петък, 25 ноември 2016 г.

ДОМАШНА СЪЗДАРМА от телешки джолан и шилешко



За да не се повтарям, тъй като технологията е същата като при саздърмата от телешка глава, просто продължавам с поредната саздърма от телешки джолан и шилешко.
Необходими са един телешки джолан - излиза около 2,8 - 3 кг и шилешко - по-тлъстичко откъм гърба (ребрата) - около 1 кг или малко повече. Имах и едно пуешко бутче, което също влезе в употреба ...
Подправките са същите, както при другата по -горе, но този път добавих и 2 ч.л. лютиво чили.






Тъй като телешкият джолан е много голям, желателно е в месарницата да го нарежат на по-малки части - на мен ми резнаха на три ...













Следва процедурата по варенето - то си се вижда - докато месото окапе от костите.....
Вари се по познатия начин - с лук, чесън, дафинов лист, морков, корени от магданоз - ще остане един разкошен бульон сетне ...






 Следва обезкостяването и почистване, прецеждане ...


 Сетне пърженето, докато остане на мазнина....
 Бърка се непрекъснато, тъй като количеството е доста и рискът да загори е доста голям ...












Пълни се в отрязани бутилки от каквото има, оставя се да стегне и сетне пренощува в хладилника ...











 Бутилките се изрязват и изхвърлят ...

 От това количество, впрочем, излезнаха 3 кг създарма ...













Готовият продукт се нарязва на парчета - колкото за едно -две хапвания ....














 Направо е разкошна и леко, ама почти неуловимо пикантна ...














При това количество, естествено вакумиране и в хладилника.

По(ти спокойно ще стигне до Нова година ..., ако не свърши още този месец ....

Не мога да опиша вкуса...

Наздраве! 


 

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Пържола от заешко бутче на скара



























Заешкото бутче на скара се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която надмина очакванията ми, а хапващите просто търсеха още, ама ...
Да се купят само заешки бутчета вече не е проблем.

Необходими са заешки бутчета по едно на човек, но може да се предвидят и едно-две за "спешен резерв", както и подправки - сол, черен и червен пипер (за любителите на лютичкото и малко лютив), смлян кориандър, кимион - количествата зависят от броя на бутчетата. Не бива да се забравят и 1-2 с.л. алкохол (уиски, водка, но не и ракия с аромат), както и 2-3 с.л. олио или зехтин.

В изпълнението няма нищо особено:





Бутчетата се поставят с външната страна към дъската и с много остър нож - само с върха, се разцепват покрай костта по дължина като се оформя една хубава голяма пържола.







Подправките хубаво се втриват с ръка в така оформените пържоли.

Заливат се с алкохола и мазнината и нека да си престоят така поне 2 часа в хладилника.




 Може и повече, но магазинските бутчета са крехки и 2 часа им стигат. 













Пекат се от двете страни на силно загрята скара като от време на време се напръскват с по малко мазнина.
В интерес на истината им стигат по 4-5 минути.








Опечените бутчета се прехвърлят в йенска тенджера с капак. Хем ще се задушат, щем ще си починат.

В този момент може да се направи една малка "магия" - докато са тенджерата да се "залеят" със ситно нарязан лук и идея чесън, леко осолени и смачкани с малко ябълков оцет. Въпрос на желание ...


Сервират се с гарнитура по желание.

Невероятно вкусни и на "първо четене" дори наподобяват пилешки бутчета ...

Остана само питието ...

Наздраве!

Бульон по всяко време - полезен съвет



























Направо изпадам в тих потрес когато видя в магазина млади хора да купуват от готовите бульони и супи. Знам им оправданието - става бързо и вкусно, при това винаги с еднакъв вкус.
Като са решили за себе си да се тровят, нека си се тровят, но защо трябва да тровят децата си, да им предизвикват алергии и болести?!
По-вредни от тях с безкрайната си соленост, мононатриев глутамат и консерванти, просто не знам....
А реално да се направи бульон е нещо изключително лесно: просто като се вари месо за някакви нужди, то се пуща в студена вода, слагат се един два моркова, глава лук, чесън (дори дръжките на магданоза - защо да се изхвърлят) и т.н. Сетне част от този бульон се слага в шишета от по 0,5 л или в двойни дебели найлонови пликове и се замразява във фризера.


