора.
В тавата се наливат по една водна чаша ракия, кока кола и бира.
Направо кощунствено, нали?




След 3 часа пещта е на жар, добре загряла.
И майсторите вече са добре загрели....

 Тавата много добре покрита с няколко ката алуминиево фолио, добре притиснато по ръбовете,
 поляга във фурната.
Затваря се плътно и направо се забравя...
Това действие е било извършено към 3,00 часа (без участието на моя милост, която "предаде фронта " и майсторите отиват да спят.
А този, който се е предал първи, рано рано в 7,00 часа прави "инспекция" на пещта и тавата ...





Това е на сутринта в 8,00 часа.

Красота...

Вижда се резултата от подготовката за агнето за печене и загряване на пещта - изпразнения амбалаж ...

Сега е момента да започне да се полива с отделилия се сос в тавата...

През 30-а минути и да си стои под фолиото...










Красота!

Беден ми е речника да опиша Дзверския аромат, който се носи от тавата ... 




Дзверска красота!
















Гладниците са заседнали на масата, но все пак двама се прежалват да домъкнат тавата на масата и баш майстора внимателно отделя горната част на ребрата, разпределя по чиниите плънката и месце ...











Трапезата е заредена, моабета може да започва ...

Май от тук нататък ....

аха остана да се покажат една две - порции ...




















порция



По принцип най-вкусната част е за майстора - опашката, но той щедро я остъпи.
Па и се вижда, че ръката му вече е трепнала.
По-добре историята да спре до тук..

Наздраве и Честит празник!

петък, 11 септември 2015 г.

Агнето на Венцо или пълнено агне на пещ


След като показах АГНЕ НА ПЕЩ  доста му се бях замислил на това агне, но все пак прецених, че не е зле да покажа и пълнено агне на пещ. А защо на Венцо? Ами защото той ме поддерти в края на август да печем агне. Първоначално ми пусна мухата, че агнето ще е около 30 кила, което вече си е почти шиле, а в действителност животинчето се оказа точно 10 кг с главата и в вътрешностите. И биде купено за по 5 лв/кг живо тегло, което ще рече, че ни излезна цели 100 лв. И докато си го гледахме и му се радвахме, стигнахме до мъдрата идея, че агне с тези кила е най подходящо за пълнене.
Необходими са ни: едно цяло агне (около 10 кг), вътрешностите - дробовете (бял и черен), бъбреци, сърце; подправки за това количество - поне 150 гр. сол (предпочитам го да се усеща солта и ползвах 200 гр.), 3-4 с.л. червен пипер (едната лютив), по 1 пакетче черен и бял смлян пипер (по 10 гр.) (носи поне още едно пакетче), 1 с.л. кафява захар; 1 ч.л. сух розмарин (на прах); както и пресен джоджен от градината - колкото повече толкова по-добре. Необходим ни е и поне половин литър хубава домашна ракия.
За плънката: 1 кг ориз, сол и черен пипер на вкус; 2-3 глави лук, 5-6 скилидки чесън;дафинов лист, както и поне 1 ч.ч. пресен джоджен.
Също така и е необходимо олио.

Приготвяне: сравнително лесно.
Започва се с опалване на пещта. На нея й трябват поне 3 часа, хубааво да се затопли, дървата да изгорят и да се превърнат на пламтяща жарава. Разбира се, след като погори около 40-а минути, врата на пещта се затваря и се чака загряването й.
В това време си подготвяме агнето и плънката.
                                                       
Подправките за овкусяване на агнето се смесват в голяма купа, а самото агне се слага в подходящ съд и с ръка хубаво се втриват в него, както отвън, така и от вътре. Агнето се оставя да си поеме малко от ароматите.



Докато агнето се овкусява, в голяма тенджера в леко подсолена вода и добавен дафинов лист, се полусваряват дреболиите му; Като изстинат, се нарязват на ситно. Бульона от варенето се прецежда.







  В друга голяма тенджера се загрява около 3/4 ч.ч. олио, запържват се нарязания на ситно чесън и лук, добавя се и ориза, който се запържва до прозрачност. През цялото време се бърка. Наливат се около 3 л от бульона и се изчаква да се посгъсти. Добавят се и нарязаните дреболии, зелентии и подправки.
 Нека малко да поизстине.







Тука вече е необходим помощник, който да държи агнето с разтворени крака и по гръб.
Всичката плънка се напъхва в него - максимално в кухината от гръдния кош.
Сетне отвора на корема внимателно се зашива (може с дебел конец, а най-удачно е е с тънка неръждаема тел). 






