четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Пържола от бут (врат), маринована в овкусен зехтин


























Поредното ястие от групата полезен съвет или как да си сготвим вкусно.
Няма количества - просто според броя на Човеците, се вземат готови нарязани пържоли от бута (или от врата) или пък се нарязват от цяло парче месо.


Взема се овкусен зехтин - ей тука съм обяснявал как се прави, сипва се в подходяща купа (около 100 мл) и пържолите хубаво се овалват в него.
Прехвърлят се в найлонов плик, капва се още малко зехтин (1-2 с.л.) и се прибира в хладилника поне за 24 часа.






Пържолките се пекат на силно загрята скара.


Сервират се с картофено пюре, зелена салата или домати и т.н.

Стават изключително крехки и вкусни.





вторник, 23 февруари 2016 г.

Руло от скумрия


























 Скумрията е една изключително вкусна и полезна риба, но доста подценявана от нас. Не бих я сравнявал с други риби, но на мен ми е по-вкусна от ципурата и някои други "модерни" риби...
 Този път попаднах на охладена норвежка скумрия около 500 грама парчето. Една рибка е достатъчна направо за двама човека.
  Необходими са толкова скумрии, колкото порции ще се правят (ако са с по-малък грамаж, а от тези по-големите : една за двама), сол и черен пипер на вкус, сока на един лимон, кисели краставички, кашкавал, домат нарязан на тънки шайби; дивисил и др.зелентии на вкус...

 Изпълнението не е трудно:

При рязането рибата трябва да е леко замразена. С остър нож за филетиране се отстранява главата и опашката. Прави се един голям дълъг разрез по гърба на рибата и внимателно ножът се плъзга покрай костите до корема. Процедурата се повтаря и от другата страна.
По този начин се отстранява целия гръбнак и костите едновременно с вътрешностите.






 
  Получава се една ей такава цяла голяма "пържола", която леко се опиперява, осолява и напръсква с лимонов сок и оставя да си почине около час в хладилника.










Върху така оформеното филе се нареждат резенчетата домат, кашкавала и краставичките нарязани на ивички. Посипва се със зелентиите...









 Филето се увива на руло като се стремим да запазим формата на рибката и старателно се овързва с памучна връфка.
(вижда се ясно как)













 Така оформените рула рибок последователно се запържват в малко зехтин от двете страни, връщат се в тигана, долива им се една идея бяло вино (около пръст на дъното на съдината) и заминават в предварително загрята фурна на 180 С за около 25 минути.








 След фурната е желателно да се оставят да се охладят 10-15 минути минути, конеца се отстранява внимателно и се сервират целички. Режат се с остър нож да кръгчета. Върви си с карфотено пюре с целина и хубаво питие.
(Тази нямаше кой да я чака да изстива и при рязането се вижда, че разреза не е перфектен).




Па на когото му се вижда сложно изпълнението, просто си я филетира, овкусява както е казано, полива с малко зехтин и си я пече на скарата.

Също става дзверски вкусна...
 

неделя, 21 февруари 2016 г.

"Кексчета" от кайма с плънка от гъби, кашкавал и ....


























В действителност това са си просто кюфтета, но пълнени и печени във фурната по един много лесен начин и като краен резултат дзверска вкуснотия ...
За 4-5 човека са ни необходими:
800 грама мляно месо (кайма по желание) и за овкусяването й една глава лук, нарязана на много ситно (идеалния вариант настъргана), по 1/2 ч.л. кимион и млян кориандър, 1 ч.л. риган и сол и черен пипер на вкус.
(по желание могат да се добавят и други любими подправки, но това е "санитарният" минимум от подправки за каймата);
За плънката - 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън ситно нарязани, около 250-300 грама гъби измити и нарязани на не много ситно, 1-2 моркова обелени и нарязани на малки кубчета, както и 100-120 грама кашкавал, нарязан на ситни кубчета.
Нужна е и малко мазнина за омазняване на купичките.
Изпълнението е простичко:
Мляното месо (каймата) се омесва с подправките и прибира на хладно да престои в хладилника поне за два часа. Ако се ползва смляно месо е желателно да му се добави малко лед при месенето (около 150 грама на това количество).

