Показват се публикациите с етикет джолан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет джолан. Показване на всички публикации

събота, 29 август 2020 г.

СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 


    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...
    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.
За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.
В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.
Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.
Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

петък, 8 май 2020 г.

Пикантен свински джолан - вариации по темата


За джоланите съм изписал страшно много, защото това е най-благодатното месо и най-вкусното.
Този път съм с една различна направия на джолана, при която са възможни няколко варианта на изпълнение:

Необходими са: джолан (с кожа е идеално) - около 1,5 кг;
За подправянето: 5-6 скилидки чесън (пресован или смачкан и нарязан на ситно); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. счукан анасон (или смлян);  1/4 ч.л. канела; 2-3 с.л захар (или 1 препълнена с.л. мед); 100 мл соев сос; 3-4 ч.ч. бяло мускатово вино;

Изпълнението е лесничко, но ще дам два варианта, в които съм го правил:

Джолан с кожа: джоланът се пробожда на доста места с остър нож и се резва покрай коста. Слага се в плик за печене. Всички подправки се смесват заедно и джоланът се залива с тях. Пликът се връзва и заминава поне за един ден в хладилника. Пече се в силно загрята фурна на 230С, както си е в плика за 30-а минути и сетне на 150С поне три часа. Последният час пликът се разрязва и джоланът се обръща един два пъти. Така сосът от печенето се сгъстява.

Джолан без кожа: В този вариант най-добре е джоланът да се обезкости и нареже за 4-5 едри къса.
Зехтивът се смесва с черния пипер, анасона, чесъна и захарта и парчетата месо се пущат в тази марината и се оставят да престоят поне 30-а минути. Сетне се прехвърлят в подходящ тиган с капак (или тенджера) и се запържват от всички страни до зачервяване. Добавят се канелата, соевия сос и виното, съдината се похлупва, силата на котлона се намалява наполовина и се остави да си къкри до омекване на месото и да остане само на мазнина. На няколко пъти трябва да се разбъркват. При необходимост може да се долее и малко вряла вода, ако месото все още не е омекнало, а течността се е изпарила.
Ясно е как се пробва годтовността - като боцнеш с вилицата, да потъва като в масло.
При желание може да се остави и с малко сос, а не само на мазнина.
Най си върви с картофено пюре. Пък аз си го обичам обилно посипан с прясно смляно на едро църно пиперче.

Със свински вратни пържоли също става дзверска вкуснотия във втория вариант.

Е, една публикация и три различни дзверски вкусни варианта на приготвяне.

Пробвайте и няма да съжалалите - става дзверска вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 17 септември 2019 г.

Яхния от вчерашния джолан


  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.

сряда, 21 ноември 2018 г.

Желиран деликатес


 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.
 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.
 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 
 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).
 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.
 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 
 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 
 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.
 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.
 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

събота, 17 ноември 2018 г.

Пастетен колбас


 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.
 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.
Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.
За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.
При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.
Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.
Изчаква се десетина минути да се поохлади.
Последва прехвърляне в блендера и смилане.
Нарочно го оставих на по-едро.
Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.




Смляно именно до това състояние.
На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.
След това се увива като бонбон и се стяга.
Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.
Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.
А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.
Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.
Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.
Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.
Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

неделя, 11 ноември 2018 г.