Ако не ни се харесва мазнината в такъв бульон, просто се оставя да изстине хубаво и се отделя.
Толкова.

Просто и лесно. И винаги под ръка.

Нарочно не обяснявам за по-сложните начини на правене на бульон...

вторник, 22 ноември 2016 г.

Деликатес от свински гърди


































С това "деликатес от свински гърди" направо нищо не казвам, но изпитвам затруднения да "кръстя" с някакво име нещо толкова Дзверски вкусно.
И си признавам, че технологията за направията не е моя - видял съм я някъде, отлежавала е в съзнанието ми и просто съм го направил по начина, описан по-долу:
За направата са необходими:
свински гърди- количеството е по желание, но оптимално приемам - около 1 кг. За предпочитане по-дебелички...
подправки - на кг
22 гр. сол, 15 гр. захар, 3-4 гр. прясно смлян черен пипер; 
по желание, добавят се: 5-6 счукани зърна сушена хвойна; 1-2 бахарчета, по една щипка риган или мащерка.

Изпълнението е направо елементарно:




 Гърдите се подсушават, нарязват на правилни правоъгълни парчета и се отделят ребърцата (те ще отидат за мариноване и на скарата).
  Подправките се смесват и с ръка се втриват в месото.







Парчето месо се вакумира като изостаналата част от подправките се слага вътре в плика.
Ако няма вакуум машинка, няма страшно. Взема се дебел найлонов плик, в който се слага месото, потапя се във вода и се получава естествено изтласкване на въздуха и се връзка яко.







 Така пакетираното месо отива в хладилника поне за седмица.

 Това е видът му на шестия ден - не изтраях повече.


 Следва варенето - слага се на дъното на кукъра метална решетка, отгоре плика с месото, залива се вода колкото да го покрие и се притиска с чиния - да не "бяга и да не плува ...
Кукъра се включва на режим подгряване и се "забравя" за около 3 часа - 3 часа и половина.
Моят поддържа точно 74,5С.
Ако се вари в тенджера, на най-ниска степен и се гледа температурата- да е толкова.





Следва охлаждането - в купа със студена вода.

А след това, както си е в плика - в хладилника. Поне за една нощ. 








Идва и върховният момент - пликът се срязва и всичко се изсипва в чиния.
Сосът от варенето се е желирал, а месото е ...
нямам думи.

С ножче се почиства от желето и подправките и...









Режем на тънко и от тук нататък по-добре да замълча и да кажа само едно

Наздраве!

Дзверска вкуснотия - такива свински гърди не съм ял досега ... 






Е, и още няколко снимки:



Само да допълня - приготвяно по този начин и като осоляване, и като варене и изстиване, се постига максимален ефект. Месото не се окислява, запазва всички сокове и аромати.
На практика се вари в собствения си сос и става по-сочно и ароматно.








Засега не мога да кажа колко би издържало - това биде приготвено и ометено почти моменталически.

















Става и за сандвич!














Това вече е от втората партида!



Дзверска вкуснотия.

Сбогом на всякакви подобни месища от магазина.



Наздраве!  







П.П. Докато да стане публикацията и да я пусна, вече е ред на третата партида:
Този път с цели ребра, демек с костите, както и едно парче филе.

  


Вижда се парчето с костите.













Да покажа няколко снимки от филето - едно и също, но изглежда различно - очевидно от светлината и от качеството на снимките (все пак са от телефона или теле-то, както им казвам):

  



































Както и да изглежда на снимките, носи си хубав розов цвят (в никакъв случай червен, какъвто придобива от консервантите).











Все пак да не го оценяме по качеството на снимките.




Още веднъж - не се чудете, правете го и ще забравите за магазинските боклуци.


Наздраве!  


П.П.


Правих и свински врат, но малко по различен начин и най-вероятно за него ще направя отделна публикация.

Вратът стана Дзверски върховно вкусен.

Правете и забравяйте за готовите боклуци....  

Тази публикация посвещам на един специален Човек, който от 30 години не е с нас. 

