Показват се публикациите с етикет десерти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет десерти. Показване на всички публикации

четвъртък, 23 март 2023 г.

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ без брашно, захар и глутен

 


 Няма шега - това наистина е един страхотен сладкиш, в който няма и грам брашно, мляко или захар. Прави се много лесно със съвсем простичък набор от продукти.
    Само че преди да продължа ще кажа, че това е идея от тик ток. Често гледам разни кулинарни клипчета където правят невероятни неща. Та реших от видяното, което ми е харесало да го пробвам и споделям. Отделно от това си отворих и графа за такива неща, които определено не стават и са си направо измишльотини. За тях възнамерявам да направя една голяма публикация. Жалкото е, че ги гледам на телефона и няма как да давам линкове, но мисля и че не е необходимо.
    Този сладкиш е от тези, които станаха изключително сполучливи.
В клипчето нямаше количества, но след няколкократно преглеждане реших, че съм се ориентирал.  И така: необходими са 200 грама овесени ядки (за предпочитане от фините, макар че ползват от едрите), 2 яйца, 2 презрели банана, 2 с.л. натурално какао, 2 с.л. зехтин, както и  1 ч.л. бакпулвер и за вкус - една ванилия (или канела - въпрос на предпочитание).
Изпълнението е много елементарно - всички продукти се слагат в купата на блендера и за кратко се миксират - до получаване на гладка еднородна смес. Изчаква се около 15-20 мин. овесените ядки добре да поемат течността и чак тогава се ориентираме дали сместа е готова за печене. Трябва да е с гъстотата на кексовото тесто. Ако ли не - добавят се още малко овесени ядки. За сладостта - ами зависи от бананите. Любителите на по-сладичкото може да сложат малко мед.
Стандартна тавичка за кекс (от късите) се застила с хартия за печене и сместа се излива в нея.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Готовността се проверява с дървено шишче. Ако излиза сухо, значи е готово.  Пекох на два пъти и двата пъти отгоре се напука - значи просто така трябва да стане, а не е дефект. И още нещо - задължително трябва да се изчака да изстине много добре, защото докато е топъл лепне по ножа.
Сладкишът наистина си струва да се пробва - много е вкусен. Подходящ е към кафето, за закуска и т.н. При хапване може да се поднесе с мед или някакъв конфитюр...
Това, че е лесен и много полезен е направо безспорно.
Пробвайте и няма да съжалите.

петък, 13 ноември 2020 г.

Желиран десерт от цедено кисело мляко

                                     

    Както много пъти съм повтарял, не знам дали този живот ще ми стигне да кача в блога и старите си рецепти, които съм записвал през годините в тефтерчета, на листове, а в последните 15 години в специални "готварски" тефтери.
    Ей затова само ще ги преписвам:

    6.01.2009 год.

    2 кофички кисело мляко се оцеждат в марля и полученото цедено кисело мляко се подслажда с 2 с.л. мед и разделя на две равни части.
    1 кутия лимонови разенки се разделя на лимоновите и портокаловите. Всеки вид се разтапя в микровълновата.
    Полученото желе от тях се смесва с цеденото кисело мляко - лимоновата и портокаловата поотделно. 
    В подходяща купичка или чашка се поставя от всяка смес така че да се получат разноцветни слоеве.
    Следва престой в хладилника, за да стегне желето от бонбоните и са готови за сервиране.
    Могат да се поднесат само с листче прясна мента или резенчета портокал и лимон.

    Много бърз, лесен и вкусен десерт с хубава визия.

събота, 1 август 2020 г.

