събота, 28 май 2016 г.

Лесен и вкусен глазиран свински джолан



























Свинският джолан е на особена почит в къщи - имам чувството, че никога няма да ни омръзне.
Тука съм писал на много места как го приготвям - маринован джолан на фурна, шпикован джолан със сирена,джолан с кожа на фурна и т.н. - няма да ги изброявам, но този път е приготвен по различен начин и по моему е много удачен и дори за начинаещи и нямащи си представа от готвене.
За 4 порции е необходим един голям заден джолан (ако е с кожа още по- голям разкош) - около 1,5 кг; малко сол, десетина зрънца черен пипер и бахар, една глава лук, 5-6 скилидки чесън, едно карамфилче.
За намазването при печенето - 1 с.л. червен пипер, 1 с.л. мед, 1 с.л. лимонов сок и 2-3 с.л. бърбън (или друг алкохол). Може да се добави и млян черен пипер и риган, въпрос на вкус.

Изпълнението е страшно лесно: 
Джоланът се измива добре и се слага в тенджера заедно с подправките, цялата глава лук, необеления чесън. Могат да му се добавят и други зеленчуци.  Залива се в вода поне два пръста над джолана и се оставя на слаб котлон да си къкри - поне за 2 часа, че и повече. Като се сетиш за него, докато се вари, може и да се отпенва - желателно е.

Който има тенджера под налягане, може да го свари в нея.
Същото може и да се направи в мултитенджерата (демек мултикукъра) - на програма яхния.
След като е свален много добре - дет викат до отделяне на месото от костите, джоланът се прехвърля в намазнена глинена тавичка (може и йенска, метална - каквато е под ръка), намазва с половината от смесените червен пипер, мед и течности и заминава във фурничката. Личват му се и около 100 мл от бульона от варенето.
Пече се на 200 С за 20-25 мин., вади се, обръща се, намазва се с останалата част от смеската и пак във фурната - до хубаво зачервяване.




Може и да се опече на вентилатор - на 180С, но времето е по-кратко.
Буквално на 15-20 -а минута се зачервява добре и трябва да се обърне. 











Сервира се обезкостен и нарязан на парчета.

Особено подходяща е гарнитура от картофено пюре.







П.П. Предимството на този начин на приготвяне е, че по някое време при джолана могат да се добавят обелени картофи и да се сварят едновременно с него и сетне да се ползват за приготвяне на картофено пюре.
Целият останал бульон се прецежда и е готов за някакво друго ястие, а част от него може да се ползва и за направа на сосче към самия печен джолан. 
Има и още един плюс - при варенето се отделя излишната мазнина от месото и може да бъде отделена и от бульона и да не се трупат излишни мазнини при яденето. 

Полезен съвет: за вкусно картофено пюре

























Картофено пюре - какво толкова, че е полезен съвет за него?!
Ама си има и някои хитринки, които облегчават правенето му пък и нас самите.
Правил съм различни картофени пюрета - с гулия и моркови или пък с карфиол, но нещо за обикновеното пюре съм пропуснал ... 
Много е спорен въпроса дали картофите трябва да се варят с кожата или пък обелени, спорят дали в топлите картофи се слага топло или студено мляко...
Този проблем е решен при мене много елементарно:
Картофите се белят предварително и пущат да се варят с нещо друго -  например при варене на месо, на някакви зеленчуци и т.н. Така се икономисва време (ел.енергия и т.н.)....

Прехвърлят се в подходяща съдина както са си топли и започват да се мачкат с онази джиджавка за мачкане на картофи. 
До 1 ч.ч. прясно мляко се загрява в микровълновата фурна заедно с 2-3 с.л. овкусено масло.
(Овкусено със зелентии масло почти постоянно има в хладилника). 
Загрятото мляко и масло се сипват при намачканите картофи и мачкането продължава докато придобият хубава консистенция. 
Може да се добави и малко от бульона, в който са варени картофите.
Овкусява се със сол, бял пипер и индийско орехче.
Любимо ми е с пресен наситно нарязан копър.

четвъртък, 26 май 2016 г.

Лесна яхния от пресни картофи



























Едно изключително лесно, простичко и вкусно ястие при това с лек привкус на далечното детство ...
Отдавна, от години не се бях сещал за това просто селско ястие, но преди дни някъде мернах, че някой е правил картофена яхния, та ...
Необходими са за 4 порции 1 кг пресни картофи, 2-3 с.л. мазнина (излишно е да се повтарям - гъша или патешка мас), сол и черен пипер на вкус, поне 2 с.л. брашно, 1 ч.л. червен пипер (може и една ч.л. лютив за тези, които предпочитат по-пикантно), 1/2 ч.л. риган, както около 500-600 мл бульон и малко магданоз за наръсване.

Изпълнението е простичко:
Картофите се измиват с гъба (без да се белят), нарязват на едри парчета- един картоф на три и се подсушават.
В тиган, който може да се ползва и във фурната, се загрява мазнината и се пущат картофите да се запържват като се разбъркват. Когато започнат да променят цвета си, се слагат червения пипер и брашното. Разбъркват се и се налива бульона. Следват солта и подправките. Разбърква се за последно и тигана заминава във фурната на 180 С. Пече се около 40 минути - до хубаво зачервяване на картофите. В процеса на печенето може да се разбъркат един два пъти.
Сервира се обилно поръсено с магданоз.
При днешната цена на пресните картофи - цялото ястие излиза я има, я няма 1,50 лв.

П.П.
Ако го бях оставил изцяло постно, нямаше да съм си Я.
Признавам си без бой, че го подобрих - преди да замине във фурната му добавих и около 300 грама изостанало варено телешко.
Дзверски вкусен резултат.

Хубавото е, че може да се добави някакъв колбас, я сурова наденица, я ... каквото месесто има и да стане суперско и различно ястие.

вторник, 24 май 2016 г.

Пълнено с гъби руло на скара или тракийско руло


























Дзверска вкуснотия, приготвена на скарата, за която дори не успях да измисля име...
Количествата са ориентировъчни и все пак - необходими са 
-за плънката: 2 главички лук, няколко скилидки чесън, шепа гъби печурки, две три парчета сушен домат, 1 с.л. сушени зеленчуци, както и сол и черен пипер на вкус.
-за каймата: поне 1 кг кайма по избор ( моята е домашно мляно свинско и телешко почти поравно), сол и черен пипер на вкус, по 1/2 ч.л. кимион, млян кориандър и лютив червен пипер. Като от това количество се получават 5-6 броя - в зависимост от избраната големина.

Изпълнението е простичко:
Каймата се омесва с подправките и оставя на студено в хладилника да си почива.



Всички зеленчуци се нарязват на ситно и в загрята мазнина се запържват (задушават) - първо лука и чесъна, сетне гъбите и сушените домати, подправките ...
Някъде 10-а минутки са им напълно достатъчни да станат готови.
Плънката се оставя да изстине добре.







Двете съдини се поставят една до друга, взема се една дъска за рязане - по-голямка и при необходимост се ползва домакинско фолио за завиване на рулата.
 Може и да се ползва - зависи колко е стегнала каймата и от сръчността.









От каймата се отделя едно парче поне 150 грама и се разстила като голяма плоска питка.











По средата се поставят 1-2 с.л. от плънката и внимателно се оформя като руло... 

По същия начин се правят и останалите - до свършване на продуктите.











Могат да се оформят и като големи кюфтета...
-въпрос на предпочитание

След оформянето се намазняват, за да не залепват на скарата. 

Добре да постоят малко в камерата на хладилника - да "стегнат".






Пекат се на силно загрята скара - до готовност.
Рулата се пекат като кебапчета - като се изтъркалват леко странично...












Готови са .









Могат да се сервират със салата, с варени картофи, с картофено пюре и дори така както са - гарнитурата си е вътре в тях.

Дзверски вкусни и носят много на пиенето...

Наздраве!

неделя, 22 май 2016 г.

Пържоли на тиган и вкусна салата


Това не е рецепта, а нещо от сорта на полезен съвет как да се приготвят Дзверски вкусни пържоли на тиган и да се поднесат с една много вкусна салата.
Необходими са по една пържола на човек, едно яйце, поне 2 с.л. зехтин, по малко черен и червен пипер, както и други подправки на вкус, но тези са напълно достатъчно.
Пържолите съвсем леко се начукват.
Яйцето се разбива с вилицата със зехтина и подправките като в получената смес се потапят пържолите. Поставят се в плик и заливат с остатъка от сместа. Нека да си престоят в хладилника - от 2-3 часа до 24 часа (нищо не му става на яйцето за толкова време).



След това се пекат в тиган с дебело дъно, добре нагрят, без мазнина. За по 3-4 минути от всяка страна са готови. За подобряване на вкуса, може да им сложи след първоначалното обръщане по малка бучка масло с подправки (моето с копър и чесън).





За вкусната салата-гарнитура са необходими 1 голям обелен домат, едно авокадо, поне 1/2 маруля (айсберг), 100-а грама моцарела; няколко стръка пресен лук и маслинки без костилките, а за дресинга - 1 голяма ч.л. лимонов сок, 3 ч.л. зехтин, сол и няколко листенца пресен босилек. 



