събота, 30 юли 2016 г.

Лесно свинско по селски на фурна


























 Класическото свинско по селски е пържено с много лук, чесън и най-вкусното е изпърженото в бакърен тиган на печка с дърва ...
 Ама нека не се разпростирам.
 Това е по-скоро един наистина лесен начин да се приготви свинско по селски с минимум усилия и при това без пържене (каквото в последно време не понася на доста хора поради една или друга причина).
 За четири порции са необходими около 500 грама свинско (осмянка, ама може плешка, бут, а врат е най-добре), нарязано на кубчета 2х2 см или 2х3 см или пък най-произволно; 2-3 с.л. олио (мас е идеалния вариант); сол и черен пипер; 3-4 глави лук, нарязан на по едро; няколко скилидки чесън; по 1-2 чушки почистени и нарязани; един домат обелен и настърган на едро; 1/2 ч.л. риган.
Изпълнението е повече от елементарно:


Месото се нарязва на кубчета - овкусява се с черен и червен пипер, сол (носи и други подправки, но предпочитам да са минимално).
В саханчето се сипват 2-3 с.л. олио и се слага месото.







Добавят се и зеленчуците, които леко се осоляват, слага се малко риган. Наливат се буквално 50 мл бяло вино, бира или просто водичка.
Саханчето се захлупва с капака си и заминава във фурната на 200С - горе долу за 40-а мин.
Последните 10-а минутки се дозапича без капак.

Отнема 10-а минутки да се приготви.
Просто, лесно, бързо и вкусно. 

П.П. Избягва се всякакво пържене, а не губи от вкуса си. Ако на някого му се занимава повече, може след слагането на месото в саханчето, да го запече на 230С без капак за 10-а мин. във фурната и след това да се сложат зеленчуците и пече.

петък, 29 юли 2016 г.

Страхотни бухти с изненада



























Най-обикновени бухти за закуска, но с изненада, която ги прави просто неустоими и като ги подхванеш просто няма спиране.

За 10-12 броя са необходими 1 яйце, 4 с.л. кисело мляко, 4 с.л. с голям връх брашно, 2-3 с.л.олио, по 1/2 ч.л. сол и захар, 1 ч.л. сода, както по няколко резенчета кашкавал (примерно 1,5 см х 6-7 см) - доста тънки - 3-4 мм и/или подобни плочки сирене.

Изпълнението е елементарно:

 В купа се слага киселото мляко, солта и захарта, добавя се содата и върху нея се капват 2-3 капки оцет. Разбърква се и се оставя да престои така докато млякото шупне (10-а мин.). 
 Слага се яйцето, леко се разбива и брашното се добавя лъжица по лъжица след леко разбъркване с лъжицата. Трябва да се получи гъсто и лепкаво тесто. Накрая се добавя и олиото.





  В тигана се загрява малко олио като след загряването силата на котлона се намаля с 1/3-та.
 Резенчето кашкавал се набожда на дървено шишче, потапя се в тестото и то така, че да поеме максимум от нея и заминава да се пържи в тигана от двете страни.
 Нещо кат` паниране, но в много тесто.
 Същото и със сиренето.




 Пържат се (по-скоро пекат се заради малкото мазнина) до хубаво зачервяване.

 По време на пърженето тестото бухва и стават пухкави.







 
На снимката се вижда как кашкавалчето се е разтопило.

Неустоими са за съботна, а и не само, закуска...

Просто не мога да опиша как си вървят и със сладко или мармалад.

Никой няма да откаже такова хапване...

сряда, 27 юли 2016 г.

