вторник, 27 септември 2016 г.

Боб с пушени кокали - по най-лесния начин


























 Боб с пушени кокали - класика в жанра. Вероятно има стотици рецепти как се прави, десетки "хитрини" на всеки готвещ, но това е възможно най-бързата и мързелива рецепта, при която провалът е изключен. 
 Защо да е изключен? Ами защото вероятността бобът да не се свари и да остане хрупкав е изключена.
 Приготвя се максимум за 20-25 минути и с него дори може да се посрещнат изненадващи гости, които да си оближат чиниите и да искат още.

 Необходими са около 500 грама пушени свински ребра (кокали, които при нас се продават на цена 0,99 лв/кг), един буркан сварен фасул (има ги най-различни видове, но не съм попадал на недобре сварен, с цена между 2,00 - 3,00 лв за буркан), една глава лук - обелен и нарязан на ситно, 1-2 моркова, нарязани произволно, 1-2 скилидки чесън, 1 домат - обелен и нарязан произволно, 1-2 с.л. брашно, 1 ч.л. червен пипер и толкова лютив (който не харесва лютивото, го прескача), джоджен (колкото повече,толкова по-добре, но все пак не повече от 1 с.л.), риган и черен пипер на вкус. Не е необходима сол... (но който си иска по-соленко, нека соли).

Изпълнението е елементарно, както казва една ТВ звезда на кулинарията. 
В тенджерата се личват 1-2-3 с.л. мазнина (предпочитам повече и то гъша мас), като загрее се запържват буквално за секунди (айде минутка две чесъна, лука, моркова, червения пипер, брашното). Долива се около 0,5 л топла вода и се пущат вътре нарязаните пушени кокали. Нека се поварят малко - не повече от 20-а минути. Добавя се нарязания домат и се сипва съдържанието на буркана сварен фасул.


  Слагат се и подправките и нека се поварят още 5-6 минути. 

 Бързо, лесно и вкусно.
 Готвя го в мултикукъра и дори става още по-лесно.

 За около 3,50 лв готова вечеря почти за 4-ма. 

 Да не говоря колко е вкусно.




П.П. С тази публикация започвам нещо от сорта на "бързи рецепти", когато с готови продукти може да се сготви нещо много бързо в рамките на 15-20 мин. и при това много евтино и изгодно.

неделя, 25 септември 2016 г.

Маринован зарган с мед





























 След кратката морска почивка в края на лятото се прибрахме със сума ти рибоци - голямо зареждане - да има.
 Бях купил и два заргана. Обикновено го правя пържен или на скарата (въпреки че става сухичък), но този път бях "предизвикан" от една консерва маринован зарган - 150 гр за 2,99 лв и реших да пробвам да го направя.

Продукти
 
зарган
морска сол
винен оцет
мед
зехтин (или олио)
подправки: 1 ч.л. дивисил, натрошени зърна черен пипер, дафинов лист, мащерка и риган, (въпрос на вкус са подправките-носи и други, но слагам основно тези) 
Нарочно не давам количества, защото това зависи от количеството риба.

Приготвянето е лесно, но иска малко време:

Рибките се почистват и нарязват на парчета с дължина около 5-6 см.
В подходящ съд (най-добре стъклен с капак) се слага по дъното морска сол и върху нея плътно се нареждат парчетата зарган. 
Смесват се (за моето количество 2 заргана) 2 с.л. оцет и 3 с.л. мед, вътре се слага един натрошен дафинов лист и се заливат парчетата риба.
Отгоре отново се засипват с морска сол, която да покрие рибата. Съдената се похлупва и заминава в хладилника за 24 - 36 часа. Това време е достатъчно рибата да поеме от солта. (може и малко повече - тогава ще стане малко по-соленка).
Ако не ни домързи, хубаво е парчетата да се обърнат поне веднъж.
След осоляването, рибните парчета се вадят, сплакват се леко с водичка на чешмата. 
Съдинката се измива, връща се в нея подсушената риба (може и да не се подсушава) и се залива с винен оцет, разреден с малко вода. Може да се ползва и ябълков оцет, или лимонов сок... Нека си отдъхне така 2-3 часа. 
Така изкиснатия зарган се вади и подсушава.
Пълни се в подходящия буркан и се залива със зехтина. После зехтина се отлива в касерола. Това е малката хитринка да не се направи премного зехтин, а да дойде "таман" - колкото е необходим.
Отлятият зехтин се загрява, в него се пущат подправките - черен пипер, бахар, риган, дивисил. 
След загряването зехтинът се прецежда през кухненска хартия и цедка.
В бурканчето се пущат няколко зрънца черен пипер и налива отхладеният овкусен зехтин.