Леден десерт от праскови или джелато с праскови


В тия ти ми ненормални жеги - днес на сянка 38С следобяд, дори и топлият чай не помага както е прието по арабски - в жегите да се пие чай. Затова ти се прищява сладоледче или някакво подобно дИсерче - приятно сладичко и леденко, леко тръпчиво и с един по-такъв разхлаждащ вкус.
Миналата година по това време бях започнал една публикация за джелатото и сравнението му със сладоледа, но като видях колко е модерен и колко е изписано, се отказах и ми остана само проучването. Само ще вметна, че джелатото няма нищо общо със сладоледа и се прави от пресни плодове и пълномаслено прясно мляко. И тъй като нямам намерение да пиша "дисертация" на тази тема, направо минавам към възможно най-лесния леден десерт, който съм правил:
За направата са необходими минимум продукти: в случая 4 праскови, обелени и нарязани на кубчета; Слагат се в плик или в кутия и се замразяват във фризера. Докато те се замразяват, една кофичка 10% йогурт (или 5 % кисело мляко) се слагат в цедка с цел да се изцедят максимално.
След това в блендера или в купата на пасатора се слагат замразените късчета праскови и изцеденото мляко, добавят се 5-6-7 листчета прясна мента и 3-4-5 (въпрос на сладост) с.л. мед.
Всичко се пасира до еднородна консистенция. Слага се в подходящо кутия и заминава във фризера. Горе долу на три четири пет пъти се вади и се разбърква.
Оставя да се замръзне добре.
От там нататък е ясно.
Този леден десерт може да се приготви със всякакви плодове.
А дали е джелато, сладолед или просто ледена вкуснотия, оставям Вие да прецените след като го пробвате.
Важното е, че е разхлаждащ, доставящ удоволствие на небцето, а как ще го направите е въпрос на фантазия.
Това тук е само една простичка идея ...
Направете го по собствен вкус, пробвайте и съм сигурен, че няма да си останете само с пробата ...

петък, 17 април 2020 г.

Млечен десерт с резенки


 Това е един много лесен и невероятно вкусен и ефектен десерт. 
 Необходими са две кофички кисело мляко, както и една кутия резенки - онези вкусните желерани бонбонки - лимонови портокалови.
 Киселото се оставя да се прецеди и да се сгъсти като се подслажда с 1-2 с.л. мед. и се разделя на две части.
 (Отделената суроватка не се хвърля - с нея стават страхотни палачинки).

Резенките се разделят - на лимонови и портокалови и се разтапят в микровълновата фурничка.
 Разтопените резенки се смесват с цеденото кисело мляко. 
 Получената смес се налива в стъклени чашки - в едната от лимоновата смес на дъното, а в другата - от портокаловата. Сетне обратно - стават на слоеве.
 Оставят се в хладилник за няколко часа, за да стегне.
 При поднасяне може да се украси с някакво плодче или листче мента.

сряда, 25 март 2020 г.

"Фалшиво" тирамису или лесен десерт с бишкоти


 Не си падам по десертите, но от време на време ни се хапва и по нещо сладичко. В такива случаи все гледам да направя нещо хем вкусно, хем много лесно и бързо. Демек такова, което не изисква кой знае какви усилия и умения, а става много вкусно.
 Този десерт е един от тях, а при това и в много бюджетен вариант.
  Започвам с необходимите продукти: 

-Един пакет готови бишкоти - в него са 20 броя и струва в кварталния магазин - 2,50 лв.
За две форми 12х20 см, които ползвам отива половин пакет.
Останалите количества ги давам за това количество:
-Една кафичка цедено кисело мляко, а най-добре е да се прецедят три кофичеки кисело мляко от марка по желание 
-едно пакетче сирене "Крема" - 1,50 лв в кварталния магазин
-3 с.л. пудра захар (но това зависи от желаната сладост).
Това са задължителните продукти.
Който иска да е най-близо до истинската рецепта, може да ползва чаша кафе еспресо за напояване на бишкотите.
Лично аз заложих на сока на коктейлните ми череши, като част от тях нарязох на много ситно.
За поръсване - какао на прах или настърган черен шоколад.
Изпълнението е невероятно лесно и отнема буквално една цигара време, особено ако се ползва миксер за разбиване на цеденото мляко, сиренето "крема" и пудрата захар.
Вече стана ясно, че кремът се разбива. При него по желание може да се добави и лъжица две заквасена сметана.
Дъното на формата лекинко се покрива с част от крема. Бишкотите се напояват със сока (демек се заливат с лъжичка или просто топват в купичка със сока) и се нареждат напречно във формичката. Остава малко място отстрани, което се уплътнява с натрошена бишкота. Отгоре се сипват ситно нарязаните череши, слага се от крема и нов ред ред бишкоти и крем. Наръсва се през цедка с какао или със ситно настърган шоколад.
Направих и двата варианта като при този с шоколада бишкотите овлажних с с чери ликьор.
След престой от една нощ (желателно) в хладилника, може да се напада.
Десертът е невероятно вкусен и пределно лесен за правене.



