Показват се публикациите с етикет от старите тефтери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет от старите тефтери. Показване на всички публикации

петък, 13 ноември 2020 г.

Желиран десерт от цедено кисело мляко

                                     

    Както много пъти съм повтарял, не знам дали този живот ще ми стигне да кача в блога и старите си рецепти, които съм записвал през годините в тефтерчета, на листове, а в последните 15 години в специални "готварски" тефтери.
    Ей затова само ще ги преписвам:

    6.01.2009 год.

    2 кофички кисело мляко се оцеждат в марля и полученото цедено кисело мляко се подслажда с 2 с.л. мед и разделя на две равни части.
    1 кутия лимонови разенки се разделя на лимоновите и портокаловите. Всеки вид се разтапя в микровълновата.
    Полученото желе от тях се смесва с цеденото кисело мляко - лимоновата и портокаловата поотделно. 
    В подходяща купичка или чашка се поставя от всяка смес така че да се получат разноцветни слоеве.
    Следва престой в хладилника, за да стегне желето от бонбоните и са готови за сервиране.
    Могат да се поднесат само с листче прясна мента или резенчета портокал и лимон.

    Много бърз, лесен и вкусен десерт с хубава визия.

четвъртък, 13 февруари 2020 г.

Рецепти от старите тефтери


 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.
 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 
 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.
 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.
 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.
 Та така - да започваме с далечната 1984 год.
 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:
КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 
В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.
 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.
 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 
 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА


 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.
 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.
 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.
 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.
 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ
на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.
 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.
 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ


ПАНИРАНИ САНДВИЧИ


ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА


Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.


две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ



ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.


понеделник, 27 август 2018 г.

Орехчета от козе сирене


 1. 250 грама козе сирене се намачкват и смесват с 30 грама орехови натрошени на ситно и предварително запечени на тигана ядки и с 50 грама ситно нарязани сушени кайсии и смокини
2. Получената смес леко се затопля на водна баня и се разбърква с 50 мл сметана

3. Като изстине се смесва с един разбит с малко сол белтък. 

4. От получената смес се правят топчета с големина на орехче и се набождат едно по едно на късо шишче или клечки за зъби

5. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене и се пекат до леко зачервяване на 200С

П.П. Може да се направи с всякакво сирене.

Пюре от грах за гарнитура


 То всичко си е ясно от снимката:
 Една консерва грах (може буркан - количеството зависи) се затопля леко, прецежда се и грахът се слага в блендера заедно с малко масло (бучка 20 гр.), по 1 ч.л. черен пипер, мента и мащерка и 10-а обезкостени маслини. Смила се до желана консистенция.
 Сервира се в половинки червена чушка, предварително обелена и леко заварена на пара. От горе може да се украси с резната маслинка или стръкче магданоз.
 Необходимо е подготвеното така пюре да престои в хладилника поне час - добре да се охлади.

П.П. В старите тефтери имам толкова много рецепти, които не само са записани, а задължително са изпробвани.
Само дето не знам кога ще мога да ги направя отново и да ги публикувам със снимки.
Е затова ще си ги пущам по този начин. Все на някого ще му стане интересно, ще прочете и може да му влезе в полза.

събота, 25 август 2018 г.

Зеленчукова мусака по Дзверски


 Това просто е едно уникално вкусно ястие, което изрових от старите си тефтери - от времето когато си записвах рецептите и не правех снимки. 
 В последно време готвя предимно за двама човека като почти точно преценям колко продукти ми трябват, но този път толкова се вдъхнових, че станаха порции за повече от 6 човека.
 Бях готов поради тази причина да я нарека "зеленчукова мусака провал в кухнята" или "зеленчукова мусака за гладници", но както и да е ...
Необходими продукти за поне 6 порции:
една голяма тиквичка, два големи патладжана, една голяма червена чушка и поне две зелени (тези бяха слаботелесни - затова 5 броя);
4 средни моркова
1 ч.ч. обелени и нарязани на кубчета домати; 5-6 губи печурки; 2 големи глави лук, 5-6 скилидки чесън (винаги слагам повече);
поне 500 грама мляно месо или кайма
около 150 грама ориз
2 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци
1 с.л. от универсалната гурме сол
поне по 1/2 връзка копър и магданоз
((подправките в общи линии са въпрос на лично предпочитание)
около 80 мл олио за запържването
Преди да продължа, един малък трик за ориза.
Оризът се измива под течаща вода и сетне се залива с вряла вода от бързонагряващата кана. Може и да му се сложи щипка сол.
Водата може и да се смени поне веднъж. Всичко това за 30-а мин. Така се отмива нишестето от ориза, почиства се добре и при готвенето стои на зърна,  не се слепва. Ако престои повече време -една нощ, е необходима по-малко вода за варенето му.
И също малък трик за каймата, която ще се запържва - преди да се сложи в тигана, може да се размие с малко бульон. Или като се пусне в тигана, да се залее с кафяна чашка топла вода (или бульон) - по този начин не става на бучки и се запържва много лесно.
И още едно нещо за улеснение в готвенето:
Не е необходимо да се виси в кухнята и да се режат зеленчуците.
Може да се седне пред теле-то, да се гледат новините примерно, да си сипнеш чашка питие и да си подготвиш всичко предварително - рязане, ситнене и т.н. Сетне пред котлона всичко е много по-лесно.
В изпълнението няма нещо сложно:
При толкова продукти е желателно да се ползва голяма тенджера, че иначе трябва да се ползват поне два тигана.
Загрява се олиото, задушават се лука и чесъна; каймата, ориза, морковите, чушките, доматите, гъбите, тиквичките и патладжаните. Слагат се солта и подправките. Всичко се оставя да покъкри поне 20-а минути като при необходимост се налива малко топла вода или бульон (в случая "глътна" 1 1/2 ч.ч. бульон).
Задушените заленчуци се прехвърлят в голяма тава и заминават във фурната на 200С за около 40-50 мин.
Готовността на ястието всеки знае как се проверява.



