петък, 16 септември 2016 г.

Патешки гърди конфи


 Патешкото конфи е класика и невероятен деликатес. При това много любим в къщи. Признавам си честно, че стана любимо семейно ястие преди доста години. И то по една случайност, но това е цяла история, на която тука няма да отделям място. Само ще спомена, че го купих във Франция - беше в огромна консервна кутия - 1,350 кг и то защото беше на най-нормалната цена в целия магазин за количеството си. Домъкнах си го до България, без даже да го знам какво е - пишеше нещо си като "канар(д) конфи". Единствено знаех, че "конфи" е особена технология на готвене в мазнина на ниска температура и затова реших, че ще е нещо вкусно...
 Сетне в България установих, че съм купил патешки бутчета конфи, които бяха не само вкусни, а Дзверски вкусни. 
  Тука и сега няма да пиша за технологията "конфи", която във Франция селяните са ползвали в миналото и която много прилича на нашето готвене на свинско в мас и продължителното съхраняване на месото по този начин.
 Та след това доста често патешките бутчета конфи се правеха в къщи- предварително овкусени, сложени в плик с малко олио или зехтин, а плика се вари във вода на бавен огън. Мазнината от варенето, добре прецедена, я ползвах за овкусяване на салати включително и на картофена. Ставаше някаква чудесия със салатите.
 След две-три години се сетих за гъшата мас, която по нашенските магазини за съжаление липсва и започнах да си я правя сам. В ония години в бившия Птицекомбинат бяха започнали да отглеждат патки и само в тяхния Фирмен магазин на входа продаваха патешки изрезки. Сега ги има почти във всеки хипермаркет или голям супермаркет. Та така, овкусените предварително бутчета (както са са си с мазнината и с добавката на гъша мас) се слагаха в плик и се варяха на бавен огън - поне няколко часа, докато месото започне само да се отделя от костите.
 После започнах с варианта - правене на фурна, поне не се висеше непрекъснато на котлона. И то си беше една епопея докато уцеля температурата на фурната - да не надхвърля 140 С, че иначе ставаха като печени.
 И поради големия зор за направията все правех поне по 10 броя, че и повече - да има и да не се мъча. Съхранявах или във фризера или в буркан заляти с гъшата мас. Истина е: издържат така по няколко месеца в хладилника. Явно френските селяни не са били толкова тъпи, па и нашите хора на село - нали по този начин съхраняваха свинското в мас.
 Преди година и нещо си купих Слоукукър, демек бавноготвеща тенджура, но не бях се сещал да я ползвам за тази цел - до онзи ден. Човек като си влезе в руслото на навика и някакси не се усеща ... Патешки бутчета конфи се правят ей така и си ги правиш ей така и се мъчиш. 
 Само че този път бях купил патешки гърди без кожа и без мазнина и като знам, че както и да се приготвят стават сухички, реших да ги направя конфи и то точно в слоукукъра.
 Идеята ми се оказа направо чудесна и се получиха Дзверски вкусни патешки гърди.
 Лелей, как се разприказвах ...!?

 Необходими продукти: нека да са поне четири броя патешки гърди без кожата, както и поне един буркан гъша мас.
 Изпълнението е като за начинаещи:
 Патешките гърди се овкусяват със сол и черен пипер и оставят така да престоят поне една нощ в хладилника, завити в домакинско фолио.
 В моя случай изобщо не ги овкусявах, защото едно временно с тях пуснах едно поизостанало и позасъхнало парче кайзеровано месо.

  


С остър нож патешките гърди се изчистват от всякакви ципи и др.п.






В купата на слоукукъра се слага гъшата мас.
(ако няма такава, заменя се с малко обикновена мас и олио, но не е същото).



Нареждат се върху нея парчетата гърди (в моя случай и изсъхналото кайзеровано месо - то ще си пусне подправките) и върху тях се слага още малко мас.





 Слоукукъра се включва на първа степен за 4 часа, а върху гърдите се слага 1/2 лимон - да не "изплуват".
  


 Проверява се от време на време след 3-я час - дали месото започва да се разкапва... 
  По някое време лимонът се маха...той дал всичко от себе си.
 Беше готово след 3 1/2  часа, но предпочетох да си постои всичките 4-ри. 
 Все пак целта е пълно разваряване на месото.


Колкото повече е развалено, толкова е по-вкусно.

 
Месото е станало превъзходно, а да не говоря за парчето сухо кайзеровано месо - омекнало е и е станало превъзходно.
 




 

Използваната мазнина се прецежда през цедка застлана с кухненска хартия. 





Прибира се в буркана - може да се използва отново.

Или пък останалото месо (което няма да се хапне веднага) да се сложи в буркана, и така в хладилника.

Може да изкара в този вид няколко месеца. Е, никога не ми се е заседявало толкова, но наистина издържа по толкова.

Просто вадиш, претопляш, и имаш страхотно хапване.



Готово е за сервиране - в случая с невероятното ми картофено пюре и запържен в гъшата мас грах от буркан.

Дзверска вкуснотия.


Па и се прави страшно лесно въпреки плашещото заглавие ...


Носи на яко пийване ...