вторник, 9 август 2016 г.

Сок и мармалад от арония




























 Аронията е много интересен и със здравословен ефект плод, но сега изобщо няма да споменавам за ползите от него. Досега все съм си купувал готов сок, че дори и червено вино с добавка на арония.
 Онзи ден видях на пазара да продават арония с цена 4,50 лв/кг и реших да направя експериментално сок. 
 Попрочетох тук таме и в общи линии нямаше много варианти - намачкват се плодчетата арония, засипват се със захар (0,75 кг на кг плод), оставят се 24 часа и сетне се изцежда плода и полученият сок се стерилизира в бутилки и другият: с варене и същата процедура.
 Та нещо не ме вдъхновиха и затова ще опиша какво направих:


Плодчетата се измиват и сипват в подходяща съдина.
След това се разбиват - доста са твърди и не става с мачкане.
Най-лесно се разбиват с пасатора или на порции в блендера.









На един кг плод се слага поне 1 кг захар, разбърква се и заминава да си "отдъхва" в хладилника поне за 12 часа.
Отделя се сок, който се прецежда през едра цедка, сетне през по-ситна.
 Удачно може да се ползва и пресата за картофено пюре.








тука е през по-ситната цедка.

Всичко отделено се слага в друга съдина - няма да се изхвърля я.









  Следва и финното прецеждане - през домакинска хартия.
 Става малко по-бавно, но какво от това - в същото време могат да се отпретнат едни кюфтета, напр.
 Каквото остава по хартията внимателно се отстранява с лъжичка и заминава в другата купа.
  След всяка партида хартията се сменя.
 Може да се ползва и сгъната марля, но става само за хвърляне сетне.

 Прецеденият сок е много изчистен и е готов за пълнене в бутилчета.
 Трябва да се опита на сладост - при мене се оказа, че е твърде стипчив и затова добавих още 200 грама захар, която се разбърква до пълно разтапяне.
 Тука вариантите са няколко: напълнените бутилки да се стерилизират за по няколко минути, който вариант не ми допада; Другият - да се добави лимонтузу (не съм го пробвал). Последният - консервиране с натриев бензоат. Ползвал съм такъв за други плодови сокове и действа безотказно.
Задължително се премерва количеството получен сок - при мене 0,750 л, което означава около 1 гр. (Нормата е до 1,5 гр на литър плодов сок). Разтваря се в лъжичка вода и се разбърква с сока. Затварят се бутилките и започват да чакат зимата.


Всичко отделено при изцеждането и прецеждането, както си е събрано в купата, се пасира много добре - на няколко пъти.
Плодчетата имат едни доста неприятни семенца и си заслужава играчката да се прецеди, за да се отстранят.
На който не са му проблем, може да си остане само с хубавото пасиране.
 Тази смес се опитва на вкус и при необходимост се добавя малко захар.
Всичко се вари, както обикновен мармалад като в края се добавя малко лимонтузу.
Пълни се както е врящо в бурканчета, които се обръщат до пълното им изстиване с капачките надолу.
От цялото това количество - 1 кг арония, 1,3 кг захар се получиха 3 бутилки по 250 мл сок, както и 4 бурканчета мармалад. Впрочем сокът е доста гъст и носи яко разреждане...



Мармаладът е невероятен и едното бурканче се омете за отрицателно време с палачинки и кашкавалено-сиренени бухти.

По моя преценка, струва си усилията.

Ще направя поне още 2 кг арония, докато я има на пазара. 




П.П. 11.VІІІ.2016 год.

Подхванах се с втората доза с доста по-голямо количество плод - цели 3 кг.
Оказа се, че не е като с 1 кг. Първо пасаторът не може да издържи на такова количество - или меленето с него трябва да продължи страшно много време, за да не стане зЯн уредчето.
Започнах с ръчна машинка за мелене:




Оказа се зорна работа. Трудно се мели, а от задния край откъм дръжката олива навън и всичко по плота стана боб бок.







   Смених ръчната с електрическата мелачка. С нея съм смелил тон месо, но и тя се озори. Трябва да й се дава почивка и от време на време да се ползва ревърс хода, че вътре аронията направо се бетонира и трябва да се слага малко по малко, без да се натиска с буталката, а просто машинката да си поема плода. Удачно е вече смленият плод да се смели още веднъж на ситната решетка.
Все пак с електрическата става ....

Получената маса от меленето е най-добре да се прецеди през марля.
По-добре е да се прежали една марля, която може да се изпере, отколкото цял ден да се прецежда през домакинска хартия.
Чистият сок се смесва със захарта и се разбърква  до разтваряне на захарта, слага се натриевият бензоат и се пълни в бутилки. 


Гъстата смес се отделя, слага се захар и се прави мармалад по следния начин:


Гъстата се прехвърля в тенджера, налива се малко вода - 2 ч.ч., колкото да стане като каша и се вари около 20-а минути.

След това метална цедка се поставя над купа и с лъжица се започва изцеждане на плода и претриването му през нея.
В купата попадат сок и месестата част на плода.



   


 Получава се гъста маса, в която се слага захарта и се разбърква - да се разтвори захарта.
 На литър течност - ориентировъчно 1 кг захар, но затова разтворих предварително, за да преценя сладостта, защото зависи много от плода.
 Може и по-малко или повече захар - в зависимост от желаната сладост.   




Вари се до сгъстяване като се пробва по изпитания начин - с капване върху студена чинийка. Щом капката не се разтича, значи е готов нашият мармалад.
Слага му се лимонтузу с разчет 1 ч.л. на кг захар.
Топло се пълни в бурканчета, които се затварят и оставят с капачките надолу до пълното изстиване.




   

 Получи се разкошен мармалад.
  Просто нямам думи да опиша вкуса - леко стипчив и сладък.
  Този мармалад е много по-добър от онзи, който съм описал в началото - само с пасиране на плодовете, защото са отстранени всички семки и др.п.   
Струва си труда. Истински мармалад.



П.П.
По-лесният начин е като плодът се свари в тенджера с вода, която само да го покрива. Тогава омеква и много по-лесно се мели и т.н. Но все пак исках сокът да не е варен, а да е прясно изцеден.

Ето и каква листовка предлагат продавачите на арония: