сряда, 16 август 2017 г.

Приятелството не остарява


Тази бутилка златно шампанско получих от скъпи приятели и виртуално черпя с нея за благодарност.


А това е картичката, която придружаваше бутилката.
Яко!
Приятелството и любовта не остаряват.
Наздраве!

събота, 12 август 2017 г.

На 60 години като на 18 с 42 годишен опит


Неусетно и без да разбера сякаш, на 8 август "чукнах" 60-те.
Не ми се е вярвало, че е възможно, но е факт като за човек с три инфаркта, 11 стенда, върл пушач, добър пияч и любител на вкусното хапване ... Направо някак си напук и извън правилата, които хич не ги обичам. И може би, защото не плащам данък на чуждите мнения.
За този юбилей бях изненадан с няколко невероятни подаръка:
Книга с 60 и + рецепти от Блога:







Получи се невероятно добро издание.
Освен това ме "премениха" и с шефска униформа:



Малко е символична, защото цял живот и досега все сам съм си бил Шеф.
Освен това получих и един разкошен шарж и писмо в бутилка, но те са твърде лични за да бъдат споделени.

Наздраве!

Созополски неволи

 

За Созопол само с любов! Да ама не ...
Както много пъти съм писал, Старият град е любимото ни място за почивка. Правил съм и други публикации за това разкошно място, където наистина можеш да си починеш. Мислех да направя една хубава серия от публикации - открих нова винотека, за която си заслужава да се напише; за няколко нови и интересни заведения и т.н.
Но този път съм бесен. Дори съкратихме престоя си.
Още от пролетта се говореше за поставянето на бариера в Стария град и въвеждане на платен престой. Местните бяха започнали да резервират места и да си ги плащат. Все и да правят едни надувки в цените на нощувките ...
Случайно говорих с един от общинските съветници и той подкрепи идеята на Кмета доста аргументирано.
Само че действителността се оказа този път направо кошмарна.
Пристигнахме в петък на 3-ти надвечер. Бариерата е поставена в самото начало на стръмната улица към Стария град. Толкова неудобно е сложена, че направо е невъзможно да се вземеш билетчето от автомата. Точно в този момент бариерата не работеше - наложи се един Чичо да я отваря със служебната карта, но не успя да ми даде билетче. Обясни, че първите два часа са безплатни, а сетне започва да се плаща. Едвам се добрахме до хотела - автомобил връз автомобил. На бърза ръка стоварихме багажа и тръгнахме да търсим място за колата. Паркинга до Художествената галерия бе затворен с въженце и едно загоряло момче обясни, че таксата е 6 лв, но няма места. Та наобратно към пристанището, където са паркингите...
Първа разправия на бариерата - Къде Ви е билетчето? Ще има глоба. Е, човекът се оказа паметлив и си спомни, че преди 30-а минути ни е пуснал.
Първият паркинг, общински, се оказа, че таксата е 1лв на час, но за денонощие 6 лв, ама няма места.
Следващият е на самото пристанище - Един навъсеняк обясни, че места има, таксата е 2 лв на час, а за 24 часа - 24 лв, тъй като правили "отстъпки".

Другият е точно до "Рибарска среща". Места има. Тарифата е 2 лв на час, но при абонамент за 5 дни е 12 лв/дневно. Поисках такъв абонамент, за да мога да влизам и излизам когато си искам. Нямало проблем. Платих 24 лв и реших, че всичко е ОК. То и тарапаната с автомобили беше голяма.
След три дни като реших да излизам, се оказа, че всъщност са ми направили абонамент за 1 ден (14 лв) и съм дал депозит от 10 лв, с които съм си платил 5 часа престой от следващия ден. Последва кратка разправия, при която ми обясниха, че колегата се бил объркал, но аз нещо не губя, тъй като колата не била вадена  съм щял да платя само по 14 лв на ден, но съм губил депозита. 
Ако съм искал, да плащам по 12 лв, трябвало да направя нов абонамент за нови 5 или 10 дни.
Реших автомобилът да стои там още два дни. Сега съм бесен на себе си, че не си направих труда да отида до него и да го видя.
 След два дни "душата" изглеждаше ей така. Снимката е направена като го преместих на паркинга до Художествената галерия.
Изглед отзад.
Още при тръгването и пущането на чистачките, системата захапа прахоляка и започна да се "души."



Та да свърша с одисеята. Този път Бариерата работеше стриктно- издаде ми билетче. Любезно ми обясниха, че първите 2 часа са безплатни, сетне е по 1 лв на час като за времето от 24,00 до 7,00 е безплатно. Е, май нещо се обърка на излизане - показа, че трябва да платя 20 лв. 
И ударих на голям камък. Плащането става в един автомат за пари, който е метри от бариерата. 
Спираш, слизаш и отиваш да платиш. И тук, да ама не... Машинката не работи с банкноти от 20 лв, а само с такива от 5 и 10 лева. И те трябва да нови, неомачкани поне, за да може да ги глътне. И като имаш по 20 лв, се започва една дето не ти е работа. Опашка от нервеняци, натискане на клаксони, псувни, а ти си търсиш добра душа от тях, която да ти развали 20 лв.
Можех да спра до тук, но има и още:
След прибирането и замиването на колата, цъфна и ей тази красота, която я нямаше преди пътуването.
И разбира се, смяна на филтрите на климатроника. Тях не ги снимах, че ме хвана срам.
Това е накратко...

понеделник, 7 август 2017 г.

Лесно консервиране на домати



 Определено не става дума за "рецепта", а за един сравнително лесен начин за консервиране на домати за зимата.
 В момента домати в двора бол. Не всичко може да се изяде или пък да се нареже и прибере във фризера. Остава си старият изпитан метод с пълнене в буркани. Какви е въпрос на предпочитание- може от детско пюре, лютеница или компот.
 Изпълнението е изключително лесно: Доматите се измиват и цепват на четири откъм върха. Заливат се  с вряла вода за около 20-30 сек. и след това бързо се охлаждат.
 Обелват се от ципата и нарязват на кубчета като се пълнят направо в голяма тенджера.
 
 Тенджерата се слага на котлона и доматите се "варят" колкото да заврат.
 Тук има различни вариации - при тях могат да се добавят ситно нарязани обелени моркови, чесън, чорбаджийски чушки, магданоз или босилек. Въпрос на предпочитание и желание...
 Понякога ги осолявам с идея сол максимум 1 ч.л. сол на 1 кг продукт.
 Опитва се и ако е много кисело може да се добави и идея захар.

 Веднага след това се прецежда през едро сито и само гъстата маса веднага пълни в бурканите. Тъй като пари, е желателно бурканът да се държи  с онези ръкавици за печене... Веднага се затваря с капачката и бурканът оставя върху нея до изстиването му.
 Така направени доматите издържат без допълнително консервиране. 
 За по-голяма сигурност във всеки буркан може да се сложи по един аспирин.
 Не съм забелязвал голяма разлика в трайността на двата варианта.
 Прецеденият сок се връща в тенджерата и вари до желана гъстота. Пълни се в бутилки или бурканчета по същия начин. Вече и доматеният сок е  готов.
 Направо две в едно.
 Сравнително лесно и просто. Докато го пиша, щях да направя поне 3 кг домати.

събота, 5 август 2017 г.

"Колбас" от сланина


 Навън е адска жега и ако не беше "раздигането" на фризера, при което открих едно парче сланина, нямаше и да ми дойде на ум за нея.
 Това не е рецепта, а просто различен начин на поднасяне и подобряване на сланината.
 Необходими са парче осолена сланина (в случая около 500 грама), 1 ч.л. лютив червен пипер, 1/2 или 1 ч.л. черен пипер и шепичка ситно нарязани зелентии (магданоз и копър - колкото и да е странно, вкуса стана приятен).
 Замразената сланина се нарязва на кубчета и веднага се смила с машинката за мелене на месо.
 Разбърква се добре с подправките.
 Завива се със стреч фолио като бонбон и заминава във фризера.
 При поднасяне се реже много добре и стои докато е студена като колбас. Малко като омекне може да се маже върху препечена филийка.
 Подправките могат да варират на вкус, но във всички случаи е Дзверско мезе.

Лесно белене на чесън


  

 Беленето на чесън не винаги е приятна работа.
 Това е перфектният метод за бързото му почистване - дори без нож или какъвто и да е уред.









Цялата главичка чесън се слага в микровълнотата, която се включва на мощност 650вт за 20 секунди.
Това е. Нека постои там минута две.
Вади се и с едно притискане скилидките чесън си изкачат сами.
Просто и ефективно.

Ако  постои повече - 30 сек. например, вече се променя ... омеква малко.

сряда, 2 август 2017 г.

Домашен салам с кашкавал


 Поредният експеримент и поредният сполучлив домашен салам. Въпреки че ми харесват, отдавна не съм купувал малотрайни колбаси, тъй като предпочитам да ги направя сам. Не отнема кой знае колко време, просто чакането сякаш е повечко.
 За 1 кг са необходими 300 грама телешко и 700 грама свински гърди; 100-а грама кашкавал; 18 грама сол, 7-8 грама захар; 5-6 грама (1 ч.л.) пушен червен пипер; лютив пипер на люспи - 1/3 ч.л.; чубрица и риган - по 1/2 ч.л. и 5 грама черен пипер, както и поне 50 мл алкохол (водка или уиски) и 100-а мл ледена вода. Трябва и черво за пълнене.
 Спазват се основните правила - месото да е добре охладено в процеса на обработката - под 12С.  
 Двата вида месо се смилат на ситната решетка на машинката, като 1/3 от получената кайма се смила и в блендера заедно с ледената вода. Слагат се всички подправки.


Меси се около 15-а минути и заминава на хладно за 24 часа.

След този простой в хладилника, каймата се омесва с нарязания на кубчета кашкавал.

Пълни се в червата като се оформят саламчета с желана дължина.

Варят се в слоукукъра на І-ва степен за 3 часа.

Охлаждат се добре в студена вода.

Следва отлежване в хладилника за една нощ.

И след това се наслаждаваме на вкусния домашен салам.

Наистина стана Дзверски вкусен.



понеделник, 31 юли 2017 г.

Уникално сладко (конфитюр) от смокини


 Със сладко или конфитюр от смокини няма да изненадам никого. Всеки си има негова рецепта от време оно и рядко експериментира.
 Обичам сладкото от смокини и горе долу от Баба знам - 60 смокини, 1 кг захар и задължително престой в разтвор на вар т.нар. "варова вода". Е те това последното не го правя.
 В момента на пазара има доста смокини, но какво съм гледал като ги купувах, не знам, но в къщи се оказаха, че са доста зрели. Наложи се да ги понарежа на парчета и малко от тях да оставя цели. Та затова хем сладко, хем конфитюр - две в едно.


 То си вижда от снимката.
Както си бяха в тенджерата за варене, бидоха заляти с 1/2 бутилка газирано вино и оставени да постоят така около час.
 След това се засипват със захарта, която доста бързо се разтапя.








  Пристъпва се към варенето, което става на цели четири етапа. Щом заври, се изчаква 5-6 минути и тенджерата се маха от котлона и се изчаква да изстине.
  Това се повтаря цели четири пъти като при последното варене се изцежда вътре сока на един малък лимон. (Може да се сложи лимонтузу).
 По този начин на варене се  контролира и гъстотата на сиропа.



По време на варенето изплуват ей тези ситни семчици и трябва да се отстраняват с решетъчна лъжица много старателно. 

Заради толковата много семчици, щях да го нарека "провал в кухнята", но с търпение се почистиха, а невероятният и уникален вкус компенсира това неудобство.




Е и сего някой ще ме попита какво толкова му е уникалното на това сладко-конфитюр? 
Ами какво наистина? Просто уникалният и неповторим вкус, който му придава виното. 
В случая ползвах "шампанизирано" (газирано демек) "Магарешко мляко" с плодов вкус на ябълка, круша, горски плодове, както пишеше на етикета. А защо такова - ами такова имах под ръка.
Сигурен съм, че едно бяло шардоне или траминер също са подходящи. Важното е виното да е качествено.

На 1 кг зрели смокини се слага 1/2 бутилка вино (от 0,7 л) и 500 грама захар, както и сока на 1 малък лимон или лимета. А ако захарта е кафява или фруктова, става още по по най... :)
Още топло се затваря в бурканчета и до изстиването им стоят върху капачките си.



От 1 кг смокини излезнаха 1 буркан от 0,5 л и 1 бурканче от 0,280 л и една купичка за проба.

