Показват се публикациите с етикет кайма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кайма. Показване на всички публикации

четвъртък, 31 март 2022 г.

Икономични шницели

 


    Май се задават едни времена, които ще ни принудят да пестим или поне да измисляме икономични рецепти, а и храната ни да е все така вкусна.
    Тези шницели са пълно олицетворение на икономичността - необходими са ни 400 грама смляно месо (или готова кайма), 2 големи картофа, едно яйце, сол, кимион и черен пипер на вкус.
Изпълнението е направо елементарно. Мляното месо се разбърква добре с яйцето.
Картофите се обелват, измиват и настъргват на ситното ренде и добяват в купата.
Слагат се подправките и всичко се размесва добре.
При мен се получи малко редичко, защото не поизцедих картофите и се наложи да добавя 1 с.л. брашно за сгъстяване.
Дадох минималния набор от подправки, защото запазват основно месния вкус.
Това не значи, че не могат да се добавят и други - сух лук, чесън на прах или риган.
Любителите на лютичкото могат да добавят и малко чили или лютив червен пипер, а и защо не - пушен?
В тигана се загрява малко мазнина (ползвам основно гъша мас и 1 сл олио).
С голяма лъжица се гребва от сместа и се разстила в тигана на тънък слой като шницел.
Пържат се до зачервяване от двете страни.
От това количество се получиха 11 броя шницелчета, които бяха напълно достатъчни за 4-ма възрастни.
Като пресметнем разходите - 3 лв за мляното месо, 0,40 лв за картофите (350 грама), 0,30 лв за яйцето и останалото не го броим - за почти 4 лв съвсем прилична вечеря за четирима.
Гарнитурата - зелена или доматена салата.
Лесно, икономично и много вкусно. 
В интерес на истината, много прилича на беларуските дранники, които се правят само от настъргани картофи с подравки, но при тези трудно може да се познае, че месото е толкова малко.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

вторник, 22 март 2022 г.

Руло "МОЗАЙКА"


 Няма спор- едно от най-популярните рула със зеленчуци и варени яйца е руло "Стефани". Много е лесно за изпълнение и въпреки това за много хора е доста трудно и не винаги им се получава както трябва: често се напуква, често се пресушава и т.н. ...
    Затова сега ще предложа едно друго руло, което става не по-малко вкусно, достатъчно красиво за поднасяне и най-важното много е лесно за изпълнение. Може да се направи и от най неизкушения в готвенето. 
    Още по-важното е, че си няма точен набор продукти и точни количества. Може да се направи и с наличните неща в хладилника - тип "обери хладилника".
Започвам с примерните продукти: 
1 кг мляно месо или хубава кайма. Слага се в подходяща голяма купа и се овкусява със сол и черен пипер на вкус.
4 твърдо сварени яйца се нарязват на кубчета.
Следват:
четири пет  кисели краставички; 2-3 сварени и обелени средни моркова;
100-а грама бекон (още по-добре варено пушен);
100-а грама сланина;
1 обелен и почистен домат - само твърдата част;
1 или 2 печени чушки (примерно една червена и една зелена);
100-а грама кашкавал
Всички продкти се нарязват на ситни кубчета и омесват с каймата без голямо престаравяне.
Носи добавянето и на други налични продукти - въпрос на наличности и желание.  Може да се подправи с идея пушен червен пипер, риган или дрги любими подправки.
Голямо парче хартия за печене се намачква или леко навлажнява. Върху него се прехвърля каймата и с ръце се оформя на продълговато руло, а сетне се навива хартията и пристяга от двата края като бонбон.
Така се получава хубаво стегнато руло с желаната големина според тавата за печене.
Вместо хартия може да се ползва стреч фолио, парче найлон и т.н.
Тавата се намазнява добре и в нея се прехвърля така оформеното руло. Отгоре с добре намазнени ръце леко се заглажда.
Фурната се включва да загрява на 180С и в това време се обелват 4-5 картофа и нарязват на парчета с желана големина. В случая добавих и един патат.
Препоръка: нарязаните картофи е желателно да се изкиснат за известно време в хладка вода и да се измият няколко пъти добре, за да им падне нишестето. Така няма да залепнат при печенето.
Добре измитите картофи се осоляват и опиперяват, леко намазняват и прехвърлят в тавата при рулото. 
Налива се малко течност, покрива се с алуминиево фолио и се пече около 50 минути. След първите 30 мин. фолиото се маха. Пече се до готовност - времето на печене зависи и от фурната. Може да се пече и на 170С с вентилатор.
След изпичането, рулото и картофите се прехвърлят в подходяща съдина, а сосът от печенето може леко да се сгъсти с малко масло и нишесте и да се ползва са заливане на резените руло при поднасянето им.
Препоръка: при правенето на каймата не е препоръчително да се слагат изцеден хляб, галета или настъргани картофи. Така при печенето рулото няма да се напука.
В края на печенето рулото може да се наръси с настърган кашкавал или моцарела.
От посоченото по-горе количество продукти се получава руло, което може да се раздели на поне 15 порции.
Затова, когато го правите, преценете количеството продукти.
Вместо с печени картофи може да се поднесе с картофено или грахово пюре. Гарнитурата е въпрос на предпочитание.