Инцидентно ми хрумна да направя и заливка - в старата рецепта не съм писал за заливка.

За заливката се разбиват в купа две яйца, 1 кофичка кисело мляко, в което се загася 1/2 ч.л. сода, добавят 2 с.л. с връх брашно и малко сол.
Заради идеята, само 3/4 от тавата бяха направени със заливката.
Връща се във фурната и се дозапича за кратко - до зачервяване на заливката.
Оказа се, че със заливка ястието е много по-вкусно...

Мусаката е готова.
Тавата се вади и обилно поръсва със ситно нарязани магданоз и копър, от които предвидливо са запазени по малко.
Изчаква се поне 10-15 минути да се поохлади и тогава се нарязва порционно и тавата може да се сервира на масата или пък да се слага направо в чиниите. Това е най-трудният момент - да почакаш малко, че на ароматите от тавата трудно може да се устои.
Поднесена с кисело мляко, зеленчуковата мусака е невероятно вкусна.

Впрочем, на следващия ден или след пълното й изстиване е още по-вкусна.

Наистина става дзверски вкусна.

Правете смело, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 28 май 2018 г.

Супа коприва със забулени яйца


Рядко показвам супи, но сега има зелентии по пазаря и двора. 
За мен направията на една супа е нещо, което отнема максимум 10 минути подготовка и сетне мултитенджерата за 10 минути я приготвя.
А и започнах със Старите готварски книги и първи в тях са супите.
Ето я рецептата от 1928 год.

 
 Пояснявам "чисто масло" е зехтин.
Разликите - след измиването на копривата, я попарвам във вода за 10 минути и след това се нарязва на ситно.
Вместо лимонтозу - прясно изцеден лимонов сок и ситно нарязано лимончето.
Малкото ориз е 2-3 с.л. предварително измит.
Вместо да варя яйца и т.н., когато супата е готова внимателно в купичка се чукват едно по едно четири яйца и едно по едно внимателно се  пущат в тенджерата със супата. Съдината се затваря и след 10-а минути айцата са се самобулили и супата е готова за сервиране.
Във всяка купа се слага по едно такова яйце.


 Яйцата са станали перфектни.

 Супата, освен че е много вкусна е и много полезна и дава на организма ценно желязо.

 Като говорим за ползите, водата от изкисването на копривата се изчаква да поизстине, прецежда се през кухненска хартия и се пие.

 Хем вкусно, хем полезно.

петък, 11 май 2018 г.

Супа с картофи, коприва и сирене


 Не си падам по супите, но в последно време взех, че не само проядох, но и започнах да ги правя.
 В подареният ми безценен сборник с 5 готварски книги от 1925 до 1935 год., всяка книга задължително започва със супи, първо се зачетох в тях.
 Ето една от тях, която ме заинтригува:


 Идеята за картофена супа със сирене много ми хареса.
 Необходими са 2 с.л. мазнина (една масло и една олио), 2 главички нарязан на ситно лук и 2 големи картофа, сол и чубрица.
 Лукът се запържва, налива се 1 л вода и когато заври се пущат картофите.
 Направих я изцяло по рецептата, но добавих и 2 моркова, обелени и нарязани на кубчета, както и шепа коприва, нарязана на ситно.
 Семпло и бързо с продукти дет` винаги ги има в къщи.
 Стана страхотно вкусна.

