Показват се публикациите с етикет печива. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет печива. Показване на всички публикации

понеделник, 7 август 2023 г.

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

 


     Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.
    Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.
Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:
В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно  и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.
Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.
Тавичка се застила с хартия за печене.
С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.
Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.
Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...
След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.
След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.
От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.
Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.
Правете смело  - лесно е.

четвъртък, 6 април 2023 г.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 


Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.
В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.
Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 
Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.
И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.
Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.
Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.
Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.
Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.
Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.
На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 
По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.
Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.
Последва нападението на готовата гарнирана пита.
Голяма вкуснотия ...
Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.
Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

неделя, 5 февруари 2023 г.

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.
    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.
    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.
    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.
Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 
След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 
В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.
Оставя се да си почине добре за 15-а минути.
В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.
Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.
След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.
В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.
Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.
Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.
По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.
Просто уникално ...
Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:
От така направеното тесто отделих около една купичка.
Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 
Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.
Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.
Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.
Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

вторник, 6 декември 2022 г.

Ябълкови палачинки


   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.
    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.
Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.
Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.
Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.
Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.
Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.
Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.
Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.
Идеално си вървят с мед или сладко.
Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.
Навива се на руло и се хапва с кеф.
В случая с нектар от ябълки - несниман.
То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.
Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.
Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.

петък, 29 април 2022 г.

Специален козунак по чешката рецепта на Чедото

 

За пръв път ще направя такава публикация в блога си и по този начин.
Ето и рецептата:

Рецептата е пробвана и резултатът е невероятен. Гарантирам за това.

вторник, 15 декември 2020 г.

Содени питки с картофено пюре и извара

 


    Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.
    До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.
    Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:
    В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.
(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)   
Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.

Готовото тесто се оставя малко да си "почине". 
В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.
Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.
Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.
Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.
Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух. 
Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката. 
Няма да коментирам вида ...
Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.
Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.
Проверка с шпатула - с повдигане на питките.
След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят  да си отдъхнат.
Следва нападение ... 
Вкуснотията е невероятна.
Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.
Остават пръхкави и мекички през цялото време. 
В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.
Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...
Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.
Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.
Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)

неделя, 18 октомври 2020 г.

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.







 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.



Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

понеделник, 7 септември 2020 г.

Лесни ПИТКИ за сандвичи

 


    За себе си мога да кажа, че тези питки се замесват максимум за пет минути, сетне се пекат за около 25 минути и като резултат питки с твърда хрупкава коричка и мека вътрешност.
    Като се замисля то няма и какво толкова да се обяснява: за 6-8 броя са необходими едно яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар; 6 с.л. кисело мляко; 8 с.л. лъжици с връх брашно и 1 ч.л. бакпулвер, както и 2-3 с.л. олио. Брашното е малко относително, но ще обясня ...
    Първо, фурната се включва на 200С да загрява.
    В това време яйцето се разбива с киселото мляко, олиото,  солта и захарта с вилица; Слагат се и 4-5 с.л. от брашното с добавка на бакпулвера. Разбърква се с вилицата докато се получи доста гъста каша и се добавя останалато брашно. На бърза ръка, буквално с няколко движения се омесва както си е в купата. Получава се доста меко тесто, което се меси с намазнени ръце.
    Тавичката се застила с хартия за печене и от тестото се късат топчета с големината на безизболна топка - около 60-70 грама, които на ръка се оформят като леко продълговати ръгби топки. С остър нож се цепват по средата и намазват с четката с вода (може и с разбито яйце).
Тавичката се пъха във фурната и се пече за около 20-25 мин. до хубаво зачервяване отгоре.                            Като се извадят от фурната се напръсват с ръка с малко водичка и закриват с кърпа.                        Получават се питки с хрупкава коричка отвън и мека вътрешност. Могат да се разнат на две и да се нъплят с желана плънка. В интерес на истината издържат няколко дни без да изсъхнат.                    Лично аз си ги поднесах в къщи с домашен пастет от свински черен дроб, който се оказа дзверска вкуснотия.
    Не казвам НАЗДРАВЕ,защото това си е закуска, а не за мезе ...

вторник, 25 август 2020 г.

ХАЧАПУРИ по най-лесния начин

 


