Показват се публикациите с етикет безмесни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет безмесни. Показване на всички публикации

четвъртък, 23 юли 2020 г.

ДОМАТЕНА СУПА С ФИДЕ



    Възможно най-лесната, най-бюджетната и с минимум продукти лятна супа.
    Необходими са за 4-6 порции 4-5 големи домата (желателно презрели и които вече не стават за салата); 1 глава лук, 2-3 скилидки, един морков и шепичка фиде.
    Лукът и чесънът, нарязани на ситно, се задушават в 2-3 с.л. масло и олио; добавя се настърганият морков. В това време доматите се обелват, нарязват на кубчета произволно и заминават в тенджерата. Долива се около 1,2 л зеленчуков бульон (или топла вода), слага се фидето и се оставя да покъкри 10-15 минути. Пробва се на вкус - ако киселее много, може да се добави малко захар, соли се на вкус. Овкусява се с босилек или риган. Може да се заменят със ситно нарязан магданоз.
    (За разкош, когато се изключи котлона, се добавят толкова яйца, колкото порции ще се поднасят. Затваря се с капака и след 5-6 минути яйцата са готови.)
    При сервиране, по желание може да се ръсне обилно с църно пиперче. Или обилно да се поръси с натрошено сирене.
    Гъстотата може да се регулира по желание - повечко домати и по-малко течност, или с повечко фиде.
    При днешните цени - цялото ястие излиза около цели 2 лева (без екстрите като яйца или сирене, разбира се).
    Впрочем, и студена е много вкусна.
    Пробвайте и няма да съжалите.

понеделник, 20 юли 2020 г.

Постен летен гювеч тип "славянски"



        Не мога да се стърпя и да не споделя едно напълно лятно ястие - постен гювеч от летни зеленчуци, който става невероятно вкусен. Не, не дзверски вкусен, защото е постен, но с голям кеф бих го ползвал като гарнитура за нещо мръФчето, но и самостоятелно си става достатъчно вкусно и при това напълно бюджетно.
    За 4-6 порции са необходими: 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън, които се обелват и нарязват на ситно; по един голям морков, малък картоф, големи патладжан и тиквичка (обелени и нарязани на ситно); дръжките на 1 връзка магданоз-на ситно; 2/3 до 1 ч.ч. ориз; чушки - капия, по една зелена и червена, почистени и нарязани на ситно, 4-5 домата настъргани на рендето. За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, щипка червен пипер (пушен желателно), джоджен и риган. Естествено и олио - около 3-4 с.л. (носи и малко повечко, ама в края слагам и 1 с.л. масло за разкош).
    Изпълнението е елементарно: в голям професионален тиган се загрява мазнината и в нея последователно се задушават лука, чесъна, морковите, картофите и останалите заленчуци и ситно нарязаните дръжки на магданоза. Сетне се добавя и ориза и след остъкляневето му се налива около 0.5 л пилешки бульон (или вряла вода), Добавят се и настърганите домати, следва овкусяването със солта, пипера и подправките. Оставя се да къкри около 15-а минути и се прехвърля във фурната за още 20-а минути на 180С. Пече се до готовност ...
    Невероятно лесно е и вкусно.
    Има и още един вариант, който съм пробвал, но може да ме подложите на критика: Всички продукти, както са си нарязани в суров вид се слагат в плик за печене, слагат се подправките, мазнината, бульона и заминават за печене във фурната на 200С за около 40 мин. Този варииант е дори за предпочитане, но все пак въпрос на вкус.
    Опитайте и няма да съжалите ...
    

четвъртък, 16 юли 2020 г.