След два три дни в хладилника рибката е готова за ядене.

Страхотно мезе: може да се поднесе наръсена с пресен копър, с маслинки или просто ей така. 








П.П. По този начин могат да се маринован и други риби, но времето на престоя в солта зависи от големината и вида на рибата. 

полезен съвет - майонеза направо в буркана

 
 Навсякъде досега съм писал, че ползвам купата на пасатора за направата на майонезата или домашния хайвер.
 Този път я направих в голям буркан с винтова капачка.
 Наложи се да се мие само приставката на пасатора.
 Затваряш с винтовата капачка и направо в хладилника. 
 Много по-практично и чисто се оказа и горещо препоръчвам .... 

събота, 24 септември 2016 г.

Пикантен мармалад от чушки или пепероне



На този лютив мармалад от червени чушки (или пепероне) попаднах при една рецепта за заек по италиански преди много време – така и не приготвих зайчето, но мармалада го направих по памет и стана традиция да го правя. Затова не мога да посоча къде съм го чел, па и беше отдавна.

Когато свърши, просто го правя, защото продуктите ги има почти целогодишно.

Разкошен е за подправяне на сирена, печени месца или на дивеч.

Лютиво-сладкият му вкус е неустоим.



Необходими са:



15 червени чушки капия (колкото са по-месести, толкова по-добре)

15 червени люти чушлета

 5 ябълки – по-добре да са от леко кисел сорт, но и сладки да са, не вреди

 50 мл бял винен оцет

Поне 1,25 кг захар

За овкусяване 1-2 звездовидни анасончета, по няколко зрънца кориандър и бахар (поне по 8-10).

Количеството е ориентировъчно.



Изпълнението не е сложно, но отнема време:


Мармаладът се прави в няколко стъпки:


Първо: чушките се почистват от дръжките и семенцата и се нарязват на произволни парчета като с лютивите се внимава (дори е желателно да се ползват ръкавици или поне найлон).
Ябълките се обелват, нарязват и почистват.

Всичко се слага в подходяща тенджера с дебела дъно, в която после ще се вари мармалада, засипва се със захарта и се оставя така да престои поне 24 часа.



Второ: Съдържанието на тенджерата се разбърква добре. Трябва да е пуснало доста сок. Слага се на слаб огън (1/2 от мощността на котлона) и се оставя да заври.  След това се намаля силата на котлона на 1/3 от мощността му и се оставя да къкри за около 40 минути.

Започва да се сгъстява леко.

След това тенджерата се маха от котлона и с пасатора се смила до гладка консистенция. Предпочитам хубаво да се смели.

Тенджерата отново се връща на котлона. Добавят се звездовидния анасон, бахара и кориандъра (аз ги слагам в марля, вързани – не ми харесват да останат вътре – нека само да си пуснат ароматите). Долива се оцета.

Всичко се вари в продължение на около 15 минути на слаб огън. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху него до следващия ден.



Трето: на другия ден се вади торбичката с подправките. Изцежда се. Тенджерата пак се загрява и се вари на слаб огън докато стане готов мармалада.

Пробва се по стария изпитан способ – капка върху студена чинийка да не се разлива.



Веднага се слага в бурканчета с винтови капачки, които се обръщат обратно с капачката – до пълно изстиване.



П.П. Количествата на лютивото и захарта са по моя вкус, но всеки може да си ги пасне. Може и да се увеличи количеството на ябълките – намаляват лютивото, а и нали съдържат пектин, го заместват. Иначе, ако се прави без ябълки, трябва да се сложи малко пектин. В този случай пък цветът става по-наситено червен.

Ако се вари, както съм описал на слаб огън, изобщо не се пени като другите сладка и мармалади. Ако случайно се получи пяна, ясно е, че се отстранява.