Докато месото се охлажда и си поема миризмичките, в тиган се загрява малко малко мазнина и последователно се задушават лука и чесъна, морковчетата и гъбките. Овкусяват се с идея сол и черен пипер и малко риган.
Когато изстине добре, се добавят и кубчетата нарязан кашкавал (а защо не и подходящо твърдо сирене -по вкус).



 Каймата се разпределя на 10 части по 80 грама (казвал съм че ползвам една изрязана кутийка от доматено пюре за точно количество), намазняват се формички за крем карамел и във всяка се поставят почти 3/4 от отделената кайма и се разпределя по стените на формичката, а останалата кайма от 1/4 се отделя за капаче.







Във всяка купичка се слага от плънката като се стремим да я разпределим поравно.
















Отгоре се поставя отделената кайма и се стремим хубаво да "затворим" всяка купичка.









 В това време фурната се загрява на 180 С и купичките, поставени в тавичка заминават "на горещ плаж " - до хубаво зачервяване, т.е. до готовност - при мене за около 40 мин.









При печенето нашите "кексчета" леко са се  свили и след престой - около 10-а мин. от изваждането от фурната, лесно се вадят и слагат в голяма чиния, застлана с листа марулка.






   
 
 В разрез - страхотни са.

Едно максимум две такива "кексчета" са в състояние да заситят дори и ящно месоядно като мене.
С минимум усилия - Дзверска вкуснотия.

Могат да се сервират и някакво набързо спретнато сосче - от това в купичките....

П.П. Вместо в купички могат да се направят във формата за мъфини

П.П. При сервирането отгоре им може да се сложи картофено пюре с нещичко за украса.

петък, 19 февруари 2016 г.

Кишолатки (на сач)



























Една любима закуска от детството и то в напълно автентичния вариант, както ги правеше Баба и с нейното наименование - "кишолатки".
На някои места за същото им казват "гюзлеми", но това което Баба наричаше "гюзлеми" го правеше по-различно. Затова за мен са си "кишолатки".
Начина на направията го давам с някои съвсем леки изменения, които ще отразя напълно старателно.
Необходими продукти:
за тесто - 500 грама брашно, 1 ч.л. сол и около 300 мл марна вода
(заб. - количеството е примерно, но нямам спомен Баба да е мерила и теглила каквото и да е: пресяваше брашно в нощвата (дървено корито за тесто), слагаше сол и доливаше вода от чайника дет си стоеше на печката встрани)
допълнително в тестото добавям 2-3 с.л. олио
за плънката - натрошено домашно овче сирене - около 200 - 250 грама
(заб. - и сиренето бе на око - натрошаваше го в една купа и слагаше във всеки лист по 2-3 с.л.)
Поради липса на такова ползвам обикновено краве сирене.
И разбира се, масло за намазване (излишно е да споменавам, че маслото също беше домашно овче).
Изпълнението:
От брашното, солта и водата се измесва меко тесто. Меси се докато започне да се отделя от ръцете и стане еластично. В края на месеното ръцете се намазняват и по този този начин олиото се вкарва в тестото.
Получената топка тесто се разделя на 8-10 топчета, покриват се с кърпа и се оставят да си починат поне 20-30 минути.
След това на синията от всяко топче се разточваше тънък лист (като кора за баница, но с диаметър около 30-а см), обилно се наръсваше с натрошеното сирене и сгъваше като плик - първо от едната страна, сетне от другата и така докато стане като квадрат и веднага се хвърляше върху плочата на печката да се пече с дебелия край отдолу... Като се зачерви, се обръща и в този момент Баба ги мажеше с маслото. Като прехвърли готовата кишолатка в пъньцата, я намазваше с масло и от другия край. Обилно при това.
Е вече е ясно как се прави, разточват се, ръси се сиренето и поради липса на печка и т.н., могат да се опекат на сач върху котлона. При липса на сач - печенето става върху сух тефлонов тиган.