Домата, авокадото и сиренето се нарязват на кубчета, марулята на ситно и се смесват добре с маслинките и заливат с приготвения дресинг.

Пържолите стават изключително вкусни по Дзверски, а салатата идеално си им приляга.

петък, 20 май 2016 г.

Пикантни кюфтета от риба тон


























В крайна сметка тези Дзверски вкусни кюфтенца от риба тон се появиха съвсем случайно на трапезата ни...
Рибното магазинче на пазара ни ми е любимо място за отбиване след работа - някой да не си помисли, че е кой знае какъв магазин - именно магазинче - има няма 10-а кв.м., включително с щанда, фризерите и т.н. Като влезе един човек като мене и за втори вече няма място... А какви са наличностите от риба се ориентираш единствено по голямата табила пред вратата на входа.
Та този път гледам и надпис "риба тон - 7,00 лв". Гледам и не вярвам на очите си - хем риба тон, хем на цена дет` да нЬ повярваш. Е, хубавите неща свършват бързо. Няма проблем - утре ще докарат прясна прясна от Гърция и продавачката ще ми запази.




Рибока се оказа прекрасен - малко над 2 кг, пресен пресен.

И наистина риба тон... 







Биде старателно филетиран с острия специален нож.
Филетата, овкусени с черен пипер и обилно заляти с прясно изцеден лимонов сок, заминаха на хладна почивка в хладилника.
При филетирането и почистването на месцето около гръбнака се отделиха горе долу 250- 300 грама прекрасни късчета месце.




 На тях отредих съдбата да бъдат направени на савиче - малко сол, повечко черен пипер, прясно настъргана лимонова кора, лимонов сок, 1/2 ситно нарязана лютива чушка (без семките), 1 пресована скилидка чесън.
Да ама не - никой нямало да яде сурова риба па било то и риба тон.
Е щом е така, ядно я накълцах и се замислих какво да я правя?


Щом я искат термично обработена, ще стане на кюфтета.

Необходими са за 15-а броя около 300 грама накълцано месце от риба тон, сол на вкус, 1/2 ч.л. черен пипер, прясно настъргана лимонова кора, лимонов сок - поне 2 с.л., 1/2 ситно нарязана лютива чушка (без семките), 1 пресована скилидка чесън, малко зелентии - пресен копър и дивисил, както и поне един огромен сварен картоф, настърган на ситно.

Изпълнението е простичко:





Рибното месце, заедно с подправките и настъргания картоф се омесват добре и се оставят поне 20-а минути на мира.














С намазнени ръце се оформят кюфтенца - първоначално на топчета, а сетне леко се сплескват...











В тигана се хвърля една бучка овкусено с копър и чесън масло и като се разтопи, се долива малко олио ...
Като загрее силата на котлона се намаля с 1/3 - от 9-та на 6-та степен









При силно загрятата мазнина се хвърлят една-две скилидки чесън и другата половинка от почистената лютива чушка и разбира се кюфтетата, които се пържат от двете страни до зачервяване.
Готовите се оцеждат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.



 Сервират се със салати според сезона - доматена, картофена и т.н. 

 Дзерска вкуснотия - моята порция е и Дзверски голяма, че и питието ми бе в повече.

 А какво се случи на филетата е въпрос на друг разказ.

Същото може да се направи и друга риба - не задължително риба тон.

Наздраве!

неделя, 15 май 2016 г.

Полезен съвет - за джаджата за чистене на чушки

Счупи ми се специалното ножче за дълбаене на тиквички, за изрязване на плодове и други подобни. (Впрочем доста скъпичко).
Познатият начин е с чаена лъжичка, но при опита се оказа трудна работа.
И докато рових в чекмеджето с ножове, попаднах ей на тая джаджа- за почистване на чушки.
Стои си неупотребявана доста години.
И хоп - оказа се страхотно подходяща за издълбаване на тиквичките. 

 

Подходяща е и за издълбаване на патладжани.
Впрочем става и за почистване на ябълки.
Направо с универсално приложение.

 

Сушен пълнен джолан
























Този джолан е резултат на една хрумка, когато подхванах да правя сушените свински гърди в черво за пореден път в началото на април. И без това бях решил да попроменя технологията на осоляването, както и сушенето да се прави в хладилника. 
Та джоланчето си седеше самотно, прецених, че за печено е малко, особено след като много умно го обезкостих. Затова просто реших да го осоля заедно с гърдите, но след като го напълня.
Нека не звучи като рецепта, а просто като начин за правене, защото за любителите на подобни домашни деликатеси може да се окаже интересен. А че резултатът е Дзверски вкусен е излишно да обяснявам ...
Необходим е един свински заден джолан (за предпочитане и при това с кожата, макар че в случая бе преден), около 100-а грама гърди и толкова свински бузи. Останалото са сол и подправки....