Прясно зеле с джолан за 20 минути


 Това е от сорта на полезните предложения за приготвяне на нещо вкусно и то за отрицателно време. Често в забързаното ежедневие ни се иска хубава домашна храна, а времето е кът. МултитенджУрата, както казвам на мултикукъра, е незаменим за тази цел.
 Конкретно в случая от вчера имаше изостанал печен джолан. Пак да се претопля и поднася не ми харесва най-добрият вариант е да се приготви по различен начин.
 Какво по лесно от това?
 Мултито се включва на програма "пържене" (който има такава) и в купата се слага по 1 с.л. олио и мас. Докато то загрява, се обелва и нарязва една глава лук и се пуща вътре. Веднага се обелва и настъргва един морков и заминава при лука.
 Започва се с рязането на зелката. Нарязва се на 4 части и сетне всяка част на ситно и нарязаното зеле се пуща при лука. Не се забравя да се разбърква. Всичко това ми отнема около 6-7 минути. Осолява се и се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер и 10-а зърна черен пипер. 
 Обелва се и се нарязва един домат на ситно и се добавя при зелето. Добавя се и накъсаното месо.
 Мултито се прехвърля на програма "яхния" - при моя има една такава Ф1, дето за 10 минути прави чудеса и се затваря.
 След 10 минути яденето е готово. 
 Всичко на всичко дори и няма 20 минути. Докато ястието се вари, може да се направи и салатата.
 Същото може да се направи и в обикновена тенджера, но ще отнеме значително повече време.
 Писах повече време, отколкото ми отнема да го сготвя.
 Става страхотно вкусно. и най-важното бързо и лесно.
 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

П.П.
Към така подготвеното ястие, ако се добави и буркан готов сварен боб, става направо класика.

петък, 28 септември 2018 г.

Обезкостен джолан на фурна


 Попаднах в месарницата на обезкостен джолан и се понакупих с идеята да си направя домашна кайма. За който не знае, от джолана става разкошна кайма за кюфтета или за кебапчета.
В момента, когато подхващах да го режа на парчета за месомелачката, ми дойде съвсем друга идея - да го опека.
Ей така да видим какво ще стане - май досега съм пекъл единствено цели джолани с кост. 
И така необходими са за 4 порции:
800 грама джолан парчета; 500 гр. гъби; 2-3 моркова; 4-5 скилидки чесън и 3-4 глави лук, както и плик за печене.
Изпълнението е повече от елементарно: Джоланът се нарязва на парчета по около 50 грама и овкусява с 1 с.л. от универсалната гурме сол. От как съм я направил, ежедневно си оправдава 30-та минути зор. Гъбите се почистват и нарязват на филийки, чесънът - по на две, а лукът - много на едро - на 6-8 парчета. 
Всичко се разбърква добре, слага се в плика за печене и сетне в подходяща тавичка. Не е необходимо да се слага вода или течност някаква. По желание може 2-3 с.л. някакъв алкохол - бърбън, водка.
Следва печене на 160С не по-малко от 3 часа.
Слага се във фурната и направо се забравя. Само по някое време - след около 2 часа, пликът може да се обърне.
За тези три часа всичко става направо "мозък".
Следва внимателно пресипване от плика в тавичката и дозапичане за коричка и цвят на вентилатор за около 10-а минути.
Това е и най-трудният момент - да устискаш на ароматите, които излизат от фурната.
Ако някой обича да има повечко сос, просто може да добави в плика малко вода - около чаша и ръсне върху зеленчуците и месото поне 1 ч.л. царевично нишесте.

Бързо и лесно - цялата процедура по рязането отнема 15-а минути, а резултатът е Дзверска вкуснотия.
Някой наблюдателен ще види в чинията и печени картофи - да има ги, но те са печени отделно - пак в плик.
Правете и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

петък, 17 август 2018 г.

Джолан на фурна по най-лесния начин


 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:
 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.
 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.
 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.
 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.
 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.
 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...
Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 
Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 
Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!




понеделник, 23 юли 2018 г.

Свински джолан с бира в гювеч


 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.
 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.
(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).
За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.
За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:
Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.
Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.
В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.
Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.
Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).
По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.
Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.
Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.
След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.
От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!

събота, 22 октомври 2016 г.

Джолан със сос на фурна


























Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.
Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.
 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).


В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).









Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  


Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата... 

петък, 1 април 2016 г.

Лесен джолан на фурна (по Чедото)


Е, доживях да показвам нещо сготвено от Чедото, макар и под моето "вещо" наставление, а Чедото изобщо да не ме послуша и да си направи Джоланчето по собствен вкус.

За сметка на това, много, ама наистина много добре...

Изяло се е на Ура ...

С нейно съгласие, правя тази публикация. 