П.П. Знам оригиналната рецепта за тирамису, правил съм го. Опитвал съм го и в Родината му.
Само че в този му "фалшив" или по-точно бюджетен вариант, цената на 10 порции е около 5,00 лв, докато една кутия "Маскарпоне" от 500 гр е около 6,00 лв и то на промоция.
Мога да гарантирам, че приготвено по този начин, бюджетното тирамису става невероятно вкусно и не натоварва пенсионеркия ми бюджет.
Десертът поднесен с едно "ирландско" кафе е просто едно малко следобядно удоволствие.


сряда, 11 март 2020 г.

Бананови бисквитки - без брашно и без мазнина


 Рядко се хващам да правя бисквитки и др.п. Просто защото такива неща не обичам и почти не ям. Само че преди 10-а дни Чедото си беше купило едни такива кръглички и топнати отдолу в шоколад. Харесаха ми - бяха мекички и приятни на вкус. Четох им етикета - доста неща имаше в тях, та реших да пробвам нещо подобно, но доста по-различно.

 Та тия бисквитки направо си нямат рецепта - няма точни количества, почти всичко става от само себе си и затова ми е по-лесно да опиша как се правят.
 Два банана се обелват и слагат в купа заедно с 2 с.л. мед и яко се намачкват с вилица - направо да се получи пюре.


Следващият етап е да се сложи примерно една с.л. белени слънчогледови семки, 1/2 ч.л. ванилова захар и 1 ч.л. канела - за аромат. Натроших и един шоколадов бонбон с плънка. Чудех се дали да сложа някакви сушени плодове или стафиди, но реших, че за експеримента не е необходимо.
В тази смес се добавят фини овесени ядки (такива имах), но могат да се ползват всякакви. Колко ядки? Ами на части и се разбърква с вилицата. Трябва да се получи достатъчно гъста маса. Претеглих какво остана от новия пакет - глътнало е 120 грама.
Желателно е да се остави да си почине 15-а минути, за да могат овесените ядки да поемат влагата и да набухнат.
Тавичка се застила с хартия за печене.
С навлажнени ръце се взема по малко от полученото тесто (лепкаво е, но не лепи много по ръцете, защото беше добре сгъстено).
Оформят се топчета с желана големина - в случая като голям орех и леко се сплескват.
Станаха като малки кюфтенца (нали са ми любими).
Могат да се направят във всяка желана форма или пък да се ползват специални формички. Не ми се търсеха та затова - така.
Печенето в предварително загрята фурна на 170С - за около 20-25 минути. Просто се проверяват за готовност.
Изчакват се малко да поизстинат и могат да се нападат.
Отвън се леко хрупкави, а вътре приятно мекички.
Вкусът - ами направо разкошен. Само бананът се усеща малко повечко.
Съъхраняват се в хартиен плик (от тези за хляб). Дълго време запазват мекотата си, а и на другия ден са още по-вкусни.

Най-важното е, че носи всякакви вариации на темата и най-различни добавки и пълно нагаждане на вкуса по собствено желание.
Никакво брашно, никаква мазнина, никакви набухватели и т.н.
И най-важното, направията направо не отнема време.
Пробвайте смело и няма да съжалите.

неделя, 8 март 2020 г.

Сутляш, сутляч или мляко с ориз


 Нямах намерение да правя публикация за този любим на много хора десерт, но преди дни Чедото попита как да го направи. Мислех си, че е много лесен, но и при него си има определени тънкости.
 От друга страна, го правя както го правеше Баба. Това ми беше любимият десерт не само като дете, но и до преди години, когато ограничих сладкото до максимум. Въпреки това, от време на време си го позволявам.
 Необходими са: 1 ч.ч. ориз, 2 1/2 - 3 ч.ч. топла вода, 1 л. прясно мляко, 1 ч.л. ванилова захар, захар на вкус (слагам максимум 3 с.л. захар, но е малко - поне около 150 грама), канела за поръсване, поне 1 с.л. масло и толкова царевично нишесте.

 Изпълнението е точно както Баба го правеше с едно малко мое допълнение.