Заб.: Изобщо не се бях сещал за публикация за този мармалад, защото от една доза излизат 5-6 бурканчета, които стигат за доста време. Само че ме "поддерти " приятел във ФБ, който прояви интерес.
Снимковият материал не е от процеса на правенето, а от употребата му, но скоро не съм правил






тука се вижда от надписа - "пипероне - 2011".

Значи от 2011 година.












Ето го и отворен буркан.

Не мога да опиша аромата, а цвета и консистенцията се виждат.













Тука е поднесен с гъши дроб.

Просто Дзверски вкусно.

Променя се вкуса на дроба и става неустоим.












май пак същото 











печено, поднесено с пеперонето
















 Заслужава си направията.

Действително е нещо за любителите на вкусното хапване.

Излишно е да казвам, че леко лютивият вкус стимулира и мерака за хубаво питие ....

петък, 23 септември 2016 г.

Кефал, попчета и зеленчуци на фурна


























 Този невероятно вкусен кефал с попчета бе направен веднага след краткото "отскачане" до морето това лято в края на август и докато още рибките си бяха пресни пресни. Само че чак сега им дойде реда за публикация ...
  Тъй като се очакваха малко повече хапващи, а кефалът бе едничък - около 0,8 кг, добавих при изпълнението и три големи попчета (но може и без тях).
 Необходими са:
1 кефал (за попчетата вече стана ясно);
зеленчуци по избор: в случая около 400 гр. пресни печурки (обелени и нарязани на шайби); 1-2 скилидки чесън и 2-3 глави лук (обелен и нарязан на по едро - на полумесеци); 1-2 моркова (също обелени и нарязани на кубчета); поне 1 чушка; също така и 1 лютивичка чушка (почистена от семенцата); 1 тиквичка, нарязана кубчета; 1-2 домата (обелени и нарязани на кубчета); няколко стръка керевиз (целина) - само зелената част; 
за подправяне - сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова дивисил; разбира се и поне един лимон ( в случая, нарязан на кубчета), както и поне 250 мл бира или бяло вино.

 Изпълнението е лесничко:
Най-трудоемката и бавна част е не самото почистване на рибките, а чистенето на люспите на кефала.

Това нещо го правя в голям найлонов плик с тъпото на ножа. Рибата се хваща с няколко слоя хартиена салфетка и не се изплъзва от ръката.

Така се избягва хвърчането на люспи из цялата кухня...




Почистената риба се осолява отвътре и отвън с ръка. Вътре се ръсва и малко черен пиперец и по щипка дивисил. Слагат се и по няколко кубчета от лимона и докато тя си се овкусява, се подготвят зеленчуците:

миене, белене, рязане и т.н.





 Рибките са готови и си почиват...

 Кефалчето беше разкошно и затова ми дожаля да го нарежа на по-големи шайби и да му отстраня главата.
Това се оказа грешка, тъй като сетне след печенето загуби фотогеничния си вид. Рибката омеква и докато е топла трудно се реже дори с остър нож и става леко разкъсана. Ако беше на шайби и подредени една до друга, нямаше да е така.

В тиган се загрява малко мазнина и на среден огън последователно се задушават чесъна, лука, моркова, гъбките и накрая доматите. 
Слагат се подправките и бирата.
 Нека буквално да покъкри 5 минутки.



Зеленчуците се прехвърлят с подходяща продълговата тава.

Отгоре се слагат рибоците и заминават във фурната на 180С. 



След 20 - 25 минутки тавата се вади и рибките се обръщат от другата страна.


Допича се на вентилатор вече на 170 С за още 7-10 минутки, докато рибките хванат зачервена и хрупкава коричка.

 Страхотна вкуснотия - върви си с изстуденото питие.

 Заб.: Следващия път рибата ще е нарязана на шайби...
 

вторник, 20 септември 2016 г.

Крем тарама хайвер със скариди





Тарама хайверът е любим и се прави доста често. 
Страхотно предястие е - еле с препечени филийки и добре изстудено питие. 
В хладилника винаги поне бурканчета най-различен хайвер, който зрее, а другият си седи дежурен във фризера.
Писал съм няколко пъти как го правя - например тарама хайвер от каракуда или пък тарама хайвер - ново, като определено предпочитам приготвянето във втория вариант (без хляб) и с добавка на вряла вода за пухкавост. 
Е, човек като си подхване една и съща рецепта, горе долу все си я приготвя горе долу по един и същи начин с малки вариации.
До този нов начин на правене стигнах след една реклама по телевизията - рекламираха "икорный крем" със скариди - 190 гр. само 1,99 евро. Много ме заинтригува и влезнах на сайта на производителя:
Естествено имаше само цена, снимка на буркана и изписано съдържание, което бе: Капелин, олио, питейна вода, скариди, хайвер треска, захар, сол, оцет, подправки, мляко на прах, E330, E296, E334, E300, E200, E211, 412.