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Най-лесните зелеви сарми в гювеч

 


 Това са най-лесните и най-мързеливи зелеви сарми, които съм правил. И по-скоро не може да се нарече рецепта, освен полезен съвет за бързата им направия.
 Преди да започна, само ще кажа, че не обичам да правя сарми заради голямата врътня около тях, макар че иначе ги обичам и си ги хапвам с кеф.
  Необходими са: зелеви листа, тънка (а защо не и дебела) сурова наденица, ориз, черен пипер и чубрица или джоджен. Може да се добави и малко ситно нарязан лук.
  Количества не посочвам, защото всичко зависи от количеството, което ще се прави...
  Изпълнението е направо елементарно: 

 Зелевият лист се рязва под формата на триъгълник.
 В широкия край се слага парченце сурова наденица резнато с дължина 3-4 пръста, сипва се лъжичка ориз, ръсват се малко от подправките и се навива сармата. 
 Така се процедира с цялото количество ...
 Изрезките от зелето се слагат на дъното на гювеча, а отгоре се нареждат сармите.

Сипва се 1 ч.ч. разсол и 1 ч.ч. вода, колкото да се покрият сармите.
 Отгоре им се слага парче овкусено месо (може само да се покрият с чиния или със зелеви листа) и гювечът заминава във фурната на 150С поне за 2 - 2,5 часа.
 В общи линии пекат се готовност.



 Резултатът страхотни зелеви сарми, приготвянето на които отнема 15-а минути... и в добавка и добре опечено месо.

  Вместо с наденичка може да се направи с овкусена кайма, която просто се смесва с ориза и подправките.

  Бързо, лесно и вкусно!

събота, 3 септември 2016 г.

Кашкавалени "бухти"




























Скоро си преглеждах един от много старите тефтери - от преди повече от 20 години и намирам нещо със заглавие "фалшив паниран кашкавал". Всъщност - настърган кашкавал с едно яйце, оформен с ръце като плоска питка (шницелче) и запържен. Правил съм го във времето, когато панираният кашкавал не ми се получаваше, както трябва.
Та тръгнах от там и реших да променя малко идеята - в последно време избягвам пърженето (няма причини за това, ама ...):
Та продуктите 1 ч.ч.настърган кашкавал, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1 яйце и 3/4 стръка магданоз и пресен копър, нарязани на ситно, 2-3 с.л. брашно.
За изпълнението направо няма какво да се описва: 




Всички продукти се смесват в една купа и се получава нещо като тестена маса.

(на снимката  същите продукти са с 2 яйца и малко повече брашно, че стана доста течно).










Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона с 1/3 - та.

С лъжица се гребва от сместа и се сипва върху тигана като може да им се придаде форма по желание.









Пекат се от двете страни до зачервяване.
На крайната вдясно се вижда как се стяга и променя цвета си, което значи, че е готова за обръщане. 









 Стават страхотни за предясние.
 Ако се направят по-дебелички, са си направо като паниран кашкавал.

 На поднесени с мармалад и сладко, се оказаха невероятни за закуска...

понеделник, 25 юли 2016 г.

Хрупкави пилешки крилца на фурна



Необходими продукти: по 2-3 пилешки крилца на човек; за овкусяването: сол и черен пипер на вкус, червен пипер, мед, олио, соев сос; за приготвянето: царевично брашно и галета.
Изпълнението е простичко: 



 Пилешките крилца, както са цели, се почистват като изрязва онзи израстък на крайното крилце.

 Измиват добре и подсушават с домакинска хартия като се начупват при ставите. 











 Всички продукти за овкусяването се смесват в купа и крилцата се овалват в сместа. Нека да престоят така поне 2-3 часа (а може и цяла нощ).









В друга купа царевичното брашно се разбива с малко вода (или прясно мляко) - да се получи като гъста каша (по-гъста от палачинково тесто).
 Крилцата се сгъват като плик и много добре се овалват в "кашата", след това в галета.
 Галетата може да се направи и домашна - смлян в блендера сух хляб и пресят.





 Оваляните крилца се нареждат в тавата върху хартия за печене.
  Пекат се на 220С за около 30-а минути. Като се проверяват от време на време. Като се зачервят хубаво, са готови.

  Моите малко ги "проспах", та ги попрепекох, но компенсираха с вкус.

  Наздраве!


П.П. за по-тертиплии и за по-напреднали с рязането:

 Пушен бекон се нарязва на продълговати парчета, скилидка чесън се нарязва на парчета, както и леко замразен кашкавал - на парченца.
 С остър нож кожата на крилцето се пробива и с ножа се прави нещо като "джобче", в което се набутва скилидка чесън, парченце кашкавал и парчето бекон - както е на снимката.
Сетне се действа, както съм писал по-горе.
Стават дзверски вкусни!