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Пуешки бутчета с картофи




























Това е една публикация от сорта на "Бързите рецепти", а не нещо особенно - просто един начин да се сготви нещо вкусно за много кратко време.
Всеки от нас бърза, не му стига времето, а все нещо трябва да се направи набързо, но пък е задължително да е вкусно.
Няма да обяснявам как се правят пуешки бутчета с картофи на фурна - изисква доста време: подготовка, овкусяване, запичане под фолио и сетне още - каквото и да си говорим поне 2-3 часа врътня.
В този вариант, ястието става страхотно бързо, особено за притежателите на мултитенджера (демек кукър). Но дори и да я нямате, пак се приготвя бързо.

За 4-ма човека са необходими максимум две пуешки бутчета (като се има предвид, че всяко гони почти 0,5 кг може и да дойдат в повече, но нека има); около 1 кг обелени картофи; 1 цяла глава лук; може и цяла глава чесън; 1-2 моркова; дафинов лист, сол, черен пипер, 1-2 ч.л. червен пипер,риган и/или копър. Малко мазнина - 2-3 с.л., но може и повече (може и без нея, ако се готви диетично).
Изпълнението е елементарно (затова няма и приложен снимков материал):
Бутчетата се измиват и почистват (ако имат нужда) и се слагат в купата на кукъра заедно с поне 1-1,5 л вода; Добавят се целите глави лук и чесън (добре измити), моркова (желателно е измит и обелен); 1 ч.л. сол, няколко зрънца ч.п. и дафиновия лист. Вари се на режим "яхния" (готвене) за 30 мин. (този етап с кукъра може да се направи и сутринта преди излизане за работа- умната машинка ще се самоизключи, и при прибирането ястието ще е почти готово).
В това време се измиват и обелват картофите и нарязват на едри късове (въпрос на желание). Остава доста време, в което може да се направи салатата или да се подреди масата или да се свърши някаква друга работа. Като свърши цикъла на варенето, се добавят картофите и нека си изкара още един цикъл - но и 20-а минути са достатъчни картофите да уврат.
В това време фурната се загрява на 180С.
Метална тавичка (или с незалепващо покритие) се намазнява малко и в нея с решетъчна лъжица се прехвърлят от кукъра бутчетата и картофите, както и моркова. Слага се един черпак от бульона и във фурната. Отгоре се поръсват се червения пипер, ригана или копъра.
Пече се максимум 15-а минути на вентилатор - до хубаво зачервяване.
Цялата процедура по приготвянето отнема максимум 15-а минути, а през останалото време може да се свърши сума ти работа из къщи.




Ефектът е вкусно ястие на фурна - доста здравословно и при това наличие на поне литър, литър и нещо невероятно вкусен бульон, който на другия ден може да послужи за една хубава супа или друго ястие.

Бързо, лесно и вкусно!


неделя, 20 ноември 2016 г.

Домашен течен шоколад - уникално здравословен




























Просто уникален домашен течен шоколад без масло, без сухо мляко, без захар. 
Напълно здравословен и Дзверски вкусен.
Такова месоядно като мене дет` не накусва нещо сладко, направо изпадна в луд възторг от вкуса.
Признавам си, идеята не е моя, но развитието й и изпълнението са си мои. Мярнах в едно руско предаване за интересен и здравословен начин на поднасяне на авокадо - разбъркано с какао и ето го резултата.
Необходими продукти:
едно авокадо, обелено и нарязано на кубчета
2 с.л. мед (може и повече - въпрос на сладост)
2 с.л. какао (неподсладено, натурално)
1 ванилия (въпрос на вкус)
2 с.л. стафиди + 1 ч.л.топла вода (или коняк, бърбън)
(пропорциите са ориентировъчни - всеки може да си ги нагласи спрямо вкуса)
Изпълнението е просто елементарно:
За предпочитане е да се ползва малък буркан от лютеница - около 400 мл.


В бурканчето се слагат стафидите, меда и течността (вода или алкохол).

Добавят нарязаните късчета авокадо, ванилията и какаото.

Разбива се с пасатора до хомогенна маса и заминава в хладилника.

Невероятна вкуснотия и адски здравословна.


