петък, 21 октомври 2016 г.

Кьопоолу по Дядовия начин


























Достатъчно е да напишеш "кьопоолу" и ще излезнат стотици рецепти и начини на направия. Отделно от това всяко семейство си има и някаква собствена рецепта. Независимо от това, реших да споделя начина, по който го правя. Разбира се, без претенции за оригиналност...
За мен кьопоолуто е с аромат на есен, на зима и на домашен уют. И при това едно чудесно предястие или разядка, както и вкусно мезе към хубавото питие...
Имам едни такива спомени от детството дет` сега направо ме разтапят... Изглежда, че с възрастта човек започва да си спомня някои неща от много отдавна, а сякаш не си спомня какво е правил вчера.
Та малко за спомените: навънка духа, в собата печката на дърва и въглища бумти, на чугунената плоча Баба пече чушки и патладжани. На мен ми е възложено беленето на чесъна, на опечените зеленчуци... Сетне още топли в една дървена хаванка с дървеното чукало ги начукваше и т.н. А Дядо все се сърдеше, защото признаваше единствено накълцаното кьопоолу. И аз така го харесвам ...Не признавам блендери, пасатори, миксери и др.п. - единствено накълцано.
Та да си дойдем на думата:

Необходими продукти:
Поне 2 патладжана и 3-4 печени червени капии (може една да е зелена) - за предпочитане опечени на огън - във фризера са точно такива, обелени и добре отцедени от течността им; 1 -2 средни домата, обелени и почистени от семките; 3-4 скилидки чесън (предпочитам дори повече), 1 малка лютива чушка (почистена от семената); от 1/2  до цяла връзка магданоз.
За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, поне 1/2 ч.л. кимион, 1/2 с.л. оцет и поне 1-2 с.л. олио.

За изпълнението е необходима голяма дъска и сатър или поне голям тежък нож.




Започва се с кълцането на патладжана, като едновременно с него с некълцват и скилидките чесън.











Продължава се с кълцането на доматите...












чушките, включая и лютичката и магданоза

Това не пречи на майстора да си сложи едно питие - така работата върви по-спорно










Всички продукти са добре накълцани.
Разстилат се върху дъската, овкусяват се с подправките. Да не се забравят и оцета и олиото...
Опитва се, ако има нужда от нещо в повече, добавя се....





Кьопоолуто е готово.
Нека да си престои на хладно час-два. Така ще си поеме всички вкусове и ще стане неустоимо.

Наистина вкусът на кълцаното кьопоолу няма каквото и да е общо с правеното в блиндера.

Просто уникално.

Наздраве!