Тези са печени на сач върху керамичния котлон в бокса.
Маслото не е жалено.
Често си позволявам да ги ръсна или със сминдух, самардала или шарена сол.
Дзверски са вкусни.
И се правят лесно.



Ами това е: естествено сиренето може да се замени с извара, или да се добави някаква зелентия при него, да се добави дори и настърган кашкавал. Все е вкусно, но горе си е автентичната Бабина рецепта.

Кавърма от свински ребра в буркан

Това е една направо древна рецепта - намерих я в тефтер от 1983 год., от времето когато нямаше фризери  и не всеки ден имаше прясно свинско. Ще я цитирам, както съм си я записал:
 5 кг свински ребра се насичат на едри парчета. В голяма емайлирана тенджера на дъното се насипва едра морска сол, нареждат се ред парчета ребра, посипва се с морска сол и така до свършване на ребрата като се засипват със сол.
 Така престояват 24 часа, вадят се, почистват се от солта и оставят да престоят още 24 часа върху решетка.
 Сетне се варят в голяма тенджера, като във водата се слагат зърна черен пипер, бахар, едно-две карамфилчета, дафинов лист. Варят се на бавен огън, т.е. да къкрят - поне 3 часа.
 Отново се оцеждат и след това се запържват на партиди в свинска мас до хубаво зачервяване.
 След изпържването се обезкостяват, пълнят в буркани като хубаво се натъпкват и се слагат по няколко зрънца черен пипер, бахар и дафинов лист. Заливат се с разтопена свинска мас.
 Да престоят поне 10-а дни и е налице фантастично свинско - готово за хапване или за добавяне към някое ястие.
  Имам спомени от тези свински ребра- действително са Дзверски вкусни. 

понеделник, 15 февруари 2016 г.

Пуска само рецепта



Необходими продукти:



Прясно свинско месо – равни количества от бута, плешката и шарено месо от гърдите. В никакъв случай не се използва сланина. Може само да развали крайния продукт.

Пуски – средно една поема около 1,5 кг



Подправки, давам ги в разчет на 1 кг месо



Сол – от 35 до 45 грама(колкото повече толкова по-добре)

Черен пипер – 6 грама

Кимион – 3 грама (може и малко повече)

Нарязан на ситно праз – зелената част        -  около 30-40 грама

Захар – 8 грама

Около 30-50 мл уиски (може водка или друг твърд алкохол)



Нарочно коригирах количеството на солта. В никакъв случай не трябва да е по-малко от 35 гр. на кг, но това намалено количество сол може да сложи в пуски, които ще се съхраняват, например, във фризер след 3-4 месечно съхнене и зреене. Тези, които ще се съхраняват по традиционен начин - в пепел, на хладно място, задължително солта трябва да е между 40 - 45 грама.



Приготвяне:

Охладеното месо се нарязва на едри произволни късове (3х5 см) като се почиства от ципи, сухожилия и др.п., смесва се със солта, подправките и алкохола. Омесва се хубавичко в продължение на 10-15 минути и се оставя в емайлиран съд на хладно – поне за 24 часа.
(Тънкостта е да не се режи на еднакви парчета, а именно - на произволни...)

Сетне се пълни в мехура, най-лесно става или през фуния или както като се отреже малко парче от горната част на мехура и месото се натъпква с ръка. Важното е да не остане въздух.


Сетне се връзва яко като при необходимост може тук таме да се бодне с игла - да излезе въздуха от нея... и месната топка отива да си виси на саръка, на хладно и проветриво място.


Приблизително 2-3 месеца са й достатъчни и преминава на съхранение в дървесна пепел. В нея могат да си седят до следващата зима.

Другият начин на съхранение е във фризер, но честно казано не съм пробвал - не остава за фризера.


Тука е пълната публикация "ПУСКА ИЛИ ОДА ЗА ПУСКИТЕ"

събота, 13 февруари 2016 г.