какаото се слага под авокадото, а не както на снимката.

Иначе пасатора го "издухва" ...













това е какаото, което ползвах ...













Е и някой трябва добре да го разбърка.

Просто е невероятно- беше одобрено на Ура - особено от тези, които не искат сухо мляко, захар и разни вредни добавки, за да се намажат палачинките с нещо Дзверски вкусно.

Просто трябва да се направи и оцени.

П.П.Нямах търпение за по-добри снимки ...и за някаква особена презентация. Вкусът е просто уникален ...




П.П. След 12 часа в хладилника.




На препечената филийка - просто уникален.

Вуйнини питки или содени питки за закуска

 Една изключително лесна рецепта за бързи и невероятни вкусни питки за закуска и не само за закуска. Знам я от Вуйна, която ги прави много отдавна и стават много по-сполучливи от моя вариант.
Затова ще споделя нейния начин изцяло, който пробвах:
Необходими са:
1 кофичка кисело мляко
3 яйца (на едното жълтъкът се отделя за намазване)
1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар
1 ч.л. сода
1-2 с.л. олио
около 200 грама натрошено сирене (от него се отделя съвсем малка част - около 1/5-та)
твърдо масло (демек от хладилника) - около 30-а грама
приблизително 2 кофички от кисело мляко с брашно (може и малко повече в зависимост от самото брашно)

Изпълнението е страшно лесно:
В голяма купа се сипва киселото мляко, добавя се содата и се разбърква. Сетне захарта и солта (тя зависи от солеността на сиренето), олиото, както и яйцата (без единият отделен жълтък) и почти всичкото натрошено сирене. Брашното се сипва на части и се разбърква леко с лъжица докато се сгъсти. Сетне вече с няколко движения с ръка се доомесва. Трябва да се получи средно твърдо тесто.
Тестото се покрива с кърпа и се оставя да си почине няколко минути. В това време фурната се включва да загрява на 180С.



Тавичка се застила с хартия за печене. 
От тестото с леко намаслени ръце  се откъсват топчета с големина на малко яйце и във всяко в средата се слага по едно малко парченце масло и малко от сиренето.
Нареждат се на разстояние едно от друго, намазват се с разбития жълтък с малко вода.
Пекат се 25-30 минути във фурната - до зачервяване.



След изваждането се покриват с кърпа за няколко минути.
Страхотни за закуска - и топли, а студени са още по-вкусни. 

Важното е, че се правят страшно бързо. Стават максимум за 40 минути  заедно с времето за печене.





Тези са със сусамова поръска и са още по-вкусни....

петък, 18 ноември 2016 г.

Агнешка главичка - няколко начина да се приготви




Свикнал съм да правя агнешката главичка основно през пролетта и се изненадах доста като видях по месарниците сега в началото на есента да се продават. 
Е няма как да се подмине този деликатес, който за някои хора изглежда направо ужасно. На тях просто трябва да им се "спести" вида на главичката и да им се поднесена вече приготвена.
По моя преценка, агнешката главичка е по-вкусна, по-нежна, също така с по-меки кости от шилешката. Просто трябва да се внимава при покупката - особеното, че тя просто е по-малка по размери.
Агнешката главичка може да се приготви по десетки начини, макар че моят фаворит са един два начина.
Все пак трябва да се има предвид, че агнешката главичка има малко месо и затова една главичка е максимум за двама човека, а при някои по-ящни - и за сам човек. Затова като се прави, нека да се правят поне две три наведнъж. Каквото остане, може добре да се съхрани във фризера.

Тъй като не възнамерявам да правя друг пост за нея, накратко ще дам някои основни неща при приготвянето на агнешка главичка.
На първо място, желателно е агнешката главичка добре да се измие и да се отстранят с остро ножче остатъците от съсиреци, кожа и т.н.След измиването е добре просто да се накисне за час два в студена вода.

Любимият ми начин за приготвяне е агнешка главичка на фурна като я правя по два начина: по-бавен и по-бърз.