Градинарска чорба (супа) и разни вариации



    Рядко пиша за супи, а и дори съм споменавал неведнъж, че с години не съм кусвал подобно нещо. В последно време имам промяна - правя толкова често, че мога да кажа едва ли не всеки ден.
    Чак сега разбирам колко е била права Баба, за която нямаше ден без чорбичка (супичка) и която казваше - и камече да свариш с масълце и подправки, все ще стане чорбичка.
    От друга страна като взема да чета разни рецепти за супи, направо ми прилошава - вземаш 2 л вода, 100 грама морков, 70 грама ориз или 40 грама фиде и т.н. Абе хора, не правите някакъв завъртян сладкиш, та всичко да точно до грамче ... Тука става дума за супа (чорба) и т.н., където всичко може да варира и е важно да се спазват някои основни правила ...
    Само ще кажа, че за приготвянето на супи, чорби и др.п. ползвам мултитенджУрата или по модерно му мултикукъра, който се оказа направо чуден уред за тази цел. И като незаменим помощник - бързонагряващата кана.
    Има и нещо друго, ама сега да взема да разкажа за тази градинарска чорбичка, която сега през лятото е много благодатна за приготвяне, защото вариантите й са толкова много, че просто ми е бедна фантазията ...
    И така за бистрата градинарска чорбичка (4-6 порции) са необходими (напълно ориентировъчно) - 1 главичка лук, 2-3 скилидки чесън, 1 голям морков и един голям картоф, 1 средна тиквичка, по 1/2 червена и зелена капия (чушка демек); 1/2 корен пащърнак, 1 стрък целина, 1 голям домат (обелен и нарязан на ситно), както и 2-3 с.л. масло. За подправяне 1 с.л. от домашния ми зеленчуков сушен микс (винаги имам от него), щипка сушен джоджен и няколко стръка магданоз.
    Изпълнението е направо елементарно и невероятно бързо - чесънът и лукът се нарязват на много ситно. Останалите зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на почти еднакви кубчета.
    В силно загрятото масло се кавърдисват лука и чесъна, добавя се целината и сетне се налива една кана вряла вода и в нея се пущат всички зеленчуци без доматите. Разчетът е приблизително 300 мл на порция. Основният принцип за приготвяне на супа е, че зеленчуците се пущат във вряла вода, а не в студена. След около 20-а минути, се проверява дали морковите са омекнали, добавят се доматите, сушената подправка, джоджена и се осолява на вкус. Оставя се да покъкри така на слаб котлон за около 10-а минути и преди сервирането се добавя измитият и ситно нарязан магданоз.

    Толкова за бистрата градинарска чорба. Само ще вметна, че много я харесвам при сервирането да е поднесена с натрошено сирене, ръсната с църно пиперче и полята с чили сос.

Следва:
вариант 1: в 1/2 кофичка кисело мляко се разбива 1 яйце с 1-2 с.л. лимонов сок и когато чорбата е готова се извършва т.нар. темпериране. От топлата чорба с черпак се вади по малко и се смесва със застройката. Сетне когато температурата им се изравни, цялата застройка се изсипва в супата, разбърква се и не се вари повече, за да не се пресече.

вариант 2: 8-10 минути преди супата да е готова се слага една шепичка фиде. Става по-плътна.
Вместо фиде може да се сложи ориз, но той трябва да се запържи заедно с лука и чесъна още в началото на готвенето.

вариант 3:

    Същата супа може да се приготви и с добавка на месце - примерно късчета пилешко, които се запържват заедно с лука и чесъна и сетне както е описано.
    При наличие на вече изостанало печено или пържено месо, то може да се добави ситно нарязано заедно със зеленчуците.

вариант 4:

    Съвсем наскоро правих такава чорба и позалитнах с количеството - все пак готвим за двамца, а направих супа кат за цял взвод. Поизостана доста, а от предния ден имах един печен врат, та добавка на чашка ориз на нарязаното вратле - възваряване почти до готовност и сетне запичане във фурната. Олизахме си пръстите.
    Е, те това е. Правете смело, наслаждавайте се на вкусните летни продукти, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ, че с тези вкуснотии и питиетата си вървят.

четвъртък, 28 май 2020 г.