В тавата за печене се нареждат летвички поне 3х3 см, обвити старателно в алуминиево фолио и добре намазненото с олио от всички страни агне се поставя върху тази "скара".
В тавата се сипва около 1 л вода, просто 1 пръст на дъното и се излива ракията.








Върху агнето и отстрани от него се слагат стръкове пресен джоджен и тавата плътно се увива с алуминиево фолио.










Жарта се изгребва навън излишната част, останалата се избутва към стените на пещта и тавата се напъхва в пещта, като пак се връща жарта - пред тавата и отстрани нея.
 Пещта се затваря.
 Това действие бъде извършено към 13,00 часа.



След почти три весели часа, пещта се отваря, тавата се вади и внимателно се маха фолиото.
Внимание ! - такъв аромат се разнася, че спокойно можеш да получиш сърдечен разрив.
 Освен ароматно, нашето агънце така се е опекло, че месото е започнало да пада от костите. Месото е меко и крехко. В тавата има невероятен сос ...





Време е да похапнем .... и си отделяме едното бутче.


Ето и порцийка ...

Освен Наздраве друго няма какво да се каже и да се заложат чашите със студено питие и топло агнешко.
Май не снимах плънката, та тя мойта стана като в оня виц за Боба "по хайдушки"







петък, 21 август 2015 г.

"Опушена" пица на сач



  Просто това е един експеримент и никакъв случай не става за рецепта или за урок как да си направим пица - всеки си има собствен начин, както за приготвяне на тестото, така и за печенето. 
  Експеримент и при това двоен - един за тестото, да изпробвам нещо, което прочетох като полезно и втори, за начина на печене.

   И тука ще споделя само експерименталната част:

   Първо за тестото - прочетох в материалите за вълшебствата на содата бикарбонат следното: Не се безпокойте, ако нямате мая за хляб и ви е страшно необходима. Просто смесете 1 ч.л. сода с приблизително количество начукан аспирин или витамин С. След омесването тестото няма да бухне, но при печенето резултатът ще е изненадващ.
   Та този път за 1 1/2 ч.ч. брашно предварително смесих 1 ч.л. сода с 5 старателно счукани аспирина. И си замесих обикновено тесто за пицата - 1 ч.л. сол, 1 1/2 ч.л. захар и 2 с.л. зехтин.
   
  За печенето: всички в общи линии си печем пиците в тавички или на хартия за печене и то в елекрическите фурни. И все такива пици нямат онази специфична коричка отдолу на печените в пещ, а за вкуса на опушено да не говорим.
  Глиненият сач може да изиграе ролята на нагорещено дъно на пещ, а малка хитринка да даде аромата на опушеното.
 И така:


  взема се сача и с мокра хартия за печене се очертават размерите му, които трябва да има нашата пица.

 По тези размери се разстила основата от тестото, върху което ще сложим плънката.

 Оставя се хартията с тестото, а сачът заминава във фурната да загрява на 250 С.







Докато фурната загрява, върху тестото се нарежда плънката - малко доматено пюре, колбаси, нарязан домат, кубчета кашкавал, настъргана моцарела и т.н. Пръска се със зехтин и поръсва с любими подправки:


 Подготвяме и втората част от експеримента за печенето: в емайлирана излязла от употреба купичка слагаме една шепичка подправки (изсушена чубрица, мащерка, босилек), както и няколко натрошени клечки (моите бяха изсушени лозови) и една малка хартийка.

 Когато фурната е загряла, сачът се вади и бързо върху него се прехвърля наредената пица и хоп обратно. В купичката се запалва хартийката и се слага на дъното на фурната. Запалените подправки започват бързо да димят и да пълнят фурната с дим, та чак абсорбаторът се видя в чудо.
 За 13-15 мин. на 230 С пицата е готова.

  Резултатите:
 Ароматна пица с лек дъх на опушено и хрупкава коричка отдолу.
 Тестото също бе изненада: добре бухнало и пухкаво. Едвам успях да отделя едно парченце в името на експеримента - изпробвано на вкус след 24 часа и след 48 часа. Тестото не се беше изсъхнало или втвърдено, а си стоеше все едно след печеното и никак не беше загубила вкус.



Е все на някого може да му се прииска да си хапне "опушена" пица в къщи - все едно, че е от пещта ... 







събота, 18 април 2015 г.

