Показват се публикациите с етикет ориз. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ориз. Показване на всички публикации

петък, 3 септември 2021 г.

"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 


 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.
 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.
А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.
 
Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.
Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 
Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.
На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 
Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.
В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.
Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.
Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 
Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.
3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.
Допича се до хубаво зачервяване.
На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.






След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.
Нашата зелена дроб сарма е готова.
Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.
Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.
Пробвайте и няма да съжалите.
Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.
НАЗДРАВЕ на всички!

неделя, 8 декември 2019 г.

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)

 
  Предложението ми този път е за една невероятна "мусака". Иначе трябва да го нарека запеканка, но това със запечената заливка отгоре за мен си е мусака. И няма да влизам в спорове какво е мусака и какво не е.
 Така стана, че преди една седмица точно се обзаведох с цяла торба млада коприва и толкова лапад - да не повярваш, че на 1-ви декември можеш да си ги набереш от поляната. Беше точно преди да падне първият сняг.
 Хапваше ми се нещо по-различно и затова заложих на "мусака".
Необходимите продукти са коприва - колкото повече, толкова повече - по Мечо Пух; 1 ч.ч. ориз; 1 глава лук; 3-4 скилидки чесън; 1 морков и 1 домат; поне 300 грама тлъсто свинско месо.
За подправянето - сол, черен пипер, джоджен.
За заливката: 1 кофичка кисело мляко, 2 яйца, 3-4 с.л. брашно без връх, 1 ч.л. сода, сол и черен пипер. Както и малко твърдо сирене за настъргване.
Изпълнението е простичко: Тлъстичкото свинско се нарязва на кубчета и запържва в идея мазнина (1-2 с.л.). Вади се от съдината и в същата мазнина последователно се запържват ситно нарязаният чесън, лук и морков. След това се добавя оризът и като остъкленее се слагат 3 ч.ч. бульон (замразен във фризера винаги), но при липса - топла вода. Само че преди него - нарязаният домат и сетне подправките. Добавя се месото и се оставя да къкри поне 20-а минути - до набухване на ориза.
В това време, докато оризът се вари с месото, в купа се разбиват киселото мляко, содата и брашното, добавят се щипка сол  и черен пипер и се настъргва твърдото сирене.
Вау, отнесох се и забравих за копривата.
Докато правим предишните манипулации, я слагаме в голяма купа и я измиваме много добре.
В бързоварната кана загряваме около литър вода и попарваме копривата. След като поизстине малко, се нарязва на ситно и добавя при ориза - леко да се пръжне и тогава - нарязаните домати. 
Всичко се прехвърля в тавичка и заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 30-а мин.
Тавичката се вади, съдържанието се разбърква и след това се полива със заливката.
Пече се до хубаво зачервяване отгоре.
Невероятна вкуснотия.
Копривата може да се замени с лапад или със спанак.

Прави се много лесно и става невероятно вкусно.

Лесно и вкусно ястие.

Правете и НАЗДРАВЕ!!

вторник, 22 януари 2019 г.

Родопски клин


  Родопската кухня е своеобразно богатство и с вкусовете си, и с разнообразието и  оригиналността на ястията. Споко, няма да изнасям лекции.
 Преди известно време се случи така, че пътувах из Източните Родопи и попаднах за обяд в заведение, в което предлагаха родопски клин. Само да вметна - клинът не е нищо друго освен родопска баница. Похапнах го с удоволствие и се върнах назад в годините в спомените си.
 Баба правеше и клин, и млин, основно през есента и зимата. Иначе казано, когато се палеше печката в собата. Беше ми мното интересно защо с почти едно и също име нарича две различни ястия, които хем си приличаха малко, хем се различаваха доста. За клина разточваше една огромна дебела кора, която като сложеше в тавичката, навън оставаше голяма част от нея и след слагането на плънката я загръщаше отгоре. Слагаше бучки домашно масло и печеше отгоре на печката като тавичката покриваше с друга тава. Сетне обръщаше и допичаше. След първите няколко минути се разнасяше един такъв аромат на масло и вкуснотии, че беше невъзможно да отделят от печката.
  Тестото - само брашно, сол, вода и чат пат 1-2 с.л. оцет или ракия. Все ми е повтаряла, че тестото с ракия става още по-вкусно и лесно за работа. И за срамотиите, досега не съм пробвал да слагам ракия в тестото, но скоро ще се подправя. Чистенето на ориза се поверяваше на мене - бил съм по-окат.
 Та направо да си дойда на направията, че пак се отнесох и ще има да разказвам лакардии до утре.
 За съжаление, не съм от най-умелите в точенето - не че не мога, но не е най-любимите неща. Клинът може да се направи с готови точени кори, но от тези по-дебелите - печени на сач (в момента са популярни като "одрински"). За себе си като най-удачен вариант съм открил използването на лаваш. Продават го в опаковка по 5 кори, 800 грама, печен на сач и е достатъчно дебел и големината на една кора е достатъчна за една порция. 
 Ако са от тънките, трябва да са поне по 3 броя слепени една за друга.
 Така, за корите се изясних. Другите необходими съставки са: ориз между 250-300 грама; поне 300-350 грама натрошено сирене (в последно време ползвам едно натрошено сирене в кутии, което е хем хубаво, хем е изгодно и като цена); 4-5 яйца и поне едно пакетче масло от 125 гр. И тука важи принципът на Мечо Пух - колкото повече, толкова по-добре. Макар че това е за тава с незалепващо покритие 28-30 см.
 Това е за основната рецепта. Има и много други варианти - с овче кисело мляко, със спанак, с други зелентии и т.н. Но поне, доколкото знам, ориз, сирене и яйца е класическият клин.
 Изпълнението е толкова простичко, както и при повечето родопски  ястия.
 Оризът почти се сварява в леко подсолена вода в съотношение 1:3,5. Нека да остане по-сочен и да не дръпне водата като при варен ориз. Леко се овкусява с пресен или сушен джоджен (гьозум). Оставя да се изстине добре и с него се разбъркват без голямо старание яйцата и натрошеното сирене.
 Тавичката се омазнява с маслото. Слага се кората, насипва се плънката и се затваря с останалата част от кората. Отново обилно се намаслява. 
 Тука правя един номер, който е леко труден- така оформеният клин го обръщам с  помощта на чиния и поставям обратно - с шевовете към дъното на тавичката. Така ще се запекат първи и няма опасност да ми зейне при печенето.
 Пече се във фурната, предварително загрята на 180С за около 30-а минути или малко повече (зависи от фурната). Ориентирам се по цвета - леко да се зачерви и значи е готов.
 Най съм доволен от печенето на котлона - на 5-та степен от 9-те му, покрит с капак. Сетне майсторско обръщане с помощта на голяма чиния. И да не се забравя мазането с масло. Само че в този вариант трябва да му баеш, а иначе във фурната - бух там и след 30-40 минути, го вадиш и се наслаждаваш на вкуснотията, наречена родопски клин.
 П.П. Най съм очарован от варианта си с поръсването на клина с шарена сол, ама това не е по класическия вариант. Впрочем и което означава, че всеки може да си го приготви по собствен вкус.
 Още едно П.П.: историята за млина па и за рецептата му остана  неразказана, но това друг път.

сряда, 12 септември 2018 г.

Патешки дробчета яхния с ориз


 Когато писах за пържените патешки дробчета, обясних, че поради естеството си дробчетата има и една по-малка част, която отделям. Не че не става и тя за пържене, но тези малки парчета са много удобни за готвене - по различни начини и сега ще представя един от тях - като яхния с ориз.
 Приготвянето е лесно и сравнително бързо - изисква време, колкото да се свари един ориз.
За 4-ри порции са необходими:
1 голяма глава лук, 3-4 ск. чесън, 2 средни моркова, 5-6 бр печурки; 1 ч.ч. ориз; поне 350-400 гр. дробчета; сол и черен пипер на вкус и щипка джоджен.

Изпълнението е от лесно по-лесно:
Оризът се измива и се слага в купа с щипка сол и залива с топла вода. Дробът също се измива и слага в купа с 2-3 с.л. соев сос. Докато си стоят така, всички зеленчуци се почистват и нарязват на дребно.
 В подходяща съдина се загрява малко масло (20-а гр.) заедно с 1-2 с.л. олио и в него се задушават последователно чесъна, лука, морковите, гъбите и прецедения ориз.
В тенджерата се наливат 3 ч.ч. топла вода или бульон, слагат се подправките и в момента, в който заври се пущат дробчетата и силата на котлона се намаля поне с 1/3 и се оставя да се свари ориза до готовност - около 10-12 мин. и е готов.
В това време може да се провери дали е достатъчно солта и подправките.
По желание, вместо да се вари в тенджерката, може да се прехвърли в тавичка и да се запече и да му се направи заливка и ще стане направо дроб сарма, но в този случай го предпочетох леко сочно...
Става страхотна вкуснотия, а се прави бързо и лесно.

вторник, 17 януари 2017 г.

"Баница" от кисело зеле


 Тази "баница" е един просто страшно лесен начин да се сготви едно невероятно вкусно ястие.
 Технологията на приготвянето е изцяло като на редена баница и затова няма да обяснявам много.
 Необходими са за 6-8 порции:
една кисела зелка, на която се отделят листата един по един и с остро ножче се изрязва дебелата жила от всяко листо
3-4 с.л. мас (че и повече)
1 ч.ч. ориз
1-2 глави😩чки лук, обелен и нарязан на ситно
4-5, че и повече скилидки чесън - също на ситно
1-2 моркова, нарязани на кубчета
400-500 грама печено свинско (изостанало от вчера - то и ме подтикна към направията на тази "баница" - нали свинско с кисело зеле си е класика)
ако няма такова - просто толкова от ребрата, плешката, нарязано на много ситно
(нищо не пречи и да се направи с кайма)
поне 1 ч.л. червен пипер (понеже ми харесва пикантно лютив)
черен пипер - 8-10 зрънца, прясно счукан
поне 1 ч.л. джоджен и толкова риган
1 ч.л. микс от сушени зеленчуци (винаги имам такива под ръка - овкусяват всяко ястие много подходящо)
резенчета сланина

 Изпълнението е лесно и сравнително бързо:


Започва се от печеното месо, което се нарязва на ситно.

Ако се прави с прясно месо, също се нарязва на много ситно. При наличие на сатърче може и да се понакълца малко.



В тенджера или голям тиган се загрява маста и последователно се запържват лука и чесъна, морковите, ориза, червения пипер и веднага се добавят 3 ч.ч. топла вода.
Последно се слага месото и след него подправките.
Ако месото е сурово - първо се запържва добре то, а след него лук и останалите неща, както е посочено.


Тавата за баница (32 см) се намазва добре с мас.

Нарежда се един ред зелеви листа, които леко да излизат по стените на тавата. Тук таме може да се сложат и парченца листа.




Върху зелевите листа се разстила от плънката.


Отново ред зелеви листа, ред плънка, ред зелеви листа - докато свършат продуктите.

Получиха се четири реда листа и три реда плънка.



"Баницата" е готова, нарязва се на квадрати и тавата се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 170С за около 1,45 - 2 часа. За толкова време зелето омеква перфектно.



Тавата се вади, поръсва се с една идея червен пипер, върху всяко парче се слага по резенче сланина и се връща във фурната.

Пече се вече на 180С с вентилатор за 10-15 минути, колкото да се зачерви отгоре и да хване лек загар.

После нека да си постои малко - леко да изстине и е готова.



Сервира се на парчета с малко кисело мляко.

За питиетата не споменавам, те са задължителни.









Лесно и изключително вкусно.

събота, 2 юли 2016 г.

Шницели от прясно зеле и ориз

























 Не бях ги правил от години и не знам как се сетих за тях - просто си режех зелката с идеята за прясно зеле със свинско като ми хрумна, че могат да бъдат страхотно хапване към питието докато си гледаме поредния мач. При това съм ги правил със зеле и кайма, а този път реших да са различни, т.е. безмесни ... :)

 За 12-14 броя шницели са необходими около 1/3 зелка от кг, 1-2 сварени моркова, 1 к.ч. ориз, 1 глава лук, 1-2 скилидки чесън, сол и черен пипер, щипка кимион, 2 яйца, 1-2 с.л. брашно по необходимост, олио за пържене.
 Изпълнението е просто елементарно:
 Лукът е чесън се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина, като променят цвета си, се добавя ориза и като стане "стъклен" се доливат две-три чашки вода и се вари почти до готовност на ориза.
 



В същото време зелката се нарязва на ситно (ако настърже е още по-добре, но тогава пък шницелите няма да станат "рошави"), осолява се с 1 ч.л. сол и добре са намачква - да омекне добре зелето. Сетне се изцежда добре - да се отдели течността от него.











При изцеденото зеле се добавят счупените яйца и настърганите моркови. 














Слага се и сварения изстинал ориз, подправките и хубаво се омесва.













Трябва да се получи достатъчно плътна смес, която да държи форма.

Ако е леко течна, се добавя брашно да я сгъсти- лъжичка, две.

(Готовите шницели могат допълнително да се овалят в брашно и яйце, но го намирам, че не е необходимо).




В тигана се загрява олиото за пържене, намаля се силата на котлона с 1/3 и с омазнени ръце се оформят сравнително големи шницели, които се пържат до златисто от двете страни.
 Обръщат се внимателно с широка лопатка.










 Тука съм хванал добре сварените и леко запечени телешки опашки, за които всъщност тези шницели бяха предназначени да служат като гарнитура.
 Така е - това си е за мене, а останалите могат да минат и само на шницели.








