събота, 18 август 2018 г.

Телешки ядки или момици в масло


 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.
 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.
 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.
 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.
 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.
Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...
Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.
След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.
Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.
Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 
Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 
Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.
Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.
Сипва се върху момиците и се сервира.
Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.
Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.
Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

петък, 17 август 2018 г.

Мармалад от смокини


 Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.
 Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия. 
 Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.
 Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).
  Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини. 
 Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините. 
 Речено и сторено. 
 Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.
 Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.
Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.
Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.
Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.
Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.
Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.

От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.
На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.

За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.

П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.

Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.

Джолан на фурна по най-лесния начин


 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:
 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.
 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.
 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.
 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.
 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.
 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...
Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 
Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 
Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!




сряда, 15 август 2018 г.

Майонеза в нутри блендер (хранителен екстрактор)


 За майонезата как се прави съм изписал доста.
 Основно я правя с пасатора. Имам и един блендер, който си вървеше с приставка за направа на майонеза, но за съжаление за толкова години нито един не стана в него майонеза - все ставаше нещо като сос. Пробвал съм и с други уреди и се оказа, че не става. Даже с по-слабомощен пасатор не винаги става.

Преди дни на една промоция взех, че си купих ей те това чудо - хранителен екстрактор.
Купих го, защото беше на изгодна цена и защото идеята ми беше да го ползвам за сокове и подобни.

Първата работа, след измиването разбира се, беше да пробвам да направя един доматен сок. Почистих ги само от горната част - дето е дръжката; нарязох на две на три и бухнах вътре в чашата и след 30-а секунди имах направо перфектен сок. Малко сол, половин люто чушле и пей душа. Едната кана се оказа, че е с капак и се отваря и може да се ползва за съхранение и наливане на сока без да се отваря чашата.
Докато се отпивах от сока с една водка, взех да си мисля, че май съм се минал - само заради едните сокове... едни излишни пари и още един уред дет` да му се чудиш къде да го държиш.

Та за втората чаша реших да направя експеримент с направата на най простата млечна майонеза.
Поглед из Гугъл и рецепти за нутри булет - е основно само разни смутита и сокове.
Това засили желанието за експеримент:

В чашата сложих 100 мл прясно мляко, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. лимонов сок.
След затварянето на чашата и слагането върху уреда (нали всичко се обръща с главата надолу) изчаках около 3-4 минути, за да може млякото да остане отдолу, а олиото изплува отгоре и го включих.
За около 30 сек. видимо всичко се сгъсти вътре.
Стана направо перфектна - в самото начало дори ми изглеждаше някак „въздушна“ от разбиването.
Който има подобен уред, нека да пробва направата на майонеза в него. 
Става перфектна.
По моя преценка дори още по-лесно отколкото с пасатор. При това само затваряш чашата с капака и въпросът със съхраняването в хладилника е решен.

Споделям, защото може да бъде от полза за някого.

За решетките на месомелачката и каймата


 За месоядно и месоготвещо като мене месомелачките са почти от първа необходимост.
 Вярно е, че предпочитам месото да е накълцано, а не мляно, защото при меленето то често става като каша, а не срязано.
 Освен механичната, която има само една решетка, имам и електрическа, която беше с две решетки - отвори 4 мм и 8 мм, но едната решетка изчезна някъде и остана само ситната.
 Преди време споделих с един приятел, че решетки за месомелачки много трудно се намират и то асортимента е ограничен. Та човекът взе работата при сърце и вложи идеи и направи тези четирите на снимката.
 Вчера ми ги донесе и веднага реших да ги пробвам: можеш ли да изтраеш, я ?!

Дори и за проба, месото за мелене трябва да е не просто студено, а почти на ръба на замръзването.
Тогава то се реже наистина, а не се намачква и не става като каша.
Та студеното месо се нарязва на кубчета и заминава във фризера поне за час - до леко втвърдяване.












На следващите снимки се вижда всяка решетка в действие. 


Трите с големите бъбрековидни отвори дадоха направо перфектен резултат - хубави едри парчета  почти като скълцано месо.


















