неделя, 23 юли 2017 г.

Патладжанена "лазаня"



Онзи ден пекох едно овнешко бутче, което беше почти две кила и двамата в къщи не успяхме да го преборим, та артиса доста месо. Е няма да се изхъврля, а с него може да се направи съвсем ново ястие. И на бърза ръка отпретнах тази патладжанена "лазаня".
Количествата са оринтировъчни, но се получава една голяма тава за поне осем порции.
Продуктите са около 800 грама печено месо, накъсано на късчета; 2 големи патладжана; 1 глава лук и 6-8 скилидки чесън; 1 голям морков; 3-4 чорбаджийски чушки и едно лютиво чушле; 3/4 ч.ч. ориз; 4-5 домата; за подправяне - сол и черен пипер на вкус, поне 1 ч.л. риган; мазнина за пържене; 3-4 с.л. брашно, около 400 мл прясно мляко, както и поне 3 яйца и малко кашкавал за посипване.
Изпълнението става бързо, ако се ползват два котлона едновременно с два тигана.
Падлажините се нарязват на филийки по дължина с дебелина около 0,5 см или малко повече. Моите бяха доста големи и затова ги нарязох през средата и се получиха направа квадратни парчета. В купа се разбиват 2 яйца и белтъка на третото (жълтъка му ще отиде в соса). 
Патладжът се "маринова" в разбитите яйца за около 30-а минути. Това е един трик, с който патладжанът става много по-вкусен при пърженето.
В това време се подготвят всички останали заленчуци - обелват и нарязват на ситно (без доматите). Поне два домата се обелват и настъргват на рендето, а останалите се нарязват на шайби с дебелина около 0,5 см.



Докато се пържи патладжана, в другия тиган в загрята мазнина се запържват лука, чесъна, морковите, чушките, ориза. Добавят се и двата настъргани домата, както и топла вода горе долу 1 1/2 ч.ч., както и една трета от накъсаното месо. Слагат се и солта, черния пипер и ригана. Оставя се да покъкри почти до готвост на ориза - за 20-а минути.
Тиганът се дръпва от котлона и на негово място в друг тиган от брашното с малко сол и прясното мляко се прави нещо като сос бешамел, който трябва да е доста гъст. 
Отделят се 2/3 от готовия бешамелов сос и се смесват с останалото месо. В другата част от бешамела се разбърква отделеният жълтък.


Пристъпва се към "сглобяване" на ястието.
За предпочитане е да се ползва голяма квадратна или продълговата тава, но поради липса на така, може и в кръгла.

На дъното на тавата плътно се нареждат с леко застъпване патладжаните.



Върху тях се разпределя цялата готова оризова плънка.




Нареждат се ред патладжани и тук таме кръгчета домати и се ръсва малко зелентия.






Върху тях се излива цялата смес от бешамелов сос със смесеното в него месо и отново ред патладжани и домати.
Най-отгоре се залива само с бешамеловия сос и заминава да се пече в предварително загрята на  180С фурна.

Пече се около 45 минути, вади се тавата и отгоре се разпределя настъргания кашкавал.

Връща се за дозапичане за около 15-а минути - до разтапяне на кашкавала и лекото му зачервяване.

Готово е. Може да му се ръснат няколко листенца пресен босилек или нещо друго - "за красота".

Желателно е преди да се нареже и сервира, малко да поизстине - за да държи форма.

Невероятно ароматно и вкусно.

Впрочем на другия ден, изстинало, е още по-вкусно.


П.П. Това е вариант с готово изостанало месо, но може да се приготви и с кайма.




Да Ви е вкусно и Наздраве!

понеделник, 17 юли 2017 г.

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно


 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!
 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 
 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.
 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.
 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.
 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.
 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.
 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.
 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.
 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

понеделник, 3 юли 2017 г.

Домашно "сметаново" сирене


Често правя домашно сирене. Обикновено спазвам упътванията на опаковката мая. Производителят си знае маята и затова му се доверявам. Виж става друга работа, когато тръгна да експериментирам...
Този случай е точно от тези опити и при това много сполучлив.

Започвам с указанията на опаковката за мая. Към маята задължително върви и шишенче калциев двухлорид. - и двете са по 50 мл.
Към 1 л прясно мляко (подразбира се, че домашно) се добавя 1 с.л. подкваска (кисело мляко) и 5 капки калциев двухлорид, които се разбъркват с млякото. То се подгрява до 35С (ако няма термометър - проверява се с пръста - с температурата на тялото, да е приятно на усещане).  Добавят се и 5 капки от маята. Предпочитам да я разтворя в 1 с.л. хладка вода. Разбърква се и тенджерата се отделя от котлона. 
Захлупва се с капака, може да се покрие с някаква кърпа или нещо подобно.
Изчакват се около 90 мин. 
Когато млякото е станало с консистенция на желе и се е отделила суроватката, значи е готово.
Пробвам с пръст, сиреневата маса трябва да пружинира...
След това следва рязане, сипване в цедка, висване и висване над подходяща съдина да се отцеди суроватката, пресоване и т.н.

Това е обичайният начин, по който правя домашното сирене. Често не слагам калциевия двухлорид (служи за сгъстяване и втвърдяване), защото нямам и пак се стига до същия резултат. Поне за прясното не съм забелязал някаква съществена разлика...

