Показват се публикациите с етикет зимнина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зимнина. Показване на всички публикации

четвъртък, 16 ноември 2023 г.

ЛЕСНА "ДИВА" ЗИМНА ТУРШИЯ

 


Много харесваме през зимата туршиите и в същото време направо подивявам като прочета "вземате 500 гр еди какво си, отмервате 15 грама сол, 5 грама захар, наливате 3 с.л. оцет и т.н.". Направо мразя такива рецепти с точти грамчета и количества зеленчуци и сетне все се чудиш защо не е станало хрупкаво както ти пишат, че става или пък че ти идва пресолено и супер оцетено ... или мазно с плаващо олио ...
Писал съм вече как се прави лесно кисело зеле в буркан, но нещо съм изтървал да пиша за лесната туршия ... и сега ще се коригирам.
Моята лесна туршия няма количества. Ползвам зеле кьосе, лилаво зеле, зелени домати, моркови, карфиол, по една две зелени и червени чушки; кервиз; 
Понякога и хубави камби, които стават за пълнене. Когато имам гулия и алабаш слагам по няколко резенчета или кубчета.
Зелето го нарязвам на тънки ивици и на по-едри парчета; зелените домати на четвъртинки; морковите на кръгчета; карфиола - на ситни розички, а дръжките - също на кръгчета; чушките само на парчета, кервиза -на ситно. Камбите само ги избушвам.
Всичко това слагам в една голяма тенджера и като знам количеството на зеленчуците ги посипвам с 40 гр. (от зор 45 гр.) сол и 1 с.л. захар (около 15 гр. не съм я мерил) и добавям около 50 мл оцет. Всичко това на ръка се омесва добре и се "забравя" в тенджерата за 4-5 дни като поне веднъж дневно се разбърква. 
През това време зеленчуците омекват, пущат соковете си и започват "ферментация".
Когато съм "заложил" камби, добре ги натъпквам със сместа от останалите зеленчуци и ги пълня в подходящ буркан като между тях уплътнявам с останалите зеленчуци.
Всичко останало пълня в трилитрови буркани и заливам с отцедения от зеленчуците сок. Ако артиса малко - в обикновен компотен буркан.
Ако заливката от сока не стигне, загрявам малко вода с добавка на сол (на 1 л - 30 гр.);добавям 10-а зърна черен пипер, 1 дафинов лист, 3-4 зърна бахар. Прецеждам и допълвам бурканите.
Правя 2-3 буркана по ей това време на годината и след 20-а дни е готова за консумация.
Зеленчуците се запазват хрупкави и твърди... 
Колко издържа не знам - при нас свършва до към края на януари.
Ако някой иска да се подсигури, след нопълването в бурканите може да добави по 4-5 аспирина на 3-литров буркан.
Пробвайте и вероятно няма да съжалите - комбинирайте зеленчуците по собствен вкус.

П.П. Малко хора знаят как разпознаят зелето "кьосе" на пазара - ориентират се по надписите. Много е просто: обръща се зелката с кочана нагоре и се броят колко дебели жилки излизат от него. Ако са пет, зелето е истинско "кьосе".

сряда, 25 септември 2019 г.

Домашна едросмляна лютеница


 След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.
 Причините са вероятно няколко:
-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница. 
-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.
-трето, не обичам стерилизирането и т.н.

Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).

Дозата ми е:
5 кг червени чушки
1 кг патладжани
1 буркан (от компотените) готово доматено пюре 
около 250 мл олио
сол на вкус
по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион
захар - зависи от киселинността на доматеното пюре

Изпълнението ми е максимално просто:
Чушките се избушват и почиствата от семената.
Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.

Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.
От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат. 
Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.
Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.
(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).

В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани. 
Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам. 
Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.
Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане. 
В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.
Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.
От това количество излизат 6-8 бурканчета.
Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.
Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.

петък, 6 септември 2019 г.

Маринована бамя


 Бамята е уникален зеленчук. Малко е недолюбвана, но напълно незаслужено. Зеленчуков гювеч без бамя е все едно таратор без кисело мляко. А какви яхнии с телешко стават с него, направо не е истина.
 Началото на септември е времето, когато трябва да се заредим с бамя. Само че сега ме изненада с цената си - на нашия пазар е цели 6,00 лв килото ситната и то на една две сергии... Приятел, пак приятел от близко село ми купи цели 5 кила по 2,00 лв и чак съжалих, че не му поръчех повече.

 Тъй като нямам намарение да пиша много, ще споделя начините, по които я съхранявам:

Замразена във фризера: измива се много добре, режат се излишните части от дръжчицата, бланшира се за кратко в леко подсолена вода и сетне в пакетчета, най-добре вакумирани, и във фризера.

Стерилизирана - процедурата е същата, измиване и т.н. Пълнене в буркани и варене за около 25-30 минути от момента на завирането.
Тука има поне 100 варианта - с добавка на доматен сос, с добавка на нарязани зеленчуци и т.н. може и моркови, и чесън и лук и т.н., т.н.... Няма да мога да ги изброя всите...

Маринована - всъщност това ми е любимата бамя.
Вадиш от буркана, ръсваш с малко мазнинка и пиперчета и си сипваш питието.
Най я обичам в сладко кисело лютива марината.
И веднага споделям без много приказки моят начин.

Бланширам измитата бамя във вряла вода, в която съм добавил 1 разделен на половинки лимон и 2-3 с.л. от моята гурме сол. ( сол смесена с черен пипер, сух чесън, сушен лук и някои други неща). Някъде за около пет минути и след това я оставям да изстине добре.
След изстиването без много престараване с една вилица е понадупчвам тук таме.
Почиствам чесън и нарязвам скилидките на четвъртинки - горе долу 3-4 скилидки на буркан.
Нарязвам на ситно магданоз и керевиз.
Подготвям си черен пипер, дафинов лист - на буркан 10-а зърна и 1 листче.
За пикантен вкус предвиждам и по едно люто чушле на буркан.
На дъното на буркана се слагат чесъна, нарязаният магданоз и кервиз. Може и копър. Сетне бурканът се слага почти легнал и започват да се нареждат в него бамичките - до запълване на буркана. Обикновено заема половината. Сетне се изправя и се нареждат и останалите бами. Пълни се всеки буркан с вряла вода, която сетне се излива в тенджерка.
В буркана се слагат дафиновото листче, зрънцата черен пипер (може и синап малко) и се сипват 4-5 с.л. оцет. Да не забравим и лютото нарязано на ситно чушле.
В отделената вода се слагат по 2 с.л. захар, 1 с.л. сол с връх - пак позвам моята гурме сол с добавки, и се възвира до кипване.
Както е вряща, я разсипваме по бурканите, веднага затваряме с капачките и обръщамме върху тях до пълно изстиване.
Досега не съм имал провал с този начин, но този път за "застраховка" сложих във всеки буркан и по един аспирин.
Това е ... Остава да изчакаме да завее навън и да се насладим страхотното мезе за питието... Бамята става леко хрупкава и леко пикантна.
Не мога да не кажа и НАЗДРАВЕ!

сряда, 4 септември 2019 г.

Летни домати за зимата


 Това е поредна идея, а не рецепта, как да съхраним малко домати за зимата със запазен вкус и при това готови за употреба.Прилича на полезно предложение ... Затова няма и да давам количества. Все пак ориентировъчно - на кило домати - 1 глава лук, 3-4 скилидки чесън, няколко стръка босилек, сол и черен пипер на вкус. Опция са един два настъргани моркова.
 Лукът и чесънът се почистват и нарязват на ситно. Морковите са настъргват на ситно. Доматите се цепват, попарват с вряла вода - сетне в студена, обелват се и нарязват на кубчета с желана големина.
 В малко мазнина се задушават лука, чесъна, морковите и се добавят нарязаните домати. Запържват се/варят се до добро сгъстяване на доматите - да останат почти на мазнина, слагат се подправките.
 Сетне вариантите са два:
 -Врящите домати се слагат в малки бурканчета, затварят и се обръщат върху капачката. Нямат нужда от стерилизиране.
 -Изчаква се да изстинат и се разпределят порционно в кутийки или торбички и във фризера.
 И в двата варианта сме запазили лятото за цяла зима.
 Идеалното е, че не се налага цял ден да се виси на котлона, а могат да се правят на малки порции, когато се сетиш и имаш продуктите.

П.П. 02.09.2021 год.

 Модернизирах "рцептата", демек начина правене: Това лято домати бол и хич не ми се занимаваше с тенджери и други подобни, а реших да ползвам мултитенджУрата (кукъра), че е идеален за това.
Купата на мултикукъра е 5,6 л и спокойно хваща 4 кила обелени и нарязани домати.
Така че мога да дам и точни количества.
-4 кг зрели домати, обелени и нарязани на кубчета
-2 глави лук, нарязани на ситно (може и настърган на рендето)
-500 грама моркови, обелени и настъргани (ако са пресни може и да не се белят).
-3 скилидки чесън пресовани
-2-3 с.л. зехтин
-2-3 с.л. ситно накълцан босилек
Уредчето се включва на програма "супа" (на моя Орион е 1 час и 10 минути), сипва се зехтина. След минутка се слагат лука, чесъна и след още 3-4 минути настърганите моркови и пак след толкова време и доматите. Добавят се подправките, уредът се затваря и спокойно можеш да се заемеш с някаква друга домашна дейност.
Кат пиуне умното уредче, значи е готово... При добро желание за по-голямо сгъстяване - още веднъж на същата програмка.
Ползвам 314 мл бурканчета, като за пълненето им съм измислил "рационализация" - фуния от отразява бутилка от безалкохолно. 
Пълнят се бурканчетата през тази фуния с черпака - става много лесно, затягат се капачките и надупени върху тях - до изстиване.
Никаква стерилизация, никакво варене, никакви добавки. Издържат поне 2 години без проблем.
За рязането на лука ползвам ей тази джаджа. Много е удобна.
Ако не можете да я намерите в магазините за лефче, може и сами да си я направите.
Много е лесно и просто.
Взема се чамова летвичка с размери -дължина около 8 см, дебелина поне 1 см и височина - 3-4 см.
Трябват и 15-а дебели губерки (всеки знае какво е).
Откъм тънката страна на летвичката се пробиват 15-а дупки с дълбочина около 2 см през около 3-4 мм разстояние една от друга.
Всяка губерка се потапя в бързото лепило "минутка" откъм ушото й и се напъхва в дупчицата. Целият номер е само при лепенето да ги подредим всички в равна редичка, но и дори да не е, не е болка за умиране. "Гребенът" за рязане е готов. 
динственият ми недостатък е, че е доста по-скъп от тези в леФчето, че 15-а губерки са почти пет лева, лепилото е 2,00 лв, а за играчката да не говорим.
Дани да съм бил полезен...

понеделник, 18 февруари 2019 г.

Лесно консервиране на домати - 2


 За лесното консервиране на домати вече съм писал, но този начин е от лесен по-лесен. 
 Доматите се измиват, цепват на кръст откъм "дупето" и за 30-а секунди във вряла вода, следва бързо охлаждане и сетне обелване.
 Нарязват се произволно и се осоляват съвсем леко - може би 1 ч.л. сол за литър домати.
 На всеки кг домати се слага по 1 грам салицилова киселина.
 Пълнят се в буркани с винтова капачка, затягат се яко и заминават в мазето или на хладно. По желание може да се сложат по една две с.л. олио преди затварянето.
Това им е на доматите. Впрочем по същия начин съхранявам и чери домати, пълня в буркана след като ги надупча с вилица и слагат един два нарязани на ситно домата.
Не е необходимо да се слагат подправки или други подобни, защото променят вкуса на доматите. 
Сетне като ти се прииска вкусен домат, се отварят, като прясно нарязани са и първата работа е да се направи салатка с празец, зехтинче и сиренце.
Идеални за готвене.
Вкусът им е като на прясно нарязани домати, а не като на извадените от фризера или на варените за консервиране.
Категорично заявявам, че не приемам критики за употреба на салициловата киселина като консервант - това си е на практика обикновен аспирин, а "вредата" от него не е доказана. Напротив даже ...