Тука най-добре се вижда - смляното месо е оформено на четири купчинки.
Най отдолу е това през кръглите отвори и то си е направо като кайма, а останалото е на по-едри парчета все едно наистина е кълцано старателно със сатър.

Доволен съм от пробата.





Та да си дойда на думата за каймата. Смесих смеленото месо - стана по скоро с консистенция на бабекова кайма.
Претегля се смеленото месо - в случая точно кило, защото и месото за мелене бе кило.
На това количество се слагат 20 грама от моята универсална гурме сол и започва месенето.
Необходима и една формичка лед.
Слагат се няколко кубчета лед, когато ледът се абсорбира, отново лед и така докато се поеме ледът от формичката. 
Каймата е готова и трябва да престои поне една нощ в хладилника. След това вече се разпределя и може да се съхранява във фризера.
Може да се ползва за готвене, за кюфтета, за кебапчета и т.н. като допълнително вече се доовкуси преди приготвянето.
Това е начинът да си приготвиш истинска кайма и да си сигурен, че е месо.

вторник, 14 август 2018 г.

Пача или деликатес от свински крачета


 За пореден път се изненадвам от липсата на някои деликатеси в блога ми - например пача от свински крачета. И ако не бях писал за търнак-чорбата и за боба със свински крачета, то съвсем щеше да липсва нещо толкова вкусно и любимо.
 То май и сега няма да пиша за типичната пача, а за един невероятно ефектен и вкусен  деликатес от желирани свински крачета, който се превръща в страхотен мезелък и достойно се отсрамва с хубаво питие.
 Няма да обяснявам за количества и как се варят свински крачета. Който не знае това, няма и да се хване да прави това мезе.
 И все пак: необходими са ни свински крачета, сол, черен пипер, чесън и т.н., но най-важни са поне няколко празни бутилки от кока кола, фанта или някакво подобно безалкохолно.
Впрочем празните бутилки са много необходими и играят най-важна роля за нашия мезелък.

Вече добре разварените свински крачета се обезкостяват и оставят в бульона, а тенджерата влиза в хладилника примерно за една нощ. На другия ден цялата мазнотия е изплувала и втвърдила най отгоре. Отстранява се внимателно като може да се изхвърли или пък да се ползва за нещо друго (въпрос на предпочитание - лично предпочитам варианта с изхвърлянето).
Това и моментът, в който се преценява колко още ще се вари, за да се получи хубаво желиране. Защото при стягането в хладилника се вижда и дали и колко се е желирало. Обикновено не е достатъчно и се налага още известна термична обработка. 
Тенджерата се връща на котлона и се вари докато се бульонът се редуцира наполовина. Може в този процес да се извади месо, може да се остави вътре (но вече съвсем ще се развари - то и без това си е готово). Та, по-добре да се извади месото, а в бульона да се пусне нарязан на кубчета морков, а в края на варенето и малко замразен грах и няколко нарязани чесънчета. Слага и се месото и се разбърква добре. 
 Носи добавянето и на пипер, а за любителите на пикантно -  чили на люспи. Също така може да се добави и нарязана на кубчета кисела краставичка. Тука всичко е въпрос на желание ...
 Идва и ред на бутилките - отрязват им се дъната на 6-7 см височина и в тях се пълни от нашата смес. След охлаждане заминава в хладилника хубаво да стегне и желира.
 Сервираме след изваждане от импровизираната съдина с дъното нагоре - от снимката се вижда - много е ефектно.
 Остава да му се насладим и да си кажем НАЗДРАВЕ!

понеделник, 13 август 2018 г.

Бутер бохчички с наденица



  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне
Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.







 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.


 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.












Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

неделя, 12 август 2018 г.

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб


 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.
 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.
 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).
 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.
 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.
 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...
 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.
 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

Домашен хляб с грис


 Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.
 В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.


 За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.
 За един хляб са необходими:
200 грама фин пшеничен грис
300 грама обикновено брашно
1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи
по 1 ч.л. сол и захар
2 с.л. зехтин или олио
около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)

 Изпълнението е като при всички теста:
Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.
Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност. 
Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.
Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.
Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.
Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.
Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).
Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.
Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.
Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.
Готовността се проверява с шишче.
Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.
Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.
След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.
Страхотно вкусен.
Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.