Шницели от печени червени чушки (капия)



 При поредната ревизия на фризера открих един пакет печена червена капия и се зарадвах, че ще направя любимите пълнени чушки. Да, ама не - радостта ми трая до размразяването им, защото се оказа, че доста накъсани и стават само за кълцана салата. Та се сетих, че преди време бях правил кюфтета от печена капия и реших да изимпровизирам с направата на едни шницели.
От пакета чушки, които слагам във фризера и са по 500 грама отделих няколко за салатка, а останалите около 400 грама чушки се нарязват на не много ситно. То на снимката се виждат парчетата - нека да си се усещат сетне.
В подходяща купа се слагат 1-2 с.л. кисело мляко с щипка сода, добавят се едно яйце и нарязаната капия. Разбъркват се и се добавят няколко лъжици брашно, за да се получи гъста смес. Овкусява се с черен пипер, щипка риган и последно след слагане на 100-а грама натрошено сирене, се пробва и на сол.
Дъното на тигана се застила с парче хартия за печене, налива се олиото и след като загрее добре с голяма лъжица се сипва от сместа като се оформя като шницели с желана големина. Сега е моментът силата на котлона да се намали с 1/3. Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване. Готовите шницели се слагат върху домакинска хартия, за да може да се попие евентуалната излишна мазнина.
От това количество се получават 6-7 шницела - зависи от големината.  За хартията за печене при пърженето в тегана вече доста съм писал - много по-лесно става самото пържене, сетне и миенето на тигана е много лесно и т.н.
Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на мерак - вървят си с доматена или зелена залата; вървят си поднесени и с чесново-млечен сос. Тука поставянето на стрък зелен лук е просто закачка. 
Правят се лесно и стават много вкусни.
Правете смело и се наслаждавайте на шницелите от печена червена капия. 
Впрочем могат да се добавят и други неща вместо сирене, а примерно кашкавал или кайма. Въпрос на въображение и мерак.
С чашка студена бира или бяло вино си вървят идеално и затова не пропущам да кажа и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 2 септември 2019 г.

Пържени домати с яйца


  Тази публикация е малка закачка, защото не е рецепта, а е начин да си направим едно наистина дзверски вкусно (отбележете, казвам дзверски само за мръФки) ястие - леко и приятно, много подходящо за все още продължаващите жеги.
 Няма количества, няма мерки и теглилки.
 Иначе казано, на една главичка лук са й необходими два обелени домата и две яйца. По подразбиране - 2-3 скилидки чесън, ама инак - една. Останалото е сол, черен пипер, магданоз и ... масло - не олио. Може поравно масло и олио.
 Мисля, че на всички е ясно: докато маслото загрява, лукът и чесънът се нарязват на ситно (абе кат за куче) и се хвъргат вътре. Докато те остъкленяват, доматине се обелват и нарязват на кубчета и заминават при тях. 
 Споко 3-4 минути, през които спокойно можем да счукаме яйцата и да махнем чАрупките и да ги разбием със солта и пиперите и разбъркаме с доматите.
 Веднага изключваме котлона, покриваме тигана с капака и забравяме за ястието 10-а минути.
 Сетне бухваме още една бучка масло, ръсим със ситно нарязания магданоз и нападаме.
 Топиш залчето лебец и замесваш към студената водчица. Кеф от всякъде.
 Хем вкусно, хем лесно, хем полезно и хем дзверско мезенце.
 Наздраве!

сряда, 12 юни 2019 г.

Кюфтенца от леща


  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:
Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.
В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 
Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.
Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.
Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.
Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.
След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.
Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.
При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.
Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.
Стават невероятно вкусни.
На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.
Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.
Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.
Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.
За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 
Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.
Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.

понеделник, 8 април 2019 г.

Кюфтета от коприва със сирене


 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.
Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.
Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.
С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.
В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...
П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно. 

събота, 2 март 2019 г.

Карфиол със синьо сирене


Ако ми разрешите, няма днес да пея дитирамби за ползата от карфиола. Някои го нареждат заедно с броколито за супер храна, предпазваща от рак и тем там подобни. За мен просто си е вкусен зеленчук дет може да се направи в различни варианти - правил съм дори невероятно вкусни кюфтета.
 Този път заложих на една запеканка от карфиол и нещо тип "почисти хладилника" от разни сирена, от които най-много се оказа едно синьо сирене около 180 грама.
 Нарочно няма да давам количества, всичко ще следва като описание в снимковия материал. По принцип в последно време предпочитам да давам обяснения, а конкретните количества зависят от предпочитанията и броя на порциите. При нас все пак са 4-6 такива.
Една глава карфиол се накъсва на най-ситните розички и се задушава в леко подсолена вода заедно с няколко парченца нарязан морков. Може и да се свари на пара.
Предпочитам да е леко хрупкав и полусварен.
Сетне се прецежда добре в цедка.