Вкусна запеканка с кайма и още нещо


























Едно изключително вкусно ястие основно от кайма. Правил съм пица от кайма, огромно кюфте в тавата с нещо друго, но този път ни се хапваше нещо по-сочно ...
Ястието е страшно лесно за изпълнение и много вкусно.
За 4 порции са необходими поне 
500 грама кайма (по желание мляно месо, смес и т.н.), 
2-3 глави лук, 
3-4 скилидки чесън, 
4 яйца, 
3-4 големи домата, 
80-100 грама кашкавал, 
около 500 мл бульон (може да се замени с топла вода или поравно с бира), 
2-3 с.л. мазнина, 
1 с.л. брашно 
и разбира се подправки: сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. пресен босилек, 1 с.л. червен пипер (за любителите на люто може и малко лют червен пипер или чили), 1 ч.л. риган, 1 ч.л. кимион. 
И понеже имам и една особена подправка - 7 арабски подправки, добавих и от нея 1 ч.л. (това е при положение, че я има - не е задължителна, но бахара, кориандъра, канелата в нея придават неустоим аромат).

Изпълнението е страшно лесно:

 В тигана се загрява мазнината и се задушават ситно нарязаните почистени чесън и лук, колкото да омекнат леко, и малко по-малко се добавя каймата и се натрошава с бъркалката. За по-лесно разтрошаване на каймата може да се сипе една чашка от бульона.
 Запържването на каймата продължава докато остане на мазнина.





 След като остане на мазнина, слага се червения пипер и брашното, колкото да се запържат и след минутка две, се добавят обелените и нарязано на ситно домати и бульона.
 Намаля се силата на котлона с 1/3 и се оставя да къкри десетина минути - то си проличава - ястието се е сгъстило.
 Слагат се всички подправки и се разбърква.






 Ястието се прехвърля от тигана в тавичка, в която ще се пече.
  Във всеки край се чуква внимателно по едно яйце - да се запази жълтъка.
 (в случая са две, защото толкова бяха наличните, но за четири порции си е редно да са четири яйцата).






Отгоре се настъргва кашкавала и тавата заминава в загрята фурна на 200С.

Пече се 15-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко да промени цвета си.

Ако фурмата има грил функция, може да се запече само на грила за почти същото време.


Най-добре е след ваденето от фурната да се остави да си "отдъхне" поне 10-а минути и се сервира с тавата на масата.
Нека всеки си слага колкото си иска.
 Върви си с доматена салата иле нещо подобно.

Впрочем  ястието е по-вкусно когато изстинало.
Бързо, лесно и Дзверски вкусно.
Наздраве!

понеделник, 25 юли 2016 г.

Хрупкави пилешки крилца на фурна



Необходими продукти: по 2-3 пилешки крилца на човек; за овкусяването: сол и черен пипер на вкус, червен пипер, мед, олио, соев сос; за приготвянето: царевично брашно и галета.
Изпълнението е простичко: 



 Пилешките крилца, както са цели, се почистват като изрязва онзи израстък на крайното крилце.

 Измиват добре и подсушават с домакинска хартия като се начупват при ставите. 











 Всички продукти за овкусяването се смесват в купа и крилцата се овалват в сместа. Нека да престоят така поне 2-3 часа (а може и цяла нощ).









В друга купа царевичното брашно се разбива с малко вода (или прясно мляко) - да се получи като гъста каша (по-гъста от палачинково тесто).
 Крилцата се сгъват като плик и много добре се овалват в "кашата", след това в галета.
 Галетата може да се направи и домашна - смлян в блендера сух хляб и пресят.





 Оваляните крилца се нареждат в тавата върху хартия за печене.
  Пекат се на 220С за около 30-а минути. Като се проверяват от време на време. Като се зачервят хубаво, са готови.

  Моите малко ги "проспах", та ги попрепекох, но компенсираха с вкус.

  Наздраве!


П.П. за по-тертиплии и за по-напреднали с рязането:

 Пушен бекон се нарязва на продълговати парчета, скилидка чесън се нарязва на парчета, както и леко замразен кашкавал - на парченца.
 С остър нож кожата на крилцето се пробива и с ножа се прави нещо като "джобче", в което се набутва скилидка чесън, парченце кашкавал и парчето бекон - както е на снимката.
Сетне се действа, както съм писал по-горе.
Стават дзверски вкусни!
 
 

неделя, 24 юли 2016 г.