Да опечем агнето (или агне на пещ)


Мина Великден, идва Гергьовден - по традиция - време е за печените агнета. Пак по нашенската традиция, пекат се в пещ (фурна) или чеверме. 
В детските ми спомени агнето винаги се печеше в кирпичената пещ на двора. Този път нямам намерение да разказвам дълги истории за спомените от детството, нито пък за Дядо... Само ще кажа, че когато преди 40 години вуйчо ми събори пещта в двора, защото го "загрозявала", имах чувството, че нещо хубаво си отива. За мен пещта в двора беше символ на семейството и на хубавата храна - в нея Баба печеше хляба, разни ястия, тиква, какво ли не ... и разбира се няколко пъти в годината - агнета; а по Коледа - и прасенце.
На стари години си построих пещ - по мой си модел и каквато си исках. Вече няколко години си пека агнетата (и куп други неща) в нея.
До сега съм пекъл основно цели агнета - пълнени. Но тази година животинчето се оказа цели 20 кг, т.е. доста по-голямо от тавата (а тя е значително по-голяма и специално поръчвана с оглед размерите на пещта).


Агнето бе заколено, одрано и  т.н. в събота рано сутринта. Задължително е да престои поне 24 часа, увисено на ченгел, за да се отече кръвта от него.
За целта биде окачено на ченгел под навеса, от долу поставена копаня и деликатно наметнато с марля.

Пещта бе опалена от 7,30 часа сутринта и към 10 часа напълно готова да поеме тавата.

Момента, в който установих, че няма как да се побере в тавата, реших, че ще го пека на големи парчета.












Животинчето на бърза ръка бе разфасовано на бутчета, плешки, ребра и най-ценното - опашката.
От снимката по-горе се вижда, че това не е опашка, а  си е направо койрук (агнето бе от специална месна порода).
На дъното на тавата наредих значително количество лапад.




За овкусяването на месото отидоха 160 грама сол, едно пакетче - 10 гр. черен пипер; 2 с.л. червен пипер и 1 с.л. млян кориандър и 1 с.л. сушен риган.







На горната снимка се вижда разликата между стандартната тава и моята.



Пещта е готова и ние - почти изцяло.





Върху овкусеното месо добавих и нарязано на късчета 1 пакетче - 250 грама масло.










Между месото напъхах поне две връзки пресен джоджен от двора, а отгоре - почти покрих с листа лапад.
В тавата се налива и една бутилка минерална вода - 1,5 л.
Старателно се овива с алуминиево фолио.





От пещта се изгребва определено количество от жарта (около 1 кофа) и тавата се напъхва вътре, вратичката затваря и за агнето се забравя поне за два часа.
Цялата процедура дотук е отнела не повече от 30-40 минути.



Следващите три-четири часа от печенето на агнето в пещта са ми любимите.
Изгрибаната жар е прехвърлена в походното барбекю и докато тлее се приготвят шишчетата - за тази цел си имам специални - дървени, от опален дрян.


направо нямаме търпение

веднага след шишчетата, е ред и на кюфтаците


шишчетата са вече на масата, следват ги кюфтета след малко - вече е време за охладеното питие

Сега можем да бъдем търпеливи


Дори и ръцете ни не треперят, а само фотоапарата леко трепва





След точно два часа, тавата се вади от фурната- леко се открива откъм едното крайче: спокойно - от тази аромат може да се припадне, но търпение: пак се завива и се напъхва вътре наобратно (онзи край дето е бил навътре, сега е към вратичката)





След няколко шишчета, кюфтета и питиета, е време да приготвим ориза - т.нар. дроб сърма. В тавата се слагат ситно пък и не дотам нарязаните вътрешности на агнето, предварително сварени. Добавя им се 1 кг ориз, почти едно пакетче черен пипер, 2 с.л. сол; две три връзки пресен лук, нарязан на ситно; една-две шепи пресен джоджен и ситно накълцан лапад. Доливат се малко повече от 3 л вода, хвърлят се и две три бучки масло. Всичко си е в суров вид (с изключение на дреболиите).
Тавата се завива плътно с фолио и заминава във фурната - върху тавата с агнето. Е тук се иска малко майсторлък - хем да я сложиш леко напречно, хем да бръкнеш в пещта и да не се изгориш.

Точно след един час и двете тави се вадят от пещта... И се оставят да си починат мъничко

Агнето....










Дроб сърмата!










месото се е отделило от кокълите










Дзверска вкуснотия








Направо си е приказка, но нямам думи да пресъздам аромата на опеченото и леко опушено агнешко ...
Пък и историята нататък е по-добре да се премълчи...