    Хачапури. Самата дума има някакво ей такова магическо-загадъчно значение. И веднага си представяш нещо екзотично и много вкусно.
    В буквален превод "хачапури" от грузински, хача е извара/сирене, а пури - хляб. Иначе казано - тестено изделие (питка със сирене). Кой знае защо все съм го асоциирал с онези лодчици, напълнени със сирене (адигейско, което прилича на нашия кашкавал) и за разкош - чукнато едно яйце вътре. Всъщност, това е една разновидност, наречена "хачапури по аджарски", измислена от рибарите нейде в Аджария ...
    Наскоро гледох едно предаване за хачапури-то и се оказа, че има над 300 разновидности, сред които такива не само със сирене, а и с варено месо и риба на пара; има и с мая в тестото; има и със сода; има с бутер тесто и т.н. 
    Изобщо свят ми се зави, а един грузински  Шеф имал специализиран ресторант в Москва само за хачапури и то с негови авторски рецепти за над 40 вида, а да не говорим за останалите видове в менюто ... 
    И покрай всичко това взех, че се зарових да разбера същността на този грузински "деликатес", по който маса народ е луднал. 
    Демек с една дума стигнах до един извод - всяко тесто, печено (на тиган, фурна, скара) с плънка основно от сирене (нашенско или тип жълти сирена) може да се нарече "хачапури". Ами нямам какво да кажа - беден изказ: при нас има бухти, сиренки, изваренки, тиганици, търкалаци, гюзлеми.... (все печива от тесто със сирена) и няма да ми стигне една страница да ги изброявам, но всяко едно от тях си подсказва особеността на печивото и начина на изпълнение.
    Е, стига: няма да пиша дисертация на тази тема - просто исках да внеса някаква яснота.
Рецептата я прочетох от известен грузински кулинарен блогър - Георгий, която я нарекъл "мързеливо хачапури". Много е лесна: колкото сирене в тегловни единици, толкова и брашно (демек 150 грама сирене и 150 грама брашно), едно яйце, 1/4 от това количество (т.е. около 40 мл) олио и кисело мляко с 1/2 ч.л. сода, колкото да стане гъсто тесто. Бърка се с вилица. Значи за сравнение - доста по-гъсто от това за палачинки, но свободно да се излива.
Тиганът с незалепващо покритие се загрява на на най-силната степен и сетне се намалява с 1/3 - демек от 9-та на 6-та степен. Не се слага мазнина, а се изсипва слой от тестото със сиренето горе долу с дебелина около 1 см. Онзи пише, че се пече под капак около 5 мин., но за три минути е готово и може да се обръща. След обръщането- печенето продължава 2 минути. Е, на моя котлон на 4-тата минута бе готово за обръщане и от другата страна - две минути.
Пекох го под капак. Тука правя едно отклонение от рецептата на грузинския блогър - сиренето натроших с вилица на едро и олиото замених в съотношение 2:1 с масло. Ароматът на масло бе невероятен. Много се замислех дали в тестото да сложа шарена сол, чубрица или самардала, но след опичането и слагането в чинията се ограничах с леко поръсване с т.нар. шопска сол (демек разновидност на шарената сол).
Снимката не е най-качествените заради Телето, което от време на време си прави шеги с мене, но за сметка на това стана невероятно вкусно, а отне макс 5 минути за предварителна подготовка ...
Пробвайте това мързеливо хачапури и няма да съжалите.

четвъртък, 16 юли 2020 г.

БАНИЦА ПО РОДОПСКИ


      Винаги като правя баница се сещам за вкусните баници на Баба и лете, и зиме печени в печката на дърва и невероятният аромат на масло и вкуснотия ...
    Ако питате защо по родопски? Ами просто - клиновете със сирене и картофи там са типични и са класика.
       За една стандартна тавичка с  диам. 30-а см са необходими пакет кори за баница (400 грама), поне 250 грама овче сирене (желателно, но може и краве, дори и качествена извара); 3- 4 яйца; 2 картофа, сварени, обелени и намачкани с вилица или едро настъргани; 1 кофичка кисело мляко (леко отцедено); 1 ч.л. сода и поне 100 грама разтопено масло.
   В подходяща купа се разбъркват яйцата и сиренето, добавя се киселото мляко със загасената в него сода с няколко капки оцет, както и 1-2 с.л. масло.
    От тази смес се отделя 1/2 ч.ч., а в остатъка се добавят намачканите картофи.
    От корите за баницата се отделят 6 броя, ако са по-тънки и 4 броя, ако са по дебели. Останалите кори се накъсват на произволни парчета и смесват с плънката като се разбъркват добре с лъжица.
    Фурната се включва на 200С да загрява.
    Тавичката се застила с хартия за печене и слагат първите три (две ) кори, които се намазват с масло. Върху тях се изсипва всичката плънка и се покриват с останалите кори, които също намазани с масло.
    Баницата се нарязва на парчетата. Останалото масло се смесва с отделената смес, леко се разрежда с газирана вода и с нея се залива баницата.    
  
 

    Пече се около 40-45 минути - или до хубаво зачервяване (зависи от фурната). По някое време се проверява дали отдолу се е зачервила.  Ако се налага, може да се покрие отгоре с хартия за печене.
    Сетне е ясно. Вади се, завива се с кърпа и се оставя поне 15-а минути да си почине, преди да се нареже и нападне. Стига да може да устоите на аромата й...

П.П. По желание може и да се увеличи количеството на картофите или пък за да се намачкат на по-едро, за да се усещат. 
На снимката се виждат нарязаните парчета и парченцата картофи ...

Правете смело, невероятно вкусна е...