Започвам с по-бавния
Изчистената главичка се слага в тенджера с вода, колкото да я покрие, малко сол, по няколко зърна черен пипер и бахар, един - два дафинови листа, щипка риган. Носи и други подправки и дори зеленчуци - като морков, лук, чесън. Вари се на среден огън около 2 часа. Отпенва се от време на време с решетъчна лъжица.
Ако се ползва тенджера под налягане, става доста по-бързо. 
Ползвам кукъра на режим "варене" и става за около час и половина. Готова е, когато като боцнеш с вилицата, месото лесно да се отделя.
Изчаква се да изстине, обезкостява се. Вади се езика, черепът се разполовява и се вади мозъка.
Нарязаното месо се наръсва с малко подправки (черен пипер, шарена сол и т.н.), слагат се няколко бучки масло и се запича във фурната до зачервяване...

Този път я правих по бързия и по-мързелив начин: 
Изчистената главичка се осолява, намазва се добре с олио и се поръсва с червен и черен пипер. Поставя се в тавичка с една чаша вода, завива се с алуминиево фолио и заминава във фурната за около 2 часа. Първоначално за около 20-25 мин. на 220С, а след това - на 180С. След около час и малко се вади тавата, проверява се степента на запичане и се пече без фолио като се обръща един два пъти. При необходимост може да се добавя по малко вряла вода в тавата. Ако се ползва вентилатора на фурната, става и по-бързо.





 Ето я след след два часа печене - последните 20-а мин. на вентилатор.

 И при това леко изстинала. 









Следва обезкостяването: необходими са малко остро ножче, както и голям як нож. Макар че най добре се справям направо с ръце.
Първо се отчупват челюстите, обира им се месото и се отделя езика, както и останалото месо от главата.
Езикът се почиства.





 Следва "операцията" на черепа:
 Първо се разцепва по дължина през средата - там костта е сякаш леко разцепена.

 След това от задната страна - по средата на черепа - има едни напречни резки - мястото на съединяване на плочките от черепа.
Става лесно с остър и як нож.




 Ето го черепът е разцепен по дължина и напречно.

 Вади се мозъка внимателно, за да се отдели както си е цял.

 Вадят се и очите и ако още малко месце, се отделя.

 Всичко останало заминава за кучето.









  Отделеното месо и езика се нарязвам на късчета, нарязват се и 2-3 скилидки чесън.

 Ако е необходимо, леко се посолява, доовкусява с черен пипер.

Всичко се прехвърля в тавичка, капва се една идея бяло вино и се слагат бучки масло отгоре.
Мозъчето се слага отстрани и върху него бучка масло.



Тавичката заминава във фурната - буквално за 15 минути - колкото маслото да промени вкуса си.
Ръсването с цървено пиперче е задължително - па ако е и лютичко направо отваря апетита за питието ... което е на масата задължително.
Може да се поднесе и наръсено с магданоз и резенчета лимон.




 
Та така, вече е ясно горе долу всичко.
Приемаме, че вече има готова сварена и обезкостена агнашка главичка.
Какво още можем да направим?

Ето още няколко варианта:
 
 Супа 
В малко масло се запържва 1/2 връзка пресен лук (или 1 главичка лук), нарязан на ситно, един два моркова на ситно. И/или 1 с.л. ориз (или един два картофа, нарязани на ситно). Добавя се месото (без езика и мозъка), залива се с около 1 л от бульона от варенето, разреден поравно с вода. Овкусява се със сол, черен пипер и джоджен и магданоз.
По желание може да се застрои с мляко и яйце.

 Само варена:
По-горе писах как става.
Просто нарязаното месо може да се овкуси с подправки на вкус и да се поднесе топло, както е варено.

 На фурна
Както описвах по-горе, но може да се добавят картофи.
Особено подходящи са и залентии - зелен лук, спанак, лапад, коприва и т.н. като добавки към месото на фурна.
 Агнешка главичка в шкембе:
Е тука трябват доста повече неща от агнешката главичка.Необходими са и карантиите (дроб, сърце и т.н.), може и още малко месо, както и поне едно шкембе.
Всички продукти (без шкембето) се сварят по описания начин с подправките, нарязват се , смесват се с месото от главата. Леко се овкусяват и с тях се пълни шкембето. Пече се в тава с малко вода под фолио на 180С за около час и половина.