  •  Оризът се слага в голяма цедка и се измива добре под течаща вода. Както си е в цедката се слага с купа вода да престои за малко.
  •  В тенджерка се слага маслото, изчаква се загрее и оризът се сипва в нея. Запържва се докато леко побелее (остъкленее).
  •  Наливат се 2 1/2 ч.ч. топла вода (не вряла) и се намаля силата на котлона с 1/3 и оставя да си къкри и да си поема течността. При нужда се долива още молко топла вода.
  • Когато оризът е почти сварен започва да се налива прясното мляко на части като от литъра се отделят около 100-150 мл, в които се разтваря царевичното нишесте.
  • Когато оризът вече е сварен и поел по-голямата част от прясното мляко, се слагат ванилената захар и захарта. Разбърква се добре и му се сипва останалото мляко с размитото в него нишесте. Вари се още 3-5 минути - до леко сгъстяване.
  • Разсипва се по купичките.
От тук нататък:
Първият вариант: обилно посипване с канела и оставяне на изстине.
Вторият: да се остави малко по-течно преди разливането в купичките и след това запичане във фурната на вентилатор на 150С буквално за няколко минути и пак ръсене с канела.

Харесвам си го и в двата варианта и с повечко канела.

П.П. Признавам си и още един грях - понякога си позволявам да го залея със сока на някое сладко - от сливи, боровинки, т.е. каквото имам под ръка. А през лятото и да му бухва отгоре една топка сладолед.

Невероятен десерт се получава.
Правете смело и му се наслаждавайте. Няма нищо общо с тривиалния ориз с мляко. 
и мънинки и не толкова ще бъдат очаровани. Важното е да се вари бавно и оризът да се "разкапе" ...

сряда, 22 януари 2020 г.

Бърз и лесен десерт с бишкоти


  Поогледах се в блога какво публикувам в последно време и чак си се стреснах - колбаси, суджуци, меса и какво ли не мръФчесто... Много малко нещо сготвено, тук таме нещо тестено и нищо сладичко или десертчесто. 
 Човек ще си помисли, че ядем само сухи мезета и пием нон стоп, което не е така - правят се различни супи, ястия, че и от време на време и десерти. Много често правя разни неща от старите книги или пък нещо, което Бабите ми са приготвяли, но кой знае защо ги "прескачам" и не им отделям каквото и да е внимание.
 Е днес реших да споделя един много бърз и лесен сладкиш, който може да се направи и от най неумелия в кухнята.
Най-ценното при този домашен сладкиш е, че няма точни количества и мерки, както е при повечето сладкиши. Няма печене, варене, желиране и т.н.
Необходими са: пакет готови бишкоти; 2 или три пакетчета сирене тип "крема" - в идеалния вариант кутийка "Филаделфия", ама защо да се набутваме със скъпия продукт; заквасена сметана, но за предпочитане е обикновено цедено мляко; бурканче домашно сладко - от череши, ягоди, смокини или каквото има в къщи- стига да има сок.
Изпълнението е като за деца от детската градина: сиренето крема заедно с цеденото мляко (примерно 2 пакетчета крема и 300 грама цедено мляко) се разбиват с миксера до хомогенна смес (може и с онази бъркалка за яйца) и в тази смес се добавя сок от сладкото. Колко? - ами колкото искате да Ви е сладко. Може да се добави и пудра захар и малко ванилия.
Най-важното е да се разбие добре и да сместа да стане еднородна.
В подходяща тавичка (моята е 25х25 см) на дъното се разстила пласт от млечната смес и отгоре се нарежда ред от бишкоти. Сега при желание, бишкотите могат да бъдат топнати в кафе, в леко разреден коняк или в мляко, но това не е задължително. Намазва се отново с млечната смес и така продължаваме до напълване на тавичката или свършване на продуктите.
Заглажда се без голямо престараване и отгоре тум таме леко се украсява с плодчетата от сладкото. 
Може да се "украси" с настърган шоколад, със стружки кокос и каквото ти подскаже въображението.
Както казах, няма правило - всичко се прави "на око" и вкус.
Понеже се прави буквално за 10-а минути изобщо не се престарявам. 
Нарочно го оставям ей така леко рошаво и "нахвъргано".
На пръв поглед прилича на прословутата бисквитена торта, но е в пъти по-вкусно.
Най-важното е, че можеш да си регулираш сладостта и да се получи един напълно приличен нискокалоричен десерт, след хапването от който ще трябва задължително да си правиш разходка из парка за "горене" на излишни калории.
Впрочем, гостите си облизаха пръстите и искаха допълнително.
Лелей, писах пет пъти повече време да го опиша отколкото ми отне да го направя.
За разлика от другите десерти си е напълно бюджетен - най-скъпото е пакета бишкоти, а останалите продукти са по-евтини от него.
Правих го и с една кремообразна извара (продават я в една верига) и стана още по-вкусно отколкото с "крема" сиренето. Па и в интерес на истината се оползотворяват разните бурканчета сладко от шкафа.
Правете смело - това е само идея, и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.
Впрочем върви си и като мезе към питието и затова НАЗДРАВЕ!