Тихо и кротко изпаднах в потрес - не обичам Е-тата и разни съмнителни добавки в домашната храна. Ясно ми, че за производителите Е-тата са жизнено необходими заради трайността на продукта, но в къщи са изцяло излишни, защото се прави и докато го видим и опитаме, свършва.

Та така реших да направя същото "хайверен крем" - още повече, че имах в къщи коктейлни скариди и всичко останало.
Направих го по един начин, но наистина стана крем, а не целях точно това. Затова ще дам накрая и бележки.

Необходимите продукти за една доза тарама хайвер съм дал ей тука и затова няма да се повтарям. Освен това са необходими около 50-70 грама скариди (зависи колко наситен скариден вкус се цели), буквално едно резенче пушена сьомга и 1-2 с.л. майонеза (разбира се домашна).




 Всичко това бе сложено в един буркан, т.е. нарязаните лук и чесън, хайвера, скаридите и пушената сьомга и започва пасирането с постепенно наливане на олиото, както съм го описал. 
  Ясно е как се прави.







Получи се невероятен крем - пухкав и с ненатрапчив вкус на скариди и с лек отглас от пушената сьомга.

Сега и забележките: скаридите е за предпочитане да се пасират отделно в блендер така, че все пак да останат някакви парченца от тях така че да се усещат. 
Едва след както се направи хайвера и е готов изцяло в буркана да се добавят скаридите и майонезата и тогава да се разбъркат по хубаво смесване.






 Ето и една закуска с крем хайвер върху леко запечени филийки.










  П.П. И един полезен съвет:
Установих, че за домашната майонеза или тарамата е най-добре да не се ползва купата на пасатора, а направо да се приготвят в буркан с винтова капачка. Не се цапат съдове, а само бъркалката на пасатора. Директно се затваря буркана с капачката и отива в хладилника. Практично и удобно.

неделя, 18 септември 2016 г.

Картофени кюфтета - просто уникални



























Оказва се, че май досега не съм показвал картофени кюфтета - ама наистина само от картофи. Показвал съм специални картофени кюфтета, правил съм картофени кюфтета с филе от бяла риба, както и други видове картофени кюфтета - като с кайма и т.н., но обикновените нещо съм ги прескачал. 
Може би, защото все ми се струват много лесни и не съм им обръщал внимание - та кой ли не може да ги направи?! - Варени картофи, яйце, омесване и пържене... Но тези този път се оказаха много различни и много по-вкусни от обикновените картофени кюфтета, които правя и затова ще споделя начина на направията им.
 Бях се засилил да си варя картофи, около 1 кг, за картофено пюре по моя си начин, но този път заедно с тях се варяха едни пушени кокали...Тъкмо се бяха посварили и реших, че този път не ми се яде пюре, а нещо малко по-различно - или картофена салата, или картофени кюфтета... Последната идея надделя и така се стигна до тези уникални Кюфтаци ....
 Необходими продукти - 1 кг сварени (обелени и почистени) картофи, 1/2 връзка магданоз;1-2 скилидки чесън и 1-2 главички лук (обелени, почистени и нарязани на ситно); поне 200 грама натрошено сирене, но носи и повече; сол и черен пипер на вкус; около 1/2 ч.л. индийско орехче; 1 (или два моркова), сварени и нарязани на много ситно (не са задължителни може и без тях);  1 ч.л. риган и поне три яйца. Трябва и малко брашно - 2-3 с.л.
 Изпълнението е простичко:
Половината или малко повече от картофите се намачкват на пюре, а останалите картофи се нарязват на произволни парченца (не много едри, но все пак да се усещат).
 Докато се води битката с картофите в тиганче без мазнина, но с малко водичка се задушават чесънчето и лука и то до омекването им и изпаряването на течността.
 Магданозът се нарязва произволно, но нека не е на много ситно.
 В една голяма подходяща купа се смесват картофите (пюре и кубчета), омекналите чесън и лук, магданоза, сиренето, подправките и две от яйцата.
Омесват се и се получава кайма. Оставя се да постои в хладилника около 30-а минути - хем ще стегне, хем ще си поеме от подправките (Тука е мястото да кажа, че слагам и чили - лютив червен пипер на люспи, но това си е за нас и затова по-горе липсва. Който иска, може и да го сложи.) Ако "каймата" стои по-рядка, може да й се добавят 1-2 с.л. брашно (не ми се наложи - беше си достатъчно стегната да се оформят кюфтета).