П.П. Тази публикация е малка "закачка" към мене си и всички Вас, защото е 1000-та в блога ми. Не казвам 1000-та рецепта, защото реално за много повече, а просто е 1000-та публикация.
Няколко дни се мислих като дърт арменлия каква да е тази 1000-на публикация.
Исках да е нещо по така, по най най ... И всъщност реших, че това просто е поредната публикация, която правя.
Пред варианта да пиша как се пекат фъстъци, реших да е това за доматите, че тази зима често си правим невероятна салата от такива домати, па и имах доста питания на месенджъра как се правят ...
Направете ги, направете си салатка, сипете си едно питие и наздраве!

петък, 27 октомври 2017 г.

Туршия от пикантни зелени чери домати



Това определено не е рецепта, а просто един лесен начин да се направи туршия от зелени чери домати.
Необходими са здрави зелени чери доматки, няколко лютиви чушлета и сол.

Черитата се измиват като се подбират само здравите. Същото се прави и с лютите чушлета. Дупчат се с вилица и се пълнят в добре измит буркан от компот с винтова капачка. Във всеки буркан се слагат по няколко люти чушлета - 2 или 3 или 4 или повече - въпрос на вкус.
Ако бурканите са повечко, се прилага един простичък трик - пълнят се с вода до горния ръб и сетне водата се излива в тенджера или друга подходяща съдина. Колкото буркана са напълнени, толкова и супени лъжици сол се слагат в тенджерата и се разбърква до разтапяне на солта.
Получената "саламура" се сипва във всеки буркан и готово. 
По този начин се избягва слагането на сол лъжица по лъжица във всеки буркан и след това необходимостта от разклащане или обръщане на бурканите.
Затварят се и заминават на хладно място.
След около 2 седмици са готови за консумация.

Забележка: Във всеки буркан може да се добавят по една две скилидки чесън, зрънца черен пипер, бахар и т.н. Въпрос на вкус.

По същия начин се прави и туршията от обикновени зелени домати, но по-големите могат да се нарежат, да се добавят и колелца нарязан морков и стрък кервиз.

На снимката течността в буркана изглежда леко мътна и това е защото съм ги заливал с овкусена зелева чорба.

Важното е, че в крайна сметка стават на разкошна и леко пикантна салата - страхотно мезе към ракийката.

понеделник, 7 август 2017 г.

Лесно консервиране на домати



 Определено не става дума за "рецепта", а за един сравнително лесен начин за консервиране на домати за зимата.
 В момента домати в двора бол. Не всичко може да се изяде или пък да се нареже и прибере във фризера. Остава си старият изпитан метод с пълнене в буркани. Какви е въпрос на предпочитание- може от детско пюре, лютеница или компот.
 Изпълнението е изключително лесно: Доматите се измиват и цепват на четири откъм върха. Заливат се  с вряла вода за около 20-30 сек. и след това бързо се охлаждат.
 Обелват се от ципата и нарязват на кубчета като се пълнят направо в голяма тенджера.
 
 Тенджерата се слага на котлона и доматите се "варят" колкото да заврат.
 Тук има различни вариации - при тях могат да се добавят ситно нарязани обелени моркови, чесън, чорбаджийски чушки, магданоз или босилек. Въпрос на предпочитание и желание...
 Понякога ги осолявам с идея сол максимум 1 ч.л. сол на 1 кг продукт.
 Опитва се и ако е много кисело може да се добави и идея захар.