Необходими продукти за 2 порции:
1 джолан с кожа (от Татето, домъкнат от Румъния), 4-5 картофа (обелени и нарязани на кубчета), 1-2 моркова (същото); сол и черен пипер на вкус, риган около 1 ч.л., червен пипер - 1 ч.л.; червено вино (нека да от от Татето)- около 1/2 ч.ч., зехтин около 2 с.л.



Изпълнението наистина е лесно. Джоланчето се овкусява със солта, черния и червения пипер, риганчето, намазва се със зехтина обилно и се оставя да си почине малко.

След това се слага в тавичка, залива се с 1 ч.ч. смес от вода и червено вино поравно.

Тавичката се завива с фолио и заминава във фурната за 50-60 минути на 180 С. 
 В това време се подготвят картофите и морковите, които леко се овкусяват със сол и риган. 
След час печене, тавичката се вади и се слагат картофите.


Пече се още 40 минути под фолио, след това още 10-15 минути на вентилатор - след  махане на фолиото.


Месото се е разкапало, а картофите са невероятни вкусни.

Е, и я не мога да го измисля толкова лесно.


Дзверска Вкуснотия, приготвена от Чедото, без да чете наставленията на Таткото.

Браво!

вторник, 26 януари 2016 г.

Шпикован джолан в крок пот























Този път попаднах съвсем случайно на едни разкошни свински джолани в месарницата и сърце юнашко не се стърпя и се награби с цели два джолана по 2 кг всеки. 
Щеше ми се да ги приготвя по различен начин, отколкото досега и реших, че сега е момента да взема душата на крок пота. 

Необходими са ни: свински джолан/и; моркови, чесън, сол и черен пипер. По желание - по едно две зрънца черен пипер, бахар и карамфил и едно дафиново листче.
Нарочно не давам количества - всичко е въпрос на вкус - в моя случай колкото повече чесън и моркови толкови по-добре.

Изпълнението е страшно бързо:
Морковите и чесъна се почистват и нарязват на парчета. Поосоляват се малко повече и опиперяват.


В джолана с остър нож се правят нарези и в тях се напъхват парчетата моркови и чесъна. Джоланите са готови ...
 Колкото повече, толкова по-добре.
 Осоляват се отгоре. (С осолените моркови вътре вече е вкарана сол)...







Останаха малко моркови, които бидоха наредени на дъното на крок пота, капнати няколко капки зехтин и 50 мл бяло вино и подправките.
Огромните джолани едвам се побраха в него.
(Това наложи по време на готвенето да бъдат обръщани).
Крок пота се включи на ІІ-ра степен за 8 часа и "забравен"  ( с изключение на споменото обръщане).








След като тази процедура бе направена сутринта и цял ден се мотках , надвечер джоланът направо беше станал "мозъче".

Можеше да бъде запечен както е керамичната купа, но за предпочитане и фасон - в отделна съдина.









Джоланите се прехвърлят в друга съдина, намазват се с малко масло (по желание) и поръсват с цървено пиперче.
Слагат и се морковчетата и няколко нарязани картофа, сипва се и малко от соса. 










 И всичко това заминава във фурната - на 180 С с вентилатор - буквално за 10-15 минути, колкото да се "засрамят" - зачервят добре.

  Докато се пекат, от отделения сос от крок пота може да се направи и сос грейви, например.









 Порцийка ...
И внимателно - с виното, че е много жадно ястието.




понеделник, 30 ноември 2015 г.

Маринован джолан на фурна






Рецептата е проста, но много ефектна.
Винаги избирам възможно най-големия джолан с кожа.
С остър нож надупчвам кожата и долната част на джолана.

За мариноването:
В една купа се смесват:
по 1 ч.л. черен пипер, млян кориандър и млян кимион;  и толкова сол (но тя е на вкус);
2-3 ч.л. червен пипер;
1 ч.л. чили (или сушена лютива чушка, натрошена на ситно);
1 с.л. горчица;
1 с.л. лимонов сок;
3-4 с.л. зехтин.
4-5 скилидки чесън, нарязани на ситно.
1-2 с.л. сушени зеленчуци (навсякъде ги продават в пакетчета);

(ако джоланът е по-голям, може и повечко от подправките)

Всичко това хубаво се разбърква. Става като кашичка, с която обилно се маже джолана и се напъхва в прорезите на месото.