Шницелите са готови, могат да се вадят и върху домакинска хартия, но странното е, че не поеха мазнина при пърженето.

 Невероятно вкусни - е поне за немесоядните.
 Могат да се сервират със зелена или доматена салата.
 Признавам и те си издържат на питието.

вторник, 3 май 2016 г.

Пилешка дроб сърма с кладница

























Дроб сарма - какво толкова?! Надали някой не е правил, но пък тази е доста по-различна и затова й отделям внимание.
За 6 порции (че и малко повече) са необходими: 300 грама пилешки дробчета, 200-300 гр. сварено пилешко; поне 350-400 гр. кладница; 1 голяма глава кромид лук; 3-4 скилидки чесън; около 1 ч.ч. ориз; праз - зелената част около 20 см (може и зелен лук); 50-100 грама бекон (пушен още по-добре); сол, черен пипер, риган;
За заливката: около 1 кофичка кисело мляко, поне 2 яйца и 2-3 с.л. брашно, както 1/2 - 1 ч.л. сода;

Изпълнението е простичко: 


 Бекона, празът и лук се нарязват на ситно. В силно загрят тиган се слага съвсем малко мазнина и се пуща първо бекона - да се запържи и пусне мазнинката. След това се добавят празът, лука и чесъна и се оставя на по-бавен огън.
В това време бързоварната кана кипва с вода.










 Кладницата се измива, залива с вряла вода за няколко минути и се накъсва на парченца.












Дробчетата се почистват, слагат в цедка и в купа се заливат с вряла вода на три четири пъти.
 След това се нарязват на кубчета.

 Свареното пилешко месо също се накъсва на произволни парчета.






При позапържените заленчуци, се пущат нарязаните дробчета и се изсипва ориза. Разбърква се няколко пъти и се пържи докато оризът леко промени цвета си.
В тигана се наливат поне 3 - 3 и половина чаши топла вода (или бульон).


 



Слагат се и гъбите.
Опиперява се и осолява. Слага се и ригана.

Всичко се оставя да покъкри максимум 10 мин. на половината сила на котлона.








Сместа се прехвърля в тавата за печене и заминава на 180 С във фурната - поне за 30-а минути или малко повече.
В това време се подготвя заливката като се разбиват яйцата, киселото мляко (в което се "загася" 1 ч.л. сода), брашното - като им добавя идея сол и черен пипер.





Ястието се допича до хубаво зачервяване на заливката.

По желание в заливката може да се добави настърган кашкавал (ама поради липса на такъв - няма).









Ястието е готово и може да се сервира.
Върви си с кисело мляко  или млечно-чесново сосче, или някаква салата.
Въпрос на вкус ....













Моята порцийка бе гарнирана обилно с черен пипер и лютивичко, както и с любимия бърбън.

Наздраве!

сряда, 20 април 2016 г.

Ориз и кюфтета с тиквички на фурна


























За това невероятно леко и Дзверски вкусно ястие са необходими за около 6 порции: 1 ч.ч. обикновен ориз; 1 голяма тиквичка и 1 малка; 500 грама кайма; 1 голяма глава лук; шепа нарязани гъби (печурки, но в случая малко манатарки); 1 домат, почистен и нарязана само месестата част; 2-3 стръкчета пресен джоджен (или 1 ч.л. сух); сол и черен пипер; може и 1 ч.п. куркума - за промяна цвета на ястието;
за овкусяването на каймата - сол и черен пипер и малко млян кориандър (+ щипка чили);
Изпълнението е пак лесно:




 В тавата, в която ще се пече ястието, се сипват 2-3 с.л. зехтин и се слагат манатарките.
 Лука, чесъна и малката тиквичка се нарязват на много ситно.









Заедно с нарязаните домати, нарязания джоджен, солта и черния пипер се слагат в тавата.













Сипва и измития и попарен ориз, долива се вода (или бульон) - поне 3 ч.ч. и половина. 









Голямата тиквичка се настъргва, изцежда и смесва в някаква купа с каймата и подправките.

Омесва се добре и се оформят кюфтета.

 От това количество излизат 12-13 кюфтета в зависимост от големината.







Така оформените кюфтета се слагат в тавата и всичко заминава във фурната на 180 С за около 1 час - час и половина (зависи от фурната).

Е, поне един-два пъти тавата се вади и се разбърква, когато оризът започне да попива течността.





Когато оризът поеме течността и кюфтенцата се зачервят ястието е готово. 













Порция - обилно поръсена с черен пипер и със задължителното питие.


Приготвя се изключително бързо, никакво пържене, никакви врътни - за 10-а минути подготовка и Дзверски резултат - ястие дори и за гости.