  С намазнени ръце от картофената кайма се откъсват огромни топчета - от цялото количество 6-8 броя.
 Оформят се като големи кюфтета, които се овалват в третото разбито яйце и в малко брашно.
 Пържат се в олио, което да им стига до средата поне (в малка касерола - две по две, икономисва се мазнина) - слагам и гъша мас поравно с олиото.



 

 Мазнината първоначално се загрява силно, сетне се намаля силата на котлона наполовина и се пържат от двете страни до хубаво зачервяване.
  На снимката се виждат структурата на Кюфтака.

 Дзверски вкусен - върви със салатка, с чесново-млечно сосче и най-вече с питието.

 И при това си е сериозно хапване....
 

събота, 17 септември 2016 г.

Пуешко на тиган със зеленчуци


























Изключително лесно и вкусно пуешко със зеленчуци на тиган. Изисква минимум продукти и може да спаси положението - за 2-4 човека.

Необходими са: около 300 грама пуешко, нарязано на хапки; 1-2 главички лук, нарязан на по-едро; 3-4 скилидки чесън,нарязан на ситно; 1 тиквичка- обелена и нарязана на продълговати ивици; 1-2 моркова - нарязани също на пръчици; шепа гъби печурки - нарязани напречно; по 1 червена и зелена чушка, нарязани на ивици; 1 ч.л. риган, 1 ч.л. черен пипер;1 ч.л. нишесте (разтворено в малко вода); 1-2 с.л. соев сос; сол на вкус. Може и малко  - примерно кафяна чашка бяло вино или пък бира.
Разбира се и 1-2 с.л. мазнина за запържването.

Изпълнението е простичко:




Пуешкото, както е нарязано се овкусява със соевия сос и малко черен пипер.
Остава се да си "почине".







Докато пуешкото се овкусява, зеленчуците се нарязват.









 В тигана се загрява мазнината (предпочитам гъша мас, но и олио става - 1-2 с.л.) и последователно се слагат чесъна, лука и морковите. Колкото леко да се задушат и веднага след това - пуешкото месо.
 Когато промени цвета си, се налива бялото вино (бирата или пък просто бульон или чашка вода) и се намаля силата на котлона с 1/3 и се оставя да покъкри 10-15 минути.
 
 


Добавят се гъбите, разбъркват се и след 3-4 минути се слагат тиквичките и чушките.
Слагат се и подправките, както и размитото във вода нишесте.








Разбъркват се и максимум след 5-6 минути се маха от огъня. 
В този момент може да се сложи и бучка колкото орех масло.
Така зеленчуците се запазват по-хрупкави и вкусни.
При сервирането може да се поднесе наръсено с настърган кашкавал или ситно нарязан магданоз.



Бързо, лесно и много вкусно. Ако беше сготвено с уок, щях да кажа, че е по китайски :)

петък, 16 септември 2016 г.