В подходяща съдина се приготвя сос бешамел по собствен вкус. В моя вариант 3 с.л. масло, около 3-4 с.л. брашно и почти литър прясно мляко. Без сол. Като поистине малко в бешамела се настъргват сирената. В случая гауда, кашкавал, малко обикновено сирене, както и почти 180-200 грама синьо сирене.
За любителите на броколите, може да се сварят няколко броя с бешамела и да се пасират заедно с него и чак след това да се сложат сирената.
Карфиолът в леко намазнената тавичка се залива със сместа от сирената и добре разбърква.
Тук е моментът да кажа, че може да се направи със сметана, но у нас не е на почит.
В цялата тази галимация може да се бухнат и едно, че и повече яйца.
Цялата тази "сложна конструкция" заминава във фурната на 180С  - колкото да се засрами и от срам позачерви.
А пропуснах и нещо не съвсем маловажно - носи църно пиперче и за любителите малко люто и пушено цървено пиперче. По моя преценка вкусът на сирената е достатъмен и не са необходими други подправки. 
Ама това си зависи от мерака на ящниците...
Едно невероятно вкусно, лесно, просто за изпълнение ястие, което е от типа "почисти хладилника", защото носи и други добавки. Чак съжалявам, че не пробвах и да му добавя някакво колбасче...
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

сряда, 4 юли 2018 г.

Пържена паста Пипе ригате с доматен сос


 Не обичам думата "паста", която се наложи в последните десетилетия и вече цяло поколение израстна с нея. Някъде в далечното минало имаше юфка, макарони, спагети, кус-кус и като че ли не се сещам за друго. Бабите ни правеха едни огромни чаршафи с домашно точена юфка, а т.н. пасти бяха едни такива изкушаващи сочни пастички (с голямо изобилие), с които бяха пълни сладкарниците и бозаджийниците. Впрочем и тези последните изчезнаха и са непознати за последните май две поколения.
 Та подхванах, да си кажа, че и т.нар. паста не я обичам - някакво варено тестено, което в какъвто вариант да ми го пробутват (със сос, кайма, морски дарове и т.н.), за мене не е ядене. Къде ще ми се сравнява с едни кюфтета, кебапчета, сочно печено джоланче и т.н. 
 Да, много добре знам как се приготвя - не е като да не съм правил. И точно този начин на направия не ми харесва: варене в подсолена вода до ал денте, миене под студена вода, за да се спре готвенето; пържене на съответния сос и досготвяне. Ами то при това миене, що полезно и вкусно има, то го отмиваш и заминава в канала. Ем ептен измита работа, а ти ходи и чакай за 2-3, па и 5 минути пастата да си поеме от соса.
 Както и да е. 
 Тези дни ми дадоха нота да сготвя и то в постен вариант една паста, която с всичкия си акъл бях купил и оставил на видно място.
 Оригинална, италианска от твърда пшеница - както трябва да си е.
 То хубаво, ама не ми се готвеше по традиционния начин и се сетих, че някъде някога съм чел (виждал) един доста по-различен начин за приготвянето й.
 Та реших да се пробвам и да видя какво ще стане.

 Необходими са за 4 порции: 2 ч.ч. паста "пипе ригате", 50 грама масло, една консерва домати на кубчета (400 гр.); около 100-а грама настърган кашкавал, 1 главичка лук, нарязан на ситно; 2 с.л. домашна вегета (или сух босилек, риган на кой каквото му харесва), както и сол и черен пипер на вкус.
Ако доматите са по-кисели и ч.л. захар.
Изпълнението:

В дълбок тиган се разтапя маслото и се пуща пастата, която се разбърква. Запържва се за няколко минути и при пастата се пуща ситно нарязаният лук.
Пърженето продължава докато пастата леко промени цвета си и започне да се зачервява. Достатъчно е част от нея да промени цвета си.
Всичко на всичко около 5-7 минути.
Ако се прави с кайма, сега е моментът да се пусне и каймата, да се запържи.
Веднага след това в тигана се налива вряла вода (загрята в бързогреещата кана). Този момент е опасен - веднага почва да се изпарява и опасността да се изгориш от парата е напълно реална.
Така че - внимателно.
Водата трябва съвсем леко да покрива пастата.
След наливането й силата на котлона се намалява с 1/3.
Тиганът може да се покрие с капак.