Пълнени калмари в доматен сос























От време на време менюто трябва да се разнообразява с морепродукти. Калмарите са особено подходящи - хем са вкусни, хем с тях могат да се приготвят най-разнообразни ястия. След кюфтенцата от калмари и калмарите на грил, ми се иска да споделя и за едни пълнени калмари. Хапвал съм такива в чужбинско и този път реших да си ги приготвя сам.

Необходими са: калмари туби с разчет по една на човек (е или по две - зависи); 2-3 к.ч. ориз; 1 голям морков, 5-6 ск.чесън, 1 средна глава лук, 2-3 с.л. зехтин за запържване; поне 1 ч.ч. смес от замразени морски дарове (поради липса на такива ползвах коктейлни скариди - от онези ужасно ситните); сол и черен пипер, босилек и риган; както и 1 буркан консервирани белени домати.

Изпълнението е лесничко:
Тубите калмари се измиват добре и подсушават (ако са предварително варени). 






Ако са пресни и не са варени, се подготвят по начина, показан в този полезен съвет.
Така обработени са подходящи не само за пълнене, но и за печене на скарата или грила и т.н.






В тиган се загрява малко зехтин, запържват се нарязания на ситно лук и половината от чесъна, добавя се и ситно нарязания или настърган морков; След това се добавя и ориза и като стане прозрачен, се долива или топла вода или бульон, слагат се и морските дарове (в случая скаридките). Сол и черен пипер на вкус и се вари почти до готовност на ориза.





Изчаква се плънката да поизстине и с лъжичка се пълнят тубите калмари.
 "Зашиват" се от горния край с клечки за зъби.










Време е за доматения сос:
Консервираните домати предварително се пасират.
В тигана се загрява малко зехтин, запържва се останалия чесън (поне 2-3 скилидки на ситно), добавят се пасираните домати, сол и черен пипер, и поне по 1 ч.л. сушен босилек и риган- те придават направо средиземноморски вкус на доматения сос.


Слагат се напълнените туби калмари при соса - нека си покъкрят 10-а.
 След това заедно с тигана заминават във фурната на 180 С за около 15-а минути. Докато се пекат, един два пъти се заливат със соса.







Сервират се поотделно - пълнените калмари в една чиния с малко сос, а соса - в отделна купичка - всеки може да си взема за заливане на вече нарязаните калмари.

Много вкусно.
Бих казал пълнени калмари по средиземноморски ....

полезен съвет - как да направим крехки калмари


 Доста често някои от нас купуват калмари туби. Единият вариант, в който ги продават, е замразени и варени, а другият - просто замразени. Най за предпочитане са пресни (охладени) или поне замразени.
 Само че тубите на калмарите имат особеността при термична обработка да стават жилави и сетне труднички за дъвчене. И колкото повече ги вариш, толкова по`.
  Пробвал съм различни начини на варене и приготвяне - варене и със сода бикарбонат и т.н., за дълго време, и в тенджера под налягане ...
 Затова ще споделя личен опит, който дава безотказен резултат:

 Тубите калмари се измиват и почистват добре. От външната страна имат една тънка ципичка, която може с остър нож да се поотстрани. Когато се "заинати", пак с остър нож се правят много плитки напречни разрези по нея през няколко милиметра - точно толкова колкото тази ципа да бъде прекъсната.
 Докато си "играем" с тях, в тенджерка се слага вода, 1 ч.л. сол, 1-2 дафинови листа, 2-3 бахар, 10-а зърна черен пипер, карамфилче и т.н.
 Когато водата заври, тубите се пущат по една или по две максимум и се варят от всяка страна максимум по 1 минута.
 Вадят се, оцеждат се и могат да се ползват за пълнене, за печене на скара (след допълнително овкусяване и намазняване , разбира се) и т.н.

петък, 12 февруари 2016 г.