Правете смело - става лесно и наистина дзверски вкусно.

С това руло може да се отстрамите и пред гости дори.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 септември 2019 г.

Нещо запечено с кайма и елда


  Всичко се започна от една закуска. Гледам поне веднъж на две седмици да направя закуска с елда - демек каша от елда. Елдата при нас е малко позната, а е много полезна. В Русия с тяхната гречка каша, и в Англия много спорят коя каша от елда е по-вкусна. По принцип се оказва, че за нас елдата освен че е непозната, я приготвяме и по доста неправилен начин и затова остава един такъв особен и непривичен аромат, че няма как да ни хареса.
 Е, сега ще споделя възможно най-правилният начин за приготвяне на елдата (гречка), за който руснаците гарантират:
 Елдата се почиства от примеси (тази, която продават на нас няма нужда - тя е от най-скъпите и е добре почистена), измива се с течаща вода няколко пъти и се оставя да се отцеди добре и леко се подсушава с кухненска хартия.
 Сетне се прехвърля в тиган и направо се пече в него на силен котлон (без мазнина и без каквито и да са добавки). По този начин зрънцата на елдата се разпукват и си пущат естенствената мазнина и аромати и стават по-лесни сетне за варенето.
 В тенджера се загрява вода до завиране - на 1 ч.ч. елда поне от 2,5 до 3,5 ч.ч. вода и елдата се пуща във врялата вода и се вари поне 10-а минути като след 5-6 минути се оставя да къкри. В края на варенето се слага масло (колкото повече, толкова по-добре) и сол. След изключването на котлона се оставя поне за още 10-15 минути под капак.
 Става уникално здравословна закуска.
 Та и аз я направих по този начин, само че добавих и ситно нарязани моркови - цели два, но залитнах в количеството и ми артиса повече от 1 ч.ч. Горе долу почти две чаши.
 И се зачудих какво да направя с остатъка - няма да се хвърля я, а за другия ден няма да е вкусна.
Както си беше в тенджерата, й добавих един нарязан домат, две яйца, избутах я в единия край и сложих две филийки хляб да поеме излишната течност. След омекването на хляба поотделих от коричките и мекичкото го намачках при елдата.
След това при елдата добавих 500 грама свинска кайма и добре разбърках.
Отделно 250 грама гъби печурки, 1 голяма глава лук и 2 моркова нарязох на ситно, задуших в масло и след изстиването добавих при каймата. В хладилника имах и малко изостанала от преди отпуската поизсъхнала моцарела около 150 грама, която нарязох на ситни кубчета и добавих вътре. 
Последва подправяне на вкус - сол и черен пипер, малко кимион, риган и щипка балканска чубрица.
Подготвих си две порцеланови тавички, които затстлах с хартия за печене.
Малък трик - хартия се откъсва на достатъчно голямо парче, добре се намокря и смачква на топка и сетне се застилат тавичките. Така добре заемат формата им и са лесни за застилане.
Едната само я омазних, а в другата сложих достатъчно голямо парче бутер тесто.
Получената смес разпределих в две тавички и добре увих с хартията за печене.
И веднага във фурната на 180С за около час.
Изчаква се да изстинат малко и опеченото се вади от формичките - хартията се отделя лесно и сетне се сервира в чинии.
Реже се лесно на филийки...
Точно от този вариант не останах много доволен - бутер тестото леко се беше степало.
А това стана уникално. Не мога да опиша за какво става реч ... аромат и вкус невероятен.