Домашен сладолед с ананас



























 Това наистина е домашен сладолед и то наистина само от две съставки - без шега.
 При това става за секунди буквално.
 Необходими са една консерва ананас с собствен сок (240 гр) и една опаковка сладкарска сметана за разбиване - 200 мл.
 (естествено това е минимално количество и може да се увеличава произволно)
 Изпълнението:

  




съдържанието на консервата ананас се изсипва в купата на пасатора. 









 пасира се до кашеобразно състояние.
 
Сметаната се вади от хладилника, сипва се в подходяща за миксера съдина и се разбива.
Добавят се и пасираните ананаси и се доразбива колкото да се смесят съставките.

Ананасът е толкова сладък и ароматен, че не се налага подслаждане и ароматизиране.







Готовата смес се пресипва в друга съдина - ами кутийка от сладолед и заминава във фризера.














След няколко часа ананасовият сладолед е готов за хапване.

Неустоим просто...








П.П. май стига толкова за сладоледите, не че се отказвам - ще ги правя, ама няма да досаждам с тях, освен ако не се получи нещо уникално ... Важна е идеята, а изпълнението може да се прави с различни продукти ...

за сочни печени кюфтета - полезен съвет

























Както и да се пекат кюфтета на скарата (без значение на дървени въглища, електрическа и т.н.) или пък на грил тигана, все остават някак си сухички отвън.
За да станат още по-вкусни и сочни отвън, просто е достатъчно да бъдат намазани с малко масло веднага след ваденето им от скарата.
Просто и много ефикасно.

събота, 23 юли 2016 г.

Вегетарианска пица на сач

 

























Този път на дневен е една лесна и бърза вегетарианска пица.
Това не е от нещата, които често се правят в къщи (имам предвид липсата на месо), но все пак се случва понякога - особено като се понатрупат повечко зеленчуци.

На първо място е необходимо тесто за пица - нека да е от тестото с тиквички или пък универсалното ми лесно тесто.

Нужни са 2 домата (обелени и нарязани на шайби); 1 глава лук - половината нарязана на ситно, другата- на шайби; 1 тиквичка -на тънки кръгчета; по една червена и зелена чушка, почистени и нарязани на кръгчета; сол, зехтин, риган и чубрица -на вкус, както и 100-а грама моцарела, кашкавал или сирене (само сирене имах).







 Сачът се поставя във фурната, която се включва на 230С.
 Докато фурната загрява върху хартия за печене се разстила тестото - с размерите и формата на сача и пицата започва да се "монтира". 







Първо се нареждат кръгчетата домати като леко се притискат с ръка.

(нарочно не ползвах  кетчуп или доматено пюре).









 Следват и останалите зеленчуци.

  Нареждат се произволно, но по желание и повече време, могат и да се подредят по определен начин.






Наредените зеленчуци леко се осоляват, слагат се ригана и чубрицата и лекичко се поливат със зехтина (или олиото).

Най-отгоре се слага натрошеното сирене. 
(Все пак за предпочитане е кашкавал или моцарела - ама кат` нямах, това е ...)






Докато пицата се подрежда, фурната е загряла. Сачът се вади с ръкавица и внимателно върху него се прехвърля пицата.
(ако има затруднение, се слага направо с хартията за печене).
 Сетне се пече около 20-а минути - до готовност (хубаво зачервяване).
 Времето може и да е различно (зависи от фурната).







 Сервираме на масата върху подложка направо както си е сача. 










Реже се на парчета и се пристъпва към хапването. Върви си чудесно с изстуденото питие.

Получава се с леко хрупкав блат от долу и от страни.

Невероятно вкусна вегетарианска пица.

Хубавото й е, че продуктите могат да варират според вкуса и все да е различна...
 

петък, 22 юли 2016 г.

Картофена салата "Епопея"



























Обикновено не пиша за салати и рядко ги показвам. Салатите, дори и най-обикновената си имат толкова вариации, че просто ще си говорим до утре за едната само шопска салата.
Но тази е много идейна и може да се окаже просто базова за куп варианти и затова ще я споделя накратко.
Няма и да давам количества освен примерните конкретно в тази: 5-6 сварени, обелени и намачкани произволни картофа; 100-а грама натрошено сирене (краве, овче, каквото е налично); 3-4 сварени твърдо яйца и настъргани на едро ренде; сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. риган, 2-3 с.л. овкусен зехтин (писал съм за него в От всякъде по нещо), 1-2 с.л. ябълков оцет.