неделя, 7 април 2019 г.

Млечен десерт с елда, ориз и фиде


 Не си падам по десертите, освен по млякото с ориз във всичките му варианти.
 Този път заложих на един странен на вид десерт - с елда, ориз и ситно фиде, който се прави на принципа на млякото с ориз. Е има си и някои особености, които ще споделя:
Необходими са: равни количества елда, ориз и фиде. Примерно, общо 1 ч.ч.
Елдата се измива много добре и оставя да се накисне за малко в хладка вода.
След това оризът и елдата се слагат в тенджера с около 2 или 2 1/2 ч.ч. и се изчаква водата да заври. Елдата пуща един такъв особен леко кафяв цвят  и с лек непривичен за нас аромат. Затова тази вода се изхвърля през цедка като пак се измиват и отново се връщат в тенджерата за варене с около 2 ч.ч. вода. Вари се на бавен огън и когато водата се поеме, се наливат около 2 или 2 1/2 ч.ч. прясно мляко. Слага се и фидето (то просто увира много бързо в сравнение с другите).
На това количество се слага 1/2 ч.ч. захар. Захарта е на вкус и може да се сложи доста повече. Изчаква се добре да се свари. Не бива да се забравя, че и трябва да се бърка. Нищо че се вари на средна сила на котлона.
Разсипва се по купичките и може да се наръси с канела.
Другият вариант е да се сложи малко повече мляко - около 3 ч.ч. В купичка да се разбият 1 ч.л. с връх царевично нишесте и едно яйце заедно с малко прясно мляко или вода и да се добавят към сместа. (както е на снимката).
Става един невероятен крем и може да се вари до сгъстяване или пък да се прехвърли в купички и да се дозапече на водна баня във фурната- до готовност.
И в двата варианта става страхотно на вкус.
Как ще се сервира и дали ще се добави ванилия или канела или плодове е въпрос на въображение и желание. Може да се посипе с кафява захар и с горелката да се направи карамелен слой.
Варианти много. Важното е, че е невероятно вкусно и за мене е по-вкусно от обикновеното мляко с ориз.
Правете смело и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Пълнена с плодове тиква


 Това е един уникален есенно-зимен десерт, който просто си няма рецепта, а по-скоро е само идея за направа.
 Често го правя, но поради една ли друга причина не съм го споделял. А сега само ще кажа как направих последната, защото всеки път е различно в зависимост от наличните плодове - сушени и пресни.
На тиква цигулка се отрязва горната плътна част, издълбава се добре като се почистват семките и част от вътрешността.
От там нататък е забавната част - слагат се стафиди, сушени червени боровинки, орехи, кашу, сушени кайсии и сини сливи без костилка; сладко от смокини; ръсва се малко канела; сетне резенчета плод - ябълка; портокал; киви; пак орехи и кашу.
Сушените плодове се слагат, без да се накисват.
И така до напълване на тиквата. Слага се и една с.л. мед и се завършва с резени ябълка или дюля, които просто играят ролята на капак. Наръсва се с канела като носи и други подправки по желание. Сипвам и 50 мл бърбън.

Тиквата се слага в тавичка, завива се цялата с два слоя алуминиево фолио и се пече във фурна на 180С поне два часа.
След два часа се проверява като се боцва тиквата - ако е омекнала, значи е готова. Маха се фолиото и се дозапича до лек загар.
Сетне, малей какво търпение трябва докато поизстине малко и биде нападната.
Впрочем, студена е още по-вкусна. Важното е, че всичко що е плод може да бъде сложен вътре и да стане вкусно.
И от личен опит знам, че става и за мезе на хубаво питие.

понеделник, 16 април 2018 г.