Не мога да опиша колко уникално вкусна запиканка стана. 

За съжаление не успях на тази моя измислица - да й измисля :) каквото и да е име.

Проста невероятно, без малко дзверски вкусно (само още малко месце и ще стане дзверско), направо си е като колбас. Освен като ястие, като изстине може да реже тънкофайско и да се сложи върху филийка на сандвич ... абе какво да разправям - измишльотина, ама вкусна и засища.
И все пак - престрашете се, направете го, опитайте и НАЗДРАВЕ!

неделя, 4 август 2019 г.

Месни "пликчета" на скара


 И днес не ми е ден за рецепти, а по-скоро за идеи как да си разнообразим ежедневните ястия. Особено важи за тривиалната скара. Какво толкова - хвъргаш каймата на скарата и имаш кюфтаци.
 Е, кюфтаци - ами такива бол и това означава, че нямаш желание да ги разнообразиш по един незабравим начин.
 Та хайде за мляното месо за скара - писал съм много, но в никакъв случай готова кайма, а смляно месо: подправки, 10 % лед и яко месене. 24 часа престой в хладилника и сме готови за печене.
В хладилника се мъдреше от няколко дни една италианска мортадела - 8 резена - 100 грама. И си я преслаждаме. Да, ама като си я преслаждаш и си се къта, започва да остарява и да ти се струва, че "лепне".
Ужас! - За 100 грама си дал пари кат за 500 грама кайма и да си мислиш, че ще трябва да я изпържиш с яйца, започва да ти вижда цяло кощунство.
И почват да ти се появат дяволски идеи.
Парчето го разстилаш внимателно, бухваш му по средата поне 70 грама овкусена кайма, резенче люта чушка и резнато като за куче парче пушена гауда.
До тука с паласпурщината, загъването на пликчето трябва да се извърши старателно - като плик за писмо: каймата около гаудата, да не я "изтърве" и мортаделата точно като плик за писмо (леле какво ли беше това?).
Предвиждат се по две такива за ядяща душа ... Не броя ония гладните...
Върху скарата се слага т.нар. BBQ подложка и докато загрява се нарязват няколко черита на половинки, чушлетата се измиват и започва големия кеф - потенето пред скарата в тез ми ти нечовешки жеги.
Пликчета се слагат с шева отдолу първоначално, за да стегнат и сетне се иска само да ги завърташ да си получат хубавото оребряване. Па ако ги пръхвърлиш върху мястото, където се пекат лютивините, бъдъте сигурни, че ще станат и леко пикантни ...
В никакъв случай не трябва да се пропуща момента, че при това печене могат върху скарата да се турнат и резенчета тиквички, червен лук - искат малко сол и зейтинец... ама това са подробности.
Върху подложката може да се пекне и резен сирене или кашкавалец ... Абе дУша е, каквото ти дойде на ум... Важното е чинията да напълни с уханни зеленчуци и мръФчоци...
Тука е първото "пликче" - дето от срамотия не му турих каквото и да е.
И за наказание ми го дадоха Я да си Ям...
Дручко си е с пушаната гауда и лютивинката ...
Така... 
Ето една проста идея да се направи нещо Дзврески вкусно.
О, не ме критикувайте- знам, че ако имах резени бекон, можех да ги кръстосам - да турна каймата и да ги завия на бохчички и върху скарата.
Ама пушеният бекон в това време не е за пенсионери ... дет били Земали едни пари, без да работят ...
Правете смело, да Ви е сладко и като знаете, че това мезе си иска хубавото питие ми остава да кажа само едно - правете смело (няма рецепта - всичко е по свой вкус) и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 14 март 2019 г.