В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.

Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.
За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.

събота, 11 август 2018 г.

Паста (пипе ригате) в доматен сос


  Пак нещо лесно, бързо и леко за хапване.
 В тези жеги като че печените меса и др.п. не вървят толкова много е все търсим нещо сезонно и приятно.
 Не съм от големите любители на пастата, но се оказа, че в жегите наистина е лека храна, пък и преди време се позаредих доста добре с няколко оригинални италиански пасти, та имам мегдан за готвене.
 За поне четири порции са необходими паста (в случая пипе ригате) -по около 60-70 грама на човек, 3-4 домата, 1 глава лук, скилидки чесън, босилек, сол и черен пипер на вкус. 
 Е при мене без месо не може - в наличност около 250 грама добре сварено телешко и около 200 грама телешки дроб.
 В изпълнението няма нещо сложно и може да се направи и от най-неопитния в кухнята:
 Пастата се сипва в тенджера с вече завряла подсолена вода. В случая тънкостта бе, че се вари в готов овкусен бульон от телешкото варено - с много подправки и стана суперска. Всички знаят, че трябва да се вари почти до готовност - обикновено на пакета пише колко време се вари до готовност и го намалям с около 2 мин.
 Докато пастата се вари, с голяма съдина се запържват нарязания чесън и лук. Пък докато те се запържват, доматите се обелват и нарязват. Слагат се и те в тенджерката и се готвят няколко минути до леко сгъстяване на соса.
 От тук нататък е още по-лесно: в соса се слага накъсаното на ситно телешко сварено месо, ситно нарязания дроб, и след 2-3 минути и пастата. Сега е момента на овкусяването - сол, черен пипер, зелентии (предимно босилек и магданоз, или риган, но добавката на щипка розмарин придава един страхотен аромат). Който си харесва леко пикантното, може да овкуси соса с добавка на малко чили...
 Ако се е сгъстило много, може леко да се разреди с бульон или от водата от варенето на пастата.
 На който не му харесва комбинацията - месо и дроб, може да не слага дроб.
 Ястието се доварява максимум още 3-4 минути и е готово. 
 Най-важното е, че е лесно и вкусно и става общо за 15-20 минути, а с минимум продукти.
 Остава да му се насладим с чаша бяло студено бяло вино или розе.

Черен дроб в доматен сос


   Черният дроб по селски е едно нашенско любимо мезе, което често си поръчваме в кварталната кръчма или си правим в къщи, но сега думата ми не е за него.
 Сега просто ще споделя един един невероятно вкусен начин да се приготви черен дроб, без много усилия и за много кратко време при това с много вкусен резултат и то с минимум продукти.
 Все пак, ориентировъчно за около 4-ма са необходими не по-малко от 500 грама черен дроб, поне 4 големи домата, 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, сол и черен пипер и зелени подправки - босилек много си върви с доматите, или магданоз.
 То и за изпълнението няма какво да се обяснява:
 В малко мазнина се запържват обелените и нарязани на ситно чесън и лук, слагат се след задушаването им обелените и нарязани произволни домати и се изчаква буквално няколко минути доматеният сос да заври и се намаля силата на котлона. 
 В това време, дробът се измива, нарязва на ситни кубчета 1,5х1,5 см (примерно или малко по-големи). При желание може да се оваля леко в брашно, макар че е необходимо. 
 Дробът се пуща в соса, разбърква се, слагат се подправките (сол, черен пипер, зелентии). Готвенето продължава максимум 5 минути и котлонът се изключва. Нека да си постои върху него така още няколко минути. 
 Готово е за сервиране като може да се ръсне още с някаква зелентия при поднасянето.
 Дробът остава крехък и мек. Само трябва да се има предвид, че ако се вари по-дълго време, ще се втвърди и няма да е приятен.

 Ако някого го притеснява този начин на приготвяне, може предварително да пусне дроба в загрятата мазнина буквално за 2-3 минути, да го извади и сетне да си подготви доматения сос и да върне дроба в края на готвенето.

Бързо, лесно и много вкусно.
П.П. Толкова вкусно, че си остана само със снимката от тигана.
 Нещо от сорта полезни предложения.