 Веднага след това се прецежда през едро сито и само гъстата маса веднага пълни в бурканите. Тъй като пари, е желателно бурканът да се държи  с онези ръкавици за печене... Веднага се затваря с капачката и бурканът оставя върху нея до изстиването му.
 Така направени доматите издържат без допълнително консервиране. 
 За по-голяма сигурност във всеки буркан може да се сложи по един аспирин.
 Не съм забелязвал голяма разлика в трайността на двата варианта.
 Прецеденият сок се връща в тенджерата и вари до желана гъстота. Пълни се в бутилки или бурканчета по същия начин. Вече и доматеният сок е  готов.
 Направо две в едно.
 Сравнително лесно и просто. Докато го пиша, щях да направя поне 3 кг домати.

петък, 19 август 2016 г.

Домашен кетчуп пикантен






















Месец август е - значи е време да си подготвим зимнината. 
Домати бол на пазара(в моя случай - от градината) и трябва да се "заредим" за зимъска.
Досега все правех кетчупа по изпитаната си рецепта, но понеже, както много пъти съм казвал - правя по-малко, но редовно (тотаджийския принцип), този път направих нещо ново и различно и направо съм очарован от резултата.
Няма да пиша за ползата от доматите и т.н.,а  просто ще споделя как направих пикантен и дзверски вкусен кетчуп, тъй като този път нещо ме "прихвана" и направо го направих "наобратно" и се оказа невероятно сполучлив.

Необходими продукти: разбира се, че са примерни: 3 кг домати, около 1 кг червена капия, 3-4 см джинджифил, 2-3 скилидки чесън, 2 глави лук, по 4-5 зрънца карамфил, 10-а зрънца бахар, 10-а зрънца черен пипер, 2 -3 люти червени чушки, 2 с.л. сол. (нека да са с връх), 4 с.л. захар, 6 с.л. ябълков оцет, 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. млян кимион, 1 обелен и нарязан на ситно морков и от тука нататък на когото каквото сърце му сака ...
Изпълнението е елементарно, но обратно на начина, по който съм описвал досега ...
Тука съм описал как го правя в мултитенджерата (демек в мултикукъра), но ако се прави в обикновена тенджера времето се увеличава съобразно тенджерата, но поне двойно:
 Всички зеленчуци се измиват, почистват и нарязват на произволни парчета.
 Джинджифила също се нарязва на едро.
 Слагат се в купата на мултито, добавят се чесъна, лука, зрънцата подправки и то се включва на лежим "яхния", но за 1 час.
 В това време просто се изпива чашка уиски и се чака какво стане.
С пасатора всичко се смила на кашичка.
 Свареният продукт се прецежда през цедка и излишните семки, кожички и др.р.п. де изхвърлят.
 Прецедената маса се връща в купата на мултито, слагат се захарта, оцета, солта, индийското орехче, кимиона,оцета, канелата и останалите подправки. 
 Вари се до сгъстяване... То си става ясно кога е готово -нужен е около час.


 Както  е топло се разсипва по съдините.
 Бурканите се обръщат с капачките надолу до изстиването им.
 Дзверски вкусен и леко пикантен кетчуп, който се прави по-лесно от описания от мен преди това начин.




По-лесно, защото сварените зеленчуци по-лесно се пасират и прецеждат през цедката. И при това не се слага нишесте за сгъстяването.

П.П. Както съм описал става доста пикантен и за нелюбителите може да не се слагат лютивичките чушлета.

П.П. 23.VІІІ.2017 год.

Това е поредната доза на същия кетчуп, но приготвен в малко по-лесен вариант.
Всичко е като по основната рецепта, но без чесъна. Констатирах, че някак променя вкуса и вече не слагам. 
Количеството на моркова е увеличено - вместо един, поне 3-4 големи моркова.
Измитите и нарязани на произволни парчета зеленчуци се слагат в купата на мултикукъра, добавят се всички подправки (без захарта, солта и оцета). Варят по посочения начин. Ако е в тенджера, вари се на 2/3 от мощността на котлона, до пълното им омекване. Следва пасиране и прецеждане.
В тенджерата се слагат 3-4 с.л. зехтин и като загреят се сипва прецедената смес. Добавят се захарта, солта и оцета и се вари до нужната гъстота. Опитва се на вкус и при необходимост се добавят сол или захар или оцет.
Вметка - ако се добави балсамико, става още по-вкусно. 
От там нататък всичко е ясно.
Става бързо и лесно - 1о-а минути за и измиване и нарязване, още толкова за пасиране и прецеждане и почти 2 литра превъзходен домашен кетчуп.