Приготвяне:
Така овкусения джолан се напъхва в плик за печене.  С дебелата част към дъното. И той все едно, че „сяда” в плика. (Така е по-удобен за печене).
Обелват се 2-3 моркова и се нарязват на кръгчета (кубчета). Една две цели главички чесън. И те се слагат в плика.

Личва се вътре в плика и 100 мл бърбън („Джим бийм” примерно).

И в този вид се забравя в хладилника за 2-3 дни, като от време на време се раздрусва добре да не си мисли, че хептен е забравен.

Обикновено след третия ден престой, слага се плика в тавичка и във фурната на 200 С за около 1 час като преди това се разхлабва връзката на плика, за да може да „диша” при печенето и да не взриви плика. След това температурата се намаля на 150 С и се пече още около 2 часа.
Това време му е достатъчно на месото да вземе да се разкапва.
Вади се тавата, отрязва се горната част на плика и се връща във фурната – под грила, за да се дозапече и получи и коричка. По желание може да се поръси с малко червен пипер. (за предпочитане леко лютив).

Това е ….. Вадиш …. изчакваш малко и обезкостяваш ….
Следват чашииииии винце и кайф ….

Забележка: подправките за марината могат да варират на вкус, но уискито е задължително
На снимката е след като плика е махнат и преди да се сервира пред лакомниците ….

Забележка:
Всички мазнотии и други остават в сока, който може да се сгъсти с една лъжичка царевично нишесте и да се сервира с морковчетата (които се топят) отделно в купичка и да се ползува като заливка …. макар че самият джолан е разкапан и няма нужда …
Все пак сосчето е пикантна добавка.

неделя, 1 ноември 2015 г.

ШПИКОВАН ДЖОЛАН СЪС СИРЕНА а ла Боре, Боре




  
     

 В месарницата имаше страхотни джолани - малко повече от 1,5 кг.
Месарят, Борето, първо отсече излишната част от джолана и после го сряза по начин, какъвто не бях виждал до сега (човек се учи докато е жив) - един голям срез по костта отгоре надолу и сетне от двете й страни  - около костта и се получи нещо като огромна мръвка с кост по средата и направи куп прорези в месото - за шпиковане. Докато си говорехме, ми разказа как го прави - шпиковано със сирена.
Затова така и го нарекох.

Продукти:
един джолан около 1,5 кг
около 250 гр различни сирена (имах останали парченца гауда и ементал, бучка синьо сирене, нашенски кашкавал)
2-3 скилидки чесън, нарязан на филийки
черен пипер на вкус - примерно 1 ч.л.
малко зехтин

Приготвяне:

парченцата сирена се напъхвах в цепнатините на месото, тук таме и чесънче, овкусява се с черния пипер, леко се намазва със зехтин.
Месото се навива около костта обратно и джоланчето си придобива формата.
Връзва се се много хлабаво (колкото при печенето да не се развие и да загуби форма).
Слага се в намазнена тавичка, завита плътно с фолио и във фурната на 180 С поне за три часа.

Е душа нетърпелива - след първия час го измъкнах, развих да видя какво става и като видях, че в тавичката има сосче, взех че бухнах там и няколко картофчета, морковчета, няколко гъбки - абе направо гарнитурата. Пак завих с фолиото.

В последните 15 минути махнах фолиото - да получи тази красива коричка.

Няколко забележки:
Не е необходимо да се соли - сирената дават достатъчно вкус.
Сирената не се усещат - разтапят се и стават като сос.
Може месото да се намаже леко с горчица и поръси с червен пипер - въпрос на вкус.
(лично винаги ги слагам, но този път заложих да опитам сирената)

След печенето стана превъзходно .. хем със зеленчуци за гарнитура, хем с вкусно сосче.
(ако някой има желание, може да сгъсти сосчето с лъжичка две царевично нишест
е  ;D)