вторник, 7 август 2018 г.

Мед от коприва


 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.
 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.
 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 
 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:
 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.
 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.
 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 
 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.
 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.
 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.
 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.
 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.
 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве



понеделник, 6 август 2018 г.

Агнешки момици с кюфтенца на фурна


 Става дума за един невероятен деликатес от агнешки момици и телешки кюфтенца. Ценителите в такива случаи казват - Ядеш и ревеш. Който е наясно, ще разбера какво искам да кажа.
 Преди да почнем с ястието, нека си изстудим добре една бутилка питие, да си приготвим леда и да се подхващаме.

Докато бутилчето се охлажда в камерата, се подготвят агнешките момици - около 500 грама. 
Нарязват се на късове, измиват се много добре и изкисват за час - два в студена вода с 2-3 с.л. оцет.
В интерес на истината сипвам и 1 с.л. соев сос.
Тъй като това става бързо, от около 400 грама добре овкусена със сол и черен пипер телешка кайма се правят малки куфтенца с големината на орех.
Наливаме си чашка (едно малко) и в голяма съдина се слагат две три с.л. мазнина и започват да се запържват на малки партиди момиците - до хубаво зачервяване. Вадят се направо в тавата за печене, а на освободеното място се пущат кюфтенцата. Не не необходимо \много да се пържат - само да се позачервят и осрамят, че не стават за мезе на питието.

В последната партида от пърженето и вече с второ малко, се слага 1 равна с.л. червен пипер (в случая по 1 ч.л. сладък и лютив). Сетне и 1 с.л. брашно.
Разбърква се и веднага се сипва едно бурканче гъби (от тези средните). Може да се сложат и нарязани печурки и да се запържат за малко, но с бурканчето консервирани е по-лесно. Па и такива имах в момента. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, слагат се 2 с.л. домашна вегета от сушени зеленчуци (При липса - по 1 ч.л. риган и джоджен) и един обелен и нарязан на ситно домат.

Котлонът се изключва и след 10-а минути се прехвърля в тавичката.
Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 180С.
Докато се пече, разбираме се прави салатата и се пийва още само едно малко.
Трябва си търпение за тая работа.
Тавата се вади и обилно се наръсва с настърган кашкавал - в случая около 100 грама общо кашкавал и гауда.
И обратно за 10-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко позачерви.
Тъй като салатката вече е в чинията, с питието е подхванато, то с голямата лъжица се сипва и напада без мислене.
Иначе няма и как да стане - просто на този аромат не се издържа.
Дори и за питието се забравя за известно време.

Просто дзверска вкуснотия.
Струва си труда.

По-добре да спра дотук, а и пропуснах да кажа, че излизат около 6 порции, а какво е необходимо на всеки е ясно. Пък и може да добави още нещо по собствен вкус.

Казвам, правете, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Търнак чорба със зеленчуци


  Що е то търнак и как се прави търнак чорба вече съм писал.
 Само ще вметна допълнително, че в оригинал се прави от най-долната част на крака на телето (без нокътя), където почти месо няма, а има сухожилия. 
 Затова ми харесва варианта със свински крачета. Правя я често, защото повече ми харесва от обикновената пача от свински крачета и защото става много по-лека, без да губи каквото и да е вкусовите си качества и дори става в пъти по-вкусна.
 Този път ще се поотпусна и ще разказвам, защото всички количества могат да бъдат условни.

 В кварталната месарница попаднах на тези разкошни крачета (общо 1,1 кг) с много месо по тях и невероятно голяма телешка опашка (1,8 кг).
 Докато се мислех как да взема да комбинирам двата вида деликатеси в едно ястие, взех че ги дялнах на по две части и сварих крачетата в мултитенджерата (сол, зърна черен пипер и бахар, даф. лист, 1-2 карамфилчета, цяла глава лук).
Само да не се забравя, че преди варенето трябва добре да се измият и накиснат в хладка вода с малко оцет.
Кукърът в това отношение е по-добър и от тенджера под налягане - има няма и за 40 минути са направо разкапани.