 Всички продукти се смесват в една купа без червения пипер, с който се наръсва салата накрая.

  Така смесената салата се слага в хладилника - нека си престои на хладко поне час.

 Страхотна!

 Да не казвам, че е адски издържелива на пиене. Аз не мога толкова.


А защо салата "Епопея"? Ами защото количествата могат да се променят, може да се сложи майонеза, кубчета колбас, нарязана кисела краставичка, каперси и каквото има още .... да не изброявам, че наистина ще стане цяла Епопея...

сряда, 20 юли 2016 г.

Пуешко в чушка и в саханче

Това изобщо не е рецепта, а е просто начин да се оползотвори останалото от вчера месце - да му се вдъхне нов живот и да се приготви нещо вкусно отново.
Затова няма и да давам количества, то от описанието ще стане ясно какво е необходимо. А и изобщо не е необходимо да бъде пуешко месото, а може и с каквото и да е друго.
Този път ми беше останало малко пуешка печена пържола (един брой) - па втори път не ни се ядеше в този й вид. За хвърляне и дума да не става - просто трябваше да приготвя нещо от нея. Мярнах червените чушки и се подсетих, че преди време правих кюфтета в чушки
Е защо да не направя пуешко в чушка?




 За двама две чушки са достатъчни. 
  С остър нож се разцепват по средата по дължина на две половинки, почистват се и се поставят в намазнено саханче.










Печената пуешка пържола се нарязва на ситни парченца.
Нарязват се на ситни кубчета 100-а грама кашкавал.
Настъргва се един домат и всичко се омесва.
Плънката е готова.
Не е необходимо допълнително овкусяване.







С лъжичка внимателно се пълнят чушките.
Докато се пълнят, фурната се загрява на 180 С.
 Отстрани се слагат по 1-2 лютиви чушлета.

И заминават да се пекат - необходими са им максимум 15-а минутки. 








След тези 15-а минути се вадят, отгоре им се нареждат по 2-3 резенчета моцарела (ако няма, тънко нарязано кашкавалче) и се връщат във фурната за кратко - докато се разтопи моцарелата.






  Докато ястието се запича, на бърза ръка се спрва едно бешамелово-чесното сосче - което ще рече, че първо се запърват 2-3 ситно нарязани скилидки чесън и сетне се процедира както обичайно се прави бешамела.
 Сервират се със саханчетата или в чиния със салата и обилно поляти със соса.


П.П. Така хем се ополотворява изостаналото месо, хем може да се приготви с каквито продукти има, но резултатът е невероятен - дзверска вкуснотия, която си върви с питието.



 

вторник, 19 юли 2016 г.

Домашен сладолед с две съставки

  
Признавам си без бой изобщо, ама изобщо не съм фен на сладките неща, пък за сладоледите да не говорим. Дори и в детството си много рядко ми е теквало да хапна сладолед - предпочитах да икономисам стотинките си за някоя книга.... 

 Някакво ей такова предубеждение към продавания ни сладолед... Преди години бях чел какви съставки има в него, колко са вредни и бях до там.
 Направих си труда да снимам вчера един такъв и се вижда какво има има в него. Уж не са вредни, но много се съмнявам колко са полезни съставките...
 Па и производителят е сбъркал температурата на съхранение 18С ? ХА ха... 


  
 Съвсем наскоро една приятелка -Аля, ме съблазни с един разкошен сладолед и реших, че ще си направя - колко му е.Първият ми опит беше с цедено кисело мляко, кондензирано подсладено мляко и някои други неща. 

 Получи се, но не ми хареса като консистенция - стоеше по-скоро като замразени млека, без да е кремообразно. Направих няколко опита с различни съставки като автоматично отхвърлих тези с яйцата, тези с варенето и въобще тези с врътнята.

Така стигнах до този вариант и от постигнатото съм напълно доволен. 