Споко! Става и зеа малки деца. Алкохолът е изцяло изпарен - остава само неповторимият вкус.

Повярвайте, а той наистина е уникален!

неделя, 30 юли 2017 г.

Патладжанени завъртулки

 

Нещо простичко от патладжан и кайма, което има и своите различия, но за сметка на това стана разкошно ястие.
Нарочно няма да давам количества, но следва да се има предвид, че две "завъртулки" са достатъчни за един човек.
Необходими са например един голям патладжан, около 500 грама телешка кайма, 1 голям домат, 4-5 скилидки чесън, 1 глава лук, сол и черен пипер, риган, както и малко настърган кашкавал за посипване.
Изпълнението е простичко:
Патладжанът се нарязва с остър и дълъг нож по дължина на филийки с дебелина около 0,5 см.  Филийките могат да се оставят за около 20-а минути в осолена вода, след това да се подсушат, леко омазнят и опекат почти до готовност на грил тиган, скара или върху хартия за печене във фурната. Има и вариант на няколко пъти за 2 минути да се "минат" през микровълновата, колкото патладжана да омекне.
В това време се приготвя каймата: доматът се обелва и нарязва на ситни кубчета, лукът е чесънът се нарязват на много ситно. Всичко това заедно с подправките (сол, черен пипер и риган) се омесва с каймата.

Всяко парче патладжан се намазва обилно с кайма и навива на руло.
Готовите завъртулки се подреждат една до друга в леко намазнена тавичка като се поставят с "шева" надолу.



Същите завъртулки могат да се направят и нарязани по дължина тиквички и също леко запечени.
В случая три патладжанени и две от тиквички.






Ето ги и тиквичките.
Върху всяка завъртулка се слага по парченце домат и тавичката заминава във фурната на 180С за около 30-35 минути.
След това се вади, поръсва с кашкавала и дозапича още 15-а минути - колкото кашкавала да се зачерви.

Преди да се сервират трябва да поизстинат малко, че да държат форма.

Могат да се сервират с добавка по желание - в случая с домати, краставици и т.н.



Тъй като две завъртулки са достатъчни за един човек, а бях понарязал и опекъл доста патладжан, смесих извара, натрошено сирене, пресован чесън, ситно нарязан магданоз и с тази плънка навих рулца.


Много добре си вървят с дресинг от пресован чесън, ситно нарязан магданоз, идея сол, лимонов сок и зехтин.

Голяма вкуснотия и страхотно предястие за студеното питие.

Да Ви е сладко и наздраве!

П.П. От телешката кайма, която остана както си беше овкусена с добавката на парченца домати, опекох кюфтенца.


Толкова вкусни телешки кюфтенца не съм хапвал.

Станаха две в едно, но както и да е ...

Наздраве! Да Ви е вкусно. Струва си да се опита...

Деликатес от телешки врат


 Наскоро попаднах на едно хубаво парче телешки врат - едната част отделих за сготвяне по специален начин, а другата за експериментално приготвяне на домашен деликатес.
 Отделеното парче бе малко под кило, но необходимите подправки ще ги дам за килограм: 18 грама сол, 1 ч.л. червен пипер (опушен); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. пудра захар; буквално щипка кимион; 10-а зърна сушена хвойна, 2-3 с.л. уиски (или водка).
 Изпълнението е много лесничко:




 Парчето месо много добре се увързва с домакински конец - за  да може да държи форма.

Смесените подправки с алкохола добре се втриват с ръка в месото.






 Така овкусеното месо се напъхва в плик и вакумира.
Ако случайно е останало нещо от сместа за подправяне и то се слага в плика.
 Запечатаното месо заминава в хладилника и се забравя за 5-6 дни.
 Ако липсва вакум машинка, няма проблем - слага се в плик, потапя се в съдина с вода, тя изтласква въздуха и се връзва добре.


 След престоя в хладилника, следва варенето. На дъното на слоукукъра се слага решетка, от горе пакета с месото, налива се вода колкото да го покрие. Отгоре една чиния и уредчето се включва на 3 часа и половина на най-слабата степен.
 При липса на слоукукър се вари в тенджера, но се следи да не завира, а само да къкри - на температура не повече от 80 С.





Следва бързо охлаждане в студена вода и престои в хладилника поне за една нощ.