"Спасително" руло от кайма и още нещо


 Това е нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно. При това не изисква някакви специални продукти - основният е каймата, а останалите добавки са от типа "почисти хладилника". Въпреки това става дзверска вкуснотия. 
 Впрочем има още едно предимство - приготвя се много бързо и може да бъде "спасително" ястие в определени моменти, когато трябва да се сготви нещо изненадващо на вид, на вкус и приятно за поднасяне на неочаквани гости. Може да се приготви и от човек с минимален кулинарен опит стига да спазва основните стъпки по-долу.
 Нарочно няма да давам конкретни количества, както и конкретни продукти, а от обясненията всичко ще стане ясно.
За 6-8 порции са необходими поне 700 грама кайма, която се овкусява със сол, черен пипер и кимион - на вкус. Това не изключва и други подправки, но тези са напълно достатъчни предвид наличието на много други продукти.
Най-важното е каймата добре да се омеси с ръце - поне 10-а минути. Идеален вариант е да се "начука". Оформя се топка и се джаска със сила върху плота или в яка купа. Така поне 10-15 пъти. Целта е каймата да стане хомогенна и да не се разпадне при печенето. Така се правят и кюфтета и кебапчета за печене на скара или на шиш.
Така подготвената кайма може да преседи в хладилника докато се подготвят останалите продукти за плънката.
След това с мокри ръце се разстила като правоъгълник върху найлон, фолио и т.н., с помощта на което ще се навие на руло.
Както е разстелена каймата, върху нея започват да се нареждат наличните продукти - резенчета кашкавал, варено пушено месо, кисели краставички ...

Готови нарязани гъбки от консерва или задушени предварително такива.
Плънката носи всичко що дУша сака и каквото има в хладилника по малко.





С помощта на фолиото (найлона) се навива на стегнато руло.
Тавата се застила с хартия за печене, която леко се навлажнява и върху нея се слага рулото, което леко се намазнява със зехтин и обилно поръсва с галета.
Е не с галета, че е скъпа, а със смлян в блендера изостанал сух хляб. Даже не е необходимо да се престараваме с меленето.
Докато се занимаваме с оформянето му, фурната се загрява на 180С и тавата с рулото занимава вътре на солариум. Нужни са му около 40-50 минути - зависи от фурната и зотава трябва да се наглежда.
Като се позачерви - някъде около 40-та минута, се вади и отгоре му се нареждат резенчета кашкавал. Или гауда, или ементал (!?), абе каквото има и се дозапича за 10-а минути докато кашкавалът се разтопи и позачерви. 
Тука се иска яко търпение, за да се устои на ароматите от фурничката.
За да млъкнат гладниците, докато рулото се пече, на бърза ръка се прави салата от варени картофи с домашна майонеза, още по-бързо се прави и една зелена салата и питието с чиниите се слага на масата.




И докато ония ящници чакат, могат да си пийнат по едно, а леко изстиналото руло да се нареже тънкофайски и да им се поднесе...

Нека тука да свърши историята, че ...

Па и ако някой е очаквал от мене конкретна рецепта, жестоко се е излъгал ...

Мога да кажа само едно - правете смело с каквото имате и НАЗДРАВЕ!

неделя, 18 ноември 2018 г.

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета


 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...
 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...
 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.
 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.
 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.
Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.
Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.
Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.
След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.
Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.
Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.
Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 10 септември 2018 г.

Тиквички на фурна "изненада"


 Който е поглеждал в блога ми, знае че харесвам тиквичките и че за тях имам доста вариации - едната е направо уникална. 
 Но и не обичам много врътня около тях и този път направената вкуснотия е просто невероятно лесна. То и не е рецепта, а е просто една идея да се приготвят тиквички бързо, лесно и с минимум усилия. 
 Времето за подготовка отнема буквално пет минути и цялата тази вкуснотия е готова за отрицателно време.
 Нарочно няма да давам и количества - всеки може да си прецени какво количество да си приготви, но съм сигурен в едно - трябва да се заложи на повечкото, че бързо свършват.

Необходими са: тиквички, овкусена кайма, няколко резенчета кашкавал (моцарела или други сирене), малко мазнина, соев сос, черен пипер.
Изпълнението е от просто по-простичко - на ниво кулинарни умения "детска градина".
Тиквичките се измиват и нарязват на колелца или на филийки. Слагат се в голяма купа и се мариноват за 20-а минути с олиото, соевия сос, черния пипер. Могат да се добавят и подправки по желание.
Фурната се загрява на 200С с вентилатор,  тиквичките се нареждат в тава покрита с хартия за печене и се пекат за 5-7 минути.
След това тавата се вади, тиквичките се обръщат с лопатка и върху всяка тиквичка се слага по парче от овкусената кайма - може като топче, плоска - въпрос на желание. Тавата се връща във фурната, но вече на 160С с вентилатор или на 180С - без.
Печенето продължава максимум 20-а минути (в моята фурна - точно 15).
Тавата пак се вади - отгоре се нареждат парченцата кашкавал (моцарела или каквото е налично) и се връща във фурната. Може да се допекат за 4-5 минути, може фурната да се изключи  и от топлината й кашкавалът да се разтопи - това е целта.От тук нататък всичко е въпрос на фантазия - върху тиквичката и под каймата може да се сложи кашкавал или парче домат и т.н.
Важно е, че всичко е много лесно и бързо, както и че носи на всякакви фантазии.
Още по-важно е, че става дзверски вкусно и при това не се налага да се пържи, не пръска из кухнята ...
С две думи колкото бързо, толкова и здравословно.
Правете смело и проявявайте фантазия.
И да не пропуснем да си кажем Наздраве, че от тези тиквички става разкошно мезе.