След 5-6 минути се сипват доматите, слагат се и подправките и готвенето продължава още 10-а минути без капак.











Когато ястието остане само на сос, значи е готово.
Сипва се настъргания кашкавал, разбърква се и е готово за сервиране.

От слагането на тигана до пълната готовност на ястието отиват максимално 20-25 минути, а резултатът е вкусен.





Бих казал, че си е един направо мързелив и лесен начин да се сготви паста. 

И то само в една съдина.Значи и по-малко съдини за миене.

Правете и не се плашете. Нищо че някой италиански готвач може да получи удар от подобно приготвяне на паста.

Наздраве!


вторник, 19 юни 2018 г.

Яхния тиквички, ориз и картофи


 С безмесните ястия съм скаран, но ми се налага от време на време да се прежалвам - заради домашните или заради идеята да направя някоя по-различна гарнитура къде мръФчоците.
 Така че на тази лесна и бърза яхния може да гледате като на основно ястие или като на гарнитура. Зависи от камбанарията ...
 За поне 4 порции са необходими:
2 средни тиквички, нарязани на ситни кубчета (ама не съвсем, че зачезват и се топят)
2-3 средни картофа, обелени и нарязани на кубчета ( 1,5 х 2 см)
2-3 к.ч. ориз (зависи от големината на кафената чашка - та затова около 200 грама), предварително измит и накиснат поне за 30-а мин. във вода
1 глава лук нарязана на ситно
 2-3 скилидки чесън
сол и черен пипер на вкус, 5-6 листенца пресен джоджен нарязан на ситно или 1 ч.л. сушен, изненадващо подходящ е риган - 1 ч.л. сушен, 1-2 с.л. мазнина (гъша мас), както и две с.л. домашна вегета
 Когато се прави в мултитенджурата (мултикукъра демек) става много лесно.
 То направо няма какво да обяснявам:

Мазнината се загрява в кукъра, запържват се леко чесъна и лука, добавят се картофите и след 3-4 минути се налива бульон (винаги имам във фризера) или топла вода колкото да покрие картофите.
Включва се програма F1 - 10 минути.
След това се отваря пущат се нарязаните тиквички и ориза, долива се още 1 1/2 ч.ч. бульон (топла вода), подправките и още веднъж се повтаря варенето на същата програма.
Заедно с рязането на зеленчуците за 30 минути ястието е готово.
В това време на скарата се опичат карначетата, нарязват се на хапки и ястието се сервира със ситно нарязан чесън.

Нека не спорим, но чесънът е много полезен ... :)

Макар и постно, това ястие си върви много добре с мръФката от скарата и доброто питие.

НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 април 2018 г.

Пролетна фантазия


 Започвам от там, че това е наистина една пролетна фантазия, невероятно вкусна и лесна за изпълнение.
 Необходими са за 4 порции пресен зелен чесън 1 връзка и зелен лук 2 връзки, лапад 2 връзки (или спанак 500 грама), 1 морков, 1 главичка стар лук, сол и черен пипер на вкус, пресен джоджен и четири яйца.
 В изпълнението най-пипкавата работа е измиването, почистването и нарязването на зелентиите. Всичко друго става за има няма 20-а минути.
 В голям тиган в малко мазнина се задушават стария лук, моркова пресния чесън и лук и накрая се слага и нарязания лапад като се налива съвсем малко топла вода (около 3/4 ч.ч.). Овкусява се със сол и черен пипер и джоджена. (Добавям от моите сушени зеленчуци за подправка 1 с.л.).
 Ако задушените зелентии са редки, т.е. имат повечко сос, може да се добави 1 ч.л. царевично нишесте, размито в малко хладна вода.
 По желание може да се настърже и малко сирене или кашкавал при зелентиите, но това е екстра.
 Всичко това отнема 10-12 минути.