Ягодов чийзкейк без печене


Това е най-лесният и буквално най-мързеливият чийзкейк, който може да се направи набързо, а резултатът да е дзверски вкусен.
Необходими са две пакетчета бисквити, ама не обикновени, а някакви шоколадови, какаови или такива с ядки (стандартно са по 200 или 230 гр), 1 пакетче масло - 125 грама; 4 пакетчета сирене крема по 125 грама, една опаковка сирене маскарпоне - 500 грама, 150 грама пудра захар и сладко от ягоди (конфитюр) поне едно бурканче - 330 грама.
В изпълнението няма нищо сложно:
Бисквитите се натрошават - може в блендер, може завити в найлонова торбичка, всеки знае как да го направи. Смесват се с разтопеното масло и внимателно се разстилат на дъното на затваряща се форма за печене върху фолио.
Кремата сирене заедно с маскарпонето и пудрата захар се разбиват с миксер и нанасят върху изстиналата основа от бисквитите.
Отгоре се нанася сладкото сладкото от ягоди и се оставя в хладилника поне за няколко часа добре да стегне.
Бързо, лесно и като резултат невероятно вкусен чийзкейк без печене и без врътки.

вторник, 23 май 2017 г.

Лесен десерт от цедено мляко и ягоди


 Не си падам по десертите и сладките неща. Признавам си, че са голяма рядкост в къщи. 
 Независимо от това, реших да направя едно бързо и лесно десертче с купените ягоди, които изобщо не ми се усладиха - за разлика от домашните. Да, ама тях градушката ги направи на каша и трябва наново да се садят.
 Необходими са ягоди, кисело мляко, мед, ванилия и желатин.
 Количества няма - всичко е въпрос на вкус.

  Изпълнението е страшно лесно:
 Докато се чистят ягодите, киселото мляко се слага в цедка колкото да се отече суроватката. Нищо не пречи да се ползва и готово цедено мляко.
 Отцеденото кисело мляко се подслажда с малко мед на вкус.
 Ягодите се почистват и разрязват на половинки. Горе долу 1/3 от тях се отделя, а останалите с слагат в подходяща съдина и добре се загряват. Да станат като сладко. Отстранява се съдината от котлона и малко като изстине при ягодите се добавя мед - пак на вкус. Слагат се и отделените сурови ягоди.
 Желатина се слага с малко вода или с част от отцедената суроватка и се загрява в микровълновата за 30 сек. да се разтопи.
 Голямата част от него се смесва добре с цеденото мляко и се разпределя в купички, които се слагат в хладилника.
 Остатъкът от желатина заедно с ванилията се смесва със "сладкото" от ягоди.
 Малко като стегне млякото, отгоре се залива с ягодовото "сладко" и отново заминава в хладилника за няколко часа.


 След няколко часа престои в хладилника десертът е готов.


 Много много вкусен ...

неделя, 24 юли 2016 г.

Домашен сладолед с ананас



























 Това наистина е домашен сладолед и то наистина само от две съставки - без шега.
 При това става за секунди буквално.
 Необходими са една консерва ананас с собствен сок (240 гр) и една опаковка сладкарска сметана за разбиване - 200 мл.
 (естествено това е минимално количество и може да се увеличава произволно)
 Изпълнението:

  




съдържанието на консервата ананас се изсипва в купата на пасатора. 









 пасира се до кашеобразно състояние.
 
Сметаната се вади от хладилника, сипва се в подходяща за миксера съдина и се разбива.
Добавят се и пасираните ананаси и се доразбива колкото да се смесят съставките.

Ананасът е толкова сладък и ароматен, че не се налага подслаждане и ароматизиране.







Готовата смес се пресипва в друга съдина - ами кутийка от сладолед и заминава във фризера.














След няколко часа ананасовият сладолед е готов за хапване.

Неустоим просто...








П.П. май стига толкова за сладоледите, не че се отказвам - ще ги правя, ама няма да досаждам с тях, освен ако не се получи нещо уникално ... Важна е идеята, а изпълнението може да се прави с различни продукти ...

вторник, 19 юли 2016 г.

Домашен сладолед с две съставки

  
Признавам си без бой изобщо, ама изобщо не съм фен на сладките неща, пък за сладоледите да не говорим. Дори и в детството си много рядко ми е теквало да хапна сладолед - предпочитах да икономисам стотинките си за някоя книга.... 

 Някакво ей такова предубеждение към продавания ни сладолед... Преди години бях чел какви съставки има в него, колко са вредни и бях до там.
 Направих си труда да снимам вчера един такъв и се вижда какво има има в него. Уж не са вредни, но много се съмнявам колко са полезни съставките...
 Па и производителят е сбъркал температурата на съхранение 18С ? ХА ха... 


  
 Съвсем наскоро една приятелка -Аля, ме съблазни с един разкошен сладолед и реших, че ще си направя - колко му е.Първият ми опит беше с цедено кисело мляко, кондензирано подсладено мляко и някои други неща. 