петък, 27 юли 2018 г.

"Пица" върху блат от кайма


 А не - този път не чакайте нито рецепта, нито каквото и да е ...
 Това е са върли мързеливци, на които им се ядат кюФтаци, но ги мързи да ги пържат или пекат.
 Взема се около кило овкусена кайма и то направо готова за пържене, за предпочитане пред тази за печене - демек с лук, с яйца и т.н.
 Тавичка за пица се намазнява и каймата се бухва отгоре - ама на пласт поне 1 см дебеличък и заминава във фурната за 20-а минути на 200С.
 В това време се нарязват на кръгчета 1-2 обелени домата, настъргва се малко кашкавал, моцарела, абе каквото има в хладилника. Може да се резнат и една две чушки.
 Тавата се вади, нареждат се върху каймата продуктите и се връща във фурната.
 След 5-6 минути се вади, поръсва се обилно с чубрица, чукват се четири яйца и отново във фурната. Колкото яйцата да се забулят - вади се, реже и да Ви е сладко.
 Може да се направи с всичко подръчно.
 Бързо, лесно и вкусно.
 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

вторник, 19 юни 2018 г.

Полпете или кюфтенца по италиански


 От камбанарията на 6-те си десетилетия, трябва да си призная, че до съвсем скоро не бях опитвал италиански кюфтенца, дори не бях чувал и названието им "полпете". 
 Преди доста години в Италия бях видял едни спагети с малки кюфтенца и доматен сос, но не ме впечатлиха. Пък и от друга страна изобщо, ама изобщо не съм любител на разните му там макарони, спагети и т.нар. пасти. Макарони и пиле не мога да понасям от казармата...

Така стана, че съвсем наскоро бяхме поканени в един италиански ресторант ("Ил ристоранте"). Към тяхната самбука (артък сладка и слабичка ми се видя) поднесоха плата антипасти - разни морски дарове (не ме впечатлиха), полента запечена и залята с някакъв сладък сос и няколко вида кюфтенца - риба тон с царевица и каперси (ужасия) и едни най-обикновени малки кюфтенца с плънка в средата - нещо като горчица и моцарела. Изврънках сервитьора да ми доведе Шефа, за да го питам какви са и как са направени. Многоязично и твърде сложно се обяснихме с него, че това са "полпете" с дижон и моцарела, без томатен соус. Ама как вкарва топчето дижонска горчица в средата на кюфтенцето - ударих в гредата. Айс, айс... Ха сега де.
Както и да е. Прибрахме си се у нашенско. Юрнах Чичко Гугльо и на полпете - на български- пак греда (някакви спагети а полпете), а на чужбински - колкото и неразбираемо да превежда, кюфтенца като нашите цариградски, ама с добавка на настъргана лимонена кора и пармезан. И все в доматен сос, и основно все за разните му там пасти, които не мога да понасям ...
Викам си Дзверо, сядай и почвай да мислиш и да пробваш.
Е па седнах и се подхвах - каймата, готова овкусена. Биля и с настъргана лимонова кора и вместо пармезан, един адски твърд кашкавал. Разбъркана дижонска горчица с настъргана моцарела ...
Малей... като вземеш да оформяш кюфтето голяма мацаница. Всичко отвън и никакво топче в средата. И така оплескано, че няма и как да се изпържи.
Хайде вътре и едно настъргано твърдо сварено яйце и подправки. Още по-зле - кюфтето омацано и с късчета яйце. Ха ходи пържи ...

След люта битка с триглавата ламя и след 3-4 питиета ме осени простичката и гениална идея.
Приготвената плънка, както се беше в купичката, я бухнах във фризера, за да се "стегне".
Е вече беше лесно: с лъжичката откъсваш парченце, оформяш горе долу на топче (детска му работа) и сетне балабар с чинията във фризера до другия ден.
Ти да видиш какви хубави и стегнати топчета се оформиха. С чука да ги блъскаш, държат форма.
Сетне стана като рап изпълнение - ръфнеш каймица, бухнеш топчето по средата и оформяш.
Бързо, лесно и ефективно.












Има няма за 10-а минути се оформят 20-а перфектни кюфтенца и то с времето, което се отделя за питието на майстора.

Овалват се в пълнозърнесто или едно смляно царевично брашно и заминават за едно-две питиета време във фризера.





Докато страстите в кюфтенцата се охлаждат, в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. гъша мас (олио, зехтин - кой каквото си иска), бухват се 3-4 скилидки чесън и една глава ситно нарязан лук и поне един буркан домати (в случай - една кутия обелени и нарязани домати от фризера). След 10-а минути доматчетата се пасират, слагат се ситно нарязани перата на пресен лук, 2-3 с.л. домашна вегета (писал съм много за нея и няма да завтарям да не ставам скучен), бухват се и кюфтенцата, затваря се умното уредче и на F1 за 10 минути.
Нашите полпете в доматен сос с босилек и подправки са готови.















Остава само да се сервират със сосчето.

















До тук добре. Ама нямаше да съм Я, ако се сОпра само на това ...

Част от останалите кюфтенца бидоха изпържени в смес поравно от гъша мас и олио.
Тайната на пърженето е в това, че мазнината трябва да се поне до средата на кюфтенцатата, както  и че мазнината първоначално се загрява максимално и сетне се намаля силата на котлона с поне 1/3.
Пържат се до хубаво зачервяване (бих казал леко до покафеняване).
Сетне в същата мазнина се пържат тиквички.
Открих нов метод за пърженето на тиквички - резваш шайбичка от тиквичката и веднага в тигана, резваш и в тигана. Само че преди това в мазнината сипваш малко от моята овкусена сол. Стават хрупкави и никакво пръскане. 
След тиквичките - се пържат пресни картофчета, колкото по-малки толкова по-добре. И те си имат тайна, за да станат вкусни: след като се пуснат в мазнината и разбъркат, в мазнината се налива топла вода, колкото да покрие картофите. След като водата изври, започват същински да се пържат.
Ето тези в доматения сос в разрез.

Толкова вкусни кюфтенца не сме хапвали през последните години.












А ето и пържените в разрез.
За тях мога да река само едно - ядеш и ревеш от кеф.
И не забравяш за питието.
Внимавайте с него, че много си върви...










А сега и бонус за търпелите четящи:
Част от приготвените кюфтенца се нареждат в подходяща съдина и заминават във фризера - да замръзнат добре и станат на камъче.











След това - в торбичка, добре увързани, дори и две, да не поемат миризма.

Ако някой си мисли, че си играя всеки ден да готвя, жестоко се лъже.
Времето ми е скъпо...

Просто като се подхванеш, правиш, замразяваш и сетне е лесно.

Който има предубеждения към фризера, е в голяма заблуда.



След това цялото словоблудство (пак ме е хванала логореята), накратко за рецептата и какво ни е необходимо:

За каймата не чакайте нито продукти, нито каквото и да е. Толкова съм писал за кюфтета, че чак на мен ми прилошава. Всеки си има рецепта за домашна кайма за кюфтета. Само допълвам, че за около кило кайма е необходимо да се настърже кората на почти на цяло лимонче, поне 50-а, че и повече грама настърган на ситно пармезан (или твърдо някакво сирене).
За плънката - за около кило кайма:
3 ч.л. с връх дижонска горчица, 1 твърдо сварено яйце настъргано, 30-а грама настъргана моцарела, няколко стръкчета ситно нарязан копър и буквално щипка смлян бял пипер.
Е те това бяха почти цели три в едно, а при по-малко повече въображение - защо не и 10 в едно :)
Правете смело и се наслаждавайте на нещо изключително вкусно.
НАЗДРАВЕ! И не забравяйте, че може да пие и със самбука.