Лесни содени питки за закуска


























Нещо изключително лесно и вкусно за закуска. Приготвя се буквално за 5 минути и след горе долу 25-30 минути печене закуската е готова и свършила за отрицателно време.
Продуктите ги давам в кофички от кисело мляко - по 1 кофичка кисело мляко и брашно и 1/2 и малко коф. натрошено сирене; 1 ч.л. сода бикарбонат.
Изпълнението е:
Фурната се включва на 220 С да загрява.
В купа се изсипва кофичката кисело мляко, загася се в него содата (може с няколко капки оцет), добавят се брашното и сиренето и всичко се разбърква с лъжица.
Трябва да се получи гъста каша или меко лепкаво тесто.
При необходимост може да се добави още малко брашно. 
 Като се гребне с лъжицата почти да запазва формата си.
Тавата се застила с хартия за печене (не като мене - само с омазняване, че ми залепнаха), с лъжицата се сипват купчинки и заминава да се пече в загрятата фурна.
След 25-30 минути закуската е готова.
 Може леко да се ръсне с шарена сол или смлян сминдух и питките стават неустоими и за деца, и не само за тях.
 

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Домашно пиле с кисело зеле в крок пот



























Поредното лесно ястие, приготвено в крок пота.
Необходими са ни едно домашно пиле (ако няма такова - може и обикновено, но времето за приготвяне е доста по-малко); една средна кисела зелка; поне 100 грама гъша мас (ако няма - свинска мас, или олио), 3-4 скилидки чесън; 15-а зрънца черен пипер; 1 с.л. червен пипер и по желание 1 ч.л. ким.
Последната подправка е малко непривична за нас, защото все я асоциираме със сладки и др.п., но си върви страхотно с киселото зеле. Имам чувството, че в Чехия и Германия не готвят кисело зеле без нея. Само че с киселото зеле наистина си върви и му дава страхотен аромат...

Приготвянето е сравнително простичко:

 
Загрява се в тигана мазнина - 3-4 с.л. мас и измитото и подсушено пиле се изпържва до леко зачервяване от всички страни.

След това се прехвърля в купата на крок пота.

Докато пилете за запържва киселата зелка зе нарязва на парченца.


 В същия тиган се слага и останалата мазнина, запържва се чесъна, сетне червения пипер и се слага киселото зеле и 1 ч.ч. от чорбата му. Запържва се до леко омекване - за 10-15 минути.
Добавят се черния пипер и кима (в случая съм добавил и малко ситно налязана зелената част на целина). 








 Зелето се прехвърля при пилето в крок пота.
 Уредчето се включва на ІІ-ра степен за 6 часа и буквално се забравя.











 Някъде след около 3 часа, пилето се обръща, тъй като наш`то беше голямко и крачетата му стърчаха и не се бяха сварили.

За по-лесно сервиране, пилето се вади, обезкостява се и месото се връща при киселото зеле като се разбърква, т.е. прави се хамур.









 Така за всеки ще има късче месо (а не на един гърди, а на друг крило).









П.П. Ако случайно остане, може да се запържи чашка ориз с малко чесън, да се смеси с останалото кисело зеле и месо, да му се долее водичка и да се запече.
 И така - от едно ястие - цели две ...

сряда, 10 февруари 2016 г.

Пица три в едно


























Това е за графата "полезни съвети" : 
Просто така стана, че в къщи едновременно се поискаха няколко различни пици, а липсваше време за направията им.


 Върху хартия за печене - направо в тавата на фурната, се разточва тестото за пицата и оформя на един голям правоъгълник.
 Цялото тесто се намазва с домашен кетчуп.








 Половината се поръсва със ситно нарязани парченца шунка, другата с тънки шайбички домат.
Ръсва се тук таме с нарязани маслинки.
Една част се оставя само с доматите, в другата се нареждат резенчета пушена сьомга.
Само частта със шунката се поръсва с настъргана моцарела. Ръси се и с ригат и чубрица.




Фурната се загрява на максимална степен и като се пъхне тавата, се намаля на 230 С.

 За 15-а минутки е готова - опечена и невероятно ароматна.












Бързо, лесно и вкусно.

Нарочно не давам рецепта за тестото.

Всеки си има правилната рецепта за него.

Това е просто идеята - за няколко пици наведнъж.