събота, 4 юли 2020 г.

Пълнозърнест хляб



        По принцип най си харесвам хляба от бяло брашно - пухкав и бухнал и неустоимо вкусен. 
Преди врем открих това брашно и много ми хареса на външен вид, та взех, че си купих цели 5 пакета. То добре ги купих, ма и трябва да се оползотворят. И започнах да правя пълнозърнест хляб изцяло по рецепта на Чедото. До сега все правех от такова брашно, но смесено с бяло в различни съотношения.                                                                Но по рецептата на Чедото заложих изцяло на пълнозърнестото брашно. Всичко е толкова просто, че просто не е истина: 300 грама пълнозърнесто брашно, 1 ч.л. суха мая, 1 ч.л. сол и 1 1/2  ч.л. захар. Смесват се сухите съставки и се размесват с около 175 до 200 мл марна (на стайна температура) вода и 2 с.л. зехтин. Полученото тесто се оставя да втасва на топло, покрито с мокра кърпа.                                 След като бухне, се оформя като хлебче или може да се сложи в кексова форма, покрита с хартия за печене и се оставя още веднъж да бухне за 30-а минути. Преди да се сложи във фурната, хлебчето се резва на три четири места леко напречно или под диагонал с остър нож и ръсва с малко брашънце.
Пече се на 190С с вентилатор за около 30 минути като във фурната е желателно  да се сложи и тавичка с топла вода на дъното на фурната.                        Така получава хлебчето твърда коричка и мека вътрешност - Става разкошно и може да се сервира с масълце и хубаво сиренце.   Дори и да се пекне на тостера пак става.                                                                                Правете смело. Става невероятно хлебче.

П.П.
Вдясно е хлябчето направено по същите пропорции, но само от бяло брашно. Разликата е очевАдна - бухна невероятно и стана пухкаво.

понеделник, 22 юни 2020 г.

Вита баница с лапад, ориз и сирене



    Рядко пиша за баници, че рецепти бол, а и си мисля, че всеки мало малски опитен в кухняна може да отпретне една баница. Ама май си има и тънкости баницата да стане пухкава и невероятно вкусна, без да е мазна или пък прегоряла.
    От всички баници харесвам т.нар. нетрадиционни - демек с различна плънка от яйца и сирене. Тези с лапад, коприва или спанак стават наистина невероятни и в случая ще разкажа за една такава с лапад, ориз, сирене, яйца и кисело мляко, което е направо трипач... Ядеш, рИвеш и не можеш да спреш ... Даже можеш да си я ползваш за мезе към питието ?!!!
    Какво е необходимо за една стандартна тава с диаметър 36-38 см? Около 350 грама сирене, натрошено, че е по-евтино; около 50-60 грама разтопено масло, смесено с 1-2 с.л. олио; около 30-40 листчета лапад (на които се почистват жилките) и нарязват произволно; перата на 1-2 стръка пресен лук, нарязани на много ситно; поне 4 яйца и около 70 грама ориз, запържен в малко масло и сварен с 2 чашки вода и 1 ч. прясно мляко почти до пълна готовност; една кофичка кисело мляко; 1 ч.л. сода и 2 с.л. брашно; кори за баница - 14 броя.
Тавата леко се намазнява и застила с хартия за печене. Всички продукти (сирене, лапад, ориз, 3 от яйцата, 2/3 от кофичката кисело мляко) се смесват. Една кора леко се намазнява и върху нея се слага другата. По дължината й се сипват 2-3 пълни с.л. от плънката и разстилат внимателно от единия край. Навиват се на руло. Започвам да ги падреждам в кръг в тавата от вън навътре, като последното парче се навива съвсем на охлювче. Последното яйце се разбива с остатъка от киселото мляко, в което е "загасена" содата и се добява брашното (ако е останало от мазнината за намазване, се добавя и тя). Ако сместа е много гъста, може да се разреди с малко газирана вода. С нея се залива навитата баница.
Докато се подготвя баницата, фурната се включва да загрява на 200С. Пече се не на средната, а на по-долната решетка - около 40 минути. Някъде около 20-а минута, тъй като взе да се зачервява много бързо, се наложи покриване с хартия за печене. След ваденето от фурната, се покрива с кърпа поне за 30-а минути добре да се задуши. Става невероятна вкуснотия- да си оближеш пръстите. По същия начин може да се направи вместо с лапад със спанак или пък с коприва, но тя трябва предварително да се измие и попари с вряла вода.
Правете смело с каквато зелентия имате, а количествата са по нашия вкус. Всеки може да си нагоди по негов - с повече зеленко или сиренце, или вризче или мазнотийка ...
Отнема не повече от 30-а минути да се направи и сетне докато се пече, иска малко търпение ...

сряда, 3 юни 2020 г.

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта



  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.
 
Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.
Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.
От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.
Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.
Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.
При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.
Правете смело, резултатът си заслужава.
И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!