При това се употребяват само две съставки - сладкарска сметана и подсладено кондензирано мляко. То е достатъчно сладко и за моя вкус не се налага допълнително подслаждане.

В краен случай може да се добавят и няколко лъжички пчелен мед - въпрос на вкус.





Необходими са: 1 кутия подсладено кондензирано мляко (397 мл), 2 опаковки по 200 мл сладкарска сметана.
Евентуално и пчелен мед на вкус -  2-3 с.л.
Количествата са по моя вкус, но могат да варират - например и само с 200 мл сметана пак става страхотен, но по-сладък...

 Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да описвам. 




В подходяща купа се изсипват сметаната и кондензираното мляко и с миксер се разбиват до получаването на хубав пухкав и гъст крем. 

Ако се добавя и мед, разбива се още 30-а секунди.









Пресипва се в подходящ съд и заминава във фризера. Може да се извади съдинката и да се разбърка с лъжица.

 (на снимката е с какао - шоколадов)






 Ако се сложи ванилия, става ванилов сладолед.

 Ако се сложат 2-3 с.л. какао, става шоколадов сладолед.

 Може получената смес да се раздели на две - и да се направят и двата сладоледа.

 А от тук нататък носи всякаква фантазия - ядки, плодове, натрошени вафли, натрошен шоколад, разни заливки и т.н., все се получава и е невероятно вкусен





Това е поредното изпълнение - този път с тук таме натрошен шоколад.












 Ами това е ... Бързо, лесно, вкусно и здравословно.

 П.П. Прави се за 5 минути и излиза омалко над 7,00 лв при положение, че кондензираното мляко е около 3,50 лв, а сметаната е по 2,00 лв/кут.

Впрочем има и доста по-евтин вариант:

сметаната е по 1,29 лв/кут.
кондензираното неподсладено мляко е 1,39 лв

Може и да се ползва кокосово мляко


И в двата варианта не става толкова сладък.















П.П. Има и други вариации на този сладолед от две съставки:

вместо кондензирано мляко може да се ползват добре намачкани или пасирани плодове:
банан
пъпеш
праскова
кайсия
и т.н. и т.н., които се смесват с разбитата сметана и ако не е достатъчно сладко, може да се добави малко мед.






Това  е с добре намачкан банан.



















 Това е с праскови и залят със сока от сладко праскови









  П.П. Правих и един особен - кондензирано мляко, сметана и вместо подсладител - натрошена сусамова халва, която се разби с миксера.
Стана невероятен.


П.П.
Пробвах и с готовата суха смес - сметана за разбиване, чиято цена на пакетче е под 1,00 лв.
Пак се получава и става също вкусно, но лично мен ме смущават достата Е-та в тази суха смес.





19.VІІ.2016 год.
П.П. Получих бележка, че същия сладолед и със същите съставки е публикувала в БГ-мама Гуинет (която много уважавам) и то на 3.VІІ.
Пропуснал съм тази публикация и констатирам, че по едно и също време сме го правили, но публикувам с голямо закъснение.
И за да няма сърдити ето линк към рецептата на Гуинет - можем само да се учим от нея.
Па и това е потвръждение, че наистина вкусните неща се правят най-лесно.

17.08.2020 год.
П.П.
По съвет на Вили П., която е изпробвала рецептата в доста варианти и е много доволна от нея, направих един по нейния най-сполучлив вариант:
Основните съставки са същите, но при разбиването на сметаната и кондензираното мляко, се дабавя и една ч.л. желатин. Слагат се и натрошен бял шоколад и счукан лешник.
Желатинът стяга допълнително сместа и след ваденето от фризера се задържа по-дълго време преди да започне да се топи.
Нямаше да съм аз, ако не пробвал и варианта с добавка на толкова 1 ч.л. желатин, "активиран" в 30-а мл вода за 20-а секунди в микровълновата печка.
Резултатът беше превъзходен и в двата варианта.
По никакъв начин не може да се усети вкусово наличието на желатин.
Пробвайте и този вариант! Ефектът е невероятен.