Толкова за направата на домашното сирене, а сега за това, което направих:
3,5 л прясно домашно краве мляко; 500 мл 20 % неподсладена сметана; 5 пълни с.л. кисело мляко (почти 1/2 кофичка); 1 равна с.л. сол; по 20 капки калциев двухлорид и мая.

Приготвянето е по описаната по-горе технология: в тенджерата се разбъркват сметаната и прясното мляко, слага се лъжичката сол, киселото мляко и калциевия двухлорид. При разбъркване се загрява до 35-37С, слага се маята размита в малко водичка. Похлупва се и след като стегне, се нарязва и изсипва в купа върху двоен тензух. 
Провисва се да се оцеди добре: 3-4 часа са достатъчни. 
След това както си е в тензуха се слага в някаква съдина (гевгир, голяма цедка, дори пластмасова саксия с дупки), а отгоре някаква тежест (слагам 2 л буркан с вода).
Развива се тензуха, ръсва му се малко солчица и в хладилника. На другия ден може да се консумира като прясно сирене. Може и да се осоли доста по-добре и да се отстави да зрее или да се сложи в саламура (200 гр сол на 1 л вода).
До този етап домашното сирене в къщи никога не стига. Харесва се прясно и сравнително мекичко.
От това количество ми се получипа 700 грама отцедено сирене.


Сиренето има леко меко консистенция и леко изразен сметанов вкус като стои по-мазничко от обикновеното домашно сирене.

Определено ми хареса.

Идеята ми бе да сложа поне по 300 мл сметана на 1 л прясно мляко, но имах толкова.
Предполагав, че с овче мляко ще стане оше по-вкусно.

неделя, 2 юли 2017 г.

Рибено картофени кюфтенца и не само


 Получиха се няколко различни вида - от едни и същи продукти и с промяна на подправките и добавките в тях.
  Бях напържил едни попчета като за цяла казарма, без да се съобразя, че само двама ще ги хапват. Каквото се изяде, изяде се. Ами останалите рибоци - на другия ден вече са трудно за прекарване. Точно тогава идва моментът, когато могат да се утилизират по един много вкусен начин.
В случая бидоха направени кюфтета, шницели и хрупкави топчета с изненада.

  Необходими са:
Пържена или варена риба, добре почистена от костите и др.п. неща и накъсана на късчета - около 500 грама и 1 кг картофи.
Всъщност съотношението е желателно да е 1:2, за да се усеща по-добре вкуса на рибата.
Сол и черен пипер на вкус; индийско орехче, магданоз, лук, чесън, пресен лук, 2-3 яйца; 

 Начин на приготвяне:
Първи общ етап: 


Рибата се обезкостява и накъсва на парченца.
Картофите се сварят в леко подсолена вода, обелват се и се намачкват с пресата като за пюре.
Смесват се рибата с картофите, слагат се 2 яйца, сол и черен пипер и се омесва добре. Получава се достатъчно гъста маса.
Така получената кайма се разделя на три части и следва вторият етап на приготвянето на отделните изделия.

1.Кюфтета:

В съвсем малко мазнина се задушават 2-3 скилидки чесън и една ситно нарязана глава лук и се оставят да изстинат.
Нарязват се на ситно няколко стръка магданоз и няколко пера от зелен лук.
Всичко се смесва с каймата като се добавят по 1/4 ч.л. индийско орехче и кимион, и 1/2 ч.л. риган.
Оформят се кюфтета с желана големина.

2.Шницели:


Във втората отделена част от каймата се слага ситно нарязан магданоз и ситно нарязан лук (една главичка). Настъргват се около 50-70 кашкавал или някакво твърдо сирене. Добре се омесват.
Откъсват се по-големи топки от каймата и се оформят като шницели.
Овалват се в брашно (желателно царевично) и едно разбито яйце и са готови за пържене.

3.Хрупкави топчета:



В третата част от каймата се слага само ситно нарязан магданоз, риган и малко индийско орехче.
Откъсват се парчета с големина на орех, леко се сплесква и в средата се слага парченце кашкавал, сирене или просто бучка масло. 
Оформят се като топчета (плънката да е добре скрита).
Овалват се в пълнозърнесто брашно, яйце и галета и са готови за пържене.

Тука е момента да спомена, че полученото количество е доста голямо за двама човека и идва ред на една хитринка:
Отделя се това количество, което ще се хапне.
Останалото се нарежда върху домакинско фолио върху дъска, поднос или нещо подобно и заминават във фризера.
Когато замръзнат, се вадят и прехвърлят в различни торбички. 
И обратно във фризера. При нужда се вадят, изчакват се съвсем малко да отпуснат и се пържат до готовност.
По този начин винаги има нещо във фризера, което може да спаси положението.


Пържат се в силно загрята мазнина, която да им стига поне до половината, като след загряването на мазнината силата на котлона се намалява с 1/3 (от 9-та на 6-та или дори на 5-та степен). Готови са, когато добре се зачервят.


Хрупкавите топчета се поднасят набодени с клечка за зъби и в компанията на някаква зелена салата.


Това е единственото от топчетата, в което вместо кашкавал, сложих парченце сланинка. Беше най-вкусното ...


Шницелът в разрез.

Стана цяла епопея, но се правят много лесно. Могат да останат в "резерв" и най-важното Дзверски вкусни са.