Патешки гърди конфи


 Патешкото конфи е класика и невероятен деликатес. При това много любим в къщи. Признавам си честно, че стана любимо семейно ястие преди доста години. И то по една случайност, но това е цяла история, на която тука няма да отделям място. Само ще спомена, че го купих във Франция - беше в огромна консервна кутия - 1,350 кг и то защото беше на най-нормалната цена в целия магазин за количеството си. Домъкнах си го до България, без даже да го знам какво е - пишеше нещо си като "канар(д) конфи". Единствено знаех, че "конфи" е особена технология на готвене в мазнина на ниска температура и затова реших, че ще е нещо вкусно...
 Сетне в България установих, че съм купил патешки бутчета конфи, които бяха не само вкусни, а Дзверски вкусни. 
  Тука и сега няма да пиша за технологията "конфи", която във Франция селяните са ползвали в миналото и която много прилича на нашето готвене на свинско в мас и продължителното съхраняване на месото по този начин.
 Та след това доста често патешките бутчета конфи се правеха в къщи- предварително овкусени, сложени в плик с малко олио или зехтин, а плика се вари във вода на бавен огън. Мазнината от варенето, добре прецедена, я ползвах за овкусяване на салати включително и на картофена. Ставаше някаква чудесия със салатите.
 След две-три години се сетих за гъшата мас, която по нашенските магазини за съжаление липсва и започнах да си я правя сам. В ония години в бившия Птицекомбинат бяха започнали да отглеждат патки и само в тяхния Фирмен магазин на входа продаваха патешки изрезки. Сега ги има почти във всеки хипермаркет или голям супермаркет. Та така, овкусените предварително бутчета (както са са си с мазнината и с добавката на гъша мас) се слагаха в плик и се варяха на бавен огън - поне няколко часа, докато месото започне само да се отделя от костите.
 После започнах с варианта - правене на фурна, поне не се висеше непрекъснато на котлона. И то си беше една епопея докато уцеля температурата на фурната - да не надхвърля 140 С, че иначе ставаха като печени.
 И поради големия зор за направията все правех поне по 10 броя, че и повече - да има и да не се мъча. Съхранявах или във фризера или в буркан заляти с гъшата мас. Истина е: издържат така по няколко месеца в хладилника. Явно френските селяни не са били толкова тъпи, па и нашите хора на село - нали по този начин съхраняваха свинското в мас.
 Преди година и нещо си купих Слоукукър, демек бавноготвеща тенджура, но не бях се сещал да я ползвам за тази цел - до онзи ден. Човек като си влезе в руслото на навика и някакси не се усеща ... Патешки бутчета конфи се правят ей така и си ги правиш ей така и се мъчиш. 
 Само че този път бях купил патешки гърди без кожа и без мазнина и като знам, че както и да се приготвят стават сухички, реших да ги направя конфи и то точно в слоукукъра.
 Идеята ми се оказа направо чудесна и се получиха Дзверски вкусни патешки гърди.
 Лелей, как се разприказвах ...!?

 Необходими продукти: нека да са поне четири броя патешки гърди без кожата, както и поне един буркан гъша мас.
 Изпълнението е като за начинаещи:
 Патешките гърди се овкусяват със сол и черен пипер и оставят така да престоят поне една нощ в хладилника, завити в домакинско фолио.
 В моя случай изобщо не ги овкусявах, защото едно временно с тях пуснах едно поизостанало и позасъхнало парче кайзеровано месо.

  


С остър нож патешките гърди се изчистват от всякакви ципи и др.п.






В купата на слоукукъра се слага гъшата мас.
(ако няма такава, заменя се с малко обикновена мас и олио, но не е същото).



Нареждат се върху нея парчетата гърди (в моя случай и изсъхналото кайзеровано месо - то ще си пусне подправките) и върху тях се слага още малко мас.





 Слоукукъра се включва на първа степен за 4 часа, а върху гърдите се слага 1/2 лимон - да не "изплуват".
  


 Проверява се от време на време след 3-я час - дали месото започва да се разкапва... 
  По някое време лимонът се маха...той дал всичко от себе си.
 Беше готово след 3 1/2  часа, но предпочетох да си постои всичките 4-ри. 
 Все пак целта е пълно разваряване на месото.


Колкото повече е развалено, толкова е по-вкусно.

 
Месото е станало превъзходно, а да не говоря за парчето сухо кайзеровано месо - омекнало е и е станало превъзходно.
 




 

Използваната мазнина се прецежда през цедка застлана с кухненска хартия. 





Прибира се в буркана - може да се използва отново.

Или пък останалото месо (което няма да се хапне веднага) да се сложи в буркана, и така в хладилника.

Може да изкара в този вид няколко месеца. Е, никога не ми се е заседявало толкова, но наистина издържа по толкова.

Просто вадиш, претопляш, и имаш страхотно хапване.



Готово е за сервиране - в случая с невероятното ми картофено пюре и запържен в гъшата мас грах от буркан.

Дзверска вкуснотия.


Па и се прави страшно лесно въпреки плашещото заглавие ...


Носи на яко пийване ...