Подходяща тавичка се намаслява.
Е, ама няма да съм Я, ако всичко е постно.
Затова в единия ъгъл плеснах едно огромно кюфте.
В тавичката се изсипват почти сготвените зелентии.


С лъжицата се правят вдлъбнатини и във всяка се чуква по едно яйце.
Това с разкъсания жълтък е моята част - отдолу е каймата.




Пече се за 10-а минути във фурничката, колкото яйцата да се забулят.
 Голяма вкуснотия!

 Най-доброто в това ястие е, че продуктите могат да варират според наличните.
Дори и моето кюфте бе станало страхотно.

Лесно, вкусно и много бюджетно ястие.
Дори всички продукти да се купят от пазара, цената му няма да надвиши 5 лв за четири вкусни порции.

понеделник, 26 март 2018 г.

Каша от спанак и сирене


 Една каша някак как да е фотогенична колкото и да е вкусна.
 В същото време това е може би най-бързата вкуснотия, която съм приготвял. Като се махне времето за почистване на спанака, става буквално за пет минути, а резултатът е невероятен.
 Реших, че тези дни ще се подсилваме с желязо и витамини, не че в мръФките няма, ама нека да са в повечко. ЧИ доФторите нещо съвсем ни изкараха акъла в последно време ...
 За 4 порции ни трябват: 500 грама спанак, 250 грама натрошено сирене, 2 с.л. брашно, 50 грама масло и 2 с.л. олио, черен пипер.
 Подправки - ами по моя преценка, вкусът на спанака е достатъчен. Най-много да се сложат 2-3 пресовани скилидки чесън ...
 Изпълнението е повече от елементарно:
 Спанакът се измива, почиства от коренчетата и нарязва на ситно или ей така както дойде ...
В тигана се загряват маслото и олиото, пуща се спанака и буквално след 2-3 минути се слагат брашното и черния пипер.
Леко се разбърква.




Слага се натрошеното сирене, разбърква се и се налива буквално чашка вряла вода (или бульон).
Разбърква се добре и буквално след 2-3 минути котлонът се изключва.



Всичко отнема буквално 7-8 минути, а резултатът е превъзходен.

А колко е вкусно просто не е истина ...

Прави се лесно, бързо и е е невероятно полезно.
Да не казвам, че носи добавки на вкус - като настърган кашкавал, разни сирена и т.н. 
Пък ако се сложи и малко синьо сирене, ще стане трИпач хапване ....
Е, върви с бяло вино или бира. Ама честно, и с бърбън ...
Наздраве!

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Коприва каша


С това простичко и разпространено ястие няма да изненадам когото и да е, но ще споделя и моя му прочит...
В последните топли дни на октомври копривата пусна отново крехки листенца по връхчетата - какво по-хубаво от това? 
За направата на поне 4 порции са необходими 
коприва около 400-500 грама, която се измива добре и сетне на два пъти се залива с вряла вода (като втората вода не се изхвърля)
1 глава лук, обелен и нарязан на ситно
2-3 скилидки чесън (носи и повече), нарязани на ситно
3 с.л. брашно
поне 2 ч.ч. прясно мляко
1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер на вкус
няколко стръка джоджен и 1/2 вр. магданоз
4 яйца
масло и олио по 1 с.л.
Приготвянето е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:
В загрятото масло с олио се запържват съвсем леко лука и чесъна.
Добавя се 1 ч.л. червен пипер и брашното и енергично се бъркат за минута две - колкото брашното леко да промени цвета си.

На струйка се сипва около 1 ч.ч. от водата на копривата, а сетне и прясното мляко като се бърка добре, за да не останат бучки.
Като заври соса, се добавя и отцедената и нарязана коприва. Разбърква се и се оставя да покъкри 10-а минути на вече намален с поне 1/3 котлон.
В края на варенето се добавят нарязаните на ситно джоджен и магданоз, солта и черния пипер.
Внимателно се пущат яйцата на четири различни места. 
Затваря се с капака и котлонът се изключва.
За това време яйцата се пошират сами.
Сервират се като за всяка порция се слага по едно яйце.
Забележка: гъстотата се регулира по желание, но ние я предпочитаме по-гъста.
Леко, бързо и здравословно хапване.