С остър нож джоланът се обезкостява като целта е да се запази целостта му.













Гърдите и бузите се нарязват на продълговати ивици и обилно се посоляват и овкусяват с черен пипер и малко лютив червен пипер.
В отвора на джолана също се слага малко сол и подправки.









Изрезките от гърдите и бузите внимателно се напъхват в отвора на джолана, затваря се и долната му страна с парче от кожата и се увива с домакински конец внимателно като "бебче". 







Така подгответния джолан (в случая заедно с нарязаните гърди) заминава в подходяща съдина заедно с голямо количество морска сол, смесена с 2 с.л. захар, черен пипер, лютив пипер, натрошени зърна хвойна,натрошен дафинов лист.







На втория третия ден солта е извлякла соковете и заложените месца започват да "плуват" в собствен солен и ароматен сос.

Това солено пътешествие продължава точно 10 дни.









На 10-я ден джоланът се вади от соления басеин и заминава на обезсоляване във вана с хубаво бяло вино - поне за 4-5 часа.

Мехурът, в който ще се пълни се накисва в марна вода да омекне.









След подсушаването, както си е като пакетче овързан, се овъргалва в смес от счукан черен пипер и чили (люспи лютив пипер), напъхва се в мехура и овързва още един път като му се прави клуп - да има на какво да висне.














В този вид вися на терасата цели два дни - за късмет бяха хем хладни, хем духаше яко.

След това - за цели 30 дни в хладилника като се обръща от кълка на кълка, когато се сетим за него. 












 Както си седи етикетиран, от време на време се тегли - като олекне с 30 и повече % , значи е почти готов за хапване.
















Е, ни издържаха нервите да го чакам безкрайно - и днес го "нападнах".













Нападението се изразяваше в нарязване, в отделяне на няколко парченца "за  проба" .....










А останалото биде вакумирано и ще си отлежи още малко - ако оцелее за отлежаване....

Дзверска вкуснотия, повярвайте ми.

Освен "Наздраве" нямам какво друго да допълня ...
Да ни е вкусно.

събота, 14 май 2016 г.

Яйчени кюфтета и не само
























Това ястие се "роди" с цел употреба на последните Великденски яйца. Цели пет се бяха скрили най-отдолу в хладилника и по разбираеми причини това там е трудно достъпно място. Все пак бяха спипани и измислено някакво приложение - а защо не и кюфтета ...(за да се сетя за тях, все някъде съм ги видял сигурно).

Необходими са 5 твърдо сварени яйца, едно сурово яйце, по 50 грама сирене и кашкавал, зелената част на 5-6 стръка зелен лук, една скилидка пресован чесън (или 1/2 ч.л. сушен), едно-две стръкчета пресен копър; сол и черен пипер на вкус.

Изпълнението е елементарно:








В подходяща купа се настъргват на едро ренде сварените яйца.














Лука и копъра се наситняват, настъргват се кашкавала и сиренето.
  






 






Всичко се смесва в купата, чуква се яйцето, овкусява се със солта и черния пипер и с вилица се разбърква добре. 









Като стане еднородно, "каймата" е готова.

Желателно е да престои в хладилника поне половин  час, но може да се приготвя и веднага.












С добре намазнени ръце се оформят кюфтета- намазнени, а не мокри ...

За тези по белите вляво малко по-надолу ....в П.П.












Пържат се на средна сила на котлона в малко мазнина - до хубаво зачервяване. 











Обръщат се внимателно с лопатка. 
След изпържването нека постоят върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.













Готови са.

















Сервират се с чесново-млечен сос, в който е нарязан и малко пресен копър. 






Сега малко обяснения:
От това количество продукти се получават 12-14 кюфтета в зависимост от големината.
Подготвените кюфтета може да бъдат оваляни и в царевично брашно, но тогава стават някак си по-плътни (вижда се от снимката) и им се губи малко от "очарованието".

П.П. за тези по-белите: нямаше да съм аз, ако не бях експериментирал: 
Отделих 1/3 от готовата смес, добавих 1/2 настъргана и изцедена тиквичка и около 200 грама извара, допълнително осолих, сложих черен пипер и малко риган и изпържих.
Е стана рецепта за две различни ястия с невероятно и Дзверски вкусни кюфтета.