 Получи се, но не ми хареса като консистенция - стоеше по-скоро като замразени млека, без да е кремообразно. Направих няколко опита с различни съставки като автоматично отхвърлих тези с яйцата, тези с варенето и въобще тези с врътнята.

Така стигнах до този вариант и от постигнатото съм напълно доволен. 




При това се употребяват само две съставки - сладкарска сметана и подсладено кондензирано мляко. То е достатъчно сладко и за моя вкус не се налага допълнително подслаждане.

В краен случай може да се добавят и няколко лъжички пчелен мед - въпрос на вкус.





Необходими са: 1 кутия подсладено кондензирано мляко (397 мл), 2 опаковки по 200 мл сладкарска сметана.
Евентуално и пчелен мед на вкус -  2-3 с.л.
Количествата са по моя вкус, но могат да варират - например и само с 200 мл сметана пак става страхотен, но по-сладък...

 Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да описвам. 




В подходяща купа се изсипват сметаната и кондензираното мляко и с миксер се разбиват до получаването на хубав пухкав и гъст крем. 

Ако се добавя и мед, разбива се още 30-а секунди.









Пресипва се в подходящ съд и заминава във фризера. Може да се извади съдинката и да се разбърка с лъжица.

 (на снимката е с какао - шоколадов)






 Ако се сложи ванилия, става ванилов сладолед.

 Ако се сложат 2-3 с.л. какао, става шоколадов сладолед.

 Може получената смес да се раздели на две - и да се направят и двата сладоледа.

 А от тук нататък носи всякаква фантазия - ядки, плодове, натрошени вафли, натрошен шоколад, разни заливки и т.н., все се получава и е невероятно вкусен





Това е поредното изпълнение - този път с тук таме натрошен шоколад.












 Ами това е ... Бързо, лесно, вкусно и здравословно.

 П.П. Прави се за 5 минути и излиза омалко над 7,00 лв при положение, че кондензираното мляко е около 3,50 лв, а сметаната е по 2,00 лв/кут.

Впрочем има и доста по-евтин вариант:

сметаната е по 1,29 лв/кут.
кондензираното неподсладено мляко е 1,39 лв

Може и да се ползва кокосово мляко


И в двата варианта не става толкова сладък.















П.П. Има и други вариации на този сладолед от две съставки:

вместо кондензирано мляко може да се ползват добре намачкани или пасирани плодове:
банан
пъпеш
праскова
кайсия
и т.н. и т.н., които се смесват с разбитата сметана и ако не е достатъчно сладко, може да се добави малко мед.






Това  е с добре намачкан банан.



















 Това е с праскови и залят със сока от сладко праскови









  П.П. Правих и един особен - кондензирано мляко, сметана и вместо подсладител - натрошена сусамова халва, която се разби с миксера.
Стана невероятен.


П.П.
Пробвах и с готовата суха смес - сметана за разбиване, чиято цена на пакетче е под 1,00 лв.
Пак се получава и става също вкусно, но лично мен ме смущават достата Е-та в тази суха смес.





19.VІІ.2016 год.
П.П. Получих бележка, че същия сладолед и със същите съставки е публикувала в БГ-мама Гуинет (която много уважавам) и то на 3.VІІ.
Пропуснал съм тази публикация и констатирам, че по едно и също време сме го правили, но публикувам с голямо закъснение.
И за да няма сърдити ето линк към рецептата на Гуинет - можем само да се учим от нея.
Па и това е потвръждение, че наистина вкусните неща се правят най-лесно.

17.08.2020 год.
П.П.
По съвет на Вили П., която е изпробвала рецептата в доста варианти и е много доволна от нея, направих един по нейния най-сполучлив вариант:
Основните съставки са същите, но при разбиването на сметаната и кондензираното мляко, се дабавя и една ч.л. желатин. Слагат се и натрошен бял шоколад и счукан лешник.
Желатинът стяга допълнително сместа и след ваденето от фризера се задържа по-дълго време преди да започне да се топи.
Нямаше да съм аз, ако не пробвал и варианта с добавка на толкова 1 ч.л. желатин, "активиран" в 30-а мл вода за 20-а секунди в микровълновата печка.
Резултатът беше превъзходен и в двата варианта.
По никакъв начин не може да се усети вкусово наличието на желатин.
Пробвайте и този вариант! Ефектът е невероятен.