вторник, 9 август 2016 г.

Сок и мармалад от арония




























 Аронията е много интересен и със здравословен ефект плод, но сега изобщо няма да споменавам за ползите от него. Досега все съм си купувал готов сок, че дори и червено вино с добавка на арония.
 Онзи ден видях на пазара да продават арония с цена 4,50 лв/кг и реших да направя експериментално сок. 
 Попрочетох тук таме и в общи линии нямаше много варианти - намачкват се плодчетата арония, засипват се със захар (0,75 кг на кг плод), оставят се 24 часа и сетне се изцежда плода и полученият сок се стерилизира в бутилки и другият: с варене и същата процедура.
 Та нещо не ме вдъхновиха и затова ще опиша какво направих:


Плодчетата се измиват и сипват в подходяща съдина.
След това се разбиват - доста са твърди и не става с мачкане.
Най-лесно се разбиват с пасатора или на порции в блендера.









На един кг плод се слага поне 1 кг захар, разбърква се и заминава да си "отдъхва" в хладилника поне за 12 часа.
Отделя се сок, който се прецежда през едра цедка, сетне през по-ситна.
 Удачно може да се ползва и пресата за картофено пюре.








тука е през по-ситната цедка.

Всичко отделено се слага в друга съдина - няма да се изхвърля я.









  Следва и финното прецеждане - през домакинска хартия.
 Става малко по-бавно, но какво от това - в същото време могат да се отпретнат едни кюфтета, напр.
 Каквото остава по хартията внимателно се отстранява с лъжичка и заминава в другата купа.
  След всяка партида хартията се сменя.
 Може да се ползва и сгъната марля, но става само за хвърляне сетне.

 Прецеденият сок е много изчистен и е готов за пълнене в бутилчета.
 Трябва да се опита на сладост - при мене се оказа, че е твърде стипчив и затова добавих още 200 грама захар, която се разбърква до пълно разтапяне.
 Тука вариантите са няколко: напълнените бутилки да се стерилизират за по няколко минути, който вариант не ми допада; Другият - да се добави лимонтузу (не съм го пробвал). Последният - консервиране с натриев бензоат. Ползвал съм такъв за други плодови сокове и действа безотказно.
Задължително се премерва количеството получен сок - при мене 0,750 л, което означава около 1 гр. (Нормата е до 1,5 гр на литър плодов сок). Разтваря се в лъжичка вода и се разбърква с сока. Затварят се бутилките и започват да чакат зимата.


Всичко отделено при изцеждането и прецеждането, както си е събрано в купата, се пасира много добре - на няколко пъти.
Плодчетата имат едни доста неприятни семенца и си заслужава играчката да се прецеди, за да се отстранят.
На който не са му проблем, може да си остане само с хубавото пасиране.
 Тази смес се опитва на вкус и при необходимост се добавя малко захар.
Всичко се вари, както обикновен мармалад като в края се добавя малко лимонтузу.
Пълни се както е врящо в бурканчета, които се обръщат до пълното им изстиване с капачките надолу.
От цялото това количество - 1 кг арония, 1,3 кг захар се получиха 3 бутилки по 250 мл сок, както и 4 бурканчета мармалад. Впрочем сокът е доста гъст и носи яко разреждане...



Мармаладът е невероятен и едното бурканче се омете за отрицателно време с палачинки и кашкавалено-сиренени бухти.

По моя преценка, струва си усилията.

Ще направя поне още 2 кг арония, докато я има на пазара. 




П.П. 11.VІІІ.2016 год.