След това пакетът се разрязва, събралият се бульон се отлива, а месото леко подсушава.

Бульонът може да се ползва за някакво ястие - невероятно вкусен е....






Конецът се отстранява.




Режем и му се наслаждаваме.
Много добре държи форма, реже се тънкофайски.

Вкусът? Невероятен...
Месото е сочно и крехко.

Толкова вкусно нещо не бях хапвал. Пълна изненада с този телешки врат.



П.П.

Може и да се поднесе на сандвич, а не само като мезенце към хубавото студено питие.

След 24 часа в хладилника е още по-вкусен.

Е, така и не успях да й измисля име на тази Дзверска вкуснотия ... :)


неделя, 23 юли 2017 г.

Патладжанена "лазаня"



Онзи ден пекох едно овнешко бутче, което беше почти две кила и двамата в къщи не успяхме да го преборим, та артиса доста месо. Е няма да се изхъврля, а с него може да се направи съвсем ново ястие. И на бърза ръка отпретнах тази патладжанена "лазаня".
Количествата са оринтировъчни, но се получава една голяма тава за поне осем порции.
Продуктите са около 800 грама печено месо, накъсано на късчета; 2 големи патладжана; 1 глава лук и 6-8 скилидки чесън; 1 голям морков; 3-4 чорбаджийски чушки и едно лютиво чушле; 3/4 ч.ч. ориз; 4-5 домата; за подправяне - сол и черен пипер на вкус, поне 1 ч.л. риган; мазнина за пържене; 3-4 с.л. брашно, около 400 мл прясно мляко, както и поне 3 яйца и малко кашкавал за посипване.
Изпълнението става бързо, ако се ползват два котлона едновременно с два тигана.
Падлажините се нарязват на филийки по дължина с дебелина около 0,5 см или малко повече. Моите бяха доста големи и затова ги нарязох през средата и се получиха направа квадратни парчета. В купа се разбиват 2 яйца и белтъка на третото (жълтъка му ще отиде в соса). 
Патладжът се "маринова" в разбитите яйца за около 30-а минути. Това е един трик, с който патладжанът става много по-вкусен при пърженето.
В това време се подготвят всички останали заленчуци - обелват и нарязват на ситно (без доматите). Поне два домата се обелват и настъргват на рендето, а останалите се нарязват на шайби с дебелина около 0,5 см.



Докато се пържи патладжана, в другия тиган в загрята мазнина се запържват лука, чесъна, морковите, чушките, ориза. Добавят се и двата настъргани домата, както и топла вода горе долу 1 1/2 ч.ч., както и една трета от накъсаното месо. Слагат се и солта, черния пипер и ригана. Оставя се да покъкри почти до готвост на ориза - за 20-а минути.
Тиганът се дръпва от котлона и на негово място в друг тиган от брашното с малко сол и прясното мляко се прави нещо като сос бешамел, който трябва да е доста гъст. 
Отделят се 2/3 от готовия бешамелов сос и се смесват с останалото месо. В другата част от бешамела се разбърква отделеният жълтък.


Пристъпва се към "сглобяване" на ястието.
За предпочитане е да се ползва голяма квадратна или продълговата тава, но поради липса на така, може и в кръгла.

На дъното на тавата плътно се нареждат с леко застъпване патладжаните.



Върху тях се разпределя цялата готова оризова плънка.




Нареждат се ред патладжани и тук таме кръгчета домати и се ръсва малко зелентия.






Върху тях се излива цялата смес от бешамелов сос със смесеното в него месо и отново ред патладжани и домати.
Най-отгоре се залива само с бешамеловия сос и заминава да се пече в предварително загрята на  180С фурна.

Пече се около 45 минути, вади се тавата и отгоре се разпределя настъргания кашкавал.

Връща се за дозапичане за около 15-а минути - до разтапяне на кашкавала и лекото му зачервяване.

Готово е. Може да му се ръснат няколко листенца пресен босилек или нещо друго - "за красота".

Желателно е преди да се нареже и сервира, малко да поизстине - за да държи форма.

Невероятно ароматно и вкусно.

Впрочем на другия ден, изстинало, е още по-вкусно.


П.П. Това е вариант с готово изостанало месо, но може да се приготви и с кайма.




Да Ви е вкусно и Наздраве!