неделя, 15 май 2016 г.

Сушен пълнен джолан
























Този джолан е резултат на една хрумка, когато подхванах да правя сушените свински гърди в черво за пореден път в началото на април. И без това бях решил да попроменя технологията на осоляването, както и сушенето да се прави в хладилника. 
Та джоланчето си седеше самотно, прецених, че за печено е малко, особено след като много умно го обезкостих. Затова просто реших да го осоля заедно с гърдите, но след като го напълня.
Нека не звучи като рецепта, а просто като начин за правене, защото за любителите на подобни домашни деликатеси може да се окаже интересен. А че резултатът е Дзверски вкусен е излишно да обяснявам ...
Необходим е един свински заден джолан (за предпочитане и при това с кожата, макар че в случая бе преден), около 100-а грама гърди и толкова свински бузи. Останалото са сол и подправки....






С остър нож джоланът се обезкостява като целта е да се запази целостта му.













Гърдите и бузите се нарязват на продълговати ивици и обилно се посоляват и овкусяват с черен пипер и малко лютив червен пипер.
В отвора на джолана също се слага малко сол и подправки.









Изрезките от гърдите и бузите внимателно се напъхват в отвора на джолана, затваря се и долната му страна с парче от кожата и се увива с домакински конец внимателно като "бебче". 







Така подгответния джолан (в случая заедно с нарязаните гърди) заминава в подходяща съдина заедно с голямо количество морска сол, смесена с 2 с.л. захар, черен пипер, лютив пипер, натрошени зърна хвойна,натрошен дафинов лист.







На втория третия ден солта е извлякла соковете и заложените месца започват да "плуват" в собствен солен и ароматен сос.

Това солено пътешествие продължава точно 10 дни.









На 10-я ден джоланът се вади от соления басеин и заминава на обезсоляване във вана с хубаво бяло вино - поне за 4-5 часа.

Мехурът, в който ще се пълни се накисва в марна вода да омекне.









След подсушаването, както си е като пакетче овързан, се овъргалва в смес от счукан черен пипер и чили (люспи лютив пипер), напъхва се в мехура и овързва още един път като му се прави клуп - да има на какво да висне.














В този вид вися на терасата цели два дни - за късмет бяха хем хладни, хем духаше яко.

След това - за цели 30 дни в хладилника като се обръща от кълка на кълка, когато се сетим за него. 












 Както си седи етикетиран, от време на време се тегли - като олекне с 30 и повече % , значи е почти готов за хапване.
















Е, ни издържаха нервите да го чакам безкрайно - и днес го "нападнах".













Нападението се изразяваше в нарязване, в отделяне на няколко парченца "за  проба" .....










А останалото биде вакумирано и ще си отлежи още малко - ако оцелее за отлежаване....

Дзверска вкуснотия, повярвайте ми.

Освен "Наздраве" нямам какво друго да допълня ...
Да ни е вкусно.