Подхванах се с втората доза с доста по-голямо количество плод - цели 3 кг.
Оказа се, че не е като с 1 кг. Първо пасаторът не може да издържи на такова количество - или меленето с него трябва да продължи страшно много време, за да не стане зЯн уредчето.
Започнах с ръчна машинка за мелене:




Оказа се зорна работа. Трудно се мели, а от задния край откъм дръжката олива навън и всичко по плота стана боб бок.







   Смених ръчната с електрическата мелачка. С нея съм смелил тон месо, но и тя се озори. Трябва да й се дава почивка и от време на време да се ползва ревърс хода, че вътре аронията направо се бетонира и трябва да се слага малко по малко, без да се натиска с буталката, а просто машинката да си поема плода. Удачно е вече смленият плод да се смели още веднъж на ситната решетка.
Все пак с електрическата става ....

Получената маса от меленето е най-добре да се прецеди през марля.
По-добре е да се прежали една марля, която може да се изпере, отколкото цял ден да се прецежда през домакинска хартия.
Чистият сок се смесва със захарта и се разбърква  до разтваряне на захарта, слага се натриевият бензоат и се пълни в бутилки. 


Гъстата смес се отделя, слага се захар и се прави мармалад по следния начин:


Гъстата се прехвърля в тенджера, налива се малко вода - 2 ч.ч., колкото да стане като каша и се вари около 20-а минути.

След това метална цедка се поставя над купа и с лъжица се започва изцеждане на плода и претриването му през нея.
В купата попадат сок и месестата част на плода.



   


 Получава се гъста маса, в която се слага захарта и се разбърква - да се разтвори захарта.
 На литър течност - ориентировъчно 1 кг захар, но затова разтворих предварително, за да преценя сладостта, защото зависи много от плода.
 Може и по-малко или повече захар - в зависимост от желаната сладост.   




Вари се до сгъстяване като се пробва по изпитания начин - с капване върху студена чинийка. Щом капката не се разтича, значи е готов нашият мармалад.
Слага му се лимонтузу с разчет 1 ч.л. на кг захар.
Топло се пълни в бурканчета, които се затварят и оставят с капачките надолу до пълното изстиване.




   

 Получи се разкошен мармалад.
  Просто нямам думи да опиша вкуса - леко стипчив и сладък.
  Този мармалад е много по-добър от онзи, който съм описал в началото - само с пасиране на плодовете, защото са отстранени всички семки и др.п.   
Струва си труда. Истински мармалад.



П.П.
По-лесният начин е като плодът се свари в тенджера с вода, която само да го покрива. Тогава омеква и много по-лесно се мели и т.н. Но все пак исках сокът да не е варен, а да е прясно изцеден.

Ето и каква листовка предлагат продавачите на арония:

 

вторник, 20 октомври 2015 г.

ХРУПКАВИ КРАСТАВИЧКИ




 Продукти:
2 кг корнишони, измиват се и се нарязват на кръгчета
По 1 връзка копър и магданоз – същата процедура
По ½ ч.ч. сол и захар
По 1 и ½ ч.ч. оцет и олио (предпочитам зехтин или смес по равно)
8 стрити аспирина
За оцветяването – ½ глава нарязано червено цвекло

Приготвяне:
Нарязаните краставички и зелентии се смесват в тенджера, посипват се със солта, захарта, оцета, олиото и натрошения аспирин, леко се разбъркват. Слага се и нарязаното червено цвекло (добавих и няколко опечени лютиви чушлета и един два моркова - нарязани по същия начин).

Престояват 24 часа и се прехвърлят в буркани като се заливат с маринатата.

Отначало изглежда, че маринатата е малко, но не е така – зеленчуците си пущат течност и дори накрая остава малко в излишък.
Резултатът е превъзходен.
Истината за рецептата е, че докато се мотках по пазара и се загледах в корнишоните, продавачката обясняваше как тя ги правела… Моето допълнение бе, че сложих червеното цвекло и няколко моркова (които станаха суперски) и няколко лютиви чушлета.
Важното е, че нищо не се вари и не се губи време.

Пробвах същата марината и за гъби-печурки:
Ефектът бе потресяващ.