Сега и нещо полезно: В кукъра крачетата се варят в около 1,00 л макс. 1,5 л вода. Получава се много концентриран бульон и много мазен.
Има и един много полезен вариант.
Сварените и поизстинали крачета се обезкостяват без много престараване само с ръце и по тях тук таме остава месце, хрущяли и т.н.
Всички кости се връщат в купата на кукъра, заливат се с около 1 - 1,2 л вода, слага се само идея сол и отново се варят.
Пак за 40 минути.
Ако в тенджера под налягане предполагам, че ще е същото време.
През едра цедка всичко се прецежда и кокълчетата заминават за хвърляне. В резултат още поне 1,2 л перфектен бульон. В името на експеримента ползвах две купи. На горната снимка е този от първото варене, а на долната - от второто варене като в купата е прехвърлено около половината месо. Първото е доста мазно, но няма кой знае каква разлика.
Като се смесят общо в една тенджера става нещо разкошно, а крачетата са максимално "изцедени" от колаген и други полезни неща.

Понеже се получи доста голямо количество - около 1/3 от месото заедно с толкова от бульона биде отделено за готвенето, а останалото - за другите цели (за тях друг път).
Докато кокалчетата се варяха втория път, се подготвят зеленчуците - 2 моркова, 1 глава лук, няколко скилидки чесън; една зелена чушка, червена чушка и 2-3 средни картофа.
Всичко се мие, бели, реже на парчета с желана големина. 
От там нататък е лесно и направо няма какво да се обяснява.
Кукърът се включва на "пържене", слагат се 1-2 с.л. мазнина и последователно се запържват лука, чесъна, морковите, картофите, чушките. Слага се 1 с.л. с връх брашно, разбърква се и веднага се налива 0,5 л прясно мляко. Добавят се месото и бульона, 2 с.л. от моята "вегета" от сушени зеленчуци и минаваме на режим "яхния" за 20 мин.
Чорбата е готова.

Сервира се топла топла. Поръсва се обилно с прясно смлян черен пипер и в купичка със счукан чесън с малко сол и оцет. Или лимонов сок.

Гъстотата може да се регулира по собствено желание с количеството брашно.

Не очаквах, че чорбата със зеленчуци ще стане толкова вкусна. За пръв път я правя, но надмина очакванията ми.

Тука е един малко по-различен вариант. Добавено е и добре сварено телешко месо и е поръсена с магданоз.

Още по-голяма вкуснотия. 

Наистина дзверски вкусна търнак чорба.

Правете смело и се наслаждавайте на тази вкуснотия.

Впрочем и с нея си върви хубавото студено питие.
Затова не пропущам да кажам редовното - да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

събота, 4 август 2018 г.

Суперкрехък пържен свински черен дроб


  Не познавам хора, които да не обичат пържен черен дроб. Само ще вметна, че свинският е за предпочитане пред телешкия, а агнешкият - пред свинския.
 За съжаление, най-често пърженият дроб става твърд и жилав и много хора се стряскат да го правят.
 Тази публикация е тези, които искат да си изпържат истински супер крехък  и вкусен черен  дроб.



Дробът се нарязва на кубчета примерно 2,5х2,5 см (и по-големи), изрязват се ципи и кръвоносни съдове ако има такива.
Слага се в купа и залива с кока кола колкото да го покрие.
Нека престои така час-два, но колкото повече толкова по добре.
Дробът се прехвърля в цедка, оставя се за кратко да се отцеди и обилно наръсва с царевично нишесте и оставя така за 10-а минути.

 В тиган се загрява мазнина (олио и малко мас или масло), пущат се 1-2 скилидки чесън.
  Парчетата дроб се пържат на малки порции при често разбъркване. Така действително се пържи.
 Пърженето е буквално за 4-5 минути (дори и по-малко) - до момента, в който покафенее. Ако се остави за по-дълго време, ще стане по твърд, а така остава супер крепък.
 Соли се след изваждането в чиния и докато е топъл. Осолен с моята гурме солстава фантастичен.
По същия начин може да се приготви и телешкия дроб.
О там нататък остава само да му се насладим с ледено студено питие